„Наследство“ еп.428: Яман търси Сехер, за да си отмъсти – какво ще се случи…

В епизод 427 на турския сериал „Наследство“: Яман заварва Сехер с Фикрет, а видяното го разтърсва из основи. Обзет от вълнение и болка, той губи съзнание и е спешно откаран в болница. Състоянието му се оказва повече от критично, а лекарите предприемат незабавна чернодробна трансплантация, за да спасят живота му.

НАКРАТКО какво се случва в епизод 428 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 9 декември 2024 по NOVA.

Джанан е щастлива, че скоро ще получи богатството, към което толкова силно се стреми.

В същото време, Сехер все още е при Фикрет и колкото по-дълго е далеч от Яман, толкова повече я боли сърцето. Тя е много притеснена за Яман и Юсуф… Фикрет я моли да бъде търпелива още малко, но за Сехер това е почти непосилно. Тя копнее за Яман до такава степен, че дори ѝ липсва неговият гняв. Незнанието и тревогата я притискат толкова силно, че се страхува, че скоро може да полудее.

Остават само четири дни, за да се разбере, дали трансплантацията на Яман е била успешна.

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

Чукайки тихо на вратата на кабинета, Джанан влиза при Яман.

– Синко, ако не си зает, искам да обсъдя нещо с теб – казва тя с уклончив тон.

Яман я поглежда и кимва, приканвайки я да влезе. Джанан пристъпва напред и застава пред бюрото му, нервно играейки с пръстите си.

– Яман, сине, ти знаеш, че не ми остава много време на този свят – започва тя. – Затова искам да купя подарък за брат ти Зия, нещо, което да му напомня за мен… Но за това ми трябват малко пари, синко.

Яман се обляга назад в стола си, присвивайки очи.

– Нима парите за операцията не бяха преведени на сметката ти? – пита той с хладен тон.

– Не! – отговаря Джанан, а погледът ѝ се впива в пода.

Яман веднага взима телефона си и набира Недим.

– Защо не си превел десетте милиона на сметката на Джанан? – пита той, не скривайки раздразнението си.

От другата страна се чува гласът на Недим, който обяснява, че е забравил.

– Искам да го направиш незабавно! – отсича Яман.

След разговора, той взима чековата си книжка и се обръща към Джанан.

– Сто хиляди ще стигнат ли за подарък за брат ти?

Очите на Джанан засияват.

– Да, да! Много ти благодаря, синко! Ти знаеш, че ако не бях принудена, никога нямаше да те притеснявам.

Тя се усмихва широко, взема чека и излиза от кабинета. Щом затваря вратата зад себе си, телефонът ѝ звъни.

–Г-жо Джанан, мога да ви преведа парите в петък – казва Недим с угрижен глас. – Почти всички средства са инвестирани, а на Яман не съм казал, за да не се ядосва.

Джанан въздъхва тежко, но неохотно се съгласява.

– Добре, ще изчакам до петък – отвръща тя, макар гласът ѝ да издава нотка на раздразнение. Затваря телефона и продължава по коридора, замислена, но доволна, че е успяла да получи все пак пари от Яман.

Действието се пренася в тъмното мазе на имението. Хората на Яман хвърлят приятеля на Фикрет на бетонния под, следвайки безприкословно заповедите му. Яман влиза с тежка стъпка, очите му мятат светкавици от ярост. Без да губи време, той пита мъжа къде са Сехер и Фикрет. Мъжът отговаря, че не знае, а Яман започва да го бие жестоко.

– Къде са Фикрет и Сехер? Говори! – крещи Яман, но човекът пада на земята, без да каже и дума.

След минути гневът му сякаш се усилва още повече. Яман оставя жертвата си и излиза, ръцете му са обагрени в кръв. По пътя към кабинета си среща Дженгер, който го поглежда тревожно и му подава чиста кърпичка.

– Два месеца минаха… Цели два месеца… – започва Яман с нисък, дрезгав глас, докато избърсва ръката си. – Но гневът ми не се е успокоил, нито за секунда! Това, което тя ми причини… Дори най-големият ми враг не го е правил. На никой от враговете си не съм отварял вратите на замъка си… само на нея! Откакто мина операцията, в главата ми се върти само една мисъл – да си отмъстя! Ще ги намеря. И ще си отмъстя.

– В петък трябва да отидете на изследване – казва Дженгер.

– Не съм забравил – отвръща Яман.

– Надявам се всичко да е наред и да се отървете от тази ужасна болест – добавя Дженгер с мек тон. – След този ден за вас всичко ще се промени.

Яман го поглежда изненадано, а устните му се изкривяват в горчива усмивка.

– Нищо няма да се промени! Правя го само заради брат си и Юсуф. За мен няма значение.

– Гневът ви е много голям. Затова говорите така – отбелязва Дженгер с леко укорителен тон.

– Гневът ми е толкова голям, че може всичко да разруши! – избухва Яман. – Тя никога не ме е обичала. Всичко беше една голяма лъжа! Но как можа да постъпи така с Юсуф? За него тя се бореше с мен до смърт. Как можа толкова лесно да му обърне гръб?

Дженгер едва се сдържа да му каже истината.

В същото време, в скромната къща, Фикрет с тревога наблюдава Сехер, която почти не докосва храната пред себе си. Тъмните сенки под очите ѝ издават безсънните нощи и дълбоката мъка, която не я напуска.

