В епизод 547 на турския сериал „Наследство“: Яман се изправя срещу Азиз – ще успее ли планът на коварния Идрис. Али е принуден да играе във филма с Илайда, а една случайна сцена от филма разрушава връзката му с Дуйгу.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 548 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 13 юни 2025 по NOVA.
Какъв нов капан е подготвил Идрис за Яман и Азиз?
След изненадата, която Чичек поднася на Зия, той решава да ѝ признае чувствата си.
Фалшива новина в интернет за Али и манекенката ще разстрои още повече Дуйгу.
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
👇 По-долу можете да прочетете подробно как се развиват събитията в епизода
На верандата в имението Зия се занимава с цветята си и тъжно си мисли:
„С него. Ще се срещне с него. Ще отиде да го види. Ще пият чай. Дори може да се хванат за ръце. Тя не го обича. Но аз я обичам. Какво да направя?"
В този момент към него се приближава Чичек:
– Нуждаете ли се от помощ, г-н Зия? Работата в кухнята приключи. Ако искате...
– Не. Не, не ми трябва помощ – прекъсва я Зия. – И преди се оправях сам. И оттук нататък ще се оправям сам.
– Добре – отговаря Чичек и се прибира в къщата.
В хола Сехер забелязва, че Чичек е тъжна.
– Чичек? Какво стана? Има ли проблем? – пита Сехер.
– Отидох да помогна на г-н Зия, но не пожела помощта ми. Каза, че ще се справи сам.
– Ах, Господи. Май е разбрал нещо погрешно. Явно е обиден. Иначе нямаше да постъпи така – отвръща Сехер.
– Исках да му взема лилии, за да го изненадам. Много ги обича. Но сега е толкова сърдит. Май няма да ми прости.
– Не се отказвай толкова лесно. Сърцето не се лекува за един ден. Ти си тази, която може да го излекува. Сигурна съм, че батко Зия ще колко много означаваш за него.
– Дано – отговаря Чичек неуверено.
Яман излиза невредим от капана, заложен му от Идрис, но това не е краят. Братът на Азиз не възнамерява да се предаде. В главата му вече се заражда нов, още по-ужасен план – този път той възнамерява да нанесе удар на Яман по-силно от всякога.
Действието се пренася на верандата, където Чичек помага на Зия, който се занимава тъжен с цветята си, но на разстояние от нея.
Чичек поглежда часовника си и разбира, че е време да се срещне с онзи младежа, за да вземе лилиите. Чичек се изправя и се приближава до Зия.
–Г-н Зия, имам една малка работа. Ще я свърша веднага и ще се върна. Когато се върна, ще ви помогна, става ли?
„Ето, тя отива да се срещне с него и за ръце ще се държат!“, мисли си Зия и бързо се изправя и застава срещу Чичек и заявява: –Не. В никакъв случай, Чичек. В никакъв случай. Щом искаш да ми помагаш, ще останеш тук с мен, докато не свърша с това.
Чичек въздиша леко. Не иска да го нарани.
– Добре, само ще се видя с г-жа Сехер и после веднага ще се върна – отвръща спокойна Чичек и влиза в къщата.
Малко по-късно Чичек намира Сехер. Очите ѝ издават безпокойствието ѝ.
– Чичек? Какво стана? Успя ли да решиш проблема?
– Не, г-жо Сехер. Не успях. Но трябва да отида да взема лилиите. Часът за който се уговорихме с момчето наближава, но г-н Зия не ме пуска, иска да му помагам.
Сехер се усмихва нежно и я потупва по ръката.
– Добре. Хубаво. Не се тревожи. Върви спокойно. Аз ще помогна на батко Зия.
– Благодаря, госпожо. Ще отида и веднага се връщам.
Малко по-късно Зия, неспокоен, пита Сехер:
– Сехер? Къде отиде Чичек
– Имаше работа батко Зия, зз ще ви помогна.
Погледът на Зия стават мрачен, а гласът му започва да трепери.
– Знам къде отиде... Каза му: „Ще ти се обадя.“ Каза: „Ще се срещнем.“ С онова момче... Ще отиде. Ще се срещне с него. Има работа тук, но отиде при него.
Сехер се опитва да го успокои:
– Когато се върне, поговори с нея насаме. Попитай я. Може би има какво да ти каже.
Зия обаче клати глава. В очите му има болка и примирение:
– Нека си върви... Нека върви, Сехер. Какво можем да направим? Не можем да направим нищо. Нищо не можем. Цветята се обръщат към слънцето. Защото със слънцето се чувстват добре. Обръщат се към него и разцъфват.
Ако нейното слънце е онова момче... не мога да я накарам да се обърне към мен. Ще я пречупя. Ще се пречупи тогава. В никакъв случай... В никакъв случай... В никакъв случай... В никакъв случай...
Междувременно Идрис преминава към следващата фаза на своя дяволски план. Не му е достатъчно да е заложил капан на Яман, а сега отива една крачка по-далеч. Застрелва четирима от своите хора без да му мигне окото, а след това подпалва семейния склад, знаейки, че Азиз незабавно ще обвини за това своя най-голям враг – Яман.
Сред интриги и предателства на едно място, на друго се случва нещо съвсем различно – изпълнено с топлина и искреност. В имението Чичек се връща, приближава се към Зия и му подарява бели лилии, който специално поръча за него..
– Извинявай! – казва Чичек.
Зия я поглежда с облекчение и благодарност. В един миг цялото недоразумение изчезва и между тях отново се появява спокойствие и разбирателство. В свят, пълен с хаос, това е един от малкото моменти, които носят светлина в мрака.
По-късно Чичек спира пред вратата на стаята на Яман. Чува как Зия разговаря с брат си.
– Радвам се – казва Яман. – И какво ще правиш сега?
– Ще поговоря с нея. Ще застана пред Чичек и ще ѝ призная колко много я обичам – отговаря Зия, а в гласа му се чува решителност.
Чичек затваря очи, потискайки усмивка. Сърцето ѝ забива по-бързо, защото макар и за миг да се е усъмнила, сега е сигурна – Зия няма да я отхвърли.
Междувременно в имението на Яхяоглу избухва истинска буря. Азиз получава ужасна новина: най-големият му склад е изгорял, а четирима работници са загубили живота си.
– Това със сигурност е работа на Яман Къръмлъ! – заявява майка му.
– Не можем да оставим нещата така! – добавя Идрис.
В очите на Азиз се появява опасен блясък, дали се кани да си отмъсти на Яман Къръмлъ?
В полицейското управление Дуйгу споделя на Кара с наранен глас:
– Можеш ли да си представиш? Дори не ми каза. Защото не исках, отиде да участва в снимките без да ми каже. Заради него се изложих пред всички.
– Малко е и по моя вина. – признава Кара. –Първо не разбрах правилно и после те подведох.
– Не. Добре че ми каза. Ако не беше, изобщо нямаше да знам.
– Все пак не мисля, че комисар Али имаше лоши намерения. Просто не е знаел как да ти каже, знаейки как ще реагираш.
– Все едно. В крайна сметка не беше честен с мен. Разклати доверието ми. Не знам дали ще мога пак да му простя – отвръща все така тъжна Дуйгу.
В същото това време в парка Илайда поклаща глава с разбиране и казва на Али:
– Мисля, че твоята приятелка е доста разстроена. Изглеждаше много ядосана.
– Да. Не ѝ казах за снимките. Не искаше да участвам. Всъщност щях да ѝ кажа, но после шефът се обади, че снимките ще са по-рано. Аз дори не искам да участвам в това- признава Али. – Полицай съм. Какво правя след актьорите? Но шефът поиска, нямаше как. Надявам се скоро да свърши, за да мога да си върна Дуйгу.
– И аз съм в същото положение, Али. С Каан постоянно се караме. Пак сме разделени. Много се обичаме, но като не се разберем за нещо, всеки път се разделяме.
– Надявам се всичко да се оправи при вас. Какво друго да кажа?
Дуйгу излиза от полицейското управление за да подиша чист въздух и подреди мислите си, когато телефонът ѝ звъни. Поглежда дисплея и вижда, че е Ясемин.
– Здравей, Ясемин.
– Како? Навън ли си? Ако не си свободна...
– Не, миличка. Излязох да подишам малко въздух. Разхождам се. Вървя към управлението. Какво има? Как си?
– Добре съм,но ти си разстроена. И вчера не изглеждаше добре. Какво се е случило? – пита Ясемин.
Дуйгу въздиша тежко. Прави дълга пауза, чуди се дали да сподели със сестра си или не.
– Не знам. Може би е заради времето – отговаря Дуйгу.
– Кажи ми. Не го крий. Това заради батко Али? – досеща се Ясемин.
Дуйгу затваря очи. Думите се изплъзват бавно и трудно:
– Да... Вчера дойде една моделка. Красива, като кукла. Приятелка от началното училище на Али. Ще снимат заедно реклама за полицията. Видях ги... тя го прегръщаше... макар че снимали сцена. Но... нещо вътре в мен се преобърна. Оттогава не мога да си намеря място.
– Како, наистина ли това е проблемът? – пита изненадана Ясемин.
– Какво имаш предвид? Не може ли да е?
– Не минаха и два месеца, откакто познавам батко Али, но дори аз вече знам — той няма да погледне друга. Не си ли го разбрала още? Може би просто си малко прекалено чувствителна.
– Не... защо? – не разбира Дуйгу.
– Ти не беше такава. Станала си малко ревнива... Но нищо. Просто е недоразумение. И ти си го приела твърде навътре. Прости му, преди да е станало твърде късно!
