В епизод 551 на турския сериал „Наследство“: Яман ще си отмъсти на терапевта, а Азиз скоро ще разбере колко опасен противник всъщност е Яман. Али ще притисне Илайда до стената и ще я накара да признае истината. Но въпросът остава: ще промени ли това нещо?
НА КРАТКО какво се случва в епизод 552 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 19 юни 2025 по NOVA.
Азиз и Яман започват да се съмняват в обвиненията, които отправят един на друг.
Зия най-накрая успява да признае чувствата си към Чичек.
Али, от друга страна, разсейва всички съмнения на Дуйгу и успява да поправи отново отношенията им с него.
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
👇 По-долу можете да прочетете подробно как се развиват събитията в епизода
Действието продължава от предния епизод. Яман и Азиз се изправят един срещу друг и вадят пистолетите си.
Азиз обвинява Яман в лъжа и престъпление.
– Лъжец си! Луд си и убиец! Подпали склада ми, уби хората ми. Не заслужаваш да живееш, Къръмлъ – заканва се Азиз.
Яман го гледа хладно.
– Аз съм Яман Къръмлъ. Не отричам това, което съм направил. И никога няма да сторя нещо, което после ще се налага да отричам – заявява Яман. – Ти си този, който лъже. Ти подпали моите складове.
Азиз продължава да отрича.
– Още ли се опитваш да прикриваш това, което си направил? Казах ти, че аз не съм го направил.
– Само страхливци като теб отричат делата си – отвръща Яман. – Аз не играя такива игрички. Това не е приключило.
– И за мен също – отговаря студено Азиз.
В този момент се появява полицейска кола. Един от полицаите се обръща към тях строго.
– Получихме сигнал, че сте блокирали пътя и сте се сбили. Има свидетели. Има ли проблем? – пита той.
– Извиняваме се, господине – отвръща Азиз. – Просто имахме малко недоразумение.
– Искате ли да подадете жалба един срещу друг?
– Вярвам, че ще се разберем помежду си – казва Яман.
– Да, така е – добавя и Азиз.
– Тогава се разкарайте. Не пречете повече на движението. И вие, господине – обръща се полицаят към Яман.
След като патрулът си тръгва, Яман промърморва на себе си: – Отрича дори когато е на крачка от смъртта. Или е непоправим лъжец, или се случва нещо друго.
Телефонът му звъни.
– Ало, Яман? – чува се гласът на Недим.
– Ало, Недим. Има ли напредък по разследването за пожара?
– За съжаление, все още нищо.
– Тогава го намери, Недим! Искам да се разровите до последната подробност!
– Добре, не се тревожи.
– Отмени срещата. Донеси ми костюм.
– Яман, какво се случва? Има ли проблем?
– Ще говорим, когато пристигна.
Зия вижда Чичек и веднага тръгва към нея, но тонът му е объркан и несигурен.
– Чичек... Съжалявам... Не исках да те изплаша. Просто... исках да ти кажа, че...
– Да, -н Зия? – отвръща тя.
– Аз... – започва той, но думите му не идват лесно.
– Какво? – пита го тя окуражително.
– Видях те тук и си помислих... Може би Чичек ще ми направи кафе... или портокалов сок... А също така много ми се пие шоколадово мляко... Ще ги направиш, нали? Няма нужда веднага – когато приключиш с работата си. Ще те изчакам тук.
– Ще ги изпиеш всичките наведнъж? Няма ли да ти стане лошо от това? – чуди се Чичек.
– Не се меси, Чичек. Приготви и трите. Искам ги. И трите. Направи ги.
– Но...
– Никакво „но“, Чичек! Не ми възразявай. Просто го направи. Направи го... Чичек? Какво ти е? Защо очите ти са пълни със сълзи?
– От вчера каквото и да направя, нищо не ти харесва. Казвам нещо – ти се ядосваш. Чувствам се безполезна... Много ме боли, но не е важно. Ще ти приготвя каквото поиска.
