В епизод 549 на турския сериал „Наследство“: Азиз, убеден, че Яман е виновен, подава жалба в полицията, след което Яман е арестуван. Заради действията на Илайда, огорчената и наранена Дуйгу разваля годежа си с Али.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 550 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 17 юни 2025 по NOVA.
Яман е освободен от обвиненията, но войната му с Азиз тепърва започва.
Идрис не одобрява методите на Азиз и решава да действа по свой начин – провокира Яман, като се обръща към най-чувствителната точка в конфликта му с Азиз: Сехер. Доведен до лудост, Яман жестоко пребива Идрис. Когато научава за това, Азиз губи търпение и отвлича Яман, с намерение да го отведе колкото се може по-далеч от близките му. Ще успее ли Азиз да се отърве от Яман?
Желаейки да оправи нещата с Дуйгу, Али убеждава Илайда да обясни всичко. За негова изненада, Илайда казва на Дуйгу, че тя и Али се обичат.
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
👇 По-долу можете да прочетете подробно как се развиват събитията в епизода
В полицейското управление Ибо стои пред Кара, притеснен, но решен да говори.
– Кара, можем ли да поговорим? Мила, няма ли да ми простиш? – гласът му е мек, но несигурен. – Знам, разочаровах те. Отложих сватбата ни с цели две години. Но не го направих от липса на любов. Просто исках всичко да е както трябва. Да бъде красиво.
– А защо решаваш сам? – отвръща му тя хладно. – Някой да ти е искал идеалното? Какво чакаме, за да започнем живота си заедно? Всичко са оправдания. Не можеш да ме заблудиш. Вие мъжете, голяма грешка е да ви се вярва. Всички сте еднакви.
В същото това време Али идва при Дуйгу, отчаян.
– Дуйгу, трябва да говорим! Така не може! Илайда ще ти каже всичко, само да я намеря! Виж, виж телефона ми – звънях ѝ десетки пъти от вчера.
– Личният ти живот не ме интересува – прекъсва го Дуйгу. – Ако може, бих искала да си върша работата – казва Дуйгу и продължава да разлиства папката пред себе си.
В другата част на полицейското управление Фърат излиза от стаята за наблюдение и подава документите на Яман.
– Бил си прав. Записите го доказват – по време на инцидента си бил в офиса. Свободен си, но все пак внимавай – предупреждава го Фърат. – Обвиненията са сериозни. Яхяоглу очевидно си играе с огъня.
– Не се тревожи. Не се плаша от никого – отвръща Яман. – Но искам едно нещо от теб, Сехер никога не трябва да разбере. След всичко, което преживя, няма да позволя да страда отново.
– Обещавам – кимва Фърат.
– Благодаря ти.
Междувременно адвокатът на Азис му докладва пред полицейското управление:
– Съжалявам, г-н Азис. Къръмлъ ще бъде освободен. Доказано е, че по време на инцидента не е бил на мястото на престъплението.
– Ако не е бил той, значи е пратил някой от хората си – изръмжава Азис. – Нима няма нищо друго, което можем да направим?
– Резултатите са ясни, но може би са оставили следа. Ще проверим всичко.
– Вярвам в правосъдието – заявява Азиз. – Ако е виновен, рано или късно истината ще излезе.
Малко по-късно, точно пред полицейския участък, напрежението достига връхната си точка. Яман и Азиз застават лице в лице. Погледите им се срещат – остри като ножове.
– Този път прекали, Азиз Яхяоглу – произнася Яман с леден тон.
Азиз повдига брадичка, гледа го надменно.
– Границата беше премината от теб, Къръмлъ и ще си платиш. Всичко е въпрос на време.
Яман се подсмихва хладно, но в очите му няма и следа от ирония.
– Искаш да си играеш с огъня ли? Ще изгориш – казва кратко, обръща се и се насочва към колата си, където го чака Недим.
– Добре ли си, Яман? Този човек е луд, но трябва да внимаваш. Разбрах нещо важно за него.
– Говори – насърчава го Яман.
– Подозренията ти са били основателни. Отделянето му от семейството не е случайно. Не казват защо – пазят го в тайна. Но истината излезе. Азис е убиецът на Исмет Яхяоглу, собственият му баща.
– Значи е способен дори на това – изрича изненадан Яман. – Да убие баща си!
Азиз се връща у дома, а Идрис влиза куцукайки при него.
– Е? Какво направи? Цял ден те нямаше. Да не би да унищожи Къръмлъ? – пита Идрис.
– Подадох сигнал – отговаря Азис. – Арестуваха го, но доказа, че е бил другаде. Освободиха го. Сигурен съм, че е пратил някого. Но правосъдието ще си свърши работата. Един ден ще плати за това, което е направил.
– Това ли беше отмъщението ти?! Да се оплакваш на полицията?! И от кого научи този „модел“? Да беше се оплакал на майка му също: „Синът ви ни обиди“... – гневи се Идрис. – Отмъщението за пролята кръв се измива само с кръв!
