„Наследство“ еп.422: Яман се съгласява Джанан да бъде негов донор!

В епизод 421 на турския сериал „Наследство“: Сехер, въпреки че ѝ е изключително трудно, започва да се дистанцира от Яман. Тя се държи към него хладно и резервирано, изпълнявайки указанията на Джанан. Сехер изрича думи, които шокират Яман и го оставят напълно изненадан от поведението ѝ.

НАКРАТКО какво се случва в епизод 422 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 29 ноември 2024 по NOVA.

Сехер се опитва да скрие истинските си чувства към Яман, като се подчинява на жестокия план на Джанан, въпреки че това ѝ причинява неописуеми страдания.

Яман е убеден, че заради болестта му Сехер се отдалечава от него. Той обаче не знае, че Сехер действа отчаяно, за да спаси живота му.

Яман научава за опита за самоубийство на Зия и всичко се променя. Той се изправя пред Джанан и ѝ заявява, че ще се съгласи тя да бъде негов донор – но само заради брат му Зия.

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

Действието продължава от предния епизод.

– Със сигурност ще се сбогувам и с батко Зия веднага след теб! Той ще довърши започнатото, което не успя да завърши. Двата гроба, които той изкопа, ще намерят своите собственици. – изрича Сехер с ледена твърдост в гласа си.

– За какво говориш? – Яман я гледа шокиран. – Как можеш да казваш такива думи?

– Казвам истината. Докато ти поставяше гордостта си на първо място, аз спасих брат ти от самоубийство! Той направи въже от един чаршаф и го уви около врата си. Искаше да умре, за да можеш ти да живееш. За да могат лекарите да вземат черния му дроб и да го дадат на теб. Брат ти едва не умря, а аз го спасих! Това са последствията от решението, което ти взе! Семейството ти се разпада, а ти още се държиш за гордостта си!

Яман бавно става от леглото, изправя се и я гледа със смес от болка и гняв. Очите му пламтят, но не казва нищо. Внезапно, без да каже нищо, тръгва към вратата. Трясъкът, с който я затваря разтърсва цялата стая.

Сехер се свлича на земята, обляна в сълзи. Риданията ѝ изпълват тишината, когато внезапно вратата отново се отваря. Джанан влиза със самодоволна усмивка и ръкопляска.

– Браво, ти си много добра! – подиграва се Джанан. – Когато поискаш, можеш да играеш блестящо!

Очите на Сехер се изпълват с ярост. Тя се изправя светкавично, без да скрива гнева си.

– Веднага се махай оттук! – крещи тя и с всичка сила блъсва Джанан към вратата.

Изненадана, Джанан пада на земята, гледайки Сехер със страх. Тя не може да си представи, че тази уязвима жена е способна на такъв изблик. Но без да каже дума, Джанан се изправя и напуска стаята.

Сехер остава сама, разкъсвана между болката и вината. Сълзите ѝ продължават да текат, докато шепти през хлиповете си:

– Прости ми, Яман!

Действието прескача. Яман пристига в болницата, където посещава брат си и го прегръща със сълзи на очи.

– Защо си направил това, батко? – пита Яман, гласът му едва долавя силата на емоцията, която го залива.

– Значи си разбрал? Не ми се сърди, Яман. Не се разстройвай заради мен – отговаря Зия, а очите му блестят от искреност. – Аз... го направих, за да можеш ти да живееш. Искам да вземеш черния ми дроб и да продължиш напред. Много те обичам, Яман. Аз също няма да мога да живея, ако теб те няма!

Яман усеща как думите на брат му се забиват в сърцето му като нож. Той сяда до Зия и го гледа право в очите, изричайки с непоклатима решителност:

– Ние живяхме заедно досега и ще продължим да живеем.

– И ще умрем заедно – отвръща Зия, с усмивка, в която се чете болка и любов. – Помниш ли някога да сме се разделяли? Никога. Мама ни напусна, баща ни умря. Паднахме, но успяхме да се изправим. Много пъти се разболявахме, но ти никога не ни остави. Преминахме през всичко това заедно. Когато се страхувахме, се прегръщахме. Плачехме заедно и се смеехме заедно. И ще продължим да го правим. Ако ти си тръгнеш, аз също ще си тръгна. Ако останеш, аз също ще остана. Могат ли сърцата ни да бъдат разделени? Няма как. Не мога да живея без теб!

