В епизод 532 на турския сериал „Наследство“: Яман води жестока битка, за да спаси Сехер! Лудият Джемил я отвежда към скалата, където някога се е разиграла ужасяваща трагедия. В полицейския участък се случва комична ситуация - Кара си мисли, че Ибрахим ѝ е купил пръстен!
НА КРАТКО какво се случва в епизод 533 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 22 май 2025 по NOVA.
Точно когато Джемил се кани да бутне Сехер в пропастта, се появява Яман и пребива психопата. Малко след това пристига и Азиз, който успява да спаси живота на Яман.
Благодарение на Ибо, Семра научава, че Дуйгу и Али са решили да се оженят. Как ще реагира тя? А как ще реагира Кара, когато разбере истината за пръстена?
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
Джемил забелязва полицейските коли, които са блокирали пътя. Той стяга ръцете си върху волана и погледът му става още по-мрачен. Осъзнава, че пътят за бягство е отрязан.
Принуден да промени плана си, той спира колата и насила издърпва Сехер от нея. Тя се спъва, но той не ѝ позволява да спре. Дръпа я за ръката и я повежда през гъстата гора. Клони ударят лицето ѝ, а неравната почва затруднява ходенето ѝ.
След известно Джемил продължавайки да дърпа Сехер за ръката стигат до ръба на една скала.
– Защо дойдохме тук? – пита Сехер, като се опитва да овладее страха си.
– Защото ще станеш ангел. Ще полетиш оттук и по този начин ще останеш красива завинаги – смее се зловещо Джемил.
Сехер усеща как сърцето ѝ се качва в гърлото. Прави крачка назад и отчаяно търси начин да се спаси.
– Не, не искам да умра! – крещи тя отчаяно. – Имам семейство, имам малък племенник. Той ме обича като майка! Той ми е поверен, не мога да го оставя. Моля те, недей да правиш това, не ни разделяй!
Джемил мълчи за миг, после погледът му става странно празен.
– Бях на шестнайсет години, когато майка ми стана ангел – съобщава той с леден тон.
Сехер вижда в това възможност.
– Значи знаеш как боли! Разбираш какво чувства някой, който е останал сам. Не оставяй племенника ми в същото положение.
Джемил обаче само се усмихва.
– На мен не ми беше трудно, когато майка ми стана ангел. Тя разпери крилата си и полетя. Помогнах ѝ. Бутнах я – обяснява той все едно говори за нещо съвсем нормално.
Сехер стои неподвижно.
– Какво...? – прошепва ужасена Сехер, но той продължава, без да обръща внимание на ужаса ѝ.
– После беше Айсел. Тя беше красива, като теб. Аз също я бутнах надолу и тя се превърна в ангел.
Сехер прави още една крачка назад, борейки се с паниката.
– Ти си ги бутнал...? – гласът ѝ трепери. – Но... хората не се превръщат в ангели, когато умрат. Те се пренасят в друг свят...
– Не! – Джемил повишава глас. – Те са станали ангели! И сега ти ще се присъединиш към тях!
Сехер внезапно се хвърля да тича, но след няколко метра се спъва и пада на колене. Чувства как сърцето ѝ се блъска в гърдите и дишането ѝ става учестено. Джемил вече се протяга към нея, когато внезапно... Пред Джемил застава Яман, а юмруците му се стоварват върху лицето на Джемил, отново и отново.
Сехер се обръща изненадана и трепери, докато наблюдава жестоката борба.
–Как посмя да отвлечеш, моята жена? – крещи и го налага с юмруци Яман.
В един момент Яман спира, обръща се и поглежда към Сехер, която не е на себе си. Той оставя Джемил проснат на земята и се затича към нея, като я обгръща с ръце.
В този момент Джемил става и вади нож от джоба си.
–Внимавай! – крещи Сехер.
Яман се насочва към Джемил побеснял и след като му нанася няколко юмрука психопата пада на земята. Яман го оставя и връща при Сехер.
–Добре ли си? – пита притеснена Сехер. –Ти си ранен?!
–Не се притеснявай, аз съм добре – отговаря Яман. –А ти добре ли си?
–След като си до мен, аз съм добре! – отговаря Сехер.
В този момент пристига тичешком и Азиз, но спира като вижда прегърнати Сехер и Яман.
