„Наследство“ еп.420: „Сега е мой ред да го направя за теб!“ – какво ще се случи

В епизод 419 на турския сериал „Наследство“: Сехер пада на колене пред Джанан и я умолява да не я разделя с Яман. Джанан триумфира – тя отдавна чака този момент и безмилостно унижава Сехер.

НАКРАТКО какво се случва в епизод 420 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 27ноември 2024 по NOVA.

Сехер е изправена пред най-голямото предизвикателство в живота си – да защити човека, когото обича, дори това да означава да рискува всичко. Докато тя крие истината за болката, която я разкъсва отвътре, Яман усеща, че нещо се променя, но не разбира колко далеч е готова да стигне жената, която е неговата сила и слабост. Ще успее ли любовта им да издържи на изпитанието? Ще могат ли да преодолеят препятствията или съдбата ще ги раздели завинаги?

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

Сехер е на гробището и седи на гроба на баща си. Вятърът леко разклаща клоните на дърветата, а тишината тежи като камък. Очите ѝ са зачервени, гласът ѝ е едва доловим, но всяка дума пробожда сърцето ѝ като нож.

– По-добре да бях умряла, отколкото да доживея този ден – шепне тя, като гледа надгробния камък. – Трябва ли да живея, за да нанеса най-тежкия удар на любимия си човек? Наистина ли това е краят?

Сълзите започват да се стичат по лицето ѝ, но тя не ги изтрива. Те сякаш са отражение на болката ѝ, която не може да изрече на глас.

– Обещахме си да се обичаме до гроб, а сега трябва да се разделим. Яман ми даде сърцето си... Той ми се довери, макар че не вярваше на никого. А сега аз трябва да го предам? Как изобщо мога да живея с това?

Тя се хваща за земята, сякаш търси опора, но пръстите ѝ потъват в пръстта. Болката ѝ е толкова голяма, че сякаш светът около нея се разпада.

– Боже, помогни ми... Това ли е наистина единственият изход? Ще го изоставя ли като майка му, която е напуснала болния си съпруг… или ще го гледам как бавно умира?!

Сехер затваря очи и се опитва да успокои треперещото си тяло. В гърдите ѝ бушува буря – любов, болка, страх и вина се смесват в едно. Тишината около нея е оглушителна, но в душата ѝ ехтят въпроси без отговор.

Джанан крачи нервно из стаята, разкъсвана от усещането, че нещо не е наред. Липсата на новини от Неджми засилва тревогата ѝ, а напрежението става непоносимо. Пръстите ѝ потрепват, докато набира познатия номер, надявайки се да чуе гласа на своя доверен човек. Но вместо очаквания отговор, отсреща прозвучава остър и хладен глас, който я пронизва като нож:

– Кой си ти, страхливецо? Кълна се, че ще те намеря и ще те унищожа! – гласът на сина ѝ, Яман, е изпълнен с ярост.

Думите му я парализират за миг. Тя притиска телефона към ухото си, но вече не чува нищо. Със замръзнал поглед, Джанан се приближава до прозореца и вижда Яман и Недим на терасата.

Камерата се пренася при тях. Яман изглежда мрачен, а в гласа му звучи смесица от гняв и отчаяние:

– Неджми умря, преди да успее да признае кой е шефът му. Номерът, на който се е обадил, със сигурност е еднократен. Няма да го намерим.

Недим мълчаливо кимва, но изражението му е достатъчно красноречиво – ситуацията е безнадеждна.

Междувременно Джанан тихо излиза на терасата, като се прикрива зад завесата на отворената врата. Сърцето ѝ бие лудо, докато слуша всяка тяхна дума. Чувайки заключението на Яман, тя усеща облекчение, смесено с мрачна гордост. Мислено си казва:

– Браво, Неджми. Дори умирайки, ти си си свършил добре работата. Не ме предаде.

Тя стиска телефона си, осъзнавайки, че присъствието му в живота ѝ вече е опасност.

– Сега трябва да се отърва от този телефон. Веднага – прошепва тихо на себе си, но в гласа ѝ звучи решителност.

