„Наследство“ еп.424: Сехер освобождава мястото до Яман за Зухал, но…

В епизод 423 на турския сериал „Наследство“: Сехер следва коварните инструкции на Джанан, правейки всичко възможно, за да накара Яман да я намрази. Сцените, в които тя се опитва да отблъсне любовта му, са сред най-потискащите и емоционално трудни за гледане в сериала.

НАКРАТКО какво се случва в епизод 424 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 3 декември 2024 по NOVA.

Сехер се подготвя да разкрие на Яман истината за Джанан, но животът на Яман се оказва по-важен от всичко.

Сехер у признава колко много го обича и напуска имението, за да се срещне с Фикрит и продължи пъкления план на Джанан.

Междувременно Зухал е изпълнена с радост и незабавно се опитва да заеме мястото на Сехер до Яман. Но как ще реагира той?

Има ли Зухал шанс да спечели сърцето му?

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

Сехер влиза в спалнята.

– Да поговорим. Незабавно – изисква Яман, гласът му напрегнат и настоятелен.

– За какво? – пита тя, усещайки тежестта на разговора, който предстои.

– Ние с теб сме преминали през много неща – започва той, очите му изгарят нейните със сериозност. – Преодоляхме проблеми, които други дори не биха опитали да решат. Видях сърцето ти, смелостта ти, душата ти. Не само ги видях – аз ги преживях. Колко пъти съм бил сляп за това, което си ти наистина? Аз те познавам по-добре от всеки. Душата ти е гравирана в сърцето ми. Но нещо друго се случва. Знам го. И то не идва от теб. Ти не обръщаш гръб, не се отказваш. Това не е в твоя характер.

Яман се приближава към нея, гласът му става по-мек, но също толкова настойчив.

– Сехер, която познавам, се бори за любовта. Няма да ме убедиш в поведението си. Зад тези думи и това отношение се крие нещо друго. Преди малко чух телефонния ти разговор. Никога досега не си говорила по този начин. Каквото и да те притиска, кажи ми. Кажи ми, за да го унищожа със собствените си ръце. Какво те накара да кажеш тези думи? Каква е истинската причина?

Сехер отклонява погледа си, опитвайки се да овладее вътрешната буря. Знае, че истината ще предизвика катастрофа, но лъжата е не по-малко опасна. Тя събира сили, поемайки дълбоко дъх.

– Причината за всичко е майка ти – казва накрая, с тих, но категоричен тон.

Яман се вглежда в нея, явно объркан.

– Какво имаш предвид? Тя ли ти е направила нещо? Казала ли е нещо, което те е разстроило? Кажи ми. Ако е така, ще я държа отговорна. Защо мълчиш? Принуждаваше ли те да направиш нещо, което не искаш? Защо каза, че тя е причината за всичко?

Сехер затваря очи за момент, борейки се със себе си. Истината е на върха на езика ѝ, но в съзнанието ѝ изплуват заплахите на Джанан, че ако направи нещо ще се откаже от донорството и решава да продължи да крие истината. С дълбока въздишка и леко треперещ глас произнася:

– Тя е причината за всичко, защото... – за миг се колебае, после довършва решително: – Тя те остави и си отиде. Ето защо си толкова… недоверчив. Имаш проблем с доверието, защото майка ти те е изоставила. Мислиш, че зад всяка моя дума и действие има скрит мотив, но всъщност всичко е напълно ясно.

– Вижте състоянието ни – продължава Сехер с глас, треперещ от емоция. – Животът ни се е превърнал в кошмар. Инциденти, болести... Веднага щом едно нещо свърши, започва друго. Омръзна ми от това отчаяние и безпомощност. Нямам ли право да се оплача поне малко? Преминаваме през труден период, а ти непрекъснато ме подлагаш на натиск. Съжалявам, но това е истината. Имам нужда да остана сама за известно време.

Сехер рязко се обръща и излиза от спалнята, оставяйки след себе си тежка тишина. Вратата се затваря с леко приглушен звук, но в гърдите на Яман отеква като гръм. Той остава сам, погълнат от собствените си мисли.

– Каквото и да говори, тя е права – прошепва Яман с горчивина. – Тя се умори да се бори с моето заболяване. Страхът да не ме загуби е съсипал нервите ѝ. Аз съм отговорен за всичко, през което преминаваме.

Действието прескача. Сехер плаче в хола. Сълзите ѝ се стичат безспирно, разказвайки без думи историята на нейния страх и болка. Тя шепне тихо към себе си, търсейки отговори:

– Господи, помогни ми! Как ще продължа тази ужасна игра? Как ще обърна гръб, когато той толкова много се нуждае от мен?

Юсуф влиза тихо в стаята. Присъствието му е като светлина в тъмния ѝ свят. С малките си стъпки се приближава до нея, спира и я гледа с големите си невинни очи, които сякаш могат да проникнат в сърцето ѝ. В гласа му се долавя тревога, когато пита:

– Лельо, ти да не плачеш?

Сехер изтрива сълзите си бързо, опитвайки се да прикрие мъката.

– Защо си се събудил, миличък? – пита тя с леко разтреперан глас.

– Допи ми се вода! Но, какво е станало? Нещо лошо ли? Защо си разстроена?

Тя се усмихва изкуствено, опитвайки се да прикрие истината.

– Не, не съм разстроена, миличък, просто сънувах кошмар.

– И аз мразя кошмарите! – отвръща Юсуф сериозно и с детска искреност.

Сехер го взема в обятията си, сякаш за да го защити от всички кошмари на света.

– Добре, хайде да поспим заедно. Може и да сънуваме хубави сънища – казва тя, водейки го обратно в стаята му.

Действието се пренася в стаята на Юсуф. Детето се сгушва до нея, но продължава да размишлява. След момент на тишина пита със загриженост:

– Лельо, ти заради чичо ли плачеш и си тъжна? Чичо ще се оправи, нали, и ще бъде като преди?

Сехер трепва. Въпросът на детето я пронизва като нож. Сърцето ѝ сякаш спира за миг. Тя поема дълбоко дъх, опитвайки се да се овладее. Поглежда Юсуф в очите, принуждавайки се да се усмихне през сълзите.

– Да, чичо ти ще се оправи. Твоят чичо Яман е силен, ще се пребори. Хайде сега, затвори очички и си представи най-хубавите сънища.

– Благодаря, че те има, лельо! Знам, че ти ще се погрижиш за чичо и той ще се оправи!

Тези думи топлят сърцето ѝ, но и я карат да се свива от болка. Сехер прокарва пръсти през косата му и отговаря с решителност:

– Разбира се, че ще направя всичко, миличък. Чичо ти ще бъде добре, обещавам!

Юсуф затваря очи, доверявайки ѝ се напълно. А Сехер остава будна в тишината, готова да се бори за човека, когото обича, независимо от страха и болката, които я раздират отвътре.

В същото време Яман е в градината, стиснал лъка си с треперещи ръце. Демоните в него бушуват, а яростта му се излива с пълна сила. Стреля, но стрелата не уцелва мишената. Спомня си думите на Сехер, които отекват като ехо в съзнанието му:

– Виж състоянието ни! Животът ни се е превърнал в кошмар. Инциденти, болести... – после си спомня мрачната прогноза на лекаря. – Има 20% вероятност организмът да не приеме донора!

Стиснал зъби, Яман стреля отново. Този път уцелва мишената, но не в центъра. Посяга към следващата стрела, но внезапна болка го превива. Хваща се за черния си дроб, а отчаянието го обгръща като тежка мъгла.

– Стига! Стига! Стига! – крещи той с глас, пропит от болка и гняв.

От къщата тичешком излиза Дженгер, готов да го подкрепи.

– Не, недей! – Яман го спира с категоричен жест. – Ако не мога сам да стоя на краката си, не ме подкрепяй. По-добре да падна и да остана там! Аз винаги съм бил силен, винаги съм се изправял благодарение на гнева си! Но сега... дори гневът ми е безполезен пред болестта ми! Дори с лъка не мога да стрелям. А Сехер... тя се умори. Никога не съм я виждал такава. Все едно я губя! Лека-полека тя се отдалечава от мен, преднамерено или не...

– Аз не мисля, че тя се отдалечава от вас – отвръща Дженгер. – След като ви удари колата, аз я видях в болницата. Бях до нея! Дори ако бяхте прикован към леглото, г-жа Сехер щеше да бъде до вас до последния ви ден. Нейната любов и преданост са редки. Знаете как силно се страхува да не ви загуби! Всичко, което прави, е заради вас!

Яман млъква за миг, замисляйки се. Силата на думите на Дженгер сякаш размиват завесата издигната от гнева и отчаянието му.

– Да, ти си прав, батко... – прошепва накрая той. – Може би заради този гняв не я разбирам. Но дори ако аз се откажа от себе си, тя никога няма да се откаже от мен.

Очите му за миг проблясват със смесица от болка и надежда.

Действието се пренася на следващия ден. Зухал и Джанан седят и пият кафе.

– Искаш да кажеш, че планът върви гладко, без никакви проблеми? – пита Зухал, гледайки Джанан със смесица от очакване и любопитство.

– Няма никакви проблеми – отвръща Джанан уверено. – Аз държа Сехер под контрол. Стъпка по стъпка тя се отдалечава от Яман. Прави всичко, което ѝ кажа.

Зухал накланя глава настрани, сякаш обмисля нещо.

– Дали тази селянин не планира нещо? – добавя тя с присвити очи.

– Откъде ще има толкова мозък, за да планира каквото и да било? – усмихва се хладно Джанан. – Освен това, аз я заплашвам с живота на Яман. Тя знае, че щом разбера, че е замислила нещо, ще го загуби завинаги.

Зухал въздъхва дълбоко, поглеждайки към чашата си с кафе.

– Горкият Яман! – казва с нотка на искрена загриженост. – Той сега се опитва да разбере какво се случва. Търси вината в себе си.

– Сехер, която той беше издигнал отвъд небесата, изведнъж е започнала да се държи хладнос него. Очевидно е объркан – казва Джанан и се усмихва самодоволно. – Време е Яман да разбере кой е причината за това състояние на женичката му. Крайно време е да види с очите си, че в живота на Сехер има и друг човек. Той трябва да стане свидетел на сцена, в която тя и Фикрет изглеждат... много близки.

– Когато Яман види, че жена му е с друг, докато той се бори с болестта си, любовта им ще остане в миналото – казва Зухал замечтано. – А тогава той ще намери утеха в мен.

Действието се пренася при Сехер, която стои в банята и не е на себе си, защото е безсилна пред долните игрички на Джанан.

Тя оглежда роклята, която е избрала, но изведнъж я хвърля ядосана настрани. Очите ѝ се изпълват със сълзи, докато споменът за сутринта изплува в съзнанието ѝ. Сехер си спомня, как сутринта Джанан е дошла при нея и е заповядала да се облече хубаво и да отиде на среща с Фикрет. Днес трябва да покаже на Яман, че му изневерява.

Сехер усеща как сърцето ѝ се свива. Тя се вглежда в отражението си в огледалото, а мислите ѝ се блъскат една в друга.

– Трябва да го направя! – прошепва тя на себе си. – Нямам друг изход. Заради човека, когото обичам… заради това да живее.

Сълзите бавно се стичат по лицето ѝ, докато тя се приготвя за това, което предстои. Облича роклята с треперещи ръце, а след това излиза и поглежда към спящия Яман. Гледа го с любов, която изпълва душата ѝ, но и със страх от това, което ще се случи.

– Обичам те повече от всичко на света – прошепва тя с едва чут глас. – Каквото и да правя, го правя, за да живееш.

Очите ѝ блестят от сълзи, но тя намира сили да се обърне. Грабва палтото си и излиза от стаята, затваряйки вратата тихо след себе си. Сехер тръгва надолу по стълбите, а всяка крачка ѝ се струва като удар в сърцето.

По-късно, Яман се събужда и забелязва, че Сехер не спала при него. Паниката мигновено се прокрадва в мислите му. Той се насочва към стаята на Юсуф, но стаята е празна. Очите му попадат на Неслихан, която минава по коридора, и той я спира.

– Виждала ли си Сехер? – пита с напрегнат глас.

– Тя излезе преди малко – отвръща Неслихан. – Помоли ме да се погрижа за вас.

– Добре. Нямам нужда от нищо! – рязко заявява Яман и отминава, опитвайки да потуши тревогата в сърцето си. „Може би е решила да остане малко сама“, мисли си той, но тази мисъл не го успокоява.

Докато се насочва към кабинета си, Зухал го пресреща. Усмивката ѝ изглежда фалшива, но тя веднага започва да говори:

– Сехер излезе рано сутринта, но не се тревожи. Казах да ти приготвят закуска, а по-късно ще дойде и сестрата, за да ти даде лекарствата.

Яман не реагира. Мълчанието му е по-красноречиво от всякакви думи. Внезапно обаче се навежда и притиска ръка към черния си дроб, пронизан от остра болка.

– Яман, добре ли си? Боли ли те? – пита Зухал, гласът ѝ звучи притеснено, а в очите ѝ прозира надеждата, че сега е моментът да се сближи с него.

Той рязко вдига ръка, за да я спре, без да се обръща към нея.

– Не ме докосвай! Нямам нужда от нищо! – казва с леден тон.

Зухал обаче не се отказва. Приближава се и продължава настойчиво:

– Яман, знам, че не обичаш да приемаш помощ от никого, но позволи ми да те подкрепя. Както ти ме подкрепяше, когато ми беше най-трудно. Помниш ли? След катастрофата бях изгубила надежда, но ти ми даде сила да продължа! И виж ме сега – почти съм здрава. Ти също ще се оправиш!

Яман я поглежда за миг – поглед, изпълнен с лед и безразличие – и просто я подминава. Не казва нито дума.

Зухал остава на място, безмълвна и с разбито сърце. Въпреки че Сехер не е до Яман, тя усеща ясно – никога няма да успее да запълни празнината в живота му.

Дуйгу слага финалните щрихи на портрета на Яли, а скоро след това получава покана от него, заедно да гледат звездите. Преди да излезе от къщата, Семра я спира с поглед, пълен с тъга и вина.

– Извинявай, дъще – започва тя, – за всички неприятности, които съм ти причинила. Знам, че ти си достатъчно отговорна и не би се замислила да се влюбиш, докато сестра ти Ясемин все още е в неизвестност.

Думите на майка ѝ разтърсват Дуйгу. Вместо да отиде при Али, тя си облича пижамата и остава вкъщи, гледайки филм с Волкан.

Междувременно Волкан е инсталирал подслушвателно устройство в къщата на Дуйгу и непрекъснато подслушва. Семра в разговор с Айтън го хвали за приготвянето на снощната вечеря и съжалява, че дъщеря ѝ не е опитала вкусотиите. Тези думи изпълват Волкан със задоволство и го уверяват, че в битката за сърцето на Дуйгу той е този, който ще надделее над комисар Али.