Азиз вижда как Джемил бавно се надига, вдига голям камък и възнамерява да удари Яман с него. Азиз насочва пистолета си в Джемил. Ръцете му треперят.
–Не, не мога! – казва Азиз и стрела във въздуха. – Зад теб! Внимавай! – крещи Азиз, спасявайки живота на Яман.
Яман се обръща и в последния момент избягва удара. С няколко удара Яман отново поваля Джемил на земята.
–Яман! – крещи притеснена Сехер.
–Не се притеснявай! Аз съм до теб! – опитва се да я успокой Яман.
–Ако не беше ти… Ако не беше успял… Аз може би… – плаче Сехер.
–Всичко свърши! Докато съм жив, никой нищо лошо не може да ти направи! – казва Яман и отново я прегръща.
Полицията пристига точно навреме и слага белезници на Джемил.
Сехер се приближава към Азиз.
–Аз бях в шок и не успях да ти благодаря! – казва тя. –Ако не беше ти, този психопат щеше да го убие. Ти също много рискува като дойде тук! Много ти благодаря!
–Не е важно! Важното е, че ти си жива! – отговаря Азиз.
Сехер вижда пистолета на колана на Азиз и си спомня изповедта на Азиз: „Ти се опитваш да си спомниш коя си. А аз цял живот се опитвам да забравя кой съм. Да, бях Яхяоглу. Син на една от най-могъщите и безмилостни фамилии по Черноморието. Мафиотска фамилия, чието име всяваше страх и ужас. Аз бях най-малкият син на Исмет Яхяоглу. Роден съм в свят, потънал в мрак – продължава Азиз. – Пораснах сред оръжия... Бях едва на шест, когато баща ми ме заведе на стрелбището. Вместо играчки, получавах патрони. Възпитаваха ме като бъдещия наследник на един свят, напоен с кръв. Но колкото повече растях, толкова по-силно усещах, че не принадлежа към този свят. Отказвах да приема оръжията, които се опитваха да ми дадат в ръцете.“
Азиз забелязва, че Сехер е видяла пистолета и тръгва да закопчае якето си.
–Но ти и пистолет?! – объркана е Сехер.
–Помислих, че може да ми потрябва – отговаря Азиз.
–Благодаря ти! – отвръща Сехер.
Яман се приближава към тях и благодари на Азиз, че го е предупредил и така му е спасил живота.
Действието прескача във вечерта. Яман води Сехер в дома ѝ. Тя все още е в шок, леко трепери, опитвайки се да усвои случилото се.
– Не мога да те оставя да останеш сама тук – заявява категорично Яман. – Нека отидем в имението, поне за една нощ.
Сехер бавно вдига очи.
– Не искам Юсуф да ме вижда в това състояние – отвръща тя. – Ще му бъде трудно. Но и аз не искам да оставам сама. Можеш ли да останеш с мен? Освен това... ти си ранен. Аз ще превържа раната ти.
Яман нежно прегръща ръката ѝ.
– Аз ще остана тук. Колкото дълго искаш.
Сехер се усмихва срамежливо и му подава чехли.
– В такъв случай отиди в хола. Ще донеса аптечката за първа помощ.
В полицейското управление Дуйгу внезапно забелязва пръстена си на пръста на Кара.
– Откъде го имаш? – пита Дуйгу
Кара се усмихва лъчезарно, явно горда.
– Няма да повярваш! Ибо ми го подари като извинение! – Очите ѝ блестят от радост. – Никога не съм мислила, че такова малко нещо може да ме трогне толкова много. Много съм щастлива!
Кара поглежда към Ибо с нежност, а той отвръща на погледа ѝ.
– Не знам какво да кажа... – продължава Кара, все още загледана в пръстена. – Досега съм получавала от него само бронежилетки, бойни ножове или прилични обувки. Никога не съм се интересувала от такива неща, но... хубаво е да почувстваш, че някой гледа на теб по различен начин.
Дуйгу насила се въздържа да разкрие, че това всъщност е нейният пръстен. Не иска да развали щастието на приятелката си.
– Разбира се. Ибо има вкус – признава тя с усмивка.
Откъм бюрото си Али наблюдава цялата сцена. След известно време посяга към телефона си и изпраща съобщение на Дуйгу:
„Не се натъжавай. Ще ти купя още един.“
Тъй като на лицето ѝ се появява нежна усмивка, Али се приближава и прошепва:
– Да отидем в архива.
Без да чака отговор, той леко я хваща за ръка и я повежда към задната част на полицейския участък.
В същото време Ясемин и Семра пристигат в полицейския участък.
– Бяхме в района, затова решихме да минем – казва Семра, като поглежда към Кара и Ибо.
– И донесохме нещо за похапване – добавя Ясемин с усмивка. – Бисквитки и бюрек.
Ибо за миг се оживява.
– Седнете ще поръчам чай! – казва той.
Той посяга към телефона и се обажда на Кирпи да донесе четири чая. Миг по-късно Кирпи влиза в стаята с поднос. Докато слага чайовете на бюрото, той се навежда заговорнически и прошепва:
– Разбра ли нещо?
Ибрахим поклаща глава.
– Не. Още се чудя се чий е този пръстен.
Кирпи повдига вежди и се усмихва подигравателно.
– Каквомислиш, може да е на Али и Дуйгу?
– Замълчи! Някой друг ще чуе и ще си помисли, че нещо се случва!
– Добре, добре, няма да кажа нищо, но просто си помисли.
–По-добре да тестваме това устройство. – предлага Ибо. -Отиди в архива и започни да говориш. Да видим дали работи.
Кирпи свива рамене и излиза. Ибо веднага включва компютъра си и активира устройството за подслушване, което наскоро е поправил.
Гласът на приятеля му обаче не излиза от високоговорителя. Вместо това в стаята прозвучават ясно думи на Али и Дуйгу.
– Али, все още не мога да повярвам – казва прочувствено Дуйгу. – Наистина ли ще се оженим?
– Разбира се – отговаря Али с топъл и уверен глас. – В края на краищата ти казах: ще имаме къща с двор, дъщеря и син. Започни вече да измисляш имена.
В стаята настъпва мъртва тишина. Семра и Ясемин затаяват дъх. Кара отправя шокиран поглед към Ибо, който внезапно обръща глава настрани, сякаш се прави, че не чува.
– Как да кажем на майка ми? – пита Дуйгу, без да подозира, че майка ѝ слуша всяка дума. – Страхувам се от нейната реакция.
– Майка ти иска най-доброто за теб. Не мисля, че тя ще има нещо против. В края на краищата тя много те обича. Както и аз.
– Да не казваме на никого още – решава Дуйгу. – Ще решим заедно кога да кажем.
Али се съгласява, а после Дуйгу добавя нещо, което кара Кара да отвори широко очи.
– И пръстенът ми е изчезнал. Сигурно е изпаднал от джоба ти. Ибо го е намерил и го е дал на Кара.
Всички погледи веднага се обръщат към Ибрахим. Той леко се навежда и мълчаливо се взира в екрана на компютъра. Кара вдига ръка и поглежда пръстена, сякаш току-що е осъзнала, че държи нещо, което не ѝ принадлежи.
В този момент в стаята влизат Али и Дуйгу.
– Мамо? Какво се е случило? – пита Дуйгу, като вижда странното изражение на лицето на Семра.
Семра бавно премества погледа си към нея. В очите ѝ се смесват изненада и гняв.
– Ще се омъжваш... – казва накрая тя, но тонът ѝ е лишен от радост.
Али смръщва вежди и насочва погледа си към Ибрахим.
– Какво, по дяволите, се случва тук?
Ибо преглъща, усещайки тежестта на погледите върху себе си.
– Комисар, ами... проверявах дали устройството работи... И... случайно го оставих в архива...
– Сериозно ли говориш, Ибо? – не може да повярва Али.
Кара все още се взира в пръстена на пръста си, напълно наясно, че трябва да го върне, но не може да спре чувството на разочарование, което внезапно я обзема.
Семра и Ясемин напускат сградата. Семра е ядосана на по-голямата си дъщеря. Тя се възмущава, че е скрила от нея факта за годежа ѝ с Али.
Кара, чувствайки се виновна, връща пръстена на Дуйгу, без да я погледне в очите.
Вечерта в къщата на Дуйгу атмосферата е напрегната. Семра се е заключила в стаята си и отказва да говори с когото и да било. Дуйгу се опитва да ѝ се извини, но вратата остава затворена. Дуйгу се обажда на Али, а той се опитва да я успокои:
– Всичко ще бъде наред. Дай ѝ малко време. Трябва да бъдеш търпелива!
