„Наследство“ еп.421: Яман е шокиран от думите на Сехер – какво ще се случи…

В епизод 420 на турския сериал „Наследство“: Сехер е изправена пред най-голямото изпитание – да защити Яман, дори това да я унищожи. Сехер приема предложението на Джанан! Ще издържи ли любовта им на изпитанията, или съдбата ще ги раздели завинаги?

НАКРАТКО какво се случва в епизод 421 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 28 ноември 2024 по NOVA.

Сехер, въпреки че ѝ е изключително трудно, започва да се дистанцира от Яман. Тя се държи към него хладно и резервирано, изпълнявайки указанията на Джанан.

Сехер изрича думи, които шокират Яман и го оставят напълно изненадан от поведението ѝ.

Ще успее ли Сехер да убеди Яман да приеме помощта на Джанан?

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

Вечерта Сехер отива при Яман. Очите ѝ излъчват напрежение, но тя се старае да изглежда спокойна.

– Батко Фикрет дойде, но не можа да се качи, защото Мелек беше заспала в колата... – Сехер иска да ме каже, че батко ѝ Фикрет е дошъл, защото се е притеснявал за него, но в вместо това стискайки ръцете си в юмруци, тя променя хода на изречението: – Батко Фикрет се притеснява за мен. Затова реши да остане в Истанбул за известно време.

Яман се взира в нея, а гласът му звучи приглушено, сякаш е потопен в тежки мисли:

– Когато ви видях заедно, се ядосах. Спомних си всичко, което ти причиних, как те обвинявах без причина. Никога няма да си го простя.

Сехер поема дълбоко дъх, опитвайки се да запази хладнокръвие. Старае се да не позволи на сърцето си да я издаде.

– Нека не говорим за това сега – казва тя с равен тон. – Уморена съм. Ще си лягам.

Сехер си ляга в леглото. Яман я гали по бузите, но тя му обръща гръб като му пожелава лека нощ.

Яман остава на мястото си, изненадан и объркан от поведението ѝ. Погледът му търси отговори, но не ги открива. Той не казва нищо, макар че въпросите го разяждат отвътре.

Докато лежи обърната с гръб към него, Сехер се опитва да сдържи сълзите си. Емоциите бушуват в душата ѝ, а сърцето ѝ се къса от болка. Въпреки това тя остава неподвижна, решена да не показва слабост.

Сутринта започва с напрежение в отношенията между Яман и Сехер. Нещо необичайно нарушава рутината им. Вместо Сехер да го събуди, както обикновено, това прави медицинската сестра, която му носи лекарствата. Яман, озадачен от липсата на Сехер, веднага пита къде е тя. Сестрата му отговаря спокойно:

– Г-жа Сехер остана в хола.

Яман се намръщва, но не казва нищо. В очите му проблясва изненада, примесена със смътно безпокойство. Той обаче отново сдържа реакцията си, потискайки въпросите, които го измъчват.

Камерата се премества към хола, където Сехер стои неподвижна, потънала в мисли. Изражението ѝ е разстроено, погледът ѝ – празен. Толкова е погълната от тревогите си, че дори не чува въпроса на Адалет, която се приближава до нея:

– Какво да приготвя за закуска на Юсуф – омлет или палачинки?

Сехер не реагира, сякаш не е чула. Раменете ѝ са напрегнати, а погледът ѝ остава вперен в далечината.

Междувременно в своята стая Зухал седи пред огледалото. Тя се гримира внимателно, нанасяйки червило с прецизност, която издава суета и амбиция.

Очите ѝ блестят от самодоволство, докато си представя как скоро ще заеме мястото на Сехер до Яман. Дори е избрала и роклята за този повод.

На терасата Джанан провежда видеовръзка с любимия си Керем. Лицето му за първи път се разкрива пред зрителите – привлекателен мъж с хитър поглед.

– Кралице, днес бях в автосалона – съобщава той с усмивка. – Всички коли са красиви, но една особено ми хареса. Нямам търпение да я купя.

– Можеш да си купиш всичко, което пожелаеш – отвръща Джанан с увереност. – До месец-два цялото богатство ще е в нашите ръце.

С дяволита усмивка тя прекъсва разговора, когато вижда, че Сехер излиза на терасата. Сехер хвърля бегъл поглед към Джанан и безмълвно се връща обратно вътре, но Джанан я настига.

– Чакай! – спирайки я казва Джанан.– Трябва да ти кажа, че след малко тръгвам за болницата, за да взема доклада. А, след това ще го дам на теб, за да го дадеш на Яман и убедиш, че е време да приеме помощта ми.

