
В епизод 451 на турския сериал „Наследство“: Сехер обърква хапчетата – вместо хапче за глава взема хапче за сън и така съсипва специалната им вечер с Яман. Но на сутринта Яман е подготвил изненада за Сехер.
НАКРАТКО какво се случва в епизод 452 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 21 януари 2025 по NOVA.
По време на романтичното пътешествие с яхта Сехер пада и си удря главата, изпадайки в безсъзнание.
Яман се опитва да се свърже за помощ, но никой не му отговаря.
Ще успее ли Яман да я заведе в болницата, преди да е станало твърде късно?
Междувременно Али разбира истината, която Дуйгу крие от него.
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

Яман и Сехер прекарват вълшебни мигове на яхтата, наслаждавайки се на близостта си. Слънцето нежно огрява лицата им, а вълните тихо се плискат около тях.
– Боже, колко е красиво! – възкликва Сехер, като се оглежда. – Чак главата ми се завъртя!
– Страхуваш ли се? – пита я Яман, вперил поглед в очите ѝ.
– Докато държиш ръката ми, няма от какво да се страхувам – отговаря тя с усмивка. – Просто никога досега не съм се отделяла от сушата. Не съм свикнала… Извинявай!
– Всичко е наред – казва Яман. – Може да ти стане малко лошо, но скоро ще мине.
Сехер въздъхва.
– Юсуф също не може да плава защото му прилошава, явно и с мен е така. Дали да не се върнем? – пита притеснена Сехер.
– Ти кога си се предавала? Заедно ще се справим и с това! – уверен е Яман и влюбено поглежда съпругата си.
Яман я прегръща силно и я кара да затвори очите си.
– Тук до мен си в безопасност – прошепва ѝ. – Ние сме едно цяло. Дишай с мен. Почувствай люшкането на вълните и го приеми. Представи си, че си ги победила… че танцуваш с мен. А сега отвори очи.
Сехер отваря очи и поглежда към морето. Вълните сякаш са се успокоили, синхронизирани с дишането ѝ.
–Аз съм с теб… В прегръдката ти всичко е прекрасно! – възкликва Сехер.

Сехер прави Яман още по-щастлив, като му признава, че ако не е бил той, тя никога не би се осмелила да излезе в морето. Яман е изненадан, че Сехер никога не се е качвала на лодка или кораб.
Сехер му обяснява, че след смъртта на майка ѝ, баща ѝ много се притеснявал за нея и сестра ѝ, явно той се е страхувал да не ги изгуби. Тя винаги се е страхувала да излезе в морето и го гледала от брега. Но, когато го срещнала, животът ѝ се променил корено, тя пораснала до него. Първоначално я е било страх, но след това се научила да обича, да се доверява…
Малко по-късно Сехер слиза в каютата и се връща с фотоапарат в ръка. Тя му казва, че не иска да забрави тези прекрасни моменти, които има с него, че тя много иска да имат снимки и от този незабравим ден в техния албум.

В същото време в имението Юсуф моли чичо си Дженгер да се обадят на леля ми и чичо му, защото много му липсват.
– Здравей, юначе! – отговаря Яман на обаждането, като включва телефона си на високоговорител.
– Забравихте ли за мен? – шеговито пита Юсуф.
– Никога! – уверява го Сехер с усмивка. – Може да забравим всичко, но не и теб!
– Аз се пошегувах! – отвръща Юсуф, а тъй като обаждането е с видео той любопитен пита: – А вие да не сте на яхтата?
– Да, решихме да я тестваме с леля ти. – отговаря Яман. – Но следващия път ще вземем и теб.
– Добре, но аз ще управлявам, нали?
– Разбира се, обещаваме! – отвръща Яман.
Сехер му изпраща въздушна целувка, и той на тях и приключват разговора.
В имението Чичек приготвя сандвичи за Зия, а той ѝ предлага да ги хапнат заедно.

Сехер и Яман, сгушени под дебела завивка, гледат звездите. Сехер притесняващо пита:
– Не плаваме ли твърде бързо? Къде отиваме?
– Хайде да слезем долу и да погледнем навигацията – предлага Яман.
Влизат в каютата за управление, а Яман поглежда приборите.
– Какво да не се загубихме? – пита притеснена Сехер.
– Да, аз се загубих в твоите големи очи – отговаря Яман. – Те са толкова красиви, че ме побъркват. –Не се притеснявай, докато си с мен, никога няма да се загубиш!
Докато продължават да плават и да се любуват едни на друг, Сехер докосва ръцете на Яман, който са студени и мислейки си, че на Яман му е студено му предлага да му донесе, за да го наметне с нещо. Яман настоява, че сам ще отиде за одеяло, но Сехер го моли да отиде тя.

Сехер слиза в каютата, за да вземе одеяло, но в един момент яхтата се люшка, Сехер губи равновесие и пада, удря си главата в един от шкафовете и губи съзнание.
В същият този момент в имението става течение и пясъчният часовник, който Яман бе дал на Сехер, пада и се разби на парченца на пода.
Чувайки шума, Яман вика тревожно:
– Сехер, какво става? Сехер!
Тъй като Сехер не отговаря Яман веднага слиза долу и намира съпругата си в безсъзнание. Очите му се разширяват от ужас.
– Сехер! Сехер! – крещи като обезумял Яман. – Сехер, отвори очите си! – заповядва ѝ той. Яман изпада в паника. – Сехер, моля те ела на себе си, отвори очи! Аз съм виновен! Не! Спокойно! Аз съм до теб! Веднага ще отидем в болница! – говори Яман като опитва да се успокои и запази спокойствие.
Яман използва радиото, за да се обади за помощ, но никой не отговаря.
– Сехер дръж се! – моли се Яман, а Сехер лежи все така в безсъзнание. – Аз няма да позволя да се случи нещо с теб!
Ще успее ли Яман да я заведе в болницата, преди да е станало твърде късно?

