„Наследство“ еп.425: „Не те обичам! Всичко между нас приключи!“

В епизод 424 на турския сериал „Наследство“: Сехер казва на Яман колко много го обича и излиза от имението за да се срещне с Фикрит и продължи пъкления план на Джанан. Междувременно Зухал е изпълнена с радост и незабавно се опитва да заеме мястото на Сехер до Яман. Но как ще реагира той? Има ли Зухал шанс да спечели сърцето му?

НАКРАТКО какво се случва в епизод 425 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 4 декември 2024 по NOVA.

Зухал съобщава на Яман, че Сехер е с Мелек и Фикрет. Сехер се прибира, а Яман я пита, къде е била. Сехер казва на Яман, че ѝ е писнало от него и че вече няма сили. Дори вече не е сигурна, че го обича. Яман изпитва силна болка и не може да повярва, че неговата Сехер е способна на такова нещо. Сехер съобщава на Яман, че всичко между тях е приключило.

Междувременно, Джанан и Зухал ликуват, доволни, че планът им успява.

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

Медицинската сестра подава лекарствата на Яман, а той, докато ги взема, потъва в мисли. В главата му изплува скъп спомен – Сехер, която някога нежно се грижеше за него, с нейната топлина и искреност.

„– В рая ли съм? – пита Яман, взирайки се в нея с мек поглед.– Всяко място, където си ти, за мен е рай! – отговаря Сехер, а очите ѝ блестят с обич.“

След като сестрата излиза, Яман се отпуска на дивана и взема телефона си. Прелиства албума със стари снимки – споделени моменти със Сехер, изпълнени с радост и нежност.

Изведнъж в стаята влиза Зухал, носейки чаша със сок. Но нейното присъствие носи нещо повече от предложената напитка – тя е тук с план.

– Пий, че сега имаш нужда от много витамини – казва Зухал, като оставя чашата със сока на шкафчето до Яман.

– Фу, много е задушно тук! – оплаква се Зухал, оглеждайки стаята с престорено възмущение. – Защо Сехер преди да излезе не е отворила прозореца? – продължава тя, докато бързо разтваря прозореца. – Времето днес е чудесно! Ех, ако можеше и ти да излезеш на чист въздух.

Яман я наблюдава с подозрение, но мълчи. Зухал не спира:

– Сехер и компания изглеждат много доволни и весели!

– Сехер и компания? – пита Яман, като не разбира накъде бие.

– А?! Аз мислех, че знаеш за това – казва Зухал с престорена изненада. – Сехер е с господин Фикрет и Мелек. Аз видях снимка в интернет. Г-н Фикрет я беше публикувал. О, толкова неудобно...

Яман се напряга, но запазва самообладание.

– Напоследък от лекарствата спя повече, сигурно затова Сехер не ми е казала – казва той със спокоен тон.

– Сигурно. Но ако имаш нужда от нещо, винаги можеш да ме повикаш. Ще идвам често да те проверявам – казва Зухал с усмивка, доволна излиза от стаята.

Яман веднага посяга към телефона и намира снимката, на която Сехер позира с Мелек и баща си. Момичето се усмихва лъчезарно, излъчвайки радост и топлина. Под снимката Фикрет е добавил описание:

„Животът е прекрасен, когато го прекарваш с любимите си хора. Най-накрая един красив и слънчев ден. Надявам се, че всички наши дни отсега нататък ще бъдат такива.“

Действието се пренася в парка. Мелек играе на детската площадка, докато баща ѝ и Сехер седят на пейка наблизо.

– Не плачи повече – казва той. – Знам, че е болезнено, но правиш това за човека, когото обичаш. Искаш Яман да се оправи. Скоро тези кошмарни дни ще приключат и вие отново ще бъдете заедно. Просто мисли за това.

Сехер прехапва устни, борейки се със сълзите си.

– Душата ме боли за това, братко Фикрет – прошепва тя. – Чувствам се така, сякаш сърцето ми ще изхвръкне от гърдите. Когато се опитвам да го отблъсна, виждам погледа на разочарованието в очите му. Това ме убива.

– Разбирам те, Сехер. Но Яман е силен. Той ще се справи – уверява я Фикрет.

– Не знам дали ще издържи... Когато се държа така, той се бунтува срещу болестта си. Съгласих се на тази жестока игра, за да може да оздравее. А ако го унищожа вместо това? – тя поклаща глава, изпълнена със страх и съмнение. – Ами ако никога повече не мога да спечеля доверието му?

