„Наследство“ еп.554: Годежът на Зия и Чичек! – какво ще се случи…

В епизод 553 на турския сериал „Наследство“: Яман не може да се примири с факта, че не е успял да намери убиеца на брат си Ялчин. Той няма представа, че това е Идрис Яхяоглу, който този път се е прицелил в Зия.

НА КРАТКО какво се случва в епизод 554 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 23 юни 2025 по NOVA.

Идрис знае, че за да се стигне до окончателния сблъсък между Яман и Азиз, трябва да удари в слабото място на врага си. Зия е идеален за това! Без да се бави Идрис, наема човек, който да отвлече Зия. Той чака само подходящия момент, за да приведе плана си в действие.

Зия и Чичек се сгодяват.

Ще попречи ли Яман на Идрис да изпълни плана си?

Семра се страхува, че ще загуби дъщеря си и не иска дори да чуе за толкова скорешен годеж. Дори Султан не може да я убеди. Али и Дуйгу са съкрушени. Султан обаче има план.

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

👇 По-долу можете да прочетете подробно как се развиват събитията в епизода

Действието продължава от предния епизод. Сехер влиза в кухнята в добро настроение и предупреждава всички, че днес ги чака много работа. Всички подхождат ентусиазирано. Чичек отговаря, че и тя ще се включи с удоволствие.

Но Сехер поклаща глава с широка усмивка.

– Не! Днес ти няма да правиш нищо. Днес ние ще помагаме на теб.

Чичек замръзва. Поглежда ги объркано, после се обръща бавно към Сехер:

– На мен? Чакай… Какво? За мен ли? И г-н Зия? Днес? Чух ли правилно?

Сехер кимва с вълнение:

– Да, мила. Днес е специален ден. Много красив ден.

Неслихан не се сдържа и прегръща Чичек.

– Толкова съм щастлива за теб!

А Чичек… стои със затаен дъх. Очите ѝ се пълнят със сълзи – не от тъга, а от онази чиста, неочаквана радост, която идва, когато животът реши да те изненада. Сърцето ѝ тупти лудо – днес е денят. Нейният ден, в който Зия ще поиска ръката ѝ пред всички.

Действието се пренася в имението на Яхяоглу.

– Днес е големият ден. Днес всичко ще излезе от релсите – говори си сам Идрис, очите му блестят от напрежение. – Ще взривя атомната бомба.

Вратата се отваря с рязък звук. Казъм влиза бързо.

– Дойде човека, който повика!

– Повикай го вътре! Какво чакаш? – срязва го Идрис, гласът му е остър като бръснач. – Нямаме време за губене. Не и днес.

Мъжът пристъпва несигурно и влиза в стаята.

– Повикахте ме, господине?

– Ще отвлечеш този човек – Зия Къръмлъ. Искам го тук. Днес. – Идрис подава снимка. – Гледай внимателно. Запомни тази физиономия. Виждаш ли я добре?

– Разбрах. Ако ми дадеш парите, които обеща, ще ти доведа и баща си, ако трябва – усмихва се нагло похитителят. – Не се тревожи.

– Добре. Добре, лъвчето ми. Ще го дебнеш. Ще чакаш търпеливо да излезе. Ако заекът не напусне бърлогата – ще щурмуваш имението. И да не се връщаш без него!

– Вашата дума е закон, господарю.

– Но това, което ти предстои, е деликатна работа. И не свършва тук. Това е само трейлърът... – Идрис се усмихва бавно, зловещо. – Истинското шоу започва после. Ела, седни. Слушай внимателно. След като заекът вече е в клетката...

Действието се връща в имението. Сехер, Адалет и Неслихан правят списък с продуктите, които им трябват за деня.

– И забравихме най-важното – казва Адалет. – Ще кажа на Дженгер да купи прясно кафе.

В този момент при тях влиза Чичек.

– Май се посъвзех. Но още съм в шок... – казва тя.

– Хайде, стегни се! – опитва се да я ободри Адалет. – Искам да видя тази хубава усмивка! Имаш нужда от помощ – обади се на близките си, направи списък, да не изпуснеш някого.

Лицето на Чичек мигом помръква.

– Аз ще ти помогна – казва Сехер.

Чичек тъжно излиза от кухнята, без да каже и дума.

– Чичек, какво стана? – пита притеснено Сехер и поглежда към Неслихан.

– Какво казах пак? – недоумява Адалет.

– Защо ѝ го каза това, лельо? – намесва се Неслихан. – Чичек няма на кого да се обади. Родителите ѝ са я изоставили, когато е била дете. Има сестра, но тя влезе в затвора и после изчезна – не се свърза повече с нея. Само баба ѝ беше останала, но и тя почина...

– Откъде да знам, момиче? Ако ми беше казала по-рано...

– Ще отида да говоря с нея – казва Сехер и излиза.

Сехер намира Чичек да седи сама в градината и сяда до нея.

– Кажи ми какво ти тежи на сърцето – прошепва ѝ тя.

