„Наследство“ еп.414: Зия решава да се самоубие, за да може Яман да живее!

В епизод 413 на турския сериал „Наследство“: Джанан разбира, че Сехер не може да убеди Яман да приеме тя да му стане донор и решава да използва Зия за тази цел. Зия преживява тежко истината, че Яман скоро може да умре.

НАКРАТКО какво се случва в епизод 414 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 18 ноември 2024 по NOVA.

Сехер отново прави опит да убеди Яман, че трябва да се съгласи с предложението на Джанан.

Сехер намира утеха в Зухал.

Междувременно Джанан посещава Зия в клиниката и му дава опасна идея.

Зия решава да се самоубие, за да може Яман да живее.

По същото време Недим и Яман са на крачка да разкрият, че Неджми е опитал да убие Зеки.

Дуйгу и Сехер се срещат, а Сехер разказва на Дуйгу за тежкото положение, в което се намира Яман.

• Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

Зия се озовