В епизод 525 на турския сериал „Наследство“: Сехер и Яман се радват на времето, прекарано заедно. Сехер признава, че отдавна не се е чувствала толкова добре в компанията на Яман. Към тях се присъединява Юсуф и за миг тримата отново са като истинско семейство.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 526 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 13 май 2025 по NOVA.
Сехер и Яман, въпреки развода, се сближават повече от всякога. Прекараната заедно нощ събужда в тях нови емоции и съмнения.
Дали Сехер трябва да се чувства виновна за това, което изпитва?
Разстроена Ясемин признава на леля Султан, че по нейна вина Дуйгу е ранена.
Ще събере ли Ясемин смелост да признае истината? Или някой ще я изпревари?
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
Действието продължава от предния епизод. Яман гледа спящата Сехер и прошепва, че много му липсва. Яман не може да устои и ляга до нея, само за да усети аромата ѝ. Сехер не усеща кога Яман ляга до нея леглото, но го усеща в сънищата си, вижда само Яман. В съня ѝ той ѝ подава ръка, тя я поема без колебание, и всичко започва отначало – с нежност, с обич, сякаш никога не са се разделяли.
Юсуф се събужда посред нощ, но когато ги вижда да спят заедно, не се приближава до тях, а радостен се връща в леглото си.
Сутринта Сехер отваря очи. Споменът за съня ѝ все още е ярък. Поглежда към Яман до нея. Не усеща гняв. Нито неудобство. Само едно странно спокойствие. Може би, защото в дълбините на сърцето си винаги е знаела, че Яман никога не си е тръгвал истински от нея.
По-късно, Сехер приготвя закуска в кухнята. Ароматът на прясно изпечен хляб и чай се носи във въздуха. Юсуф е на седмото небе – леля му и чичо му отново са заедно, и сякаш всичко си е на мястото.
Тримата закусват заедно. Мир и уют владеят сутринта. Но изведнъж телефонът на Яман звъни – настоятелно.От училището на Юсуф е. Учителката припомня на Яман, че днес има родителска среща.
– Днес има родителска среща – съобщава той, след като затваря телефона. – Ако вече си се нахранил, време е да се приготвим.
– Вече трябва да тръгваме ли? – пита Юсуф, с нотка на разочарование в гласа.
– За съжаление, да. Трябва да се сбогуваме... но само за малко – отговаря Яман.
– Не се натъжавай, скъпи – казва нежно Сехер. – Можеш да ме посещаваш, когато пожелаеш. Това е и твой дом. Тоест... ваш – поправя се, поглеждайки Яман.
Юсуф се усмихва и с надежда в гласа добавя:
– Тогава... да останем и тази нощ! Днес се събудих толкова щастлив. Моля те, чичо!
– Ще дойдем пак, обещавам – отговаря Яман, също усмихнат. – Но сега е добре да се прибираме. Леля ти има работа.
В този момент телефонът на Сехер започва да звъни. Поглежда дисплея – това е д-р Азиз. Отговаря спокойно.
– Не дойде днес на сеанса – отбелязва той. – Всичко наред ли е?
– Да, всичко е наред.
– Все още живееш в имението ли?
– Не, преместих се.
– Разбирам. В такъв случай ти пожелавам успех. Надявам се тази промяна да ти помогне да си възвърнеш спомените. Понякога, за да разбереш по-добре себе си и живота си, трябва да прекараш известно време сам.
– Благодаря за съвета – отговаря Сехер. – Но аз не съм сама. Той е до мен. И се чувствам добре.
– Радвам се, че си добре. Ако имаш нужда от нещо – знаеш, можеш да ми се обадиш по всяко време.
В този момент камерата прави близък план на Яман. В очите му се вижда сянка на ревност от разговора на Сехер с доктор Азиз.
Ясемин се опитва да признае истината на сестра си, но в последния момент не ѝ стига кураж
Рано сутринта Али се появява в дома на Дугу. Той обаче не отива при любимата си, а се насочва направо към майка й.
– Разбра ли какво е направила Ясемин? – по-скоро констатира, отколкото пита комисарят.
– По-добре да не знам – отговаря хладно Серма.
– Имаш право да си ядосана на нея, но моля те, не казвай нищо на Дуйгу. Остави ме аз да ѝ го кажа.
– Думите са на върха на езика ми и с мъка се въздържам. Искам да знае какво е направила собствената ѝ сестра – казва с горчивина Семра.
След малко добавя:
– Посвети целия си живот, за да я намери. Така ли трябваше да бъде? Бог спаси детето ми... Иначе дори не бих могла да я погледна.
– Дуйгу все още е слаба, все още не се е възстановила. Да не ѝ причиняваме още болка. Когато дойде подходящият момент, ще се опитам да ѝ обясня нежно. Първо трябва да я подготвя за това, което ще чуе.
– Добре, сине, ти знаеш най-добре – въздиша Семра. – Ще мълча… за нейно добро.
След разговора със Семра Али отива в стаята на любимата си.
– Вчера вечерта Ясемин пак искаше да избяга – съобщава Дуйгу. – Едва я настигнах.
– Защо? Станало ли е нещо? – пита разтревожен комисарят.
– Мама пак се ядоса на нея. Нападна я, защото се е видяла с приятелите си от улицата. Не разбирам защо реагира така. Преди не беше така с Ясемин.
– Ясемин е направила много грешки в миналото – казва Али. – Но сега дава всичко от себе си, за да се промени. Виждам колко се старае. Майка ти също ще разбере това накрая. Не можеш да изтриеш миналото, но най-важното е да не повтаряш същите грешки.
– Вярвам, че Ясемин няма да ги повтори – казва Дуйгу с убеждение. – След второто ѝ завръщане у дома се сближихме много. Отново сме сестри. Вярвам ѝ. Тя не би ме наранила. Чувствам, че наистина ме обича.
В този момент камерата прави близък план на Ясемин, която стои пред вратата на стаята. Момичето слуша разговора, а вочите ѝ блестят от сълзи.
Разстроена, Ясемин излиза в двора. Там я намира Султан и сяда до нея на масичката.
– Защо си толкова тъжна? – пита загрижено по-възрастната жена. – Кажи ми какво се е случило.
– Направих голяма грешка – признава момичето, спускайки поглед. – Не знаех, че ще свърши така. Не исках да навредя на сестра си, кълна се. Обадих й се няколко пъти, за да я предупредя, но беше твърде късно. Много съжалявам...
Султан нежно стиска ръката й.
– Не мога да гледам как плачеш, красавице – казва тя топло. – Виждам, че имаш угризения. Ще ти разкажа една история...
Възрастната жена разказва притча за човек, който е сторил зло, но по-късно искрено съжалява за действията си. Той искал да се извини на онеправдания човек, но не успял – той умрял. Когато душата му застанала пред съда на ангелите, добрите и злите същества започнали да се карат за нея. В крайна сметка е решено, че той ще отиде там, където е било сърцето му. Тъй като в момента на смъртта си е бил по-близо до прошка, отколкото до извършените грехове, доброто победило.
– Сгрешила си, но огънят на угризенията е погълнал душата ти – завършва Султан. – Сърцето ти е избрало пътя на разкаянието.
Ясемин изтрива сълзите си и гледа с благодарност към по-възрастната жена.
– Благодаря ти, лельо Султан – казва решително тя. – Трябва да кажа всичко на сестра си. Истината трябва да я чуе от мен. Но първо трябва да събера кураж...
