„Наследство“ еп.475: Сехер започва да си спомня! - какво ще се случи…

В епизод 474 на турския сериал „Наследство“: Д-р Азис съветва Сехер да преспи със съпруга си. Но как ще реагира тя на този шокиращ съвет?

НАКРАТКО какво се случва в епизод 475 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 21 февруари 2025 по NOVA.

Яман се опитва да убеди Сехер да продължи сеансите си при д-р Азис.

Сехер започва да си спомня разпокъсани картини от миналото, но все още не може да ги свърже.

Али разкрива още елементи от плана на Волкан, който не се спира пред нищо, за да задържи Дуйгу при себе си.

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

Сехер излиза от кабинета на Азис, а Яман я следва. Двамата се качват в колата.

Яман я поглежда с тревога в очите и пита дали се чувства по-добре.

– Извинявай… – казва Сехер, свеждайки поглед. – Казах, че ще се боря, но явно отново те разочаровах. Но какво можех да направя? Той не ми остави друг избор… Не съм ли права?

Яман въздъхва и отговаря:

– Г-н Азис е прав. И преди беше толкова срамежлива… Цяла година ти трябваше след сватбата ни, за да произнесеш името ми.

Сехер го поглежда с изненада, после поклаща глава.

– Така ли? Не! Никой от вас не ме разбира! – гласът ѝ трепери от емоция. – Аз се опитвам да намеря хора, които ме познават и разбират… А ти… ти не ме разбираш! И никога няма да ме разбереш!

Яман запазва спокойствие, макар думите ѝ да го засягат.

– Мога да ти предложа да сменим доктора, но това ще означава, че си избрала по-лесния път – казва той внимателно. – Виждам как се стараеш с помощта на г-н Азис. Помисли още веднъж… Но каквото и решение да вземеш, аз ще бъда до теб. Ако наистина не искаш, ще потърсим друг лекар.

Сехер се замисля, а после въздъхва дълбоко.

– Не мисля, че ще се върна назад… но все пак ти благодаря – казва тя. – Ти наистина много се стараеш за мен.

Действието прескача в имението. Сехер започва да си спомня отделни картини. Тя седи притеснена в хола, втренчена в една точка, сякаш се опитва да нареди разпилян пъзел в ума си. При нея идва Яман, който видимо изглежда разтревожен.

– Какво става? Изглеждаш разтревожена – казва той, наблюдавайки напрегнатото ѝ лице.

Сехер вдига поглед към него.

– От няколко дни започнах да виждам някакви картини… но те са толкова замъглени – обяснява тя. – Не мога да открия смисъла, не мога да ги свържа една с друга. Може би, ако разбера една от тях, и другите ще се подредят.

По-късно Сехер вижда Юсуф да рисува в хола. Тя си спомня съвета на д-р Азис: „Досега се опитвахте да си спомните миналото само чрез това, което виждате и чувате. Но паметта не работи само така. Трябва да задействате и другата част на мозъка си – да почувствате спомените, да ги усетите, да ги „докоснете“.

„Трябва да направя крачка, няма какво да губя!“, мисли си решително Сехер.

Сехер сяда до Юсуф и силно го прегръща и целува, като вдъхва аромата му. Тя гъделичка племенника си и той започва да бяга из хола. Смехът на Юсуф и Сехер оглася имението.

След време Сехер забелязва, че Яман се занимава с Юсуф и решава да влезе в спалнята им. Оглежда се несигурно, после посяга към жилетките му, която лежи на леглото. Притиска я към себе си и вдъхва аромата ѝ, сякаш се опитва да улови нещо познато… да си спомни нещо изгубено.

Точно в този момент в стаята влиза Яман.

Сехер подскача и се обръща рязко.

– Аз… – започва да казва, но думите засядат в гърлото ѝ. Бързо напуска стаята, все още стискайки жилетката му в ръце.

"Боже, колко съм глупава!" – упреква се тя, докато гледа дрехата му в ръцете си.

Яман я следва с поглед и след миг тя се обръща към него, леко притеснена.

– Аз просто… исках да опитам, както каза докторът… – опитва се да се оправдае. – Аз…

Яман се усмихва леко, без следа от присмех или упрек.

– Добре си направила! – казва спокойно. – Аз също мога да ти помогна. Жилетката… помогна ли ти с нещо?

Сехер поклаща глава.

– Не… Нищо не успях да си спомня – признава тя, с нотка на разочарование в гласа си.

Яман я поглежда замислено, после я хваща леко за ръката.

– Ела с мен.

Тя го следва обратно в спалнята. Яман взема флакона с парфюма си, напръсква леко китката ѝ и Сехер я поднася към носа си.

Сехер вдъхва аромата. Очите ѝ се присвиват в опит да улови нещо… някаква нишка към миналото. Замисля се, но след миг издиша бавно и поклаща глава.