– Чичек! Прости ми... Не исках да те нараня. Просто... исках да ти кажа колко много те обичам. – признава Зия. – Това исках да кажа, но не можех. Не можех да го изрека... и затова говорих глупости. Започнах да пелтеча... Казах ли го? Казах го. Казах, че те обичам! Най-накрая го казах. Чу ли ме? Чичек... Обичам те ужасно много. Разбираш ли? Обичам те. От дни се опитвам да го кажа... но не можех. А сега... най-накрая го изрекох. Чичек, обичам те страшно много. Много!
– Чичек... Чувствата ти същите ли са? Кажи ми, Чичек... Аз съм най-щастливият човек на света в този момент...
Зия, обзет от вълнение, вижда Сехер и ѝ споделя с усмивка на лицето:
– Сехер? Сехер! Най-накрая ѝ казах, че я обичам! И тя ме обича!
Сехер го прегръща с топлота.
– Толкова се радвам, братко Зия. Надявам се да бъдете щастливи.
– Благодарим ти. Ще бъдем щастливи… но това не ми стига. Трябва да съм още по-щастлив.
– Какво имаш предвид с „още по-щастлив“?
– Просто… по-щастлив – усмихва се Зия загадъчно.
Азиз се прибира у дома, лицето му е покрито с рани от боя с Яман. Щом прекрачва прага, Асие го гледа с ужас.
– Какво ти се е сручило?! – втурва се към него и докосва ранената му буза. – Къръмлъ ли ти го причини?
– Да – отговаря спокойно, почти безразлично. – Добре съм. Не се тревожи.
Но Асие не се отказва.
– Разбира се, че ще се тревожа! Ти си главата на това семейство!
Идрис, който тъкмо влиза в стаята, поглежда брат си с ярост.
– Този път Къръмлъ прекали – изръмжава. След миг се обръща към един от хората си. – Казим, събери хората. Тръгваме да унищожим Яман Къръмлъ!
– Не! – повишава глас Азиз, и всички в стаята млъкват. – Никой няма да ходи никъде.
Идрис го гледа в недоумение.
– Братко, този човек едва не те уби! Какво чакаш? Нека му счупим челюстта, да му разбием носа! Ако това е война, ще има жертви!
Азиз стиска зъби и клати глава.
– Казах, че няма да правим нищо. Не ме карай да повтарям. – Гласът му е леден и категоричен. – Може би някой друг е подпалил склада.
– Как ти хрумна това? – мърмори Идрис.
– Бяхме очи в очи, и той продължаваше да твърди, че не го е направил. Защо човек като него би отричал, ако е виновен? Може някой умишлено да ни настройва един срещу друг.
– Глупости говориш, Азиз. Да не си станал параноик? Видяхме всичко с очите си, а ти...
– Ами ако точно това искат да мислим? Може би сега виждам истината.
Азиз вади телефона и набира познат полицай.
– Тарък, имам за теб задача. Знаеш случая със склада ни, нали? Подозирам, че зад всичко стои друг човек, не Къръмлъ. Намери ми доказателства.
Действието се пренася в офиса на Яман в холдинга. Яман стои сериозен и нарежда на Недим:
– Сложи окървавените дрехи в багажника. Ще ги дам за почистване. Не мога да ги изхвърля – подарък са от нея.
– Добре, ще се погрижа. Но, Яман… защо си толкова спокоен? Как смеят да затворят Къръмлъ и да ти насочат оръжие? Защо още не сме им отмъстили?
– Няма да правим нищо. Защото може би Яхяоглу не е запалил склада.
– Проверих всичките ни врагове – един по един. Сигурен съм, че не са те. Ако не е той, защо тогава се опита да те отвлече?
– Защото огънят е навсякъде. Истината и лъжата се преплитат. Но всеки пожар започва с искра. Важно е кой я е запалил. Ами ако някой ни манипулира? Ами ако Яхяоглу не е извършителят?
– Значи смяташ, че има някой, който се храни от вашата вражда?
– Възможно е. Правилата на играта са ясни – всеки носи отговорност за действията си. А ние и двамата отричаме. Какво ако нито един от нас не е виновникът?
– Разбирам. Имаш право… - съгласява се Недим.
