„Наследство“ еп.519: „Как ще живея сама?“ – какво ще се случи…

В епизод 518 на турския сериал „Наследство“: Сехер и Яман са официално разведени! Въпреки раздялата, двамата продължават да се подкрепят и да се грижат един за друг. Зухал, която ги наблюдава тайно, не може да понесе близостта им. По време на операция Дуйгу е тежко ранена, а Ясемин е съсипана от новината.

НА КРАТКО какво се случва в епизод 519 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 29 април 2025 по NOVA.

Яман и Сехер се прибират у дома вече разведени.

Ще се отрази ли разводът им на Юсуф?

Сехер иска да напусне имението и да заживее сама, но страхът, че няма да се справи я плаши.

Зухал е уверена, че Азиз е влюбен в Сехер и решава да се възползва от това си разкритие.

Междувременно животът на Дуйгу е в опасност. Али и Ясемин се измъчват от вина, убедени, е Дуйгу е в това състояние заради тях.

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

Яман и Сехер се връщат в имението. Всички обитатели ги посрещат. Юсуф тича към тях и ги прегръща. Веднага забелязва липсата на пръстени на ръцете им.

– Добре дошли! – казва Юсуф. – Много се притеснявах за вас! Но къде са пръстените ви? Значи вече не сте женени...

– Но за теб, юначе, нищо няма да се промени! – уверява го Яман. – Ние сме заедно. Дори и да сме разделени, това не променя нищо!

– Какво ще стане сега? – пита Юсуф. – Казахте, че нищо няма да се промени. Ще останеш с нас, нали, лельо?

– Така е – казва Зия, като поставя ръцете си на раменете на племенника си. – Ние сме голямо семейство, нали, Яман? Сехер ми е като сестра и винаги ще бъде така! Никой не може да го промени. Никога!

Дженгер прави знак на Адалет, Неслихан и Чичек да продължат работа си.

– Аз ще отида до кухнята – казва Зия.

– Ако нямате нужда от нещо, ще се върна на работа – казва Дженгер.

– Благодаря ти, Дженгер – отговаря Яман.

– Какво ще стане сега? – пита отново Юсуф. – Вие казахте, че нищо няма да се промени. Ти ще продължиш да живееш с нас, нали, лельо?

Объркана, Сехер поглежда Яман, но той не казва нищо.

Действието прескача. Яман, Сехер и Юсуф сядат на дивана в хола.

– Лельо, още не си ми отговорила – казва Юсуф. – Ще останеш ли с нас?

Лицето на Сехер помръква.

– Юсуф, скъпи, никога не съм мислила за това – отвръща тя. – Но мисля, че е по-добре да не оставам в имението.

– Но тук има толкова много стаи! И каза, че нищо няма да се промени между нас... – припомня разочарован Юсуф.

– Така е. Дори да живеем в различни къщи, ще бъдем заедно! Както каза чичо ти – нищо няма да се промени.

Неслихан идва и казва на Юсуф, че супата му е готова, и двамата отиват в кухнята.

Останали сами, Яман предлага на Сехер да остане в имението, а той да си тръгне.

– Благодаря ти за подкрепата. Но имам нужда да започна отнякъде... – казва Сехер. – Иначе решението ни и разводът няма да имат смисъл. Трябва да се науча да съм самостоятелна.

– Не бързай. Обмисли всичко добре – отвръща Яман.

Сехер кима и тръгва към стаята си.

Яман остава замислен, когато при него идва Зия.

– Как си, Яман? – пита Зия.

– Добре съм – отговаря Яман. – Нищо не се е променило за мен.

– Яман, дърветата винаги остават прави, дори в буря. Точно като теб! Аз знам, че Сехер за теб е и слънцето, и водата!

– Ако тя е добре, и аз ще съм добре – отвръща Яман.

Зия става, за да се погрижи за цветята си.

Действието се пренася в кабинета на Азиз. Той седи на бюрото си и се взира в медицинските документи на Сехер. Мислите му непрекъснато се връщат към нея. В една кутия пази всички кърпички, които Сехер нервно е мачкала между пръстите си по време на сеансите им.

„Интересно как е реагирал Яман Кармълъ на развода?“ – чуди се Азиз. – „Сигурно е бил против. Или може би... може би ѝ е причинил болка?“

Той посяга към телефона с намерението да се обади на Сехер.

„Но какво ще ѝ кажа? Да я попитам направо дали той ѝ е навредил, дали е добре?“ – колебае се в мислите си.

Изведнъж в стаята влиза Зухал.

– Исках да избърша праха, ако ми позволите – казва тя, приближавайки се към бюрото. Погледът ѝ попада върху документите. Тя забелязва медицинската карта на Сехер.

– Разбира се, вършете си работата – отговаря спокойно Азиз.

– Ако мислите за Сехер... днес тя се разведе – подхвърля Зухал, опитвайки се да скрие триумфалния тон в гласа си.

– Разведоха ли се? – Азиз повдига вежди от изненада. – Това е много бързо. Всичко наред ли е с нея?

– Да, всичко приключи. Тя е спокойна, всичко мина добре. Малко е разтърсена, но ще се оправи. Знаете ли, мисля, че Сехер е много специален пациент за вас.

– Всичките ми пациенти са специални за мен – отговаря уверено Азиз. – Но Сехер преминава през труден период.

– Разбирам – казва Зухал. – Ще избърша бюрото, когато приключите работа.

– Добре – съгласява се Азиз.

Зухал поглежда крадешком към него, докато напуска кабинета.

„Всичките пациенти са специални за вас... Наистина сте се влюбили в Сехер, докторе. Вие сте шансът, който чаках“ – мисли си тя, докато затваря вратата зад себе си.

В същото време Сехер лежи на леглото в стаята си и, разплакана, гледа пръстена, който преди час свали от пръста си.

Тя си спомня думите на Яман:

„Помниш ли, когато ти дадох този пръстен? Сега съм още по-свързан с теб, с по-голяма любов, отколкото тогава. Когато си спомниш всичко, ще се нуждаеш от тези пръстени. Пази ги добре.“

Сехер си припомня още хубави моменти, които е споделила с Яман. В един момент става от леглото и, разтревожена, казва на глас:

– Ами ако те загубя?

В същото време Яман също гледа своята венчална халка, но не изпитва страх. Той е сигурен, че Сехер е негова завинаги и няма никаква възможност да я загуби.

След известно време Назлъ (или Зухал) се обажда на Сехер.

– Здравей, скъпа, как си?

– Добре съм... всичко приключи. Разведохме се.

– Знам как се чувстваш, но недей да страдаш. Животът тепърва започва за теб. Така е най-добре за теб. Повярвай ми.

– Може би съм имала перфектния живот преди... и го загубих, защото не можах да си спомня – отвръща Сехер с треперещ глас.

– Сехер, пак го правиш – укорява я Назлъ. – Опитваш се да се вкопчиш в миналото, което не помниш. Време е да бъдеш щастлива. И аз ще бъда до теб.

– Благодаря ти, Назлъ.

– Няма за какво, скъпа! Аз съм до теб и винаги ще ти помагам! А сега – почини си! Няма повече да говорим за това – заявява Назлъ. – Реши ли какво ще правиш? – пита тя нетърпеливо. – Не трябва да оставаш там! Знаеш ли, че много ти провървя – в нашия квартал има малка, хубава къща, точно за теб. Ако искаш, ще отидем да я видим.

– Благодаря ти, Назлъ, но още не съм готова – казва Сехер.

– Добре. Когато си готова – аз съм тук – отвръща Назлъ, леко ядосана.

След разговора Сехер остава сама в стаята си, разплакана.

– Какво ще правя? – пита се тя. – Къде ще отида? Как ще живея сама?

Тя свива ръце в юмруци.

– Не! Трябва да го направя. Трябва да съм силна!

Сехер тръгва да отвори прозореца, но не успява.

– Дори един прозорец не мога да отворя! – ядосва се със сълзи на очи Сехер. – Как ще живея сама?

Междувременно Ясемин и майка й пристигат в болницата.

Операцията на Дуйгу все още продължава.

Ясемин се чувства виновна, че сестра ѝ в момента се бори за живота си. Али също се обвинява – не е успял да я защити. В мислите си Али се връща към деня на годежа си с Кираз, когато момичето бе смъртоносно простреляно от собствения си брат.

Али е обзет от страх. Ужасява го мисълта, че историята може да се повтори. Непрекъснато гледа вратата на операционната зала, молейки се за по-добра съдба за Дуйгу, отколкото тази, която сполетя Кираз.

В един момент медицинска сестра се приближава до Ясемин и ѝ подава личните вещи на сестра ѝ. Сред тях има гривна с буквата „Д“.

Ясемин я стиска в ръката си и в мислите си моли: „Моля те, дръж се. Не си отивай... Току-що се намерихме!“