Камерата улавя момента, в който тя се отдалечава от терасата, докато Яман и Недим все още обсъждат безизходицата, в която се намират.

Сехер влиза в стаята, където Яман седи замислен. Без да каже и дума, тя го прегръща силно, сякаш иска да го предпази от целия свят. Топлината на прегръдката ѝ го изненадва, но той веднага обвива ръцете си около нея.

– Много те обичам – прошепва тя, гласът ѝ звучи тихо, но категорично.

Яман се усмихва, поглеждайки я в очите.

– И аз те обичам. Много. – Думите му са изпълнени с искреност, а в погледа му проблясва нежност.

Той внимателно оправя разпилените кичури коса от лицето ѝ и се вглежда в очите ѝ.

– Какво има? – пита той загрижено. – Държиш се странно. Нещо не е наред, нали?

Сехер се опитва да скрие емоциите, които бушуват в нея. Усмихва се с усилие, но в очите ѝ остава онзи едва доловим блясък на тъга.

– Всичко е наред – отвръща тя, опитвайки се да звучи убедително. – Щом ти си добре, аз също съм добре.

Яман я поглежда още по-внимателно, сякаш иска да прочете мислите ѝ. Но преди да успее да попита още нещо, телефонът му звъни. Той поглежда екрана, след което отговаря. Докато разговаря, Сехер остава до него, но мислите ѝ са някъде далеч.

– Никога няма да те оставя! – мисли си тя, докато го наблюдава. В очите ѝ проблясва решителност.

След като Яман се обръща за миг към прозореца, тя тихо напуска стаята. Сехер си спомня. Пред очите ѝ минават всички онези моменти, в които Яман е рискувал живота си за нея. Усещането за вина и благодарност се преплитат в душата ѝ, оставяйки я без дъх.

– Сега е мой ред да го направя за теб! – прошепва си тя, когато се отдалечава, стиснала юмруците си. Сълзите се стичат по лицето ѝ, но тя ги изтрива бързо, решена да се бори, дори и това да означава да се жертва.

Сехер спира за миг пред огледалото в коридора. Вижда отражението си – жена, която е готова да даде всичко за човека, когото обича. Тя поема дълбоко дъх и продължава напред, решена да направи следващата стъпка, колкото и болезнена да бъде тя.

Сехер влиза в стаята на Джанан, изправена пред най-трудното решение в живота си. Очите ѝ блестят от сълзи, но изражението ѝ е решително.

– Приемам предложението ти – казва тя с дрезгав глас. – Готова съм да умра за него. Ще пожертвам всичко, само за да живее той. Абсолютно всичко. Не мога да направя нищо, за да спра твоето гнусно и ужасно изнудване. Отговорът ми е „да“, защото повече от всичко искам да запазя Яман жив. Беше права – готова съм да направя всичко за него. Ако това е условието ти, за да му дадеш част от черния си дроб, съгласна съм.

Очите на Джанан проблясват победоносно, докато се навежда леко напред, наслаждавайки се на момента.

– Ще направя, както казахте – продължава Сехер. – Ще го убедя, че не го обичам и че в живота ми има друг. – Сълзите най-накрая се търкалят по бузите ѝ, а гласът ѝ трепери все повече с всяка следваща дума. – Тогава ще го напусна.

Джанан се усмихва студено, накланяйки глава леко встрани.

– Браво! Мислех, че си глупава, но се оказа, че си разумно момиче. Най-накрая тръгваш по правилния път.

Сехер поглежда към Джанан, очите ѝ пламтят с гняв, но тя сдържа емоциите си.

– Той няколко пъти рискува живота си заради мен – казва тя. – Сега е мой ред да преклоня глава заради него.

– Спри да драматизираш, скъпа. – Джанан поклаща глава с престорено съчувствие. – Още малко и ще ме разплачеш. Започни възможно най-скоро. Разбира се, ако искаш съпругът ти да живее.

Сехер едва успява да сдържи яростта си.

