
В епизод 446 на турския сериал „Наследство“: Любовта на Яман и Сехер разцъфтява, което я довежда Зухал до ръба на лудостта. Тя не може да остави Яман на Сехер, защото смята, че той ѝ принадлежи по право.
НАКРАТКО какво се случва в епизод 447 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 14 януари 2025 по NOVA.
Яман се подготвя за командировка, което предизвиква безпокойството на Сехер. Тя с нежелание приема раздялата, дори и за кратко, и помага на съпруга си да опакова багажа, като се грижи за всеки детайл.
Зухал получава от Недим ключовете от апартамента, който Яман е купил за нея, за да може да започне нов живот. Зухал е с разбито сърце, тъй като осъзнава, че окончателно е загубила мъжа, когото обича.
Али научава за смъртта на млада жена на име Дуйгу. Притеснен, той се втурва към мястото на инцидента.
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

Сехер е в кухнята, когато по радиото съобщават новина за тежка катастрофа в Истанбул. Тревогата моментално я обхваща и притеснена се замисля.
– Г-жо Сехер, всичко наред ли е? – пита Дженгер, забелязвайки замисления ѝ поглед.
– Яман ще пътува в командировка… Затова мисля – отвръща тя със загриженост в гласа. – Надявам се времето да бъде хубаво и пътят – спокоен.
– Г-н Яман ще си свърши работата и ще се върне при вас. Не се тревожете! – опитва се да я успокои Дженгер.

В това време, зад затворените врати на стаята си, Зухал плаче безутешно. Спомените за близостта и щастливите моменти между Яман и Сехер я раздират отвътре. Тя стиска ръце в юмруци, борейки се с безсилието си.
Чичек отваря вратата и внимателно влиза с поднос в ръце.
– Донесох ти нещо за хапване, цял ден не си хапвала нищо – казва тя с притеснен тон.
Полудяла Зухал блъска подноса на Чичек и ѝ казва да се маха от стаята.
Зухал обхваща лицето си с ръце, докато в съзнанието ѝ отеква една-единствена мисъл:
„Трябва да ги разделя… но как?“

Сехер седи неспокойна в хола и нервно прокарва пръсти през косата си. По стълбите слиза Недим.
– Приключихте ли работа? – пита тя с надежда в гласа, нетърпелива Яман да остане с нея по-дълго.
– Не, не още – отвръща Недим. – Трябва да взема няколко документа от компанията. Ще се върна скоро.
Сехер бързо се качва по стълбите. Когато влиза в стаята, Яман е зает, но веднага обръща внимание на разтревоженото ѝ лице. Тя мълчаливо пристъпва напред и го прегръща силно.
– Какво се е случило? – пита той, усещайки напрежението ѝ.
– Днес работиш много… а след това те чака и събрание – казва Сехер. – Исках да ти дам сила… затова те прегърнах.
Яман притиска лицето ѝ към рамото си и затваря очи за миг.
– Ще ми липсваш – признава той нежно. – Твоят аромат, погледът ти… всичко.
– Където и да ходиш, аз ще те чакам! – заявява Сехер. – Само се върни здрав и невредим! Времето наближава. Ще приготвя багажа ти.
Тя прави крачка назад и тръгва към вратата, но Яман я спира, като хваща ръката ѝ.
– Моите изумрудени очи… отново са тъжни – прошепва той, взирайки се в нея.
– Не, добре съм! – казва Сехер и прави опит да се усмихне. – Знам, че ще се върнеш… И това ми стига. Ще се утешавам с шоколад – добавя шеговито, макар усмивката ѝ да е тъжна. Сехер влиза в спалнята, а той я изпраща с поглед, опитвайки се да запомни всяко нейно движение.

След малко при нея влиза Яман. Сехер е успяла да събере багажа му и започва да му обяснява:
– Сложила съм ти два пуловера, за да не ти е студено. Вечер на пристанището духа студен вятър.
– Да, но това няма значение – отвръща Яман и нежно обгръща ръцете ѝ с длани. – Студено ми е на всяко място, където теб те няма. Само ти можеш да ме стоплиш!
– Веднъж затворих Юсуф в един такъв куфар. Мислиш ли, че и аз мога да се побера в него?
– Бих те взел с мен, ако беше възможно, но не искам да си в такава стресова среда. Срещите ще продължат с часове и не бих могъл да бъда близо до теб.
Сехер въздъхва и с леко треперещи пръсти затваря ципа на куфара.
– Мисля, че съм сложила всичко!
Яман леко поклаща глава и протяга ръка към нощното шкафче. Взема шала ѝ и го поставя внимателно върху дръжката на куфара:
– Не си сложила това. Искам да имам поне частица от теб до себе си.
Настъпва тишина, изпълнена с неизказана тъга. Сехер го поглежда с леко насълзени очи.
Настава време Яман трябва да тръгва, а Сехер отново го прегръща.
– Надявам се да успееш да решиш проблема – казва тя.
Яман я поглежда право в очите и признава с приглушен глас:
– Толкова ми е трудно да те оставя... Как ще минат тези дни и часове без теб?
Сехер се опитва да се усмихне и погалва лицето му:
– Не забравяй да се храниш.
– Знаеш ли, че нищо освен теб не ме интересува? – прошепва Яман.
В този момент телефонът на Яман звъни. На екрана свети името на Недим.
– Аз вече съм тук – казва Недим от другата страна на линията. – Донесох документите. Време е да тръгваме, за да не изпуснем самолета.
– Добре, ей сега ще сляза – отговаря Яман и затваря телефона.
Сехер го поглежда тревожно:
– Може да съм забравила нещо... Да погледнем още веднъж.
– Не се притеснявай, всичко си сложила – успокоява я Яман .
Сехер подава палтото на Яман и му помага да го облече. Двамата отново се прегръщат.

