В епизод 473 на турския сериал „Наследство“: Азис кани Яман в кабинета си и му предлага да изпълнят една задача заедно със Сехер, която може да помогне за връщането на нейните спомени и за възстановяването на връзката им.
НАКРАТКО какво се случва в епизод 473 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 20 февруари 2025 по NOVA.
Д-р Азис съветва Сехер да преспи със съпруга си. Но как ще реагира тя на този шокиращ съвет?
Волкан залага всичко, за да опази тайната си, но Али е само на крачка от разкриването на истината.
Дуйгу усеща, че Волкан крие нещо, и подозренията ѝ стават все по-силни.
Зюмбюл, водена от жажда за отмъщение, изпраща в полицейския участък запис, който може да унищожи Волкан завинаги.
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
След посещението при психолога, Сехер и Яман се връщат в имението.
Сехер си припомня думите на д-р Азис: „Той ви е много интересен. Просто не искате да си го признаете. Бягате от това.“
„Той е прав… Но защо това толкова ме ядосва?“ – мисли си тя, усещайки вътрешното напрежение, което тези думи ѝ носят.
Яман я наблюдава и забелязва, че е замислена.
– Какво става? – пита той, изваждайки я от мислите ѝ. – За какво си се замислила?
– Мисля върху думите на д-р Азис. Той е прав, трябва да направим още една крачка, но…
– Но? – подканя я Яман, гледайки я с очакване.
– Но не знам откъде да започна – признава Сехер и въздъхва тежко. – Какво сме правили преди?
Яман се усмихва леко, потъвайки в спомени.
– Преди си говорехме много… Понякога вечеряхме с цялото семейство, а понякога само двамата. Излизахме на разходки, гледахме филми… Ти обожаваш да гледаш филми.
Сехер го поглежда изненадано.
– Ние сме гледали филми?
– Да!
– Тогава… може да гледаме отново – предлага тя неуверено.
– Може – съгласява се Яман.
– А къде сме гледали?
– В спалнята – отговаря той. – Но този път може да гледаме в кабинета, ако нямаш нищо против.
Действието прескача. Яман и Сехер вече са в кабинета, подготвяйки се да гледат филм.
– Какво ще гледаме? – пита тя.
– Този – посочва той едно от заглавията на екрана. – Гледахме го преди и много ни хареса. На теб ти провървя – не го помниш, така че ще го гледаш като за първи път.
Сехер се усмихва, но изражението ѝ бързо става съсредоточено, докато следи екрана. Яман, вместо да гледа филма, я наблюдава.
Изведнъж тя прошепва:
– Мисля, че си спомням тази сцена… След малко мъжът ще катастрофира, нали?
Яман поклаща глава.
– Не.
Сехер се намръщва, леко разочарована, но продължава да гледа.
Яман несъзнателно протяга ръка и хваща нежно ръката ѝ. Сехер трепва и го поглежда объркано.
– Извинявай! – казва той бързо. – По навик.
След малко Сехер започва да бърше сълзите си.
– Разплака се на същата сцена и предишния път – отбелязва Яман тихо.
– Наистина ли? – пита тя, бършейки сълзите си. – Колко хубав филм… Благодаря ти!
– Какво друго сме правили заедно? Какво следва?
– Говорехме си много… Толкова, че не разбирахме кога е минало времето.
Действието прескача. Сехер и Яман са в хола и пият кафе, а също така се опитват да подхванат някакъв разговор, но не им се получава.
В този момент Юсуф се връща от училище и радостно се спуска към тях.
– Чичо, лельо, какво правите?
– Пием кафе и си говорим – отговаря Яман.
Момчето ги поглежда озадачено.
– А защо мълчите? – пита подозрително. – Хайде да играем на топчета!
Яман се обръща към Сехер:
– Преди тримата често играехме на топчета. Ще играем ли?
Сехер се замисля за миг, после кимва.
– Добре, може.
Играта започва. За изненада на всички, Сехер е невероятно добра и ги побеждава без усилие.
Яман я гледа изпитателно.
– Уверена ли си, че нищо не си спомняш? – пита я със съмнение в гласа. – Всичко си забравила… освен как се играе на топчета.
Сехер се усмихва.
– Значи и преди съм била добра в тази игра?
– Да кажем, че извади късмет – опитва се да се измъкне Яман.