Принудена от Джанан, Сехер се обажда на Фикрет, за да му каже, че иска да се срещнат. Яман не чува разговора, а само вижда, че тя говори с някого. Той я пита с кого говори, но Сехер не разкрива име. Тя само казва, че е говорила с приятел и това е всичко.

Яман се замисля за миг, но решава да не настоява.

– Хайде, да закусим заедно – предлага той.

Сехер поклаща глава и отказва, опитвайки се да звучи убедително:

– Не съм гладна.

– Добре, тогава поне да пием кафе заедно – добавя той, като продължава да търси начини да бъде с нея.

Тя отново го отрязва, този път с по-хладен тон:

– Кафето не ми действа добре на нервите.

Сехер се качва в стаята си, където маската на хладнокръвието ѝ падне. Със сълзи в очите, тя се моли тихо:

„Моля те, Господи, дай ми сили да издържа всичко това. Правя го за Яман, за да може да живее.“

Яман, объркан от промяната в поведението ѝ, остава в хола. Той се опитва да си обясни нейното отчуждение и стига до заключението, че вината е в неговата болест.

Яман отива при Сехер и я гледа с такава нежност и любов…

– Аз не мога повече така – казва той. – Знам, че ти е тежко, но не се разстройвай. Ще направим всичко възможно, за да се оправя. Всичко ще бъде наред, ще видиш.

Сехер го поглежда студено, а в очите ѝ проблясва гняв.

– Всичко ще бъде наред? Винаги правиш едно и също – даваш обещания, които не можеш да изпълниш. Имаме само празна надежда, не виждаш ли това? Уморен съм от всичко това! - Сехер става рязко и си тръгва, като потропва шумно, с което иска да подчертае емоциите си.

В коридора Сехер се сблъсква със Зухал, която се спира и я оглежда. Сехер се опитва да прикрие сълзите си, обръщайки глава настрани.

– Всичко наред ли е? – пита Зухал с престорено загрижена интонация.

Сехер кимва бързо, без да срещне погледа ѝ:

– Да, всичко е наред.

Зухал се усмихва едва забележимо.

Сехер продължава, но болката в очите ѝ остава видима за всеки, който се вгледа достатъчно внимателно в тях, а очите на Зухал блестят от задоволство. Всеки неин жест излъчва удовлетворението, което получава от страданието на Сехер.

По-късно Джанан подава на Сехер медицинския доклад.

– Това е доказателството, че можеш да спасиш живота на съпруга си – казва тя с ледено спокойствие. – Убеди го да приеме помощта от човека, когото мрази най-много – собствената му майка.

Сехер усеща тежестта на думите ѝ като камък в гърдите. Докато държи плика в ръце, тя усеща безпомощност, но знае, че трябва да действа. С тихи стъпки се отправя към кабинета на Яман.

Когато влиза, той е зает, но веднага вдига поглед към нея. Виждайки изражението ѝ, оставя всичко.

– Какво е това? – пита Яман, като взема плика от ръцете ѝ.

Сехер се изправя пред него с непоколебима твърдост, въпреки че сърцето ѝ бие неистово.

– Това е доказателство, че трябва да се откажеш от напразните надежди – казва тя тихо, но ясно. – Това е докладът, който доказва, че майка ти може да бъде твой донор. Двамата сте напълно съвместими. Нищо не ѝ пречи да стане твой донор.

За миг настъпва тишина. Яман стои неподвижно, сякаш думите ѝ го пронизват като нож. След това, без дори да отвори плика, той го разкъсва на парчета и ги хвърля на пода.

– Това е невъзможно! – заявява той със силен глас, в който се усеща болка и гняв.

Точно в този миг лицето му се изкривява от внезапна болка. Той се хваща за корема и се свива, докато изражението му издава страданието, което изпитва. Сехер бързо се приближава, но той я спира с жест, който излъчва твърдост, въпреки видимото му страдание и ѝ казва, че е добре.

Не след дълго в имението пристига лекуващият му лекар. Той оглежда Яман внимателно и изражението му става сериозно.

– Пристъпите ви ще се засилват – казва лекарят. – И ще стават все по-непоносими. Ако не успеем да намерим донор, ще стане само по-лошо.

Сехер поглежда Яман, но той избягва погледа ѝ, а челюстта му е стисната от ярост и безсилие.

– Трябва да сте готови за всичко – добавя лекарят, преди да напусне стаята.

След като лекарят си тръгва, Сехер и Яман остава сами в спалнята. Яман не издържа на изражението на Сехер, в което се преплитат болка и гняв.