– Какво да правя? – пита тя. – Между нас има толкова силна връзка – любов, доверие, вяра. Яман никога няма да повярва, че правя това по собствена воля. Той ще разбере, че има нещо друго.

Джанан я гледа със стоманен поглед.

– Тогава го накарай да разбере, че е на път да те загуби. Кажи му, че вече нямаш сили. Лиши го от любовта, вниманието и доброта си. После всичко ще се промени. Но не се заблуждавай – Яман няма да се подведе от няколко студени думи. Нуждаем се от нещо по-силно. От някой истински, човек от плът и кръв, който да застане между вас.

Сехер изтръпва.

– Какво говориш? – пита тя.

– Имам страхотен кандидат – казва Джанан с коварна усмивка. – Мисля за Фикрет.

Сехер се вцепенява.

– Батко Фикрет? – пита тя с невярващ тон, очите ѝ се разширяват от шок.

– Да оставим този брат засега. – Джанан свива рамене небрежно. – Отсега нататък той ще бъде твоят любим.

Сехер кипва от гняв. С един замах удря свекърва си по лицето и я сграбчва за ръката.

– За каква ме мислиш? За каква жена ме вземаш? Няма начин това да е батко Фикрет! Никога няма да се съглася! Имам своята чест и гордост!

Джанан отблъсква рязко ръката ѝ, лицето ѝ остава непроницаемо.

– Престани! Изборът е твой. Когато Яман умре, ще се утешиш ли с гордостта си? Знаеш, че нямаш друг изход. Ще ти бъде много лесно. А не помниш ли как Яман полудя, когато си помисли, че Фикрет е написал онова писмо до теб?

Сехер потръпва.

– Значи това също е твоя работа? Как можа? – крещи тя с ужас в гласа си.

– Аз направих всичко – отговаря Джанан с гордост. – Помниш ли как къщата на Фикрет беше наводнена? Или как твоята снимка се озова в онази книга? Всичко беше по мой сценарий. Основите на тази лъжа са положени отдавна. Яман лесно ще повярва.

Сехер отстъпва назад, потресена.

– Ти… Ти си дяволът! – прошепва тя и я поглежда с отвращение. – Но Яман никога няма да повярва. Никога! Той вярва и на мен, и на Фикрет!

Тя се обръща рязко и напуска стаята, като оставя Джанан сама.

По-късно същата вечер Сехер стои пред къщата в тишина, а сълзите ѝ се стичат безспирно. Нощният въздух е тежък, сякаш отразява болката в сърцето ѝ. Раменете ѝ са отпуснати, а погледът ѝ е насочен към празното пространство, което сякаш я поглъща. Изведнъж в тишината се чува звук на двигател, а след миг Фикрет пристига в имението. Той спира колата и с бавни стъпки се приближава към нея.

– Сехер – казва той с мек, загрижен тон.

Тя трепва, обърната с гръб към него, сякаш гласът му я връща към реалността. Обръща се бавно, а зачервените ѝ от плач очи го гледат с объркано изражение. В този момент тя сякаш търси отговори, които не може да намери сама.

– Джанан ми каза... – започва Фикрет, приближавайки се към нея. – Каза, че Яман е много болен. Дойдох, за да ти помогна. Дойдох да бъда до теб.

Сехер свежда поглед, неспособна да срещне очите му. Болката, която я разяжда отвътре, я кара да загуби думите си. Тя иска да му разкаже всичко – истината за събитията, за манипулациите на Джанан, за нещастието, което виси над живота ѝ – но тежестта на ситуацията я парализира. Вместо да каже нещо, тя прави крачка напред и го прегръща силно, сякаш се опитва да намери утеха в неговото присъствие.

Сълзите ѝ отново потичат, капейки върху рамото му. Фикрет я държи в прегръдката си, усещайки треперенето на цялото ѝ тяло. Въпреки че не знае каква точно е истината, сърцето му подсказва, че ситуацията е много по-тежка, отколкото Джанан му е казала.

– Всичко ще бъде наред – прошепва той, но гласът му е несигурен.