Яман се прибира у дома и казва на Сехер, че Зия го е извикал по спешност. Оказва се, че Зия иска да предложи брак на Чичек и настоява за три пръстена – един за годеж, два за сватбата. Яман първо се изненадва, но после се трогва от думите на брат си. Зия признава, че Чичек е „пролет след студена зима“ в живота му, както Сехер е била за Яман. Двамата братя се съгласяват – няма време за губене.
Действието се пренася в полицейското управление, където Али трябва да даде интервю.
– Очакваме с нетърпение този филм, който ще бъде важен елемент в популяризирането на полицейската служба – казва репортерът. – Информацията във филма идва от комисар Али. Благодарим ви, че работихте с нас по този проект.
– Няма защо – отвръща спокойно Али.
– Ако има нещо, което бихте искали да добавите, с удоволствие ще ви чуем – подканя го репортерът.
– Да, има нещо, което искам да кажа – заявява Али сериозно. – Докато сме на живо, искам да поправя една невярна информация. Не е лесно да откриеш човека, с когото искаш да прекараш живота си. Аз вече го открих и не искам да го загубя.
Погледът му е уверен, думите – откровени.
– Искам да вярвам, че всеки ще намери своята половинка. Включително и моята приятелка Илaйда. Между нас никога не е имало връзка, както се говори. И никога няма да има. Защото съм с теб – в добро и зло. Сърцето ми принадлежи на теб. Ти си единствената, която ценя. Няма място за друга.
Али се обръща към Дуйгу, поглежда я право в очите.
– Това е бъдещата ми съпруга – комисар Дуйгу. Жената, с която искам да споделя живота си.
– Колко вълнуващо! – възкликва репортерът. – Скъпи зрители, току-що станахме свидетели на едно прекрасно любовно признание – на живо в ефир! Какво щастие! А сега – кога ще свържете официално живота си?
– Ем... не искаме да чакаме твърде дълго – казва усмихната Дуйгу. – Надяваме се скоро.
– Тогава ви поздравяваме и нека Бог ви благослови! И... прекъсваме излъчването – обявява репортерът.
– Прекъснахме... – повтаря човек от екипа.
– Нищо не е толкова различно и при нас, комисар Кара – намесва се Ибо с усмивка. – Ти си моята сродна душа. Не е ли време и ние да се замислим? Кога е нашата сватба? Мисля, че трябва да е възможно най-скоро. Какво ще кажете, комисари Дуйгу и Али?
– Може би ще направим двойна сватба – казва Али с лека усмивка. – Как ви се струва?
– Значи е решено! – обявява репортерът. – Поздравления!
След като остават насаме, Али поглежда сериозно към нея:
– Наистина си мислех, че никога повече няма да те видя. Беше като кошмар. Благодаря на Бог, че всичко вече е зад гърба ни.
– Свърши се. И аз се страхувах – признава Дуйгу. – Опитай се да ме разбереш. Аз съм твоята сродна душа, но тогава наистина страдах.
– Защо?
– Не знаех дали ще се промениш, когато застанеш пред камерите.
– Ти си партньорът в живота ми. Част от душата ми, от сърцето ми. Как бих могъл да се отдалеча от теб? Обичам те. Чудя се дали Семра и Султан са гледали излъчването... Може още да са скарани.
– Може би трябва да проверим?
– Не… не мисля, че е нужно. Ще разберем, като се върнем довечера.
Ибо и Кара обсъждат предстоящата си сватба. Ибо изброява безкраен списък с неща – от сватбена рокля до телевизор – и се чуди как ще ги осигурят. Кара също не знае. Звъни телефонът – майката на Ибо диктува допълнителни „задължителни“ условия: нова спалня, чеиз за младоженеца, злато, бельо и подарък за свекървата. Ибо е шокиран и съжалява, че всичко е толкова сложно за Кара.
Семра и Султан отново се карат. Семра обижда Али, а Султан ѝ отвръща, като „случайно“ разлива супа върху изпраните ѝ чаршафи. Разменят саркастични реплики, обвинения и заплахи. Ясемин им казва, че Али и Дуйгу са се сдобрили, но майките ѝ не вярват. Дуйгу тръгва натам, за да прекрати скандала.
