„Наследство“ еп.553: Каква тайна свързва Идрис с Яман и Юсуф?

В епизод 552 на турския сериал „Наследство“: Зия най-накрая успява да признае чувствата си към Чичек. Али, от друга страна, разсейва всички съмнения на Дуйгу и успява да оправи отново отношенията им с нея.

НА КРАТКО какво се случва в епизод 552 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 20 юни 2025 по NOVA.

Яман е на крачка от разкриването на истината за палежа на склада, но Идрис отново го изпреварва, като този път унищожава и последната следа.

Зия и Чичек обявяват годежа си, а Ибрахим и Кара шокират всички като им съобщават, че са се оженили.

Яман не може да се примири с факта, че не е успял да намери убиеца на брат си Ялчин. Той няма представа, че това е Идрис Яхяоглу, който този път се е прицелил в Зия.

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

👇 По-долу можете да прочетете подробно как се развиват събитията в епизода

В имението на Яхяоглу Азиз и Идрис водят напрегнат разговор. Ситуацията е нажежена, Азиз казва, че не могат да си позволят грешки, че трябва първо да разберат дали Къръмлъ наистина е врагът, преди да тръгнат срещу него, но информацията им е оскъдна. Всичко зависи от един човек, Тарък, приятелят Азиз, който е полицай.

В този момент телефонът на Азиз звъни. Тарък е. Гласът му е напрегнат, той съобщава на Азиз, че има някой, който знае кой стои зад всичко, но не могат да го открият, а също така братът на този човек се крие и отказва да говори. Азиз се ядосва, убеден е, че братът знае истината, но крие нещо. Нарежда на Тарък да разберат къде живее, къде се движи, с кого се среща. Тарък обещава да му изпрати снимка.

Азиз тръгва да излиза, но Идрис го спира, защото се притеснява, че брат му ще разкрие, че той стои зад това. Идрис припомня на брат си, че е глава на семейството, че има по-важни неща, с които да се занимава и предлага той да отиде и намери човекът.

Азиз обаче е решен. Той иска сам да намери мъжа, усеща, че ключът към истината е в него. Идрис не отстъпва, напомня му за кръвта на хората им, за това, че трябва да отмъстят на Къръмлъ и го моли да му се довери. Обещава да намери мъжа и да му го доведе. След кратко мълчание, Азиз се съгласява.

Действието се пренася в имението на Къръмлъ. Яман е в кабинета, когато при него влиза Дженгер с пакет в ръка.

– Поръчките от бижутера пристигнаха – казва Дженгер с усмивка.
– Благодаря ти! – отвръща Яман спокойно, но в очите му проблясва напрежение.
– Дано всичко е така, както г-н Зия го иска. Много се радвам за него. Чудя се, дали вече има идея как ще предложи?
– Има. Но още не ни е казал. Къде е Сехер? – пита Яман.
– В колата ти имало изцапан костюм. Отиде да го вземе.

Яман си спомня, че нареди на Недим, да сложат окървавените му дрехи в багажника, за да ги занесе на химическо, защото не може да ги изхвърля, защото са му подарък от Сехер. Яман като стрела напуска стаята.

В същото време Сехер отваря задната врата, за да вземе изцапаните дрехи на Яман, но там няма нищо.

– Няма ги тук... Сигурно са в багажника. Трябва веднага да се дадат на химическо, иначе петното няма да се махне.

Яман изведнъж се появява зад нея:

– Какво правиш тук?
– Ще отнеса дрехите ти на химическо – отвръща Сехер, без да се обръща.
– Недей да правиш такива неща – казва Яман като я обръща към себе си и затваря багажника на автомобила.
– Всичко, което е свързано с теб, ме интересува и мен – казва Сехер.
– Имаме по-важна работа. Това е за теб – казва той, като ѝ подава малка кутийка.
– За мен? Какво е това?
– Отвори я.

Сехер отваря и затаява дъх. Вътре вижда изящна писалка и бележка, на която пише: „На жената, която пренаписа живота ми. Напиши бъдещето ни с тази писалка!“

– Тя... е толкова красива... – възкликва Сехер и спонтанно прегръща Яман.
– След като вече записваш спомените си... пиши ги с тази писалка!

