В епизод 485 и 486 на турския сериал „Наследство“: Сехер започва сериозно да се съмнява в Яман – избликът му на гняв поражда страх у нея и посява семената на несигурността. Може ли да му се довери, или в слуховете, които прочете в интернет, има повече истина, отколкото би искала да признае? Дуйгу пристига при Волкан. Ще отвори ли вратата и ще стане ли причина за смъртта на Али?
НАКРАТКО какво се случва в епизод 487 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 12 март 2025 по NOVA.
Сехер се опитва да разкрие тъмната страна на Яман. Ще успее ли да го ядоса?
Какъв конфликт ще избухне между Али и Волкан в болницата?
Ще успее ли Волкан отново да избяга?
Как ще реагира Яман, когато Сехер настоява да се срещне със Зухал, но той отказва да я пусне без охрана?
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
Сехер седи замислена в стаята си.
– Не, не мога да оставя нещата така! – говори си сама Сехер. – Ако искам да видя истинското му лице, ще трябва да го предизвикам. Но как? Какво да кажа? Няма да се страхувам! Ще го притисна, ще го накарам да покаже истинското си лице. Аз трябва да разбера… наистина ли е такъв, какъвто го описват в интернет?
В същото време Яман, държейки лък в ръка, излиза на двора. Докато крачи, говори по телефона с Недим.
– Какво означава, че не сте я открили, Недим? Цял ден мина! – гласът му е напрегнат, гневен.
– Правим всичко възможно, но тя сякаш е пропаднала в дън земя! – отговаря Недим. – Никъде я няма.
– Дори в ада да е, трябва да я намерите! Побързайте! – отсича Яман и рязко прекъсва разговора.
В този момент от къщата излиза Сехер. Погледът ѝ се спира върху Яман, който хвърля лъка на земята и ядосано крачи напред-назад.
"Той е ядосан… Интересно защо?" – мисли си тя, приближавайки се към него.
– Добро утро! – поздравява го спокойно.
– Добро утро – отвръща мило Яман. – Изглеждаш тъжна. Какво се е случило? – пита я загрижен Яман. – Да не си сънувала кошмар?
– Не, аз всъщност… – започва Сехер, но в този момент Юсуф се приближава, носейки своя лък.
– Чичо, може ли и аз да стрелям?
– Разбира се! – усмихва се Яман. – Искаш ли да ти помогна?
– Не, аз мога сам! Аз съм Юсуф Къръмлъ! – заявява гордо малкият, а Яман се усмихва.
Юсуф се отправя към къщата, за да вземе по-дългите си стрели. Сехер, все още наблюдавайки Яман, не се сдържа и пита:
– Защо стреляш с лък?
– Това ми помага да подредя мислите си и да определя целите си – отговаря той спокойно.
– Има и други начини за това – подхвърля тя. – Но винаги ли си толкова ядосан и намръщен, когато стреляш? Разбирам, че ти харесва, но защо учиш Юсуф на това? Той е още малък за такива спортове!
Яман се усмихва.
– Защо се смееш? Нищо смешно не съм казала! – засяга се тя.
В следващия момент Яман взема лъка и рязко придърпва Сехер към себе си.
– Ела тук!
– Стой! Какво правиш? – протестира тя, опитвайки се да се отдръпне.
– Искам да ти припомня още нещо от миналото – отговаря той спокойно.
– Не! Не мога! Не искам! – дърпа се тя, но той нежно ѝ слага стрелата в ръцете и я насочва.
Сехер се предава, вдига лъка и опъва тетивата. Стрелата полита и се забива право в мишената. Очите ѝ се разширяват от изненада.
– Това… аз ли го направих? – пита изненадана Сехер.
– Защо се учудваш? Ти можеш да стреляш не по-лошо от мен – казва Яман с усмивка.
Объркана, Сехер бързо му подава лъка и без да каже нищо, се обръща и се прибира в къщата.
Действието прескача. Сехер отива при Яман и го пита, дали може да използва неговото зарядно за телефон, защото е загубила своето. Яман ѝ отговаря да го вземе от бюрото му. Сехер иска да ядоса Яман и уж случайно разлива чаша вода върху важи документи.
– Извинявай! Прости ми! Ти ядоса ли се? – пита Сехер в очакване Яман да избухне.
Яман поглежда мокрите листове, след това отново към нея. Гласът му остава спокоен.
– Да, ядосах се… но не заради документите, а защото ти се разстройваш заради това.
Сехер го гледа изненадано.
– Това е просто хартия, тя не е по-важна от теб – добавя Яман.
Сехер свежда поглед, разочарована от провала на плана си.
– Извинявай... Ще си вървя – казва разочарована Сехер.
Яман я наблюдава с лека усмивка.
– А зарядното няма ли да вземеш?
– О, забравих! Разбира се, че ще го взема – смутено се връща и го взема от бюрото.
Действието прескача. Яман и Сехер пият кафе в хола.
"Хайде, Сехер, опитай още веднъж да го ядосаш!" – мисли си тя, подготвяйки се за следващата провокация.
– Защо пиеш горчиво кафе? Не мога да те разбера – подхваща тя, сякаш между другото.
– В смисъл? – пита Яман, без да откъсва поглед от чашата си.
– Четох някъде, че хората, които пият кафе без захар, са безмилостни и жестоки – обяснява Сехер, наблюдавайки внимателно реакцията му. – Ти такъв ли си?
– Не знам… такъв ли съм?
– Аз те попитах първа!
– А със захар по-хубаво ли е?
– Разбира се! Вкусът му е по-мек, по-приятен. Но ти пиеш горчиво… Затова не можеш да го почувстваш.
Яман се навежда напред, взема чашата с кафе от ръката ѝ и без да откъсва поглед от нея, отпива.
– Какво правиш?! – възкликва Сехер, изненадана от неочакваното му действие.
Яман бавно поставя чашата обратно.
– Хубаво е – констатира той. – Но не защото е със захар… а защото ти си пила от него. И сега се притеснявам, че мога да се пристрастя.
Развълнувана Сехер напуска стаята и отива в кухнята, където наплисква лицето си с вода.
"Отново не успях! По дяволите! Вместо него да ядосам, аз започнах да се притеснявам… и да се вълнувам!", мисли си Сехер.
Сяда на стола и с треперещи пръсти започва да бели мандарина. След малко идва Яман.
– Кафето ти е оттатък – напомня ѝ той.
– Прияде ми се мандарина. Ще го изпия после – отвръща Сехер, без да вдига поглед.
Яман се приближава и сяда срещу нея.
– Защо започна да я белиш оттам?
– Защото от тази страна кората се маха по-лесно – отговаря тя, съсредоточена в мандарината.
– Така е по-сложно – казва Яман и взема една мандарина, за да ѝ покаже друг начин.
Сехер го наблюдава с присвити очи.
– Ти нарочно правиш това, нали? За да си говориш с мен!
Яман се усмихва леко.
– А ти какво правиш от сутринта?
Сехер примигва.
– След като сме квит, кажи ми… какво става с теб? Защо ми се противопоставяш? Какво те притеснява?
– Нищо не ме притеснява… Аз съм си добре… – казва Сехер и рязко става, излизайки от кухнята.
Зухал научава, че Яман вече знае за нейното бягство от затвора и е ангажирал всичките си възможни сили, за да я намери. Нейният информатор я съветва да се скрие за известно време. Зухал обаче има други планове и не смята да се откаже от тях.
Зухал пристига в клиниката на Азиз, където работи като чистачка и се обажда на Сехер.
Сехер ѝ разказва, че през целия ден се е опитвала да ядоса Яман, но всичко е било напразно. Зухал я моли да отиде по-рано на терапията си, за да се срещнат в близкото кафе и да поговорят насаме. Сехер се съгласява, а Зухал я моли да бъде сама, защото се стеснява да говори пред други хора.
– Да видим как ще реагира Яман на това твое желание – говори си сама Зухал с коварна усмивка.
Сехер е на прага на къщата, готова да излезе, когато Яман я спира.
– Още е рано за терапията ти. Къде си тръгнала толкова рано? – пита Яман.
– Ще се видя с приятелката си Назлъ – отговаря Сехер небрежно.
– Тогава кажи на шофьора и охраната. Не искам да излизаш сама – настоява Яман.
– Шофьорът добре, но охрана не ми е нужна – отвръща Сехер.
– Ще се чувстваш по-сигурно, ако някой е с теб. Иначе няма да съм спокоен – отвръща Яман, като я наблюдава внимателно.
– Моля те, не настоявай! Аз ще вървя – казва Сехер и се насочва към вратата, но в следващия момент Яман застава пред нея, блокирайки пътя ѝ.
– Трябва да ме послушаш. Няма да излезеш без охрана – заявява твърдо той. – Ако не искаш охрана, тогава ще дойда с теб!
Сехер го поглежда предизвикателно.
– Значи винаги трябва да стане така, както ти искаш, така ли?
