В епизод 484 на турския сериал „Наследство“: Сехер се запознава с Назлъ (Зухал), която работи като чистачка в клиниката на д-р Азиз. Каква ще бъде нейната игра, когато разбере, че Сехер е загубила паметта си? В същото това време Али се оказва в смъртна опасност, отвлечен от Волкан...
НАКРАТКО какво се случва в епизод 485 и 486 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 10 и 11 март 2025 по NOVA.
Епизод 485:Казаното от Зухал за Яман ще обърка Сехер още повече. Как ще се държи тя с него сега?
Какво ще се случи с Али, който е в ръцете на Волкан?
Епизод 486: Яман научава, че Зухал е избягала от затвора, и се заканва да я унищожи, след като я намери. Сехер, която става свидетел на неговата реакция, е силно уплашена.
Дуйгу пристига при Волкан. Дали ще отвори вратата и ще стане причина за смъртта на Али?
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
Вижте повече
„Наследство“ еп.487: Сехер се опитва да открие тъмната страна на Яман...
Сехер се опитва да разкрие тъмната страна на Яман, предизвиквайки го по всякакъв начин. Яман ясно забелязва, че напоследък тя се е променила значително. Яман изисква...
Какво се случва в епизод 485:
Яман е убеден, че отношенията между него и Сехер най-сетне започват да се нареждат. Вярва, че доверието между тях се възстановява и че най-лошото е зад гърба им.
В същото време Сехер се чувства изгубена и объркана. В главата ѝ се борят противоречиви мисли. Тя моли шофьора да я закара до брега, където се надява да подреди чувствата си. Вълните бавно се разбиват в пясъка, но в душата ѝ бушува буря. На кого да вярва? На доказателствата, които Зухал ѝ показа, или на нежността и предаността, които е виждала в очите на Яман през последните дни? Кое е истинското му лице?
Дълго време остава загледана в безкрая на хоризонта, опитвайки се да намери отговорите, от които толкова отчаяно се нуждае. В крайна сметка решава да последва съвета на Зухал – да не повдига въпроса пред Яман, а да го наблюдава внимателно. Само така ще открие истината.
Междувременно Юсуф се връща от училище разстроен. Очите му са пълни със сълзи. Негов приятел го е ударил без причина. Яман, забелязвайки тъгата му, решава да го развесели.
Предлага на Сехер, Зия, Чичек и Неслихан да поиграят на индианци. Смехът на Юсуф скоро оглася къщата, но Сехер остава напрегната.
Наблюдава Яман с нови очи, търсейки в поведението му следи от слуховете в инетренет.
Без да може да се свърже с Али, Дуйгу се обажда на Кара.
– Дали е имало спешна операция, за която Али е бил повикан? – пита тя загрижено.
– Не, не знам нищо за това. – отговаря Кара с нотка на тревога в гласа. – Нещо случило ли се?
– Трябваше да отидем на вечеря. Али ме чакаше в колата, но изведнъж изчезна.
– Може би е вкъщи и те очаква? – предполага Кара.
– Не, той беше в колата. Изпрати ми снимка преди минути, а сега нито той, нито колата са там. Телефонът му също е изключен.
– Не се притеснявай, Дуйгу. Може би е било нещо спешно и е трябвало да тръгне бързо.
– Надявам се да е така, Кара. Съжалявам, че те разтревожих.
Като приключва разговора, Дуйгу все още не може да успокои мислите си. Изведнъж забелязва нещо на асфалта - две малки, тъмни петна. Той се приближава, прикляква и докосва едното от тях. Това е кръв. В главата ѝ веднага изниква една мисъл: Волкан. Спомня си как Али го застреля по време на последното му бягство.
Без да губи нито секунда, Дуйгу хуква към полицейския участък и вдига целия екип на крак.
– Али е изчезнал! Трябва да го намерим незабавно! – гласът ѝ е твърд и непреклонен.
Екипът незабавно започва интензивно издирване. Адреналинът се покачва и всяка минута изглежда като цяла вечност.