Сехер леко се отдръпва от него, бършейки лицето си.

– Трябва да поговорим... но не сега – казва тя тихо. – Нека първо дойда на себе си.

Фикрет кимва, усещайки, че моментът е прекалено болезнен за нея.

– Предай поздрави на Яман – добавя той с мек тон и се отдалечава, оставяйки я сама.

В същото време в кабинета си Яман гледа записите от камерите на компютъра ин вижда как Сехер прегръща Фикрат. В очите му пламва искра на ревност и той ядосан затваря компютъра си. Трябва да признаем на Джанан знае точно кого да използва в интригата си, за да постигне най-добър ефект!

Междувременно Дуйгу демонстрира своята доброта и внимание към колегите си от екипа, подготвяйки специална изненада за Али.

Тя прекарва часове, работейки върху портрет, който рисува с внимание и прецизност, за да улови не само физическата прилика, но и духа на комисаря Али. След това допълва жеста с кратко, но изпълнено с емоции писмо:

„Този портрет е за теб, комисар Али. Ти си част от екипа и аз искам да си щастлив. Надявам се, че портретът ти харесва и че съм уловил твоята прилика. До края на живота си искам да те виждам пред себе си, когато вдигам глава. Присъствието ти наистина означава много за мен.“

Дуйгу оставя портрета и писмото на бюрото на Али, поглеждайки ги за последен път, преди да излезе от стаята. В същия момент Волкан забелязва оставената папка на бюрото. Очите му се изпълват с ревност, а дишането му става тежко. Приближава се до бюрото, оглежда внимателно портрета и писмото, след което рязко се отдръпва, сякаш е опарен.

Волкан се втурва към банята и застава пред огледалото. Очите му блестят яростно, а устните му треперят, докато си шепне:

– Защо той? Защо винаги той? Той не те заслужава, Дуйгу!

Тялото му се напряга, сякаш иска да избяга от собствените си мисли. Ръцете му се свиват в юмруци, а той се взира в отражението си, сякаш се опитва да убеди сам себе си. След няколко напрегнати секунди Волкан внезапно удря челото си в огледалото. Силен трясък раздира тишината, докато стъклото се напуква, създавайки мрежа от криволичещи пукнатини. От челото му започва да се стича тънка струя кръв, която се смесва с потта по лицето му.

Той не обръща внимание на болката. Вместо това продължава да се взира в разбитото отражение. Очите му горят с необуздана лудост, а шепотът му постепенно се усилва, превръщайки се в твърдо и заплашително изречение:

– Трябва да бъда аз! Аз съм този, когото трябва да виждаш пред себе си, Дуйгу. Единствено мен!

По късно Али връща отговор на Дуйгу, че много му е харесал портрета, който тя му е нарисувала и най-вече ѝ благодари за това, че е в неговия живот.

Действието се развива вечерта, когато Волкан носи на Дуйгу документите, които тя е поискала в дома ѝ.

Дуйгу отваря вратата и веднага забелязва лепенка на челото на Волкан. Лицето ѝ се изпълва с тревога.

– Какво е станало с челото ти? – пита тя, взирайки се в него.

– Нищо, просто малък инцидент – отговаря той нехайно, опитвайки се да избегне темата.

– Инцидент? Бил ли си на лекар по този повод? – Дуйгу го разглежда внимателно, сякаш опитва да разгадае истината зад думите му.

– Да – казва Волкан, леко свивайки рамене. – Каза ми, че два дни не бива да оставам сам. Но няма значение, мога да се справя. Нямам никого, който да е с мен, но не е голяма работа.

– Как ще се справиш? Какво ще стане, ако нещо ти се случи? – гласът на Дуйгу става по-строг, а погледът ѝ – още по-проницателен.

В този момент в коридора се появява Семра, майката на Дуйгу. Тя е чула разговора и се намесва като предлага:

– Остани у нас. Имаме достатъчно място.

Дуйгу веднага потвърждава думите на майка си, като кимва настоятелно:

– Да, остани с нас за всеки случай. Така е най-добре.