– Ако е необходимо – да!
– А ако не го направя? Какво ще стане тогава? Ще покажеш другото си лице? Ще крещиш, ще заплашваш? Или може би ти не си този човек, за когото те мисля?
Яман замръзва за миг, очите му се впиват в нейните.
– Аз… бих дал живота си, за да те защитя! – гласът му е плътен, но вече не толкова твърд. – Единственото, което искам, е да си в безопасност. Но ти ме предизвикваш, защото ме подозираш, нали така? Няма да бягаш повече! Кажи ми истината. Защо го правиш? Кой ти внуши това недоверие? Кой?! – в гласа му се долавя отчаяние. – Веднага ми разкажи какво се случва!
Сехер го гледа право в очите.
– А ако не ти разкажа? – пита тя. – Ще ми причиниш болка ли?
Яман прави крачка назад, сякаш думите ѝ го пронизват право в сърцето.
– Какво означава това? – пита Яман, шокиран.
Сехер не отговаря. Извръща се рязко и тичешком се връща в стаята си, затръшва вратата и я заключва.
В същото това време Зухал си говори сама:
– Чувствам, че Назлъ ще направи това, което аз не успях… Но не трябва да стоя със скръстени ръце. Трябва да разгоря огъня още повече.
Тя изважда телефона си и пише съобщение до Сехер:
"Ти ще дойдеш ли? Но ако не те пусне, не настоявай… защото може да ти причини болка!"
Зухал натиска „изпрати“ и се усмихва доволно.
Али и Дуйгу пристигат в болницата, където е настанен Волкан. Междувременно Кара им се обажда, за да съобщи, че бандитът, заподозрян в убийството на Дурмуш Озкан, когото двамата са заловили, е освободен. Адвокатът му успява да го измъкне от ареста и престъпникът веднага е изчезнал безследно.
Дуйгу е съсипана – сега не знае как да докаже невинността на сестра си.
Когато Волкан идва в съзнание, в стаята му влиза Дуйгу. Мъжът, прикован с белезници към леглото си, обаче не ѝ позволява да каже и дума. Той крещи с цяло гърлото, за да я накара да си тръгне.
След това в стаята влиза Али. Той пренебрегва протестите на Волкан, взема един стол и сяда до леглото му.
– Не направи ли всичко това от любов към нея? – пита Али.
Волкан се намръщва.
– Що за глупав въпрос е това?
– Ако е така, опомни се. Направи много грешки, причини ѝ голяма болка. Но сега имаш възможност да се поправиш – Али не отмества поглед от него. – Дуйгу знае, че всичко, което си направил, произтича от заболяването ти. Тя дори те съжалява. Ако все още твърдиш, че я обичаш, докажи го! Както съсипа живота ѝ, така можеш и да ѝ помогнеш.
Волкан го поглежда хладнокръвно.
– Не си хаби думите. Няма да ти дам доказателствата – заявява твърдо той.
– Защо правиш това? - Али повишава глас. – Какво е направил Дуйгу за теб, освен че се отнася добре с теб? Тя дори ти е спасила живота. Осъзнаваш ли какво щеше да се случи, ако не те бяхме довели тук?
Волкан подсмърча с презрение.
– Тя не го направи, за да ме спаси. Направи го, за да спаси Ясемин – изсъсква той. – Щом аз стигнах до края и не получих това, което исках, тя също няма да го получи. Няма да ви позволя да бъдете щастливи.
Дуйгу си спомня за флашката, която е намерила в дома на Волкан, докато е търсила диска с филма, който Волкан ѝ предлагаше да гледа. Тя подозира, че именно той е със записите на него, които могат да помогнат да се докаже невинността на Ясемин.
Али и Дуйгу намират флашка с памет, която съдържа записите. След като проучват съдържанието ѝ, те я прибират в чекмеджето на бюрото на Али. Скоро след това са извикани от началника в кабинета му. Когато се връщат в стаята си, намират там Волкан, който е избягал от болницата.
– Вижте какво имам – казва Волкан, държейки пистолет в едната си ръка и флашка с памет в другата. – Единственото ви доказателство сега е в ръцете ми. Няма да спасите Ясемин.
Волкан, като през цялото време се цели в Али и Дуйгу, поставя флашката на пода. Вдига крака на стола, готов да я смачка и да унищожи безвъзвратно данните, записани на нея.
Напрежението достига своя връх.
Ще успеят ли Али и Дуйгу да попречат на Волкан да унищожи флашката с памет?
