„Наследство“ еп.423: Ще накара ли Сехер Яман да я намрази, както иска Джанан?

В епизод 422 на турския сериал „Наследство“: Яман научава за опита за самоубийство на Зия и всичко се променя. Той се изправя пред Джанан и ѝ заявява, че ще се съгласи тя да бъде негов донор – но само заради брат му Зия.

НАКРАТКО какво се случва в епизод 423 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 2 декември 2024 по NOVA.

Сехер следва коварните инструкции на Джанан, правейки всичко възможно, за да накара Яман да я намрази. Сцените, в които тя се опитва да отблъсне любовта му, са сред най-потискащите и емоционално трудни за гледане в сериала.

Ибо и Кара преживяват трудности преди сватбата си, а Дуйгу и Али се опитват да спасят връзката им.

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

Сехер води Фикрет и Мелек в имението.

– Гледай ти, кой е дошъл? – разнася се гласът на Джанан, докато слиза по стълбите с престорена усмивка. – Г-н Фикрет, добре дошли! Толкова се радвам, че сте тук. Яман със сигурност много ще се зарадва да ви види.

Фикрет ѝ отвръща с хладен поглед, но не казва нищо. Вместо това се обръща към Мелек.

– Хайде, дъще, качвай се горе!

След като Мелек тръгва нагоре, Фикрет се обръща рязко към Джанан.

– Аз знам за всичко, Джанан! – отсича той.

Усмивката на Джанан веднага изчезва от лицето ѝ.

– Не е нужно да се държите така с мен и да се преструвате! – добавя

Фикрет и се качва по стълбите, следван от Сехер. Още не стъпила на първото стапало, Джанан я спира, хващайки я злобно за ръката.

– Как можа да направиш това? Как посмя да кажеш на Фикрет? Ами ако той разкаже на Яман? – шепне тя със стиснати зъби, докато очите ѝ блестят от ярост.

Сехер се обръща бавно, освобождава ръката си от хватката на Джанан и я поглежда с презрение в очите.

– Какво си мислите, че аз ще играя тази игра без да кажа на батко Фикрет ли? Аз няма да изцапам честа и гордостта си заради вашите интриги! – заявява. – И ако си мислите, че съм като вас, грешите! Батко Фикрет ми обеща, че няма да каже нищо. Така че не се притеснявай.

Джанан е видимо разстроена, но бързо сменя темата.

– Да не си посмяла повече да се грижиш за Яман! Лекарства, храна… забрави за всички грижи, които полагаше за него!

Сехер я гледа невярващо.

– Но как ще направя това? Как да го оставя така? – пита тя с тревога.

– Ще го направиш. И още как! – отвръща Джанан. – Измисли нещо – кажи му, че не искаш да се занимаваш с болни хора. Или измисли друга причина. Ако не го направиш, и без това като умре няма да имаш избор така или иначе!

Сехер стои безмълвна за миг, смазана от думите и това, което Джанан иска от нея. След това обръща гръб и тръгва нагоре по стълбите. Джанан остава долу и я наблюдава. Усмихва се триумфално, но в очите ѝ се крие нещо повече – страх от онова, което може да се случи, ако планът ѝ се провали.

Действието се пренася в стаята при Яман, който лежи в леглото и размишлява защо Сехер не го е предупредила, че ще дойде Фикрет.

В този момент вратата се отваря и в стаята радостно влиза Мелек. Тя бързо се качва на леглото и го прегръща силно.

– Здравей, чичо Яман! – извиква момичето с усмивка.

След нея влиза и Фикрет, който поздравява Яман и моли дъщеря си да бъде по-внимателна.

– Батко Фикрет искаше да те види – казва Сехер, която влиза след Фикрет.

– И аз исках да те видя! – добавя Мелек. – Ти си болен, както и аз бях болна.

– Да, и аз се разболях, както и ти, но ще се оправя! – отвръща Яман с топъл тон.

– Знам! Ти си герой! – възкликва Мелек. – Сега ще отида при Юсуф, но пак ще дойда! – казва тя и тичешком излиза от стаята.

Алармата на телефона на Яман се включва, сигнализирайки, че е време за лекарствата му. Сехер се обръща към него, за да му ги подаде, но изведнъж замръзва, спомняйки си инструкциите на Джанан. Тя веднага насочва погледа си настрани, сякаш търси нещо в стаята.

Яман вижда, че Сехер няма намерение да му помогне и се протяга към флакона, но болката го кара да се превие. Фикрет забелязва това и поглежда към Сехер.

– Почакай, аз ще ти ги дам. Ти имаш болки – казва Фикрет, като взема флакона и го подава на Яман.

– Благодаря, че ми помогна – отвръща Яман.