Междувременно Султан безуспешно се опитва да се свърже с Али. Накрая се обажда на Дуйгу, за да потърси отговори. Дуйгу, макар и притеснена, решава да скрие истината за изчезването на Али от Султан, за да не я тревожи.
Няколко минути по-късно Дуйгу получава съобщение от непознат номер:
"Аз съм Али. Волкан ме отвлече. Намираме се на улица „Селаник“, близо до „Ахмедие“. Номер 43."
Шокиран, Дуйгу веднага решава да действа. Пренебрегвайки факта, че това може да е капан, тя тръгва към посоченото място, решена да намери Али и да го спаси.
Действието се премества в къщата, в която Волкан държи Али. Волкан влиза в стаята, сяда на масата с усмивка на уста и се обръща към Али, прикован с белезници към радиатора.
– Какво направи, комисарю? Попаднахте в капана ми? – пита той, наблюдавайки реакцията на Али.
Али му хвърля изненадан поглед, осъзнавайки грешката си.
– Изпрати съобщение на Дуйгу с точния адрес, на който те държа? – продължава Волкан, размахвайки телефона, който нарочно е оставил в обсега му. – Браво! Хвана се като дете. Птицата е на път да полети право в клетката.
– Волкан, какво си намислил? – пита Али, в гласа му се усеща заплаха.
Волкан се ухилва.
– Дуйгу ще изпита най-голямата болка в живота си, комисарю. Болка, която никога няма да забрави. Днес ти ще умреш от нейната ръка. Но тя ще живее… ако може да нарече това живот.
Очите на Али пламват.
– Не смей! – избухва той, опитвайки се да запази самообладание. – Убий ме, но не въвличай Дуйгу! Не я обричай на този кошмар!
Волкан избухва в подигравателен смях. Без да обръща внимание на молбите на Али, той довършва дяволския си капан. Механизмът на пушката, насочен право към Али, е настроен да стреля в момента, в който входната врата се отвори.
Али наблюдава всяко движение на Волкан, опитвайки се да го спре.
– Волкан, недей! – моли той, гласът му трепери от напрежение. – Не съсипвай живота ѝ. Ако искаш да си отмъстиш, застреляй ме сега, но я пощади! Тя и без това е страдала достатъчно след изчезването на сестра си.
Волкан се навежда напред, наслаждавайки се на страха му.
– Ще умреш от ръката на жената, която обичаш – прошепва той. – По-романтично от това не може да бъде.
После се изправя и поглежда към творението си със задоволство.
– Когато Дуйгу прекрачи този праг, спусъкът ще се задейства. Това е краят. Този път аз печеля.
Али, макар и вързан и беззащитен, не спира да моли Волкан да се опомни, знаейки, че времето работи срещу него.
Какво се случва в епизод 486: Сехер, замислена, наблюдава от кухнята как Яман учи Юсуф на различни полезни неща. Потънала в мисли, машинално поднася към устата си празна чаша. Отстрани Неслихан я наблюдава и се усмихва.
– Аз… просто се замислих – оправдава се Сехер, усещайки погледа ѝ върху себе си.
– За г-н Яман ли? – пита закачливо Неслихан.
– Не… Защо да мисля за него? – отвръща Сехер твърде бързо. – Просто… Той винаги ме изненадва. Постъпва по начин, който не очаквам, и това страшно ме обърква.
– Това е заради любовта! – възкликва Неслихан. – Преди също го наблюдаваше така, възхищаваше му се, а после… се влюби в него.
Сехер замръзва на място. Очите ѝ пробягват нервно към Неслихан.
– Боже, какви ги наговорих! – притеснено казва младото момиче. – Но ти не ми се обиждай!
Сехер не отговаря. Вместо това потъва в мислите си. Усеща, че е сгрешила, прибързано вярвайки на Зухал. А Яман… Той винаги ѝ е повтарял, че ще я защитава. Винаги я е наричал своя Полярна звезда. Ами ако наистина прави всичко това само, за да ги пази? Ако… е сгрешила в преценката си?
По-късно Яман подава една кутия в ръцете на Сехер.
– Какво е това? – пита Сехер, учудено отваря кутията и от там вади едно плюшено мече.