– Кръв няма да се пролива! – прекъсва го рязко Азис. – Ако е виновен, ще бъде осъден. Докато аз сън начело на семейството, ние няма да търсим мъст с кръв!
– Той изгори склада ни, уби хората ни, а ние ще седим със скръстени ръце ли?! – избухва Идрис и хваща брат си за реверите. – Какво чакаме, да ни унищожи един по един ли?
– Казах: Достатъчно! Няма да има кръв! Ясно ли е?! – крещи Азиз като блъска брат си в стената, а след това се овладява и го пуска.
– И кога ще се събудиш, а? - пита Идрис, но по-спокойно. – Когато моята кръв, и тази на майка ми се пролее? Може би искаш и ние да умрем! Както баща ми!
Побеснял Идрис отива в кабинета си, като се ядосва на себе си.
–Това не работи! Не работи! Идрис помисли! Трябва ми една последна „бомба“, едно последно действие. Но какво? Какво? Разбира се, всичко започна заради нея. Сехер Къръмлъ. Жената. Това е тяхната слаба точка. Тук ще се пролее кръв. Това е пътят. Това е ключът. Браво Идрис!
Идрис вижда, че Азиз излиза от стаята си и веднага влиза в стаята му като започва да търси тефтера, в който по-рано беше видял записките, които Азиз си е водил за състоянието на Сехер Къръмлъ.
– Къде е онази тетрадка? Това ли беше… или това… или това? – говори си Идрис като прелиства тефтера. – Е, братко, хубаво пишеш, няма какво. Да видим какво милото ти перо е оставило този път?! – мърмори си Идрис.
Идрис преглежда тефтера на брат си. В него има записки за пациенти, но най-много внимание е отделено на Сехер. Точно това Идрис решава да използва, за да подклажда напрежението между Азиз и Яман.
Не след дълго Идрис нарочно препречва пътя на Яман. Двамата слизат от колите, а напрежението между тях нараства неимоверно.
– Познах те – казва Яман с преценяващ поглед. – Ти си Идрис Яхяоглу, братът на Азиз.
– А аз разпознах теб – усмихва се подло Идрис. – Ти си Яман Къръмлъ – онзи, който довери жена си на моя брат, нали?
В погледа на Яман проблясва гняв.
– Повтори! – крещи Яман.
– Истината казах. Нима е забранено?
Яман го сграбчва за яката и го блъсва върху капака на колата.
– Повтори, ако смееш!
Идрис диша тежко, но продължава:
– Вместо да правиш шоу, опитай да осъзнаеш нещо. Ти нахлу в дома ни, а брат ми просто подаде жалба. Знаеш ли защо?
Яман не отговаря, но очите му пламтят.
– Защото не иска да нарани Сехер – изрича спокойно Идрис.
Тези думи действат като искра в барутен склад. Яман избухва и го ударя с такава сила, че Идрис рухва на колене. Следват още удари. Гневът на Къръмлъ изригва като вулкан, а Идрис това и цели.
Час по-късно Идрис, цял в синини и кръв, се прибира. Азиз го подпира, помагайки му да слезе от колата. Асие виждайки го започва да крещи:
– Сине! Какво се е случило?!
Азиз опитва да запази самообладание.
– Кой ти го причини?
– Каза, че ще ме убие... – едва прошепва Идрис.
– Кой?
– Появи се... и каза: „Ти си негов брат. Ще убия теб и майка ти.“
Азиз стисва челюстта си до болка.
– Кой?!
– Къръмлъ – отговаря Идрис.
Асие се разтреперва, а в очите ѝ проблясва отчаяние.
– Погледни го! Ще стоиш ли още безучастен?! Ще разбереш ли най-сетне, че си Яхяоглу?! Помогнете ми! Да го внесем вътре! – крещи Асие.
Азиз е в ступор и шепне през зъби:
– Сам си го изпроси, Къръмлъ. Сега ще си платиш!
Действието прескача. На главата на Яман някой слага черен чувал, а друг му инжектира упойващо вещество.
Междувременно Али се опитва да обясни всичко на Дуйгу, но преди да успее, Илайда изиграва последната си карта.
– Дуйгу – казва тя с фалшива усмивка, – истината е, че Али и аз се обичаме.
Али я гледа шокиран.
– Това не е истина! – опитва се да протестира Али, но е прекъснат от звучен шамар.
Дуйгу го гледа с ранен, празен поглед. Не иска да чуе и дума повече. Просто си тръгва.
Али я последва, но Илайда го спира, опитва се да избяга.
– Какво се опитваш да направиш?! – крещи той. – Полудя ли?! Защо ни разделяш?!
– Нямах избор! Прости ми! – казва манекенката и тръгва към колата си.
– Не, не сега! Ще кажеш всичко! – крещи той, но Илайда вече потегля.
Яман се събужда. В тъмнина. Главата му тупти. Ръцете му са оковани. Намира се в движещ се с висока скорост камион.
