„Наследство“ еп.427: Яман хваща Сехер с Фикрет – какво ще се случи…

В епизод 426 на турския сериал „Наследство“: Сехер обявява пред Яман, че всичко между тях е свършило, а той, обзет от гняв, я сравнява с Джанан, което я разтърсва дълбоко. Излизайки със сълзи на очи, Сехер се сблъсква с Джанан, която ѝ нарежда да нанесе последния удар на Яман.

НАКРАТКО какво се случва в епизод 427 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 6 декември 2024 по NOVA.

Яман заварва Сехер с Фикрет, а видяното го разтърсва из основи. Обзет от вълнение и болка, той губи съзнание и е спешно откаран в болница. Състоянието му се оказва повече от критично, а лекарите предприемат незабавна чернодробна трансплантация, за да спасят живота му.

Действието прескача два месеца напред. Сехер е напуснала Яман и живее с Фикрет и дъщеря му.

Джанан и Зухал са се възползвали от ситуацията и сега управляват имението.

Яман, въпреки всичко, което се е случило, и въпреки омразата, която таи в сърцето си, не може да се откаже от Сехер.

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

Действието продължава от предния епизод Сехер слиза от таксито и с треперещи крака с неуверени крачки навлиза в парка, където Фикрет я очаква. Очите ѝ блестят от сълзи, но тя упорито върви напред. Щом стига до Фикрет, го прегръща и полага главата си на гърдите му. Отстрани тази картина може да бъде разбрана погрешно.

Яман стои на разстояние, скрит сред дърветата, и наблюдава сцената. Изражението му е твърдо, но погледът му е изпълнен с объркване и болка. Той не може да види сълзите, които се стичат по лицето на Сехер, нито да чуе думите, които тя прошепва през задавените си ридания.

– Що за игра е това? – промълвява Сехер, обръщайки се към Фикрет. – Малко ли беше, че разбих сърцето му? А сега трябва да ни види така? Нищо вече няма да бъде както преди. Никога повече няма да мога да го прегърна… няма да го хвана за ръка… няма да погледна в очите му. Аз убих Сехер и Яман. Заради това, че исках той да живее. Всичко свърши. Стана това което искаше Джанан!

Фикрет се опитва да я успокои:

– Всичко ще мине, Сехер. Ще мине. Нека Яман се оправи, и тогава всичко ще остане в миналото. Ще бъде както преди!

Сехер сваля пръстена от пръста си, както ѝ е наредила Джанан, и през сълзи казва на Фикрет, че всяко нейно действие е заповед на чудовището Джанан.

-Всичко свърши! – повтаря Сехер.

Яман, наблюдаващ отстрани, не чува думите, но жестовете говорят достатъчно. Травмите от миналото, болезнените спомени от детството и демоните, които са го преследвали години, нахлуват в съзнанието му като яростна буря. Силата го напуска, вълнението го побеждава и той пада в Безсъзнание на земята.

– Яман! Яман! – крещи Сехер, когато го вижда да лежи безжизнен на земята. Ужасът я пронизва като кинжал, и тя се втурва към него. – Не, не, Яман, моля те, отвори очи!

Двамата с Фикрет го закарват в болницата.

Сехер трепери от страх и отчаяние, настоявайки да остане до Яман.

– Не можеш да останеш тук! –казва Фикрет, хващайки я за ръката. – Ако Джанан или някой от имението те види тук, тя ще се откаже да стане донор. Искаш ли да рискуваш живота му?

Сехер знае, че той е прав. Разплакана тя се оставя да бъде изведена от болницата, но сърцето ѝ остава при Яман.

Тъй като състоянието на Яман е повече от критично, веднага се извършва чернодробна трансплантация.

Действието прескача два месеца напред.

Сехер е напуснала Яман и живее с Фикрет и дъщеря му. Тя обаче не намира покой - всяка нощ я преследват кошмари, в които Яман губи съзнание пред очите ѝ, като в последния ден в парка, а ужасът и болката от онази нощ никога не я напускат.

– Всичко това е заради мен – обвинява се тя.

– Ти го направи, за да го спасиш – заявява Фикрет. – Успя, Сехер. Трансплантацията беше успешна, и Яман отново е онзи силен и непоколебим мъж. Стои здраво на краката си!

Сехер го поглежда с празен поглед, а в очите ѝ блести болка.

– Слава Богу, че черният му дроб функционира – казва тя с глас, натежал от горчивина. – Но сърцето му? Сърцето му е разкъсано на хиляди парчета. Мисли, че съм го изоставила. Мисли, че съм го предала, както баща му е предаден навремето. Мисли, че съм го изоставила точно когато имаше най-голяма нужда от мен.

– Не мога да го понеса! Не мога да живея с мисълта, че той ме презира. Че ме мрази. Не мога да дишам. Целият ми свят се срина!

Действието се пренася в имението, където утрото е тихо, но съзнанието на Яман е всичко друго, но не и спокойно. Той спи неспокойно, а сънят му го връща при Сехер. В сънищата си той вижда нейното лице, чува гласа ѝ, който му шепне колко много го обича. Яман се събужда рязко, с пресекващо дишане, сякаш сънят е бил кошмар.