Междувременно Али продължава да се занимава с издирването на момичето с прякор Сянката. До него, както винаги, е Дуйгу, която се притеснява да не би Али да хване сестра ѝ и да я вкара в ареста. Седейки в полицейска кола, те наблюдават една от изоставените сгради. Неочаквано в колата се качва Волкан, чието присъствие моментално създава напрежение.
– Комисар Волкан, изглежда, че не сте намерили нищо там? – пита го Али.
– Не, там всичко е спокойно. Екипът продължава търсенето. Реших да проверя дали тук всичко е наред – отговаря Волкан.
Али го поглежда с недоверие през огледалото за задно виждане.
– Не се притеснявай. Всичко беше наред, преди да дойдеш, и ще продължи да бъде така и след като си тръгнеш. Хайде да се захващаме за работа.
– Дуйгу! – доближава се Волкан до нея. – Ако искаш да почакаме отвънка.
– Не, не е нужно! – отговаря Дуйгу.
Али хвърля бегъл поглед към нея и пита:
– Омръзна ли ти да чакаш?
– Не – отговаря тя кратко, но в гласа ѝ се усеща леко напрежение.
– Това няма да продължи дълго. Днес ще я хванем – уверено казва Али.
Дуйгу преглъща притеснено и казва:
– Мисля, че напразно чакаме. Много добре знаем, че няма да се появи тук. Знае, че я търсим.
– Тя никъде няма да избяга от нас. Дали днес или утре, рано или късно ще я хванем.– уверен е Али.
Дуйгу поклаща глава с леко раздразнение.
– Трябваше да проверим следата, която имаме, а не да стоим тук. Трябваше да разберем колко хора са си купили подобно яке.
– Проверил съм. Хората са твърде много, това няма да помогне да я открием – отговаря Али – отговаря Али. – Комисар Дуйгу, в последно време вземаш много грешни решения!
Волкан веднага се намесва.
– Какво означава това? – пита той с предизвикателен тон.
Али и Волкан излизат от колата и се изправят един срещу друг, като напрежението между тях е осезаемо.
– Ти за нашата връзка ли намекваш? Ревнуваш ли? – пита Волкан, като го гледа право в очите.
Али отговаря по-уверено:
– Аз нищо не намеквам! Ела на себе си!
Волкан иска да удари Али, но Дуйгу го моли да си върви. Волкан се колебае за миг, но след това с неохота се оттегля, хвърляйки ядосан поглед към Али.
Дуйгу се извинява на Али за Волкан. Той ѝ обяснява, че не е имал предвид връзката им, но наистина в последно време взема много грешни решения.

Настъпва нощта. Дуйгу все още е с Али, когато телефонът ѝ иззвънява. На екрана се изписва името на майка ѝ, Семра. Дуйгу въздъхва тежко, усещайки предстоящото напрежение, и вдига слушалката.
– Видях Ясемин! – съобщава развълнувано Семра. – С Айтен отидохме на пазар и я видях да се качва в автобуса. Дуйгу, тя не се е променила. Изглежда също толкова красива, колкото и преди. Косата ѝ беше къдрава, а роклята – бяла, същата като онази, която носеше, когато беше малка. Опитах се да я настигна, но не успях. Записах номера на автобуса. Провери го веднага!
– Мамо, сигурно си се объркала! Това е било просто едно момиче, което прилича на нея – отговаря Дуйгу, разбивайки надеждите на майка си.
Дуйгу много добре знае, че сега сестра ѝ не носи рокли, а тъй като я търсят със сигурност не би се качила в автобуса. - Това определено не е била тя.
– Това беше тя! Намерете я! – настоява Семра.
– Мамо, тя само прилича. Защо мислиш, че все още да е със същата прическа? Може би сега изглежда съвсем различно.
– Не съм сбъркал, Дуйгу. Вместо да я търсиш, защо продължаваш да ми крещиш и да си губиш времето?
– Мамо, потърпи още малко. Аз ще намеря Ясемин.
– Продължаваш да повтаряш едно и също. Стига! – избухва Семра. – Не забравяй, че Ясемин изчезна заради теб.
– Тя изчезна заради мен, прав си. Всичко е по моя вина. Аз съм виновен, че сега сме в тази ситуация – отговаря Дуйгу и приключва разговора.
Али, който наблюдава сцената отстрани, анализира всеки детайл от поведението на Дуйги. В мислите си сглобява всички парчета от пъзела и стига до едно-единствено заключение. Момичето с прякор Сянка е изчезналата сестра на Дуйгу. Той пита директно Дуйгу за това.
– Комисар Дуйгу! Момичето, известно като Сянката, е Ясемин, нали?
Дуйгу замръзва на място. Очите ѝ срещат неговите – тъмни и проницателни.
Какво ще отговори Дуйгу?