Юсуф го изобличава с детска откровеност:
– Чичо, леля те победи и миналия път!
– Не ме предавай, юначе – шеговито въздъхва Яман.
По-късно вечерта, Яман отвежда Сехер на терасата.
– Виждаш ли онази звезда? – пита той, посочвайки към небето.
– Коя?
– Най-ярката.
Сехер проследява посоката, в която сочи.
– Виждам я. Наистина е най-ярката. Как се нарича?
– Полярна звезда.
– Трябва ли да я помня?
Яман я поглежда нежно.
– Ние често я наблюдавахме.
Сехер се замисля.
– Тя с нещо важна ли е за нас?
– Беше свидетел на нашата история – казва Яман. – Когато се намирахме в безизходица, тя беше нашият ориентир. Ти така казваше…
В този момент Юсуф излиза по пижама на терасата.
– Чичо, лельо, не мога да заспя! Може ли да ме приспите?
Яман се усмихва и поглежда към Сехер.
– Преди често го приспивахме заедно, когато не можеше да заспи. Ще можеш ли?
Сехер се колебае, но кимва.
– Добре… Ще го направим.
Тримата отиват в стаята на Юсуф. Яман и Сехер сядат от двете страни на леглото му.
Юсуф хваща ръцете им и ги поставя една върху друга.
– Моля ви, не си тръгвайте, докато не заспя – прошепва той.
– Обещавам ти – казва Яман.
След кратка пауза момчето задава въпрос, който кара сърцето на Сехер да затупти по-бързо:
– Чичо, дали скоро ще спим тримата заедно… като преди?
Тя го поглежда разтревожено, а после насочва поглед към Яман.
Яман ѝ се усмихва топло, но очите му са изпълнени с нещо по-дълбоко – надежда, копнеж.
– Дай Боже, юначе… Дай Боже – прошепва той.
Сехер бързо издърпва ръката си и, почти тичайки, напуска стаята.
„Аз нищо не си спомням… Но защо се вълнувам толкова?“ – пита се тя, докато сърцето ѝ бие лудо в гърдите.
Действието прескача към следващия ден. Сехер е в кабинета на д-р Азис.
– Слушам ви, г-жо Сехер! – казва той, наблюдавайки внимателно изражението ѝ.
Сехер въздъхва тежко, напрегната и леко раздразнена.
– Направихме всичко, което казахте. Прекарахме време заедно, вършехме неща, които сме правили преди… но аз пак нищо не си спомням! – гласът ѝ трепери от разочарование. – Тази „домашна работа“ изобщо не помогна!
Д-р Азис не изглежда изненадан от думите ѝ.
– Какви впечатления останаха у вас за г-н Яман след това? – пита той спокойно.
Сехер го поглежда с неразбиране.
– Какви впечатления мога да имам, след като не го познавам? – отвръща хладно.
В този момент вратата се отваря и Яман влиза в кабинета. Д-р Азис го кани да седне, без да откъсва поглед от Сехер.
– Г-жо Сехер, разбирам ви напълно – продължава той. – Вие усещате, че нищо не се е променило, но това е нормално. Всъщност рутината е от голяма помощ при състояния като вашето. Но при някои пациенти процесът протича по-бавно, защото изникват прегради…
Сехер го гледа недоверчиво.
– Прегради?
– Да – кимва Азис. – Те са свързани с характера. В такива моменти личността взема връх и човекът, без да осъзнава, започва да се съпротивлява. Това му пречи да върви напред. Виждам, че и при вас е така. Възможно е да не си спомняте нищо от миналото, но независимо от това, вие сте си… вие. И вашият характер, вашите принципи, продължават да се проявяват.
Той прави кратка пауза, след което добавя:
– Срамежливост, стеснителност, притеснение… Виждам точките на съпротива у вас – казва с ясен акцент върху думите и хвърля поглед към Яман. – А явно предишната Сехер също е била такава.
Сехер усеща как гневът в нея започва да кипи.
– Какво общо има това? – пита с несигурност в гласа.
Азис се навежда леко напред, сякаш иска да подчертае важността на следващите си думи.
– Ако вашите принципи не ви пречат, бих ви посъветвал да бъдете смела… и да преспите със съпруга си.
Сехер замръзва. В ушите ѝ думите на доктора отекват като гръм.
Тя се изправя рязко от стола, очите ѝ горят от възмущение.