– Когато всичко това свърши, ще изхвърлиш тази злобна жена от живота ви. Любовта ти ще излекува Яман.

– Сега трябва да му помогна. Трябва да бъда до него. Той е болен и има нужда от мен, а аз разбивам сърцето му. И всичко това заради тази злобна жена. Яман ме предупреди от самото начало да не ѝ се доверявам. А, аз какво направих? Станах инструмент в ръцете на Джанан. - Както той презира майка си, така сега ще презира и мен. Може би никога повече няма да иска да ме види. Ще го загубя завинаги. Дори да докажа, че всичко е било игра, може би никога няма да излекувам нараненото му сърце.

Изведнъж телефонът ѝ звъни. Сехер хвърля поглед към екрана и вижда името на Джанан.

– Какво искаш? – пита Сехер.

– Снимката ви е перфектна – казва Джанан с подигравка. – Браво! Направи още такива снимки с възлюбения си. Имам нужда от забавление, че ми е скучно в имението.

– Не ме предизвиквай, малка вещице – предупреждава я Джанан, гласът ѝ се променя, става твърд и опасен. – Знаеш, че си безсилна в тази ситуация. Запази гнева си за Яман. И помни, днес всичко трябва да приключи. Знаеш какво трябва да направиш, когато се прибереш.

Сехер се връща в имението. Преди да прекрачи прага, тя затваря очи и прошепва молитва: "Господи, дай ми сили. Трябва да му кажа. Не мога повече да го търпя. Не го обичам. Това е по-лошо от смъртта, но ако това ще го спаси... ако Яман остане жив, аз ще издържа." Думите тежат като камъни на душата ѝ, но тя решително натиска звънеца.

Неслихан ѝ отваря вратата.

– Най-накрая се върна, Сехер. Г-н Яман питаше за теб. Не знаеше, че си излязла, и се притесни. Сега не е добре да го оставяш сам. Знаеш колко много има нужда от теб – казва тя с лек укор в гласа.

Сехер се изправя рязко, поглежда Неслихан със студен, почти чужд поглед.

– Не ти е работа да ми казваш какво да правя, Неслихан! – думите ѝ са студени като стомана, от което момичето замръзва на място. – Запази мнението си за себе си! Имах работа, затова излязох. Не съм затворник тук, нали?

Яман, който незабелязано стои на площадката на втория етаж, слуша всяка дума. Очите му потъмняват от смесени чувства – изненада, болка, недоумение.

Неслихан сваля поглед към пода, обидена и смутена, но не казва нищо. Сехер се обръща рязко и тръгва към стълбите.

Сехер се изкачва по стълбите, а сълзите ѝ не спират. Всяка крачка е тежка, но тя стиска зъби, изтрива издайническите следи от лицето си и си поема дълбоко дъх. Отваря вратата на спалнята, където Яман я очаква с напрегнато изражение.

– Къде беше? – пита той

– Никъде. Времето е прекрасно, затова реших да изляза да пазарувам – отговаря тя, опитвайки се да звучи спокойно. – Търсех нещо за Юсуф. Ти спеше, не исках да те будя.

– Лъжеш! – избухва Яман, очите му пронизват Сехер като кинжал.

– Защо да лъжа? – пита тя, опитвайки се да прикрие треперенето в гласа си.

– Ти ми кажи! – изръмжава той. – Знам, че си била в парка с Фикрет и Мелек. Защо ми скри това?

– Да, бях с тях и не ти казах. Трябва ли да те информирам за всяка своя стъпка? – отвръща тя

– Какво искаш да кажеш? – Яман е смаян, изненадан от неочакваната ѝ дързост. – Нима нямам право да знам къде се намираш? Така ли трябва да се отнасяме един към друг?

Сехер среща погледа му с неочаквана решителност.

– Това означава, че нещо се е променило. Може би съм стигнала до извода, че когато ти кажа истината, ще започнеш да ме разпитваш. Може би искам да бъда сама, далеч от тази болест, страховете, тази тъмна къща. Исках да бъда щастлива поне за малко, да се смея като другите хора.

– Не, това не си ти. Това не може да си ти – изрича Яман, сякаш сам се опитва да се убеди в думите си. – Сехер, която познавам, не би казала това. Тя не би ме унищожила по този начин. Кажи ми, какво криеш? Не можеш да си се променила толкова за толкова кратко време!

– Независимо, че всичко в живота ни се променя, аз трябва да остана същата, така ли? – изстрелва тя. – Погледни се, Яман. Нима ти си старият Яман? Непобедимият Яман, който преодолява всичко? Какво ни остана, освен болка, болест и тъга?