Очите ѝ се пълнят със сълзи:

– Без теб нямаше да имам какво да запиша. Ти си целият ми живот. Благодаря ти от сърце – казва през сълзи Сехер и го целува по бузата.
– Нали каза, че някой може да ни види? – пита с усмивка Яман.
– Не ме интересува кой ще ни види. Обичам те толкова много. Ти си моят съпруг, нали? Сега отивам и ще започна да записвам нашите красиви спомени – казва Сехер и щастлива влиза в къщата.

В този момент на Яман се обажда Недим.

– Казвай, Недим – обръща се рязко Яман.
– Има нова информация. Онзи тип имал брат, казва се Дженк. Полицията не можа да го накара да говори, но може би знае нещо – предполага Недим.
– Къде е?
– Обикновено се навърта около Салъджак. Но чух, че и Азиз го търси – отговаря Недим.
– Изпрати ми снимката му. Веднага! – нарежда Яман и след като приключва разговора се качва в колата си.

Действието прескача Яман намира Дженк, но младежът се изскубва и започва да бяга. Идрис от автомобила си вижда как Яман гони младежа и много се притеснява, защото ако Яман хване Дженк ще се разбере, че той стои зад всичко това.

Дженк стига колата на Идрис.

–Дженк, хайде качвай се! – нарежда му Идрис. –Аз съм приятел на брат ти!

Дженк се качва в колата на Идрис.

– По дяволите! – изръмжава Яман, който е изгубил следите на младежа.

Така Идрис изпреварва Яман и елиминира човека, който би могъл да го предаде. По този начин той заличава последната следа, водеща към истината.

Действието се пренася в имението. Зия е на терасата, когато Чичек идва при него.

–Неслихан ми каза, че си ме търсил – казва тя с любопитство в очите.
– Да! Исках да те помоля за нещо – отвръща Зия, малко притеснен, но решителен. –Ще ми помогнеш ли с цветята.
– Винаги ще ти помогна – усмихва се тя, без да се колебае.
– Хайде ела, клекни до мен. Виж, трябва да сменим пръстта. За да оцелее това цвете, трябва да му сменим почвата. Ето я – подава ѝ саксията. – Първо трябва да разровиш старата, за да направиш място за новата. Ето, вземи.

– Ще го направя – кимва Чичек спокойно, но усеща, че не става дума само за цветята.
– Пръстта е най-важна за цветята. Вода, слънце и почва – без тях не могат да живеят. Но най-важна е почвата. Защото там пускат корени. Приемат я за свой дом. Живеят в нея. Хранят се от нея. Растат в нея…
– Начинът, по който го казваш е толкова красиво.
– Не, не е заради начина, по който го казвам. Цветята… те самите са красиви. Именно затова…
– Какво е това? – пита Чичек, когато забелязва в пръста малка кутийка.

Зия взема кутийката от ръцете на Чичек, подава ѝ ръка да се изправи и пристъпва напред. Очите му блестят.

– Ти си моята почва, моето слънце и моята вода. Искам и аз да бъда твоята почва, слънце и вода. Нека пуснем корени заедно. Искам да се вкореним и да полетим към небето. Искам живот с теб, Чичек. Моя красива, крехка Чичек… Ще разцъфтиш ли в моята почва? Ще се омъжиш ли за мен?

– Да! Ще се омъжа за теб! Толкова съм щастлива сега! – отговаря със сълзи на щастие Чичек.

– Отсега нататък ще бъдем винаги щастливи, Чичек. Винаги. Винаги щастливи – заявява Зия като прегръща Чичек.

Действието прескача във вечерта. В имението е оживено. Всички са се събрали, но никой не казва защо. Яман пристига и с изненада поглежда към семейството си:

– Защо сте тук всички? Какво става?

Юсуф, с очи, пълни с нетърпение, прошепва заговорнически:

– Чичо Зия има нещо важно да ни каже!

Яман се обръща към брат си. Зия пристъпва напред, нервен, но щастлив. Ръцете му леко треперят, очите му блестят:

– Яман... Всички вие сте моето семейство. И не мога да пазя това само за себе си.

– Предложих брак на Чичек... и тя прие! Ще се женим!

Въздухът се изпълва с възгласи, усмивки, радост. Поздравленията заваляват. Чичек стои до Зия, засрамено щастлива, а той я държи за ръката, сякаш никога няма да я пусне. Сехер също го поздравява, а Юсуф скача от вълнение:

– Значи... ще имаме сватба!

Действието прескача. Яман и Сехер са в стаята на Юсуф, който се приготвя да си ляга.