– Това е твоята любима играчка, която е заминала за Газиантеп заедно вещите на майка Надире – отговаря Яман. – Ти си заспивала всяка вечер с него и се казва Тофи. Аз исках да ти го подаря на рождения ден на Юсуф, но майка Надире не успя да го намери сред вещите, затова го изпрати днес.
– Но… Как е пристигнало от Газиантеп до Истанбул само за един ден? – изумено пита тя.
Яман се усмихва.
– С личния ми самолет.
Сехер го поглежда в недоумение. Този мъж… Всеки път я изненадва все повече.
– Но това не е най-важното – продължава Яман. – Това мече е толкова ценно за теб, колкото и моето камионче за мен. Исках по-скоро да те срещна отново с детските ти спомени.
Сехер не може да скрие емоцията си.
– Ти… всеки път ме изненадваш все повече – признава Сехер.
Яман я поглежда в очите.
– Защото ти ме впечатли веднъж завинаги!
Действието прескача. Сехер се обажда на Назлъ (Зухал).
– Как си Сехер? Добре ли си? – пита Зухал.
– Да, много съм добре! Но ти се обаждам, защото ти си се объркала относно него – казва Сехер. – Той може да е малко хладен и затворен в себе си човек, но той не е лош човек!
– Ами новините, които ти показах? – настоява Зухал.
– Възможно е да са лъжа. Клевета.
– Уверена ли си? Предлагам ти да не правиш прибързани изводи.
– Напълно съм уверена. Имам му доверие! Ще се чуем по-късно.
Зухал стиска телефона с ярост. Не може да повярва, че планът ѝ се проваля. Сехер все още се доверява на Яман въпреки всички предупреждения.
Действието прескача във вечерта. Недим се обажда на Яман.
– Имам лоши новини – съобщава той с мрачен тон. – Зухал е избягала от болницата миналата седмица.
Яман се напряга.
– За какво говориш? Как е възможно това?!
– Инсценирала е опит за самоубийство и е била откарана в болницата. Но всичко е било хитър ход. Изчакала е удобния момент… и е изчезнала. Полицията я търси навсякъде, но досега няма следа от нея. Какво ще стане, ако тя отново се опита да навреди на Сехер?
Яман, изразявайки гнева си, разбива чашата си на пода и крещи в слушалката:
– Аз съм Яман Къръмлъ! Ако я хвана, няма да имам никаква милост към нея! Ще я унищожа!
В този момент вратата на кабинета се отваря. Сехер влиза с чаша кафе, но спира на прага. Очите ѝ се разширяват от страх. Треперещата му ръка, счупената чаша… Гневът, който вижда в очите му, я ужасява. Тя мълчаливо се отдръпва и бяга в стаята си. Там, объркана, Сехер започва да се разхожда напред-назад.
– Ами ако Назлъ е права? – шепне сама на себе си. – Ако той е опасен? Ако… аз не съм в безопасност тук?
Трепереща Сехер, набира Зухал.
– Назлъ, можеш ли да говориш?
– Да, нещо не е наред ли? Гласът ти не звучи добре.
– Назлъ… мисля, че сгреших. Ти си била права. Той наистина е такъв.
– Нещо се е случило ли?
– Занесох му кафе. Той говореше по телефона и беше ужасно разстроен. Заплашваше е някого. Каза, че щял да я унищожи.
– Скъпа моя, имаш право да се страхуваш! Ти прочете тези статии, нали? Хора като него не говорят просто така. Не искам да те тревожа, но...
– Никога досега не съм го виждал такъв – признава Сехер с треперещ глас.
– Но защо е толкова разстроен? – пита Зухал.
– Не знам. Не чух целия разговор. Назлъ, аз ли сбърках? Доверих ли се на грешния човек? В края на краищата съм виждала колко състрадателен и мил може да бъде той. Напълно съм объркана. Ами ако това е само привидно? Може ли наистина да е толкова жесток? Не го познавам достатъчно добре, за да преценя.