– Когато кака Адалет каза да се обадя на близките си… осъзнах, че нямам никого. Сама съм. Кой би ме искал? Ами ако винаги остана така?

– Не си сама, Чичек – прегръща я Сехер. – Имаш семейство тук. Имаш сестри – Неслихан, аз, кака Адалет. Имаш и братя – дори Юсуф, колко много те обича, нали знаеш? Имаш голямо семейство. И Зия също. Ние сме тук.

– Благодаря ти… много ти благодаря…

– Хайде сега – никакви сълзи. Днес ще се усмихваме!

В същото време в стаята си Зия облича шестия поред костюм пред Яман и Юсуф.

– Как изглеждам? – пита Зия, с очи, пълни с очакване. – Добре ли ми седи? Юсуф? Яман? Как е?

– Много ти отива – казва Юсуф, с усмивка.

– Юсуф е прав, батко – добавя Яман. – Стои ти страхотно. Пробва шест костюма и всичките ти отиват, няма грешка!

Зия гледа Яман, сякаш още не вярва. Очите му блестят.

– Яман, не мога да повярвам. Това не е сън, нали? Истинско е, нали?

– Истинско е, батко. И да те видя толкова щастлив – това прави и мен щастлив.

Зия се приближава, треперещ от вълнение.

– Яман... братко мой. Винаги си бил до мен. Благодарение на теб светът ми стана по-добър. Подкрепяше ме, никога не ме изостави. Но ти обещавам, отсега нататък ще съм по-силен. Решил съм. Сега, когато ще се оженя, аз поемам отговорност за Чичек. Ще се грижа за нея, ще я закрилям. Ще внимавам за всичко. Ще се справя, обещавам ти. Казах си: “Яман връзва вратовръзката така уверено, но аз ще се науча. Ще го направя!” И още нещо! Ще се грижа за дома ни. Ще пазарувам, ще поддържам всичко в ред. Винаги!

– Ще го направиш, чичо – казва Юсуф с вяра.

– Ще направиш всичко, батко – кимва Яман. – Преживя какви ли не трудности. Но не бързай. Всяко нещо с времето си. Върви с малки, но сигурни крачки. Без изненади, без хаос.

– Няма да бързам, Яман. Обещавам. Трябва да съм до Чичек. Да се изразявам правилно.

Зия се опитва да си върже вратовръзката сам.

– Ела… - тръгва да му помогне Яман.

– Не, Яман, трябва да го направя сам! Трябва да покажа, че съм отговорен! - заявява Зия.

В същото това време Чичек показва роклите си на Адалет и Неслихан.

– Всичките ми дрехи са стари... Надявам се, няма да е срамно.

– Как ще е срамно, мила? – усмихва се Адалет. – Важна е красотата отвътре. Но ако все пак се тревожиш – можеш да вземеш нещо назаем от Неслихан. Нали, Неслихан?

Неслихан кима. В този момент влиза Сехер с красиво опакована кутия.

– Разбира се – казва нежно Сехер. – Важното е какво носиш в сърцето си. А и искам днес да си най-красивото момиче на света. Като чух какъв е планът, веднага поръчах това... Ще ме зарадваш много, ако го приемеш.

– Но… аз… - смутена е Чичек.

– Моля те – усмихва се Сехер. – Нали няма да ми откажеш?

Чичек отваря кутията и вади от там прекрасна тъмночервена рокля.

– Чичек, роклята е прекрасна! – възкликва Неслихан. – Ще ти стои страхотно!

Неслихан щастлива прегръща спонтанно Сехер.

– Г-н Зия ще остане без думи, като те види довечера – добавя Адалет.

– И има още нещо… – казва Сехер, която държи в ръцете си обеците, които ѝ подари мама Надире, преди сватбата ѝ с Яман. – И аз нямах никого до себе си тогава – казва Сехер. – Нито сестра, нито родители. Но имах хора, които обичах като семейство. Кръстницата ми ми подари тези обеци на годежа ми. Сега искам да ги дам на теб.

Тя ги слага в ръцете на Чичек.

– За теб са. Нека ти напомнят, че сме като сестри.

– Никога не съм мислела, че ще имам семейство като това... – отвръща Чичек. – Толкова съм щастлива…

– Хайде – усмихва се Сехер. – Време е да започнем да се приготвяме. И аз ще отида да се облека.

Сехер излиза от стаята и среща Яман в коридора.

– Трябва да видиш Зия колко е развълнуван! – казва Яман, приближавайки се до Сехер. – Нещо не е наред ли? Какво то и? – пита той като вижда сълзите ов очите ѝ.

– Просто… спомних си деня, когато дойде да поискаш ръката ми. Разчувствах се! Помниш ли? – пита тя.

– Как бих могъл да забравя? Исках те за своя съпруга от сърце. Онзи ден беше първата крачка към това. Вълнението, което изпитах тогава, още е в мен. Всеки път, когато те погледна, сърцето ми започва да бие по-бързо – признава Яман.

– А аз? Бях толкова развълнувана, че едва не припаднах от вълнение. Опитвах се да се държа, мислех си, че това е само формалност. Но сърцето ми... не искаше да слуша.

