В епизод 524 на турския сериал „Наследство“: Яман не издържа и посещава Сехер под претекст, че трябва да поправи някои неща. Сехер не може да скрие радостта си. Когато Зухал се появява в дома ѝ, за нейна изненада вратата ѝ отваря именно Яман...
НА КРАТКО какво се случва в епизод 525 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 12 май 2025 по NOVA.
Сехер и Яман се радват на времето, прекарано заедно. Сехер признава, че отдавна не се е чувствала толкова добре в компанията на Яман. Към тях се присъединява Юсуф и за миг тримата отново са като истинско семейство. Сехер получава обаждане от Зухал (Назлъ), която е ядосана, че тримата са заедно отново.
Семра, все още разгневена на Ясемин, не ѝ позволява да се види със сестра си. Избухва кавга, а ядосаната Ясемин напуска къщата. Дуйгу тръгва след нея. Какво ще се случи?
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
Действието продължава от предния епизод. Яман все още е в къщата на Сехер, когато телефонът му звъни. На екрана се появява лицето на Юсуф – обажда се по видеовръзка.
– Чичо, къде си? – пита Юсуф с леко нацупено изражение.
– Леля ти каза, че има нужда от помощ, затова съм тук – отговаря спокойно Яман.
– Но щом вие двамата сте заедно... тогава защо аз съм сам тук? – тъжно пита Юсуф.
Неслихан се появява в стаята и поздравява Сехер с усмивка. Междувременно Юсуф продължава:
– Чичо, защо и мен не ме заведе при леля? – гласът му звучи почти като укор.
– Дженгер, кажи на шофьора да закара Юсуф в къщата на леля му – нарежда Яман.
– Ура! Отивам при леля! – извиква Юсуф с радост и затваря видеовръзката.
Сехер го гледа леко смутено.
– Няма никаква храна вкъщи... – прошепва тя притеснено.
– Няма проблем. Ще излезем заедно и ще купим каквото трябва – успокоява я Яман.
Действието прескача. Яман и Сехер отиват на пазара.
– Юсуф обича плодове. Трябва да вземем банани – казва Яман, докато оглежда сергиите.
Сехер кимва мълчаливо.
– Един килограм, моля. Да не са много узрели – поръчва Яман на продавача.
Продавачът кимва разбиращо и започва да избира.
– Имам дъщеря, във втори клас е. И тя обожава банани – споделя той с усмивка. – А вашето дете?
– На седем години. – отговаря Яман и продължава с пазаруването. - Дай ми и два килограма ябълки.
– Разбира се – отговаря продавачът и започва да пълни торбата.
– И малко портокали. Изглеждат сочни – добавя Яман.
Продавачът подбира най-хубавите плодове.
– Съпругите обикновено не позволяват на мъжете да избират... Но вашият съпруг явно разбира – казва той.
– Просто ни дай най-доброто, за да се върнем пак – усмихва се Сехер с леко притеснение.
– Ще избера най-свежото. Продавам само това, което бих дал на дъщеря си. Детето ви ще яде най-хубавото, гарантирам – уверява ги продавачът.
– Благодаря – отвръща Сехер.
– Искаш ли да ти помогна с торбите? – обръща се Яман към нея.
– Не е нужно. Макар че... портокалите са малко – казва тя замислено и добавя по-тихо: – Искам да правя сок за Юсуф всеки ден...
Тя се сепва, усетила, че е казала твърде много.
– Забравих! От сега нататък ще живея сама. Както и да е... Добре, че не купихме прекалено много. Щяха да се развалят!
Докато се връщат от пазара ги вижда Юсуф от прозореца на автомобила..
– Лельо, чичо, какво правите тук? – провиква се той.
– Леля ти толкова се зарадва, че ще дойдеш, че излязохме да ти купим някой неща – отговаря Яман.
– Лельо, идваш ли? – пита нетърпеливо Юсуф.
– Ти върви с шофьора, а ние ще дойдем след малко – казва Сехер
Действието прескача. Яман и Юсуф са в къщата на Сехер.
– Лельо, кога ще е готова храната? – пита Юсуф.
– След около десет минути, миличък – отговаря Сехер.
Сехер гледа към Яман и Юсуф, докато бърка доматен сос и случайно от соса пръска върху нея.
– О, не... – възкликва Сехер.
–Нямаш ли престилка? – пита Яман.
– Забравих да купя. Взех само най-необходимото – отговаря Сехер.
В този момент телефонът на Сехер звъни. Поглежда дисплея.
– Назлъ се обажда – казва Сехер и отива да говори в другата стая.
– Как си? – чува се гласът на Зухал от слушалката. – Ако си свободна, мога да дойда при теб. Ще седнем, ще поговорим...
– Бих искала, но не съм сама.
– Той още ли е там?
– Да... и Юсуф също е тук.
– Не ме разбирай погрешно, но наистина ли е разумно да те посещава само ден след развода?