– Скъпа, такива хора не могат да бъдат напълно познати. Когато нещата вървят по техния начин, те могат да скрият истинската си същност. Но когато нещата започнат да се объркват, те показват кои са в действителност.
Сехер въздъхва тежко.
– Не знам, Назлъ. Мисля, че трябва да обмисля всичко това – казва Сехер. – Но разговорът с теб ми подейства добре. Ще говорим по-дълго друг път.
– Добре, скъпа. Погрижи се за себе си.
Зухал приключва разговора и си казва:
– Да видим какво ще направиш с тези съмнения, които те поглъщат отвътре.
– Трябва да разбера истината – мисли си Сехер. – Няма друг изход!
В същото време, в кабинета си, Яман все още е ядосан. Дженгер стои до него.
– Ако не бях стигнал навреме, тя щеше да убие жена ми! – казва Яман , крачейки напред-назад. – Опитвам се да унищожа тази змия, а тя отново се появява! Ако се доближи до семейството ми… ще я залича от лицето на земята!
–Змията винаги ще си остане змия! – отвръща Дженгер. –Вие сте прави, че трябва да бъдете внимателни. В днешната ситуация не трябва ли Сехер да знае за това?
–Не! – категоричен е Яман. –Тя не трябва да знае. Ако тя се почувства, че е в опасност, това може да ѝ навреди и усложни лечението ѝ. Без мен и крачна няма да направи навън! Предупреди и охраната! Не мисля, че ще смее да се приближи до имението, но трябва да бъдем внимателни.
–Както кажете! – отвръща Дженгер.
По-късно Сехер се приближава притеснена към кабинета на Яман.
–Нямам друг изход освен да попитам – казва си тя и влиза при Яман.
– Добре, че дойде! – посреща я Яман с усмивка. – Нещо станало ли е?
– Чух силен шум… Помислих, че нещо се е случило.
– Вятърът бутна чашата ми. Това е всичко.
– Само това ли? Шумът беше много силен!
– Да! Само чашата се счупи!
–Хубаво, защото аз се уплаших, че нещо е станало.
–Ти не трябва да се страхуваш, когато аз съм до теб! – уверява я Яман.
Дуйгу пристига на посочения адрес. Инстинктът ѝ подсказва, че това е капан. Адреналинът пулсира във вените ѝ, но тя не се поддава на страха. Вместо да влезе през главния вход, внимателно се промъква през задната врата и насочва пистолета си към Волкан.
– Хвърли оръжието! – нарежда твърдо, без да откъсва поглед от него.
Волкан се обръща изненадано.
– Ти? – недоумява той.
– Да, аз! Не го очакваше, нали? Мислиш ли, че само ти си умен? Хвърли пистолета!
Волкан се усмихва самодоволно.
– Няма да го направя. Никой от вас няма да излезе оттук жив!
Със свободната си ръка той посяга към въжето, което свързва входната врата със спусъка на пушката, насочена към Али.
Действието се премества в болницата. Али и Дуйгу седят на столове в чакалнята. По китките на комисаря има следи от въжето, но иначе той е добре.
– Какво щеше да стане, ако не бях разбрала? Ако бях отворила вратата? – прошепва тя, представяйки си най-ужасния възможен сценарий.
– Но ти не си я отворила - заявява Али спокойно. – Все още не мога да повярвам на случилото се. Не мога да повярвам, че Волкан се е разболял толкова много, че да направи всичко това.
Действието се връща назад. Разбираме, че Волкан получава още една атака точно след като хваща въжето, свързана с пушката. Той губи съзнание и се свлича на пода. Дуйгу взема пистолета от него и освобождава Али. След това двамата отвеждат Волкан в болницата.
Действието се връща в настоящето: От стаята на Волкан излиза неговият чичо, който е и негов лекуващ лекар. Той се приближава до Дуйгу и Али.
– Доведохте го навреме, иначе животът му щеше да е в опасност - казва той сериозно. - Когато се събуди, ще го вземем за операция. Туморът е достигнал опасни размери и налягането се е увеличило много. Това е причината Волкан да спре да се контролира. Благодаря ви, че го спасихте. Ще ви държа в течение какво ще се случи занапред.