– Ти си най-хубавото нещо, което съм искал и което съм имал в живота си – признава Яман и я прегръща.

Действието прескача. Зия, развълнуван и нетърпелив, проверява всичко по няколко пъти. Пита Неслихан, а след това пита Дженгер – шоколадът? Цветята? Нищо не бива да липсва.

Разбира, че куриерът, който е трябвало да донесе шоколада е претърпял инцидент и ще закъснее. Зия изпада в паника.

„Не може да има церемония без шоколад.“, мисли си Зия.

Въпреки че цял живот е живял затворен и предпазван от Яман, Зия взема решение – ще излезе сам и ще вземе шоколада, защото това е негова отговорност. Той се жени. Време е да порасне. Време е да покаже смелост.

Докато Зия излиза от имението, следен от човека на Идрис, Яман го намира.

– Не можеш да излизаш сам така! Притеснихме се! – казва притеснен Яман.

Зия обяснява, че просто е искал всичко да е перфектно. Яман го разбира. Казва му, че и той някога е бил нервен, но любовта е най-важна.

Яман придружава брат си до магазина за шоколад.

Зия чака Яман пред магазин, но вижда човек, който продава балони. Вълнува се като дете. Купува червен балон – най-любимият цвят на Чичек.

„Балонът е малък, но за мен е голям жест“ – мисли си Зия.

Човекът на Идрис тръгва към Зия с намерението да го вкара в колата си, но в този момент Яман се връща, вижда балона, усмихва се. Цветята и шоколадът са вече при тях. Всичко е готово и те тръгват за имението.

Яман и Зия пристигат в имението.

Чичек се появява – Зия я гледа като онемял.

– Изглеждаш като фея от приказка – признава той.

Поднася ѝ цветята и балона. Всички се усмихват. Започва ритуала и традиционното кафе. Чичек трепери, трябва да сложи сол в кафето на Зия. Такава е традицията, но ѝ е жал да го подложи на това.

Зия изпива кафето на един дъх. Юсуфе изумен. Но за Зия, всичко, което идва от ръцете на Чичек, има вкус на мед.

Яман се изправя и казва с ясен глас:

– Събрахме се тук, защото Зия и Чичек се обичат. Искаме да поискаме нейната ръка.

– Познавам го. Зная, че ще направи Чичек щастлива! – заявява Дженгер.

– Даваме благословията си! – гордо заявява Юсуф.

Всички ръкопляскат, а Чичек и Зия се гледат, сълзи блестят в очите ѝ. Той ѝ стиска ръката, щастлив.

В същото време Идрис се обажда на мъжа, който трябваше да отвлече Зия.

– Свърши ли работата? – пита Идрис с нетърпение.

– Не още. Къръмлъ се появи. Но ги следя. Въпрос на време е – отговаря мъжа.

– Няма значение. Колелата вече се въртят, а Зия ще бъде унищожен – изсъсква Идрис.

И тогава идват въпросите, които остават да висят тежко във въздуха...

Ще успее ли Яман да предпази брат си? А Зия, готов ли е да се изправи срещу свят, който никога не е познавал?

Дуйгу е в салона на полицейското управление. Обажда се на сестра си.

– Трябва да ти кажа нещо, но не можеш да споменаваш за това на мама! Всъщност… Може би все пак трябва… Не, не! Аз трябва да й го кажа. Но не знам как! – говори Дуйгу, а гласът ѝ трепери от вълнение.

– Како, успокой се! – прекъсва я Ясемин. – Не разбирам нищо. Обясни ми отначало.

–Али и аз взехме решение. Тази вечер ще се сгодим.

– Какво?! – ахва Ясемин. – Сериозно ли говориш?! Наистина ще го направите?

– По-тихо! – я успокоява Дуйгу. – Мама ще ни чуе! Посъветвай ме как да ѝ го кажа, за – Не се притеснявай, остави това на мен! Ще се погрижа за всичко. Ще се сгодите по-бързо, преди да се усетите, а после ще преминете към основната тема... Като истински влюбени!

– Ясемин! – Дуйгу изсъсква предупредително.

– Добре, добре! – смее се сестра ѝ. – Просто се радвам! Избрала ли си вече рокля? Ще избера няколко и ще ти изпратя снимки, добре?

– Лудата ми сестра… Пълна бъркотия. Не мога да повярвам, че днес ще се сгоди. Моята сестра…

В този момент Ясемин се обръща и замръзва на място. На вратата стои майка ѝ – очевидно е чула разговора.

Семра заявява, че е твърде рано за поредния годеж и отказва да даде благословията си. Султан обаче има идея как да се справи с това.

Али и Дуйгу са изчезнали. Не вдигат телефоните си. Бялата рокля и обувките на Дуйгу, също ги няма. Султан получава съобщение от Али:

„Не исках да стане така, но вярвам, че всичко ще бъде наред. Ще говорим довечера...“

Семра поглежда паникьосана Султан.

Останете с нас...

Следва продължение.