– Това е най-добрият начин Юсуф да свикне с новата ситуация – казва Сехер.
– Наистина ли става въпрос за Юсуф? Или просто си търсиш извинение?
– Може би търся – признава Сехер. – Искам да се уверя, че разводът е бил правилното решение. А сега... се чувствам добре, както отдавна не съм се чувствала. Щастието ми не е ли важно?
– Чувствам, че е по-близо до мен от всякога – продължава Сехер. – И искам да бъдем още по-близки. Трябва ли да се чувствам виновна за чувствата си? Не мисля.
– Казвам го за твое добро, скъпа. Бъди внимателна, моля те. Притеснявам се за теб. Довиждане!
Зухал затваря телефона и стиска юмруци.
– Ако продължава така, всичко ще се провали. Не мога да го допусна. Никога!
Сехер се връща в кухнята с усмивка на лице и съобщава, че вечерята е готова и започва да слага масата.
– Страхотно! Отивам да си измия ръцете – казва Юсуф и тича към банята.
– Всичко наред ли е? – пита Яман, като я наблюдава внимателно.
– Помниш ли как ми каза, че това е само началото? Чудех се дали е вярно. Но сега... вярвам и аз. Наистина е началото – отговаря Сехер.
Действието прескача.
– Всичко беше прекрасно, лельо – казва едно малко момче. – Благодаря ти! Обожавам когато ти готвиш.
По настояване на Юсуф – или може би по-скоро на самата Сехер – Яман и Юсуф остават да пренощуват в дома ѝ.
По-късно Юсуф изважда от чантата си любимата си книжка – „Черният кон“. Когато Сехер я вижда, погледът ѝ се спира върху корицата. Паметта ѝ я връща назад във времето – към онзи ден, когато Яман идва при нея... на черен кон.
– Черен кон, става ли? – чува в мислите си гласа му. – Затвори очи и запомни този момент. Никога не го забравяй. Никога!
– Спомних си – казва Сехер тихо, гледайки корицата на книгата. – Бяхме във ферма. Помня го ясно...
– Да, отидохме заедно във фермата за коне – потвърждава Юсуф, развълнуван. – Ти много обичаш конете, лельо. Беше невероятно! Тогава чичо се превърна в принц на черен кон!
–Имаше една приказка за принц на бял кон, която ти беше прочела. И аз исках да те изненадам! – обяснява Яман.
– Да. Моментите, които си спомням, изглеждаше точно като принц – отвръща Сехер.
Развълнувана и леко смутена от собствените си думи, Сехер става и казва, че ще направи чай. Но докато се изправя, медальонът ѝ се оплита в косата.
Яман веднага се приближава.
– Почакай, ще ти помогна – казва той и внимателно се опитва да освободи закопчалката от косата ѝ.
Сехер замира. Близостта между тях я кара да се чувства неуверена, объркана, дори леко разтреперана. Сърцето ѝ бие по-силно.
– Готово – казва Яман. – Но май закопчалката е повредена. Искаш ли да я погледна?
Сехер е смутена още повече от близостта на Яман. Медальонът е отделен от косата ѝ. Яман предлага да го погледне, защото смята, че има проблем със закопчалката.
– Не е нужно... Ще го оправя по-късно – отвръща бързо Сехер и почти избягва от стаята развълнувана.
Действието прескача. Юсуф лежи с леля си в едно легло.
– Знаеш ли, лельо? Тази вечер ще спя щастлив. Може би скоро ще се върнеш в имението. И ще спим заедно. И... кой знае? Може пак да се ожениш за чичо ми.
Яман е в съседната стая. Вратите са отворени и думите на племенника му достигат ясно до него. Усмивка се появява на лицето му. Очите му се насълзяват леко.
– Не се тревожи, юначе. Всичко ще се оправи... – мисли си той.
По-късно Яман наднича в стаята на Сехер и вижда, че двамата с Юсуф са заспали. Той им гаси лампата и отива в хола. Малко по-късно Юсуф се събужда и отива при чичо си, който все още не е заспал.
– Чичо... жаден съм. Може ли малко вода?
– Ето, юначе – казва Яман и му подава чаша с вода.
Юсуф отпива няколко глътки и отива да спи. Яман тръгва след него, но се спира пред отворената врата на спалнята на Сехер.
Яман гледа спящата Сехер и прошепва, едва доловимо:
– Липсваш ми... толкова много.
Дуйгу е изписан от болницата и се завръща у дома.
Междувременно Дуйгу забелязва напрежението между майка си и Ясемин. Притеснена, пита Семра какво се е случило, но тя избягва да отговори. Поредните горчиви думи карат Ясемин да не издържи и да напусне дома. Въпреки че Дуйгу все още не се е възстановила напълно, решава да я последва. Скоро Ясемин се озовава в опасност, а Дуйгу я спасява в последния момент.