– Докато не видя Юсуф, аз нищо не мога да хапна, батко Фикрет – казва тя с треперещ глас, а сълзите започват да се стичат по бузите ѝ. – Два месеца минаха, батко Фикрет… Два мъгливи месеца… Толкова много ми липсват. Неговият поглед, смях… дори ми липсва неговият гняв!

Сехер притиска ръце към сърцето си, сякаш опитва да укроти болката, която я разкъсва.

– Липсват ми къдравите коси на моето момченце. Как ме държеше за ръка, докато спеше, как ухаеше... – продължава тя, задавена от плача. – А Яман… Дали си пие лекарствата? Той никога не обичаше да ги пие. А Юсуф? Дали е закусил? Не знам… Нищо от това не знам. Когато тях ги няма, аз не мога да дишам.

Сехер взема календара и задрасква още един ден.

– Останаха само четири дни – отбелязва Фикрет, опитвайки се да я окуражи. – Два месеца вече са зад гърба ти. Малко остана, трябва да потърпиш още малко.

– Да, ще потърпя… – отвръща тя едва чуто, вперила поглед в календара. – Но аз не знам какво ще стане след това, батко Фикрет. Иска ми се да видя Юсуф, дори само отдалече.

Фикрет я поглежда остро, почти гневно.

– Сехер, дори не си го помисляй! – отсича той. – Искаш ли всичко, което изтърпя досега, да отиде на вятъра? Да съсипеш всичко? Ами ако Яман те хване? Какво ще правим тогава?

Тя не отговаря, само свежда поглед, но той продължава с твърд тон:

– Докато не се увериш, че Яман е напълно оздравял, не можеш да му кажеш истината. Ако не е оздравял и отново се нуждае от трансплантация, ти трябва да мълчиш. Иначе това ще стане трагедия.

Сехер мълчи, но сълзите продължават да капят от очите ѝ. Мисълта за Юсуф и Яман я раздира отвътре, но думите на Фикрет ѝ напомнят колко крехко е всичко и как една грешна стъпка може да разруши всичко.

Действието се пренася в имението. Джанан вижда колко е замислен Яман и как като буреносен облак броди им имението.

– Яман, синко, изглеждаш много нервен – казва тя с мек, но настойчив тон, приближавайки се към него. – Знам какво ти тежи. Много добре те разбирам. Всичко е заради нея, нали?

Джанан въздъхва тежко и продължава, опитвайки се да достигне до него:

– Забрави я, синко! Защо изобщо мислиш за нея? Остави я да прави каквото иска. Видя с очите си, тя за никого не мисли. Просто си тръгна! Ти трябва да мислиш за Юсуф. Той е твоето бъдеще, твоят смисъл. А тази жена… Тя само те наранява.

Яман не казва нищо, просто я подминава.

Чичек върви към имението, когато на пътя ѝ се изпречва бившия ѝ съпруг, който многократно я е тормозел, докато са били женени. Чичек успява да му избяга и пристига в имението цялата разтреперана. Зия забелязва сълзите в очите ѝ и ѝ подава носна кърпичка.

– Кой те уплаши така? – пита той със загриженост в гласа си. – Цветята не са в състояние да издържат на силния вятър. Стъблата им се чупят. Но ти няма да се пречупиш. Преживяла си големи бури, това личи в очите ти. Борила си се срещу ветрове, които са искали да те унищожат. Но не се притеснявай. Ние тук защитаваме цветята, не им позволяваме да скърбят.

Междувременно Сехер изпраща съобщение на Дженгер с въпроса дали може да поговорят. Дженгер веднага ѝ се обажда.

– Как сте? – пита Дженгер.

– Едно и също… Всеки ден без тях е голяма мъка – отвръща Сехер с въздишка. – Но да оставим това. Как се чувства Юсуф? Как е… той?

– Младият господин е в училище и чака с нетърпение да се върнете. А господин Яман се подобрява с всеки изминал ден.

– Все още ли изпитва болки? Редовно ли приема лекарствата?

– Не се притеснявайте, аз лично се грижа за него – уверява я Дженгер.

– Благодаря ти, батко Дженгер. С нетърпение очаквам петък. Ако получим добри новини от лекаря, веднага ще му разкажа всичко. Но… малко ме е страх. Ами ако той не ми повярва? Ами ако не ми позволи да обясня? Ами ако дори не иска да ме погледне в лицето?

– Не мислете негативно – казва Дженгер със спокойствие в гласа. – Досега сте преодолявали всички препятствия. Ще ги преодолеете и сега.

На Сехер толкова много ѝ липсва Юсуф, че тя вижда племенника си в почти всяко момче, с което се разминава по пътя. Тя решава да отиде близо до училището и да го види поне от разстояние.

В същото това време комисар Али се завръща в полицейския участък, след като е два месеца е бил в командировка в друг град. Волкан ревнува от реакцията на Дуйгу при срещата ѝ с Али.

Султан слага дрехите в пералната машина. От панталона на Али изважда портфейла му, в който има негова снимка заедно със снимката на Дуйгу. На вратата се чува звънец. Това е Дуйгу, която е донесла подарък за комисаря и моли Султан да му го предаде. По-късно Султан разговаря с Дуйгу и я убеждава да не се плаши от чувствата си и да следва сърцето си.

Вдъхновена от разговора си със Султан, Дуйгу решава да каже на Али за чувствата си.