– Чичо, как татко е предложил на мама? И те ли са били толкова щастливи? – пита Юсуф.

– Баща ти беше по-смел от мен и чичо Зия в тези неща – започва Яман с нотка на уважение. – Влюбил се в майка ти още щом я видял. И ѝ предложил още същия ден. Написал й стихотворение и с него поискал ръката ѝ…

– Наистина ли? – възкликва Юсуф.

– Да. И майка ти се влюбила в него веднага, с цялото си сърце. После преминали през какви ли не трудности, но се оженили. И ти се роди. И станахме голямо семейство.

– Какъв беше татко, чичо? – любопитен е Юсуф.

– Много смел. Но сърцето му… беше още по-голямо от смелостта му. Пълно с любов. Милостив.

– Истински късметлия си, Юсуф – казва с нежност Сехер. – Родителите ти носеха толкова любов в себе си, че ти си станал толкова мило и добро дете.

– Доспа ми се – отвръща уморен Юсуф.

– Тогава хайде. Лягай си. Ела тук. Лека нощ.

Яман и Сехер целуват Юсуф за лека нощ.

Действието се пренася в имението на Яхяоглу.

Идрис се връща вкъщи, където го чака Азиз.

– Какво стана? Хвана ли го? – пита той, имайки предвид подпалвача на склада.

– Закъснях – отговаря хладно Идрис. – Когато стигнах на мястото, той вече беше мъртъв.

Азиз набръчква вежди.

– Какво? Кой го е убил?

– Не знам. Намерих го в локва кръв. Някой ни е изпреварил и му е затворил устата.

– Който и да е този коварен враг, той е допуснал грешка. Уби го, защото знае, че сме близо до истината. Този път се е отървал, но със сигурност е оставил следи. Рано или късно ще застане пред мен – заканва се Азиз.

Идрис го изпраща с поглед и когато остава сам, се усмихва.

– Това е отдавна приключена работа, г-н Азиз – казва си той. – Няма никакви следи. Никой няма да намери нищо.

В имението на Яман седи замислен на дивана в спалнята. Сехер влиза и забелязва мрачното му настроение.

– Спомни си за брат си, нали? – казва тя, като слага ръка на рамото му. – Раната ти отново се отвори.

Яман я поглежда с болка в очите.

– Беше твърде млад... Той беше част от душата ми. Добър съпруг. Чудесен баща.

След кратко мълчание добавя:

– В деня, в който беше убит, ми се обади. Беше толкова щастлив. Каза: „Яман, Юсуф за първи път ме нарече татко“. Отиде на срещата вместо мен. Беше купил подарък за Юсуф и щеше да се върне вкъщи. Това бяха последните му думи.

Сехер слуша мълчаливо, а Яман продължава, стискайки юмруци:

– Моята скръб и болка се превърнаха в огън, който все още ме изгаря отвътре. Но не знам към кого да насоча тази ярост. Някакъв негодник го застреля и избяга. Години наред търсих убиеца, но не намерих никаква следа. Единственият улика е, че убиецът е взел часовника му, сякаш искаше да се подиграе с мен.

Яман с горчивина си спомня всяка подробност.

– Купих му този часовник с първите си спечелени пари. На гърба му гравирах буквата Y. Беше му скъп, носеше го дори когато стъклото се счупи. В деня на погребението му се заклех, че ще изтръгна този часовник от ръката на убиеца му.

Сехер стиска ръката му.

– Моля те, не говори така. Мислиш ли, че брат ти би искал това? Помисли за нас, за Юсуф. Ти стана баща за него. Не позволявай да те загуби отново!

Яман отвръща погледа си.

– Брат ми също беше мое семейство – казва Яман. – Докато не отмъстя за него, няма да намеря покой.

Става и излиза, оставяйки Сехер с тревога и сълзи в очите.

Междувременно в имението на Яхяоглу Идрис се затваря в стаята си. Сваля сакото си и отива до нощното шкафче. Изважда от него малка кутия.

Отваря я бавно, а очите му блестят триумфално. Вътре лежи часовник с гравирана буква Y.

Идрис се усмихва зловещо.

– Слабото място на Кърмълъ са братята му – казва си той. – Преди време отнех живота на единия от тях. Сега е ред на другия... на Зия.

Пръстите му докосват студената повърхност на часовника, а в главата му започва да се заражда друг, още по-дяволски план.

Действието прескача на сутринта в спалнята на Яман и Сехер. Яман все още спи, а Сехер нежно го наблюдава, а след това погалва по лицето и накрая целува.