Открива диктофон и го включва. Гласът на Азиз отеква вътре – хладен, прецизен.
– Здравей, Яман Къръмлъ. В момента се намираш в камион, който се движи бързо, много бързо. А аз лично те изпращам възможно най-далеч. Моето медицинско заключение – защото все пак съм лекар – е, че си параноичен и насилствен. За съжаление, ти отказваш лечение, а случаят ти е твърде сериозен. Единственият начин да се отърва от теб, е този.
Азис млъква за миг, после добавя с хладна увереност:
– Разбрах нещо важно, не можеш да стиснеш ръка, когато юмруците ти са винаги свити. Не се тревожи, ще те посрещнат гостоприемно. Но бъди сигурен – няма да се върнеш никога. Така поне спасих семейството ти от дълготрайни щети. Благодарение на това те ще могат да изградят нормален живот, далеч от твоята болест. Ще кажа, че беше удоволствие да те познавам, но няма как. Приятен път. И успех в новия ти живот.
Вътре в камиона, Яман се тресе от гняв. Не чува, не мисли. Единственото, което повтаря, е:
– Азиз! Ще те унищожа! – крещи Яман, хвърля диктофона на пода и го смачква с крак. – Ще те накарам да съжаляваш!
Действието се пренася в стаята на Идрис, където той лежи в леглото си добре пребит от Яман.
– Все едно ме прегази камион! – мърмори Идрис. – Той направо ме помете. Ах, Идрис, Къръмлъ те наби много хубаво. Дано поне си струваше!
Асие влиза в стаята с поднос в ръце и казва на Идрис, че всичко е приготвила със собствените си ръце, за да си върне силите. В този момент идва и Азиз, и се интересува как се чувства брат му.
– Не раните ме убиват. Твоята безразличност ме убива! – обвинява го Идрис. – Разхождаш се из къщата, сякаш нищо не се е случило! Ако само един косъм беше паднал от главата ти, щях да грабна пушката и да се изправя срещу Каръмлъ. А сега? Ти си главата на тази къща?
– Каквото трябваше, го направих – отвръща Азис.
– Уби ли го? Мъртъв ли е? – пита Идрис.
– Ще продължи да диша някъде, но далеч от нас. Сега вече не може да нарани никого. Казах ви, няма да проливам кръв. Но това не означава, че не мога да приключа с враговете си.
Асие го поглежда втренчено: – Азиз, защо не ми каза това от самото начало? – Азиз тръгна да излиза, а майка му тръгва след него.
– Боже, какъв артист е само! – говори си сам Идрис. – „Няма да нараня. Няма да убивам.“ Да не си станал миротворец? Трябваше да го застреляш, да приключиш всичко. Както и да е... поне засега можем да задраскаме Къръмлъ от списъка. Едното яйце се счупи, остана другото. А него, аз ще го счупя сам. Да! Моят любим брат сам ще довърша!
Сехер помага на Юсуф да си напише домашното. Момчето я поглежда и я пита къде е чичо му. Тя му обяснява, че днес чичо му Яман е зает и ще се прибере по-късно.
Но точно в този Зия отваря вратата на стаята на Юсуф и моли Сехер да отиде при него.
Тя се изправя, усмихва се на Юсуф и му казва, че ще се върне след малко. Излиза и го вижда – облечен в костюм, с вратовръзки в ръце и видимо развълнуван.
Той я пита дали изглежда добре и дали не ѝ се струва смешен. Сехер искрено му казва, че костюмът му стои прекрасно. Зия ѝ благодари, но признава, че има нужда от помощ. Не може да избере между вратовръзките. Сехер преглежда вариантите и посочва един, който според нея ще му подхожда най-добре.
Той се съгласява с избора ѝ и я моли да я върже и да побърза, защото времето напредва. Казва ѝ, че днес е денят – ще се срещне с Чичек и най-сетне ще ѝ каже какво чувства. Сехер се радва за него, насърчава го и му напомня, че може да постигне всичко, стига да повярва в себе си.
Зия ѝ благодари многократно, но не крие колко е нервен. Продължава да си повтаря, че може, че ще успее, но сякаш има нужда да го чуе още веднъж.
Юсуф наблюдава сцената с възхищение. Казва, че чичо му изглежда много хубаво, и го пита накъде е тръгнал. Зия се смущава, не иска да разкрие истинската причина, и с лека усмивка обяснява, че отива на двора – да прекопае пръстта и да натори цветята.
А в същото време, в парка, Дуйгу плаче сама. Али я намира и прави опит отново да ѝ обясни.
– Моля те, повярвай ми – казва Али. – Между нас няма нищо. Заклевам се.
– Тогава защо го каза? – пита Дуйгу.
– Не знам. Не ми даде отговор.
– И няма нужда. Всичко вече е ясно.
– Не! Нищо не е ясно!
– Али... Не искам повече да те виждам – казва Дуйгу и си тръгва.