Ясемин се опитва да вразуми сестра си, а Дуйгу млъква. Мисли.
– Може би си права. Какво да направя? – пита Дуйгу
– Ще отидеш при батко Али. Ще му кажеш: „Прекалих. Бях малко чувствителна.“
Дуйгу се усмихва през сълзи:
– Наистина не искам да се карам с него. Добре. Ще го направя – съгласява се Дуйгу.
– Точно така! Хайде, не губи време. Ще говорим пак по-късно.
– Добре, миличка. До скоро.
Дуйгу започва да се колебае, но съдбата сякаш не иска да ѝ даде шанс да се сдобрят. Когато отново вижда Илайда до Али, гневът ѝ се завръща с още по-голяма сила. Полицайката не може да забрави, че Али е бил до нея в най-трудните моменти, че сърцето му принадлежи само на нея.
От своя страна, Ибрахим има да признае нещо, което може да му струва любовта на Кара.
– Кара... – започва нерешително, избягвайки погледа ѝ. – Трябва да ти кажа нещо.
– Кажи – отговаря тя, усещайки, че нещо не е наред.
– Не съм регистрирал датата на сватбата ни за след четири месеца... Само след две години и четири месеца.
Настъпва гробна тишина.
– Какво?! – Кара го поглежда с недоверие, след което без колебание сваля пръстена и го пъха в ръката му. – Не мога да повярвам! Излъга ме! Вземи това. Ще го сложиш на ръката на тази, за която ще се ожениш след две години и четири месеца.
Али, въпреки силната си алергия към златото, упорито носи пръстен, за да докаже на Дуйгу, че обича само нея. Всеки ден без нея е мъчение за него. Решен да си върне доверието ѝ, той резервира маса в любимия ѝ ресторант, вярвайки, че този път ще успее да оправи нещата.
Илайда се среща с приятелката си, но мислите ѝ са съвсем другаде. Умът ѝ продължава да се върти около Каан.
– Той е упорит – въздиша тя, играейки си с лъжицата. – Не ми се обади, нито ми писа. Изглежда, че този път наистина е краят.
– Каан ревнува ли от комисаря, с когото си играла във филма? – пита я с любопитство приятелката ѝ.
– Защо да ревнува? Али е мой приятел от детството – Илайда набръчква вежди, сякаш едва сега се е сетила за това.
– Момиче, мозъкът ти не работи! Откъде Каан да знае това? Покажи му този красавец като свое гадже и ще видиш колко дълго ще остане спокоен. Ако го познавам добре, ще полудее от ревност.
Илайда повдига вежда, явно заинтригувана от идеята. Може би това е начин да привлече вниманието на Каан?
Али току-що е пристигнал в ресторанта и проверява последните детайли от плана си да се сдобри с Дуйгу. Изведнъж телефонът му започва да звъни. Това е Илайда.
– Как си, скъпи? Къде си? – гласът ѝ звучи сладко, но Али веднага усеща нотка на манипулация в него.
– В ресторанта. Искам да поканя Дуйгу на вечеря, за да се сдобрим.
– В лошо настроение съм, трябва да споделя на някого. Идвам при теб.
– Илайда, не можеш...
– Идвам. Не се притеснявай, няма да ти заемам цялата вечер – прекъсва го тя и затваря, без да му даде възможност да възрази.
Няколко минути по-късно моделката се появява в ресторанта и сяда на масата му, сякаш нищо не се е случило.
– Да си направим снимка – казва тя, изваждайки телефона си. – Искам да запазя този момент.
Преди Али да успее да възрази, Илайда прави селфи, а малко по-късно от скрити места се чуват още светкавици. Двама папараци, които са се криели пред ресторанта, си разменят доволни погледи.
– Илайда Озтюрк ни информира, че днес ще се срещне с новия си приятел – казва единият от тях. – Не можехме да пропуснем такава възможност.
– Тази новина ще бъде шокираща. Да изпратим снимките в редакцията, нека ги публикуват веднага.
Още същата вечер интернет е залят от статии. Заглавията крещят: „Илайда Озтюрк и нейният нов приятел! Двойката прекара романтична вечер в ресторант”. Моделката сама подхранва слуховете, като подписва селфито с думите: „С моята сродна душа, Али”.
Ясемин първа забелязва публикацията и незабавно я показва на сестра си, знаейки, че тя така или иначе ще разбере всичко.
Дуйгу гледа екрана на телефона си с недоверие. Сърцето ѝ бие като лудо.
„Това не може да е истина...“, шепне тя, а погледът ѝ пада върху тавата, в която е изпекла любимия сладкиш на Али. Изведнъж ръцете ѝ губят сила и съда пада на пода, разбивайки се на парчета.
Сълзи напълват очите ѝ, но тя не им позволява да се стичат по бузите ѝ. Няма място за тях. Не сега.