– Аз също не мога, батко! – отговаря Яман, а гласът му трепери.

Джанан влиза в хола и забелязва Сехер, която стои до прозореца с напрегнато изражение.

– Къде е Яман? – пита Джанан с остър тон.

Сехер се обръща към нея, а гневът в очите ѝ е повече от очевиден.

– Не знам – отвръща тя рязко.

Джанан присвива очи и крещи:

– Как можеш да не знаеш? Нима не осъзнаваш, че дните му са преброени? Трябваше да тръгнеш след него, да плачеш и да го молиш…

В този момент вратата се отваря и Яман влиза в къщата. Погледът му е мрачен, лицето му – непроницаемо. Той се изправя пред Джанан, а гласът му, нисък и студен:

– Днес разбрах нещо... – започва той. – Разбрах, че брат ми е искал да сложи край на живота си. И затова... Аз, който никога не съм те молил за нищо... Това е единствената причина, поради която ще се съглася да приема част от черния ти дроб. Но не за себе си, а за брат си.

Очите на Джанан се разширяват от изненада, а лицето ѝ се озарява от радост.

– Сине, толкова съм щастлива – казва тя с треперещ глас. – Благодаря ти, Боже! Много съжалявах, когато ти не искаше да приемеш. Мисълта, че не мога да направя нищо, ме съсипваше.

Яман рязко вдига ръка, за да я спре.

– Стига – прекъсва я той категорично. – Няма нужда от драма. Това няма нищо общо с нашата връзка. За това ще получиш пари! Колкото поискаш, толкова ще ти платя! Аз няма да ти остана длъжник!

Джанан изглежда засегната, но зад престорената ѝ изненада се крие зле прикрита самодоволност.

– Какво говориш? – преструва се на възмутена. – Сине, аз съм ти майка. Не искам нищо от теб. Приемам факта, че не ме обичаш. Просто приеми черния ми дроб и бъди здрав. Не искам нищо друго!

Камерата се прехвърля към Зухал, която стои на площадката на втория етаж. Тя подслушва разговора с усмивка на лицето, доволна, че най-накрая Яман е приел предложението.

Яман, с мрачно изражение, се обръща и тръгва нагоре по стълбите. Ядосан, той се качва в стаята си и тряска вратата.

Сехер се опитва да го последва, но Джанан я спира, заставайки на пътя ѝ.

– Не забравяй – казва Джанан с ледена усмивка – трябва да бъдеш студена и хладна към него.

Сехер я поглежда с презрение, а очите ѝ блестят от задържани сълзи.

– Веднага се махай от пътя ми! – отвръща тя, блъсвайки я леко встрани, преди да излезе навън.

Тя не спира да плаче и да се моли: – Моля те, Господи, покажи ми верния път! Не ме заставяй да правя това, което ме кара тази жена, Господи! Дай ми сила да защитя човека, когото обичам, без да губя себе си...

Действието се пренася при Яман. Той се разхожда нервно из стаята си. Гневът му го разяжда отвътре, а напрежението е осезаемо. Той стиска юмруци и с вик на ярост блъска всичко от бюрото си на пода.

– Защо?! – крещи, погледът му мрачен и разярен. – Защо трябваше да помоля тази жена?

Яман диша тежко, а раменете му се тресат. Образът на Джанан и компромисът, който е направил, не му дават покой.

Сехер се връща в къщата и спира пред вратата на стаята си и Яман. Тя притваря очи и тихо се моли:

– Господи, дай ми сили! Помогни ми да издържа!

Сехер влиза при Яман като продължава да се държи студено с него.

Яман я поглежда, объркан от поведението ѝ.

– Защо се държиш така с мен, Сехер? – пита той. – Аз направих това, което ти искаше от мен. Защо продължаваш да ме отблъскваш?

Сехер го гледа със замръзнал поглед, а думите ѝ са като остриета.

– Да, ти направи това, което трябваше да направиш – казва тя. – За брат ти, за Юсуф, за всички, които те обичат. Но закъсня. Много закъсня!