В салона Недим крачи нервно напред-назад.
– В колко е самолетът? – пита Адалет.
– В 22:30 – отговаря Недим и хвърля бърз поглед към часовника си.
В този момент се появява Зухал.
– Зухал, добре че те видях – казва той и пристъпва към нея. – Яман е измислил нещо много хубаво за теб!
– И какво е то? – пита Зухал.
Недим бърка в джоба си и изважда ключове, които проблясват на светлината.
– Яман каза, че след като вече си добре, ще е най-добре да започнеш да се адаптираш към новия си живот. Купил е за теб красив апартамент. Надявам се да ти хареса.
Той подава ключовете на Зухал и добавя:
– До няколко седмици ще можеш да се преместиш в новия си дом. Аз ще бъда до теб по време на преместването, а ако искаш – и след това.
Зухал взема ключовете, но ръката ѝ трепери. Очите ѝ се пълнят със сълзи, докато се опитва да запази самообладание.
– Толкова много ме трогна... – прошепва тя. – Яман е толкова внимателен. Благодаря!
Но вътре в себе си сърцето ѝ крещи от болка. Тя знае, че този жест е знак за края. Осъзнава, че е изгубила завинаги мъжа, когото обича.
Мъката ѝ става още по-непоносима, когато вижда Яман и Сехер, които слизат в хола, хванати за ръце. Двамата излъчват любов един към друг като истински щастливи съпрузи.

Пред къщата със сълзи на очи Сехер си взема довиждане с Яман.
– Пази се – прошепва тя.
Яман се качва в автомобила си, но след секунди се връща. Той ѝ подава шоколад с лешници, който Сехер обожава и казва:
– Това е за да повдигнеш настроението си.
Яман отново силно прегръща съпругата си.

Действието се пренася в стаята на Зухал.
Зухал влиза в стаята си и яростно и захвърля ключовете на леглото.
– Той ме гони... гони ме! – крещи Зухал като слага ръка пред устата си.

В същото време Сехер стои тъжна в двора на имението.
– Г-жо Сехер, ще настинете – казва Дженгер и внимателно я намята с шал.
– Не ми е студено – отвръща тя и поклаща глава. – Но защо не отидох на летището да го изпратя?
Дженгер поглежда часовника си и се усмихва загадъчно.
– Все още не е късно – казва той., а Сехер се усмихва щастлива.

Али чува по радиостанцията съобщение за смъртта на млада жена на име Дуйгу.
Загрижен и притеснен, той се втурва към мястото на инцидента. За щастие се оказва, че жертвата е друга жена със същото име и Дуйгу е в безопасност. Въпреки че си отдъхва, ситуацията го принуждава да се замисли.
Той решава да продължи да разследва гангстера Ертугрул, но тайно от Волкан и Дуйгу.

В полицейското управление Дуйгу забелязва, че часовникът, който подари на Али, липсва на ръката му. На границата да се разплаче, тя се приближава до бюрото му.
– Ние с Волкан всъщност...
– Няма значение. Желая ви щастие – прекъсва я Али.
В този момент Кара подава на Али папка и обяснява:
– Комисар Али, това е материал по делото, свързано с уличния бандит Ертугрул.
– Аз вече не се занимавам с това дело, Кара! – заявява Али. – Дай го на Волкан и Дуйгу.
Волкан веднага взема папката от ръцете на Кара.
– Виждаш ли, Дуйгу? Той вече не се интересува от теб – прошепва Волкан със задоволство. – Най-накрая се отдели от теб.
– Така е... но цената е твърде висока – отвръща Дуйгу тихо, като продължава да гледа към Али с болка в очите.
Малко по-късно Али изпраща съобщение на Кара да му изпрати информацията за Ертугрул по имейл, като изрично подчертава, че Дуйгу и Волкан не трябва да знаят за това.
Междувременно Дуйгу открива, че Али не се е отказал от решението си да я защити.