– Спомни ли си нещо? – пита я Яман, нетърпеливо търсейки надежда в погледа ѝ.

– Не… – прошепва тя разочаровано. – Това не работи… – Но ти благодаря. Оценявам всичко, което правиш. Твоите опити, усилията ти… всичко това значи много за мен.

Али отваря пратка от Зюмбюл. Вътре намира флашка с памет и веднага я включва в лаптопа си. Очаква нещо важно, но с изненада открива, че на нея има записано… детско филмче. Очите му се присвиват подозрително. Волкан отново е с една крачка пред него. Преди това е засякъл пакета от Зюмбюл и е подменил файла на диска.

Волкан се отправя към тоалетната в полицейското управление. Спира пред огледалото и се заглежда в отражението си. Усмихва се самодоволно.

– Браво, справи се и с това – казва той с победоносен тон. – Победи Зюмбюл, заличи записа и приближи Дуйгу още повече до себе си. Всичко върви по план.

В огледалото срещу него сякаш вижда другата част от себе си – истинския Волкан, който му отвръща с крива усмивка.

– Ако знаех, че ще стане така, щях да ѝ кажа за болестта си по-рано. Благодарение на този тумор в главата ми Дуйгу ми обръща повече внимание.

– Защо го прави? – пита отново отражението.

– Защото ме обича – казва Волкан, поглаждайки брадата си. – Точно така – повтаря с увереност. – Дуйгу също ме обича. Няма защо да губя повече време.

Волкан се връща в стаята и се преструва, че получава още една мозъчна атака пред Дуйгу. Превива се, диша тежко и се хваща за главата. Тя веднага се втурва към него, загрижена.

Волкан я моли да да го придружи до вкъщи. Дуйгу, загрижена за състоянието му, веднага се съгласява.

Съпругата на убития гангстер, Дурмуш Йозкан, пристига в полицейския участък. Очите ѝ са пълни със страх, ръцете ѝ треперят, докато търси Али. Когато най-накрая го открива, се приближава и го моли да поговорят насаме.

– Обади ми се някакъв Хасан – казва тя, гласът ѝ трепери. – Не знам истинското му име. Каза, че той е човекът, който е убил съпруга ми, и ако не му платя дълга, ще убие и мен. Заплашвал ме е многократно… много се страхувам! Искам да ми осигурите защита!

Жената прави пауза, а после добавя:

– Знам, че сте арестували момичето, но не вярвам, че тя е убиецът. Ако наистина е така… тогава кой е този мъж, който ме заплашва?

Али с успокояващ тон ѝ казва:

– Успокойте се. Разкажете ми всичко отначало. Къде беше съпругът ви в деня на убийството?

– Отиде в Пендик, за да вземе някаква поръчка – отговаря жената, а в гласа ѝ прозира несигурност. – Но не разбирам… как е възможно тялото му да бъде открито в Саматия? Пендик е в съвсем друга част на града!

"Значи някой трябва да е преместил тялото." – мисли си Али, докато слуша разказа ѝ.

По-късно Али преглежда докладите, свързани с Пендик – мястото, където според разследването гангстерът е бил малко преди смъртта си. Един от тях привлича вниманието му.

"Отидох на мястото, но сигналът се оказа фалшив."

Документът носи подписа на Волкан.

Заинтригуван, Али решава да се свърже с човека, подал спешното обаждане.

– Наскоро сте съобщили за инцидента в полицията – казва комисарят. – Вие бяхте ли на мястото на инцидента?

– Не – отговаря свидетелят. – Чух изстрел и болезнен вик, но се страхувах да се приближа.

– Спомняте ли си полицейския служител, който пристигна на мястото на инцидента?

– Разбира се, помня го добре. Беше с черна коса, брада, висок около сто и осемдесет сантиметра. Той изобщо не разследваше. Каза, че сигурно съм дочул, но аз не се съмнявам - това беше изстрел. Добави, че ще пристигне друг екип, но никой не се появи.

Дуйгу приготвя храна за Волкан.

– Винаги, когато дойде време за ядене, се сещам за Ясемин - казва тя разпалено. - Чудя се какво ли яде тя в затвора. Като дете нямаше апетит. Последния път, когато я видях, беше много слаба, така че вероятно все още не яде много.

– Не се натъжавай - отвръща Волкан, опитвайки се да я утеши. – Сигурен съм, че когато излезе на свобода, ще напълнее от твоите ястия.

– Не свиквай прекалено много с моята кухня –шегува се Дуйгу. – Когато се възстановиш, ще трябва да ми се отблагодариш със същото.

След известно време Дуйгу оставя Волкан сам в стаята. Той отива до скрина, отваря горното чекмедже и изважда малка кутийка с брачни халки. Усмихва се и се замисля:

– Ще имам достатъчно време да ти готвя. Ще правя това до края на живота си.