– Няма за какво. Ти си болен и трябва да си почиваш, не да се изморяваш – добавя Фикрет. – При болен не се седи дълго. Ще те оставя да си починеш – казва той и излиза от стаята.

Сехер остава, но напрежението в стаята расте. Яман нарушава тишината:

– Да беше ме предупредила, че ще дойде Фикрет.

– Защо? Нима не си болен? – отвръща Сехер, като се опитва въпросът ѝ да звучи предизвикателно, а после поглежда с отвращение към системата, която виси до леглото му. – Оф, системата ти свършва. Ще повикам сестрата да ти сложи нова.

– Ти каза, че това е лесно за теб – припомня ѝ Яман.

– Да, лесно е, но… но ми става лошо! Спомням си как татко гледаше баба у нас… всичките тези системи, лекарства… - Сехер се опитва да изглежда отвратена.

Яман я гледа озадачен.

– Защо не ми каза това по-рано? Щях да помоля сестрата да го прави. Не искам да ти причинявам неудобство. Не трябваше… аз мислех, че ти…

– Стига, не е важно! – прекъсва го Сехер рязко. (Сехер е на ръба да се разплаче.) – Вече разбра, сестрата ще го прави. Аз ще вървя. Имам нужда да обърна внимание на батко Фикрет. – казва тя хладно и бързо излиза от стаята, оставяйки Яман сам с мислите си.

Сехер слиза, плачейки, в хола, където са Фикрет, Юсуф и Мелек. Щом ги вижда, тя прави опит да ги подмине, но Фикрет я настига.

– Сехер, добре ли си? – пита я той със загриженост.

– Аз... току-що му отказах да му помагам, батко Фикрет – разплакана признава Сехер, гласът ѝ трепери. – Казах му, че ми е неприятно да му сменям системата. Това е толкова болезнено за мен! Аз оставям Яман на средата на пътя! Няма да го понеса!

– Не, Сехер, ние ще го понесем! Ще търпим, за да може той да живее!

Сехер вдига поглед към него, лицето ѝ е мокро от сълзи, но в очите ѝ се чете решителност.

– Да, аз ще издържа, но на него му стана толкова зле от това, което му казах. В очите му угасна светлината, батко Фикрет... Аз унищожавам всичко – неговата любов, доверието му, предаността му към мен. Всичко! Това ме разкъсва, така ме боли, но аз ще издържа! Заради него ще търпя! Всичко ще изтърпя, само за да живее!

Действието се пренася в стаята на Яман. Дженгер влиза и казва, че трябва да сменят системата.

Яман се обръща към него с поглед, изпълнен с тъга:

– Къде е Сехер?

– С г-н Фикрет в градината. Пият кафе – отговаря Дженгер, а Яман тъжно поклаща глава и пита:

– Брат, искам да те попитам нещо. Когато синът ти беше болен, имаше ли момент, когато не можеше да понесеш товара и ти се искаше да си тръгнеш?

Дженгер присвива очи, а гласът му е изпълнен с емоция:

– Аз бях съсипан само от неговите страдания! А, и детето не е товар, а частичка от живота ти! Любовта е упорита, тя така лесно няма да се предаде!

Дженгер излиза, а след него влиза Сехер с широка усмивка на лице.

– Само да беше видял Мелек! Толкова е мила! Тя каза, че в мен вижда майка си! – преструва се на щастлива Сехер.

Яман я наблюдава внимателно, преди да попита:

– Те тръгнаха ли си?

– Да – отвръща Сехер с лека въздишка. – Но щеше да е хубаво, ако бяха останали. Наистина ми се отразяват добре, като глътка свеж въздух. Щяха да разведрят имението, нямаше да бъде толкова задушно.

Думите ѝ сякаш режат Яман като нож. Той преглъща мълчаливо, но болката в очите му е очевидна. Сехер хвърля бърз поглед към системата и отбелязва сухо:

– Фууу, съвсем е свършила.

Тя се обръща, за да излезе, но Яман я спира със строг тон:

– Къде пак отиваш?

– Да повикам сестрата – отвръща тя раздразнено. – Казах ти, че ми става лошо и не издържам!

Сехер излиза, оставяйки Яман сам в стаята. Той се отпуска назад, а мислите му кънтят в тишината: „Не можеш да издържаш ли?“

В имението пристига лекуващият лекар на Яман. Сехер го забелязва и се приближава, а той ѝ съобщава:

– Разбрах, че е намерен донор за г-н Яман. Затова дойдох да взема кръв за изследване.

Сехер моли Дженгер да заведе лекаря в стаята на Яман, а тя ще дойде по-късно.

Докато лекарят и Дженгер се отправят към стаята, Джанан се приближава до Сехер.

– Сега е идеалният момент да причиниш болка на Яман. – казва Джанан. – Покажи му, че е болен и безсилен. Изкарай го извън кожата му!

Сехер изригва, неспособна повече да крие натрупаното напрежение:

– Стига вече! Не мога да направя това, което искаш! Не мога да дишам! Как очакваш да направя нещо толкова ужасно?

Джанан не се впечатлява от емоционалния изблик. С арогантност в гласа отвръща:

– Добре, не го прави. Тогава аз ще отида и ще кажа на лекаря, че се отказвам да бъда донор.

Тя се обръща, готова да си тръгне, но Сехер я спира отчаяно:

– Добре! Стой! Аз ще го направя!

Сехер влиза в стаята на Яман, където лекарят вече е взел кръв за нужните му изследвания и се кани да си тръгва. Следвайки инструкциите на Джанан, тя се обръща към него:

– Докторе, каква е вероятността Яман да не се оправи след трансплантацията?

Лекарят отговаря:

– Разбира се, както при всяка операция, и тук има рискове. В около 20% от случаите организмът може да не приеме трансплантираната част от черния дроб. Но това е рядкост.

Сехер изглежда замислена:

– Да... разбирам. 20% от 100%.

Яман я наблюдава внимателно, долавяйки нещо необичайно в поведението ѝ. Лекарят си тръгва, оставяйки напрегната тишина в стаята.

Сехер въздъхва дълбоко и отговаря:

– Разстроих се заради тези 20% от 100. Да, 80% е голяма вероятност за успех, но 20% също не са малко. Ти винаги ли ще си на легло? Ами ако завинаги останеш болен?

Яман е шокиран от студенината на думите ѝ, но Сехер продължава:

– Не мисля за себе си, а за Юсуф. Това ще е огромно разочарование за него, защото ти си неговият герой.

Яман предлага да не обсъждат това сега, а да се съсредоточат на 80 % успех.

Забелязваме, че Сехер е на ръба и тя бързо слага края.

– Виж, аз се задушавам тук – казва Сехер. – Ще отида да си направя билков чай. Може би ще се успокоя.

Сехер излиза от стаята, и докато минава през кабинета на Яман, Джана, влиза с драматичен жест, като крещи, че да я чуе и Яман.

– Как е синът ми, Сехер? Докторът съобщи ли хубави новини?

Сехер хвърля към нея презрителен поглед и продължава по пътя си, без да каже дума. Джанан обаче остава доволна. Гледайки я как си тръгва, тя се усмихва злобно, мислейки си:

„Много добре! Ако продължаваш да се държиш така, той много скоро ще те намрази!“

Малко по-късно Сехер, за да нанесе още един удар на Яман, се преструва, че говори по телефона, на което той става свидетел.

-Да, говорих с лекаря - казва тя, като се уверява, че Яман я чува. - Той каза, че има 20 % вероятност да не се възстанови. Знаеш ли какво означава това? Че може да бъде инвалид до края на живота си. Най-големият ми страх може да се сбъдне. Не мога да го понеса, не мога да го приема. Нима трябва да се грижа за болен човек до края на живота си!

Яман се връща в стаята съкрушен и съсипан си мисли: „Нима твоята любов и вярност бяха лъжа? Това ли е истинското ти лице, Сехер?“

В същото време в дома на Дуйгу Волкан прави вечеря, на която кани Дуйгу. Той е разочарован, когато тя му отвръща, че няма да дойде, защото двамата с Али имат важна задача. Волкан се мъчи да контролира гнева си и кипящата в него ярост.

Същата вечер Али и Дуйгу организират вечеря за Кара и Ибрахим, които напоследък често се карат заради разногласия относно предстоящата сватба. Те се надяват, че един спокоен разговор ще изглади различията. Вместо това вечерята завършва с грандиозен провал. Кара и Ибрахим скъсват един с друг, като демонстративно свалят годежните си пръстени.

Междувременно Али и Дуйгу се надяват, че въпреки неуспешната вечер, Ибо и Кара скоро ще се помирят и ще се оженят.

След като се прибира вкъщи, Дуйгу разговаря с Волкан.

-Съжалявам, че не можах да дойда, но знаеш, че между Кара и Ибо започнаха да се появяват разногласия заради предстоящата сватба. Ние с Али подготвихме вечеря, за да ги помирим.

-И какво, помогна ли? - Волкан пита.

-Не, те все още са упорити.

-Мисля, че се тревожиш излишно. Ибо обича Кара, а когато един мъж обича една жена, той не се отказва от нея толкова лесно. Той прави всичко по силите си, за да си я върне, и никой не може да застане между тях.

-Никой не иска да застане между тях. Ние също не искахме нарочно да се скарат, но ако скоро не се помирят, ще започна да се чувствам виновна.