– Осъзнаваш ли какво казваш? – Яман я хваща за раменете, тресейки я леко, сякаш иска да я събуди от кошмар. – Не се ли заклехме, че ще преминем през това заедно? Как можеш да кажеш това?

– Мислех, че ще мога да го понеса. Обещах, че ще бъда до теб, независимо от всичко, но... не мога да се справя. Колко дълго може човек да издържи да страда? Изтощена съм. Нямам сили. Дори не съм сигурна дали те обичам все още!

Думите на Сехер нанасят удар на Яман, който разкъсва сърцето му.

– Не, не, не… – отказва да повярва Яман. – Не, не, не… Аз не ти вярвам! - крещи Яман в лицето на Сехер. – Има нещо, което криеш от мен. Кажи ми, какво се е случило?

– Няма какво да ти казвам! – избухва тя. – Аз също имам предел, Яман. Не мога повече. Не искам да живея така! Не мога повече да търпя!

– Всичко това ти ли ми го казваш? – пита той

– Ако някой ми беше казал, че един ден ще се откажа от теб, че няма да те обичам... щях да кажа, че това е невъзможно. Но ето че е възможно. Това е истината, Яман. Ще е добре, ако и ти я приемеш. - казва Сехер, която нанася поредния си удар върху Яман.

Камерата приближава Джанан и Зухал, застанали на вратата на кабинета, откъдето наблюдават драматичния разговор между двойката. И двамата са ухилени и доволни.

– Кълна се, почти сама повярвах- прошепва Джанан. – Тя играе ролята си перфектно!

– Не мога да повярвам, че този ден най-накрая настъпи – казва доволната Зухал.

– Това е разликата между нас. Аз знаех от самото начало, че този ден ще дойде. Хайде да тръгваме, преди някой да ни е видял – подканя я Джанан.

В спалнята Яман не спира да търси истината

– Не, това не е истина! Това не си ти! – гласът на Яман звучи дрезгаво, разкъсван между болката и надеждата. – Има причина за това твое поведение! Какво се е случило?

– Защо търсиш някакъв скрит смисъл в думите ми? – отвръща тя с твърдост, която едва успява да задържи. – Аз не мога ли да променя чувствата си към теб? Ето, случи се! Няма незаменими хора, разбираш ли? Даже теб мога да заменя! Какво искаш от мен? Да остана до теб, независимо че не те обичам?! Всеки ден да те лъжа, това ли искаш? Нямам повече сили да издържам това!

Яман пристъпва към нея, а в очите му блести отчаяние. Той хваща Сехер за раменете, пръстите му сякаш се вкопчват в последния шанс да я задържи.

– Погледни ме в очите и ми кажи, че това е истина! – шепти той, почти молейки. – Кажи го, Сехер! Кажи, че всичко, което ми каза, е истина!

Сехер затваря очи за миг, борейки се със себе си. Тя грубо отблъсква ръцете му, сякаш допирът му изгаря кожата ѝ.

– Дори и да не искаш да повярваш, това е самата истина! – казва тя с леден тон.

В продължение на няколко секунди стаята потъва в напрегната тишина. Въздухът тежи от неизказани думи и разкъсани надежди.

Яман излиза от стаята, а тт кабинета му след миг се чува приглушен вик – изпълнен с ярост и болка, сякаш светът му се разпада.

Сехер стои неподвижна… Силите ѝ я напускат, краката ѝ омекват и тя се свлича на дивана. Лицето ѝ се изкривява от мъка, която най-накрая си проправя път през бронята ѝ. Сълзи се стичат по бузите ѝ, а риданията ѝ са тихи, но раздират душата.

В стаята настава пълна тишина – онази тишина, която крещи по-силно от всякакви думи.

Междувременно Волкан подслушва разговора на Семра и Айтен.

– Ти се изказа негативно за Али - казва Айтен – но към Волкан ти наистина изпитваш нещо.

– Волкан не прави нищо лошо – отговаря Семра. – Той и Дуйгу са стари приятели, аз още го познавам от Анкара. Дуйгу няма да влезе в никаква връзка, докато не намери сестра си.

– Надявам се да се намери. Вие можете ли разпознаете дъщеря си сега?

– Що за въпрос е това? Всичко, което трябва да направя, е да я погледна в очите. На лявата си китка има родилен белег във формата на сърце. Щом го видя, ще я прегърна силно.

Волкан, чувайки тези думи, решава да намери Ясемин и се свързва с приятеля си за това.