– Не го дръж у себе си! Говори! – подканя той, а гласът му звучи едновременно твърдо и умолително. – Попитай как съм могъл да го направя. Обвинявай ме, крещи, че съм сгрешил. Но аз пак няма да отстъпя от решението си. Защо мълчиш?

Сехер го поглежда, а очите ѝ са пълни със сълзи. Гласът ѝ е хладен и отсечен, когато отговаря:

– Няма нужда да говоря. Нямам никакво намерение да те убеждавам. Ти така или иначе няма да ме чуеш. Защо да си правя труда? Ти ме осъди да гледам как умираш. Каквото и да правя, то не дава резултат.

Думите ѝ се забиват в сърцето му като стрели. Ямян е изненадан, почти разтърсен.

– Защо ми говориш така? – пита Яман, опитвайки се да прикрие слабостта в гласа си.

Но Сехер вече не се сдържа. Всичките ѝ задържани емоции избухват като вулкан.

– А какво друго ми остави да направя, по дяволите! – извиква тя, гласът ѝ раздира тишината. – Добре, умри пред очите ми. Продължавай да живееш с гордостта си и остави семейството ти да се разпадне.

Яман потреперва, но не успява да каже нищо. Сехер продължава, всяка дума носи болка, но и истина:

– Тези, които не носят твоята кръв, ще се натъжат за ден-два и после ще забравят. И аз ще го преодолея някак си. Но Юсуф и батко Зия... те няма да оцелеят без теб. Ти си част от душата им. Без теб те ще бъдат унищожени. Но добре, нека така да бъде!

Яман се опитва да отвори уста, но тя не му дава шанс.

– Ще кажа на Юсуф, че чичо му не е удържал на думата си – казва Сехер с безмилостна твърдост. – А батко Зия….

– Какво за брат ми? – прекъсва я Яман.

– Батко Зия вероятно ще тръгне след теб – отвръща тя. – Рано или късно той ще посегне на живота си, защото няма да може да живее без теб. Двата гроба, които той изкопа, скоро ще се запълнят!

Яман я гледа невярващо, сякаш не може да повярва на ушите си. Очите му са широко отворени, а гласът му звучи пресечено:

– За какво говориш? Как можеш да казваш такива думи?

Волкан, който остана в дома на Дуйгу, разглежда с нея стар албум със снимки от академията. Снимките ги връщат към спомените от времето, когато са били състуденти. Точно в този момент телефонът на Дуйгу звъни. Али ѝ се обажда, за да я помоли да дойде при него.

След като затваря, поглежда към Волкан.

– Извинявай, Волкан. Забравих за теб, но сега ще се обадя на Али, за да му кажа...

Волкан я прекъсва с усмивка:

– Няма нужда. Върши си работата, няма проблем.

Дуйгу се чувства малко виновна, но напуска дома, за да отиде при Али.

Когато пристига, Али я посреща, облечен в официален костюм. Тя го оглежда изненадано и повдига вежди.

– Ти какво, на сватба ли си тръгнал? – шегува се тя.

Султан се появява зад него, усмихвайки се широко.

– Не, момиче, той се облече така заради мен! Искам да го нарисуваш в официален костюм – обяснява тя. – А и да направиш рисунката голяма, че вече не виждам добре.

Дуйгу се засмива, но приема задачата. Настанява Али на стол и започва да скицира, но той непрекъснато сменя позата.

– Али, ако продължаваш така, няма да свършим до сутринта! – казва тя, раздразнена, но с леко забавление в гласа.

Али се извинява, но въпреки това не спира да мърда, което прави задачата още по-сложна.

Действието прескача Дуйгу пие чай с Волкан и му разказва, как леля Султан е накарала Али да облече костюм и тя да го нарисува и много са се забавлявали, защото Али постоянно сменял позата.

-Ние с теб също много се забавлявахме в академията. Това време много ми липсва… – казва Волкан и освен всичко друго, докато си говорят, Дуйгу заспива.

На следващата сутрин те излизат заедно от къщата, готови за работа. Волкан, който е останал да нощува заради раната си, не пропуска да подхвърли язвителен коментар на Али.

– Дуйгу настоя да остана – казва той с усмивка, която очевидно има за цел да накара Али да ревнува.

Али хвърля остър поглед към Дуйгу, която побързва да се оправдае:

– Раната на Волкан беше сериозна. Просто трябваше да бъде под наблюдение.

Дуйгу забелязва, че Али ревнува Волкан, но това явно ѝ доставя удоволствие.