– Стига! Стига! – изрича той, стискайки юмруци. Мислите в главата му го завладяват, яростни и неумолими. – Не искам да си спомням! Уморих се да си спомням за тази лъжа! Стига! Не искам да те виждам, дори в сънищата си. Излез от главата ми! Стига!

Той сяда на ръба на леглото, главата му е скрита в ръцете му. Тежестта на болката и предателството, в които вярва, го задушават.

През това време Джанан и Зухал са се възползвали от ситуацията и сега управляват имението.

–Боже, как ми отива богатият живот! – казва си Джанан като се оглежда в огледалото. -Ех, да беше дошъл моят Керем да ме види колко съм красива.

Докато се възхищава на себе си, телефонът ѝ звъни. На екрана излиза името на Керем.

– Керем, тъкмо си мислех за теб. Как си?

– Не е зле, но ще се почувствам по-добре, когато видя нещо в сметката. Кажи ми, получи ли вече парите?

– За съжаление, все още не – отвръща тя.

– Омръзна ми, Джанан! Нали не ме лъжеш и не харчиш парите сама, нали?

– Никога не бих направила такова нещо – уверява го тя бързо.

– Два месеца минаха! Къде са парите?

– Не се притеснявай. Ако Яман обещае нещо, той ще удържи на думата си – казва тя с увереност, припомняйки си момента, в който синът ѝ се закле, че ще ѝ плати за донорството, че никога няма да ѝ остане длъжен.

Но Керем не изглежда впечатлен.

– Ако синът ти има твоите мошенически гени, не се надявай много. Мисля, че напразно си му дала част от черния си дроб. – Керем прекъсва разговора без предупреждение.

Джанан стартира банковото приложение, но екранът само потвърждава страховете ѝ – балансът по сметката ѝ е една голяма нула.

– Все още няма превод – мърмори тя на себе си, ядосана. – Ще трябва да му напомня. Да го накарам да ми плати, за да мога най-накрая да се хвърля в прегръдките на моя Керем.

Действието прескача. Юсуф стои до прозореца, като през цялото време се оглежда за завръщането на леля си Сехер.

Зухал, която вече се движи без патерици, му казва, че леля му си е отишла завинаги и той никога повече няма да я види.

Момчето не я поглежда, а Зухал пристъпва по-близо, опитвайки се да звучи по-меко.

– Трябва да се примириш с това! А освен това имаш мен. Аз никога няма да те оставя сам.

Но думите ѝ остават без ефект. Юсуф рязко се обръща и напуска стаята, без да каже нито дума. Зухал го наблюдава, а изражението ѝ е смесица от раздразнение и разочарование.

– Ще те накарам да ме приемеш, дори да ми отнеме време – прошепва тя на себе си.

Разбираме, че Яман е забранил на всички в имението да споменават името на Сехер. Колкото и да твърди пред другите, че я презира, той дълбоко в себе си не е готов да се откаже от нея. Силната болка от загубата му не позволява да приеме ситуацията, и той тайно ангажира екип от свои хора, за да я намерят и върнат обратно.

Яман прекарва часове в разговори по телефона, ръководейки издирването. Гласът му е строг и напрегнат, когато отново вдига телефона:

– Искам да я намерите! Тя не може да е изчезнала просто така! Действайте бързо!

Юсуф чува как чичо му крещи по телефона, че иска да намери Сехер, и се разстройва.

Преди да напусне имението, Сехер споделя на Юсуф тайна, която му тежи, но му дава и надежда.

– Юсуф, обещай ми, че няма да кажеш на никого, дори на чичо ти, това, което ще ти кажа – казва Сехер, докато нежно държи малките му ръце. – Заради един много лош човек трябва да играя игра. Трябва да спася нашето семейство. Ще напусна имението и това ще разстрои чичо ти Яман. Но обещавам, че няма да е за дълго – само около два месеца. Ще се върна, Юсуф. Обещавам ти.

Думите ѝ остават запечатани в съзнанието на момчето, което вярва в обещанието ѝ повече от всичко.

– Чичо! – казва Юсуф, гледайки чичо си с увереност, която изненадва Яман. – Знам защо крещиш. Защото леля много ти липсва. Но не трябва да се притесняваш, защото тя ще се върне.

Яман се обръща към него с изненадан поглед. Думите на Юсуф го разтърсват.

– Откъде знаеш това? – пита той със строг, но любопитен тон.

– Защото тя е моя леля! Ако аз съм тук, то тя също ще дойде – отговаря Юсуф.

Яман за миг мълчи. Очите му проблясват от емоция, която трудно може да прикрие. След това прошепва, сякаш повече на себе си:

– Тя ще дойде. Рано или късно ще се върне.

Волкан продължава да търси сестрата на Дуйгу. Оказва се, че момичето е успяло да му се изплъзне миналия път. Въпреки това той е научил много неща за нея. Тя е член на голяма престъпна група и любимка на мафиотския бос. В своята сфера на дейност тя е изключително способна и опасна. Полицията от години не може да я хване.

-Трябва да намеря Ясемин – говори си сам Волкан. - Когато я намеря, Дуйгу ще бъде моя. Моя!.

Все по-честите световъртежи обаче са сериозна пречка пред работата на полицая. Въпреки настояването на лекаря, Волкан продължава да избягва операцията.