Яман я гледа с нарастващо недоумение.

– Какво искаш да кажеш? – пита той, опитвайки се да разбере думите ѝ.

– Трябваше да вземеш това решение още в самото начало! – отвръща тя, като гласът ѝ трепери от сдържана болка. – Вместо това, какво направи? Накара всички ни да се чувстваме изнервени и наранени. Доведе батко Зия до ръба, а мен ме съсипа!

Яман стиска зъби, а погледът му потъмнява от гняв и болка.

– Защо разговаряш така с мен? – пита той, а гласът му е напрегнат. – Ти най-добре знаеш колко трудно ми беше да взема това решение. Нима мислиш, че щях да поискам от тази жена каквото и да било, ако това не засягаше близките ми? По-скоро щях да умра, отколкото да приема нейната помощ. Не ме ли познаваш?

– Мислех, че те познавам, но грешах. Видях как унищожи всички ни, воден от егоизма и гордостта си. Разочаровах се от теб. Ти умори всички ни!

Яман я гледа, не вярвайки на думите ѝ. Сехер обръща гръб и тръгва към вратата.

Сехер се спира в коридора и, тихо плачейки, си казва: – Моля те да ми простиш. Правя всичко това, за да можеш да живееш!

Джанан се появява отнякъде и казва на Сехер, да спре да плаче, защото някой може да я види, и ако не се отнася сериозно към това, ще се откажа да бъда донор на Яман.

Сехер бързо избърсва сълзите от бузите си и казва, че е добре.

– Тогава започни да изграждаш близки отношения с Фикрет. Имам нужда от хубави снимки. Не си губи времето!

Джанан влиза в стаята си, доволна от това, че планът ѝ върви по вода. Усмивката на лицето ѝ разкрива скритото ѝ самодоволство.

Тя се обажда на любовника си, на когото казва, че изпълнява обещанието си и скоро ще се радват на всички пари, за които са мечтали.

Разговорът им е прекъснат от Зухал, която влиза с усмивка на уста.

– Много добре се справи, Джанан – казва Зухал, почти шепнейки от вълнение. – Планът ти проработи! Яман най-накрая се съгласи да приемеш да му станеш донор.

Джанан се усмихва още по-широко и поглежда Зухал с триумф.

– Разбира се, че проработи – отвръща тя. – Нямаше как да стане другояче.

Зухал се приближава до нея.

– Кога ще изгониш Сехер от имението? – пита тя с нетърпение.

Джанан се засмива тихо, поглаждайки с пръсти гердана си, сякаш обмисля всяка следваща стъпка.

– Още малко остана – казва с увереност. – След няколко дни Яман със сигурност ще я изгони оттук. Тогава нищо няма да стои на пътя ни. А новата ми снаха ще станеш ти!

Тя протяга ръка към Зухал с усмивка.

– Хайде, целувай ръката ми, снахичке!

Зухал поглежда ръката ѝ и се усмихва с престорена скромност.

– Нека да дойде този ден – казва тя с нотка на обещание в гласа си. – И аз обезателно ще ти целуна ръка, мамче!

Сехер набира номера на Фикрет. Гласът ѝ е тих, но решителен, когато се уговаря за среща. Няколко часа по-късно двамата се срещат в малко, уединено кафене. Сехер изглежда напрегната, но твърдостта в очите ѝ не оставя съмнение, че е готова на всичко, за да защити Яман.

Фикрет я наблюдава внимателно, докато тя разказва всичко – за плана на Джанан, за шантажа и за собствената си дилема. Когато приключва, той я гледа с недоумение и възмущение.

– Каква майка е тя? – пита шокиран Фикрет, а гласът му е изпълнен с възмущение. – Как може да си играе с живота на собствения си син? Как може да прави всичко това заради собствения си интерес? Не...

Той замълчава за миг, сякаш се опитва да събере мислите си, след което продължава с решителност:

– Бих направил всичко за теб, Сехер, но не можеш да се поддаваш на този шантаж. Трябва да има друг начин и ние ще го намерим заедно. Колкото повече добрите хора се колебаят, толкова повече лошите хора намират сили в себе си. Не трябва да им позволяваме да ни заплашват. Нека кажем всичко на Яман. Заедно ще намерим решение!