Яман отваря очи и се усмихва..

– Това трябва да е най-красивото събуждане на света.

– Не – отвръща Сехер, усмихната. – Това беше моето събуждане. Отворих очи... и ти беше до мен.

Яман тъкмо да целуне Сехер, когато на вратата се чука.

– Сигурно е Юсуф... – предполага Сехер.

– Яман! Яман! – чува се зад вратата задъханият и възбуден глас на Зия.

– Нещо се е случило – казва притеснен Яман и скача от леглото. – Иначе нямаше да дойде толкова рано.

– Батко... – Яман отваря вратата.

–Яман, Сехер! Не съм мигнал цяла нощ! Не знаех кое да избера – този или този! – Зия държи в ръцете си два костюма. – Черният костюм ми стои елегантно... но сивият... ах, той кара очите ми да изпъкват! Имам толкова въпроси! Много!

– Спокойно, батко – усмихва се Яман. – Ще отговорим на всичко. Но кажи – за какво са тези костюми?

Зия се изправя гордо, гласът му трепери от вълнение:

– Срамота, Яман! Аз съм младоженец! Предложих на Чичек! Тя каза „да“! Днес ще поискаме ръката ѝ! Нека го направим сега! Нека не го протакаме! Хайде, обличай се! Да не губим време! Имаме толкова работа днес!

Зия излиза от стаята като затваря вратата.

Али се прибира вкъщи, а леля Султан го вика да седне при нея.

– Ела, седни тук до мен – казва Султан с натежал глас.

Али я поглежда с тревога – Лельо, как си? Добре ли си?

– Не съм добре… – отговаря тя, а очите ѝ се пълнят със сълзи. – Защо Дугу е толкова разстроена?. Майка ѝ не обелва и дума – толкова е съкрушена, само обикаля из къщата, сякаш търси нещо, на което да излее гнева си. Вместо да се погрижиш за дъщеря ѝ, а виж какво ѝ се случи… заради теб.

– Лельо… ние…

– Знаеш ли какво стана днес? Скарахме се в градината. Попита ме защо от къщата ни мирише лошо. Ах, ах! На моята възраст да слушам такива думи – направо все едно ми удари шамар. Как може!

– Лельо, моля те… Виж, ние… - Али се опитва да обясни на леля си, че с Дуйгу вече са си оправили отношенията.

– Не, не може да ми каже това! – прекъсва го тя, гневът и болката се борят в гласа ѝ.

В същото време Дуйгу се опитва да каже на майка си, че с Али са изгладили недоразуменията и са се сдобрили.

– А знаеш ли какво направи тази Султан? Хвърли чорбата върху прането ми! – бясня е Семера.

– Чорба ли? – включва се Дугу, опитвайки се да я спре. – Мамо, недей…

– Каква чорба ли, дъще? Леща! Чорба от леща! Изля я върху прането и ме гледа право в очите – нарочно, за да ме ядоса!

– Мамо, моля те, чуй ме… просто остави…

– Всичко е заради Али! Направи го нарочно, за да си отмъсти!

Така Али и Дуйгу се опитват да убедят Семра и Султан, че са се помирили, че все още се обичат и че годежът им е все още в сила. В началото Семра и Султан не чуват и не разбират какво казват Дугу и Али, но после и двете осъзнават, че нещата между Али и Дугу са се нормализирали. И Семра, и Султан са много щастливи, че Дугу и Али са се собрили и че всичко е било просто голямо недоразумение. Султан благодари на Бога и казва на Али, че никога повече не трябва да се нараняват с Дуйгу.

Действието прескача във вечерта. Али и леля Султан пристигат в къщата на Дуйгу. Семра и Султан се извиняват една на друга за нещата, които са си причинили една на друга в последно време.

След малко официално облечени пристигат Ибо и Кара, които сияят от щастие.

– Имаме нещо да ви кажем! – крещи щастлив Ибо.

– Какво е? – пита Султан, усещайки, че нещо голямо предстои.

– Лельо Султан, лельо Семра, комисар Дуйгу и Али, Ясемин... – Ибо поема въздух. После, в един глас с Кара съобщават:

– Оженихме се! – обявяват гордо, оставяйки всички в шок.

Султан изпищява, хваща се за сърцето, просълзена:

– Боже мили! Да сте благословени!

Останете с нас...

Следва продължение.