– Да преспя с него?! – гласът ѝ звучи шокирано. – Казах ви, че нищо не помня! Не го познавам! А вие ме карате… да спя с него?!
Гледа го невярващо, сякаш не може да повярва на чутото.
– Той все още е непознат за мен! Разбирате ли това?! Как не ви е срам?! – гласът ѝ се извива в остра нотка. – Това са глупости!
Яман гледа мълчаливо, погледът му е напрегнат, но запазва спокойствие.
– Всичко свърши! – отсича Сехер. – Слагам край на тази терапия! Няма да продължавам тези безполезни сеанси!
– Това е необмислено решение – намесва се Яман.
– Аз не мисля така! – хвърля му ядосан поглед.
Азис въздъхва.
– Добре! Направете така, както вие сметнете за правилно – казва с неутрален тон. – Не исках да ви притесня или обидя с нещо. Просто изпълнявам работата си.
Той прелиства бележника си
– Решението е ваше. Аз ще отменя останалите ни сеанси. Никой не може да ви застави да правите каквото и да било.
– Да! Всичко хубаво! – казва Сехер и се обръща към вратата, готова да напусне кабинета.
В момента, в който посяга към дръжката, гласът на д-р Азис я спира.
– Госпожо Сехер, след като повече няма да се видим, искам да ви дам един последен съвет – казва той, като става от мястото си и я поглежда сериозно. – Досега се опитвахте да си спомните миналото само чрез това, което виждате и чувате. Но паметта не работи само така. Трябва да задействате и другата част на мозъка си – да почувствате спомените, да ги усетите, да ги „докоснете“.
Гласът му е спокоен, но убедителен.
– Прегърнете съпруга си. Прегърнете племенника си. Усетете техния аромат, топлината им… Изненадайте мозъка си! Това може да отключи спомените ви.
– Вече ви казах! – заявява твърдо. – Вашата терапия не ми помага!
Очите ѝ проблясват със смесица от гняв и разочарование.
– Всичко хубаво! – добавя с леден тон и напуска кабинета.
Яман тръгва след нея.
Волкан помага на Зюмбюл да избяга от полицията. Али обаче забелязва колата му да се отдалечава със свистене на гуми. Междувременно Дуйгу се притеснява от продължителното отсъствие на Волкан. Тя се притеснява, че той може да е изгубил съзнание, затова решава да го потърси. За нейна изненада открива, че вратата е заключена. Тя се обажда на Волкан.
– Къде си? – пита тя загрижено. – И защо си заключил вратата?
– Вратата ли съм заключил? – Волкан се преструва на изненадан. – Съжалявам, направил съм го несъзнателно. Живея сам, това ми е навик.
– Къде си сега? – пита Дуйгу.
– Току-що се сетих, че днес е крайният срок за плащане на таксата за обучение в университета на сестра ми. Аз съм в банката, стоя на опашка. Може би ще закъснея малко.
– Волкан, какво да правя, като съм заключена в къщата?
– В горното чекмедже на скрина има твърд диск с филми. Включи го към телевизора и гледай нещо. Ще се опитам да се върна скоро.
Волкан отива при чичо си и му казва, че е готов да се подложи на операция, а след това му казва, че му трябват 5 хиляди лири на заем. Чичо му веднага му превежда парите, а Волкан през това време запомня паролата на банковата ум сметка и докато чичо му излиза за малко Волкан превежда пари от сметката на чичо си, за да плати на Зюмбюл.
Али се обажда на Волкан и го пита дали е бил в дома на приятелката на Рустем, Волкан категорично отрича. Скоро обаче в полицейския участък пристига фиш, който Волкан получава за неправилно паркиране в същия район. Али вече не се съмнява, че Волкан го е излъгал, и започва да се чуди защо.
Волкан се среща със Зюмбюл в безлюден район. Той ѝ предава парите и ѝ казва да изтрие видеото. Когато момичето го прави, Волкан брутално я изхвърля от колата и си тръгва без да каже и дума.
– Ще съжаляваш за това, което направи, комисар Волкан – заканва се Зюмбюл.
Оказва се, че изтритото видео не са единственото копие. Зюмбюл е копирала видеото на диск и го изпраща в полицейския участък, като адресира пратката до Али.
На бюрото на Али пристига пратка от Зюмбюл. Дали той ще изгледа видеото и ще открие ли какво е направил Волкан?