Сехер поклаща глава, а в очите ѝ проблясва болка.

– Няма начин! – възразява тя. – Не знаеш какъв е Яман. Ако разбере, ще е готов да умре, но няма да приеме Джанан за свой донор. Не мога да му позволя да промени това решение. Няма друг начин да го спася.

Фикрет се навежда напред, поглеждайки я с искрено съчувствие.

– Сехер, това, което правиш, е опасно. Ти не само рискуваш своето щастие, но и неговото. Не можеш да носиш този товар сама.

Очите ѝ се изпълват със сълзи, но тя не позволява на гласа ѝ да се пречупи.

– Батко Фикрет, ти си загубил жена си. Какво щяхте да направите, ако имахте възможност да я спасите? Ти ме разбираш най-добре. Само ти можеш да ми помогнеш. Моля те, помогни ми!

Сехер получава телефонно обаждане от Яман.

Гласът му е напрегнат, но внимателен, когато я пита:

– Къде си? Притеснявам се за теб.

Сехер поглежда към телефона, усещайки вината, която я разяжда отвътре. Тя отговаря с колеблив тон:

– Излязох навън, за да подишам малко свеж въздух.

– Защо не ми каза? – пита Яман, а нотката на разочарование в гласа му не ѝ убягва.

– Не знам – отвръща тя бързо. – Забравих, тръгнах набързо…

В този момент Фикрет, който е до нея, нарочно повишава гласа си, за да бъде чут през телефона:

– Сехер, можеш ли да се качиш при мен за момент?

Тишината от другата страна на линията е оглушителна. Яман бавно, но ясно изрича:

– Сега разбирам защо изведнъж поиска да излезеш на чист въздух.

Сехер преглъща трудно и се опитва да остане хладнокръвна.

– Защо ми се обади? – пита тя, опитвайки се да смени темата. – Нещо искаш да ми кажеш ли?

– Не, просто се притеснявах – отговаря той, но в гласа му вече се усеща подозрение.

– Наистина? Няма ли причина? – настоява тя, неспособна да прикрие напрежението в гласа си.

– Какво имаш предвид? За каква причина говориш? – пита Яман, видимо раздразнен. – Ти си моя жена. Нормално е да се притеснявам.

Сехер се взира в телефона, опитвайки се да намери думи, които няма да разкрият истината. Въпреки това, тя усеща, че разговорът трябва да приключи, преди да издаде повече, отколкото трябва.

– Връзката се разпада... Не те чувам... – казва тя, преструвайки се. – Затварям, ще поговорим вкъщи!

Затваря телефона с треперещи ръце. Очите ѝ се насълзяват, а болката от лъжите, които е принудена да изрича, я разкъсва отвътре. Тя прехапва устни, за да потисне риданията си, но не може да скрие сълзите си от Фикрет.

Фикрет я поглежда с разбиране и нежност. Той поставя ръка на рамото ѝ и я уверява:

– Аз съм твой брат и ще бъда до теб! След като няма друго решение, ще направим каквото е необходимо. Яман спаси живота на дъщеря ми, сега е време аз да му се отплатя!

Дуйгу е в дома на Али, където приготвят помирителна вечеря за Кара и Ибо.

В същото това време Волкан се промъква в стаята ѝ. Сяда на леглото ѝ и взема в ръцете си ризата на Дуйгу и вдишва аромата ѝ.

Тишината се нарушава от звъна на телефона му. Волкан се сепва, но бързо натиска зелената слушалка.

– Здравей, Есин? – казва той с приглушен тон.

– Защо не ми се обаждаш, батко? – пита момичето от другата страна, с нотка на тревога в гласа си. – Притеснявам се за теб.

– Защо не ми се обаждаш, батко? – пита момичето от другата страна, с нотка на тревога в гласа си. – Притеснявам се за теб.

– Бъди спокойна, всичко е наред – отвръща Волкан, докато сяда обратно на леглото.

– Как да бъда спокойна? – настоява Есин. – Ти си там сам, и на всичкото отгоре не мога да се свържа с теб.

Волкан се усмихва леко, докато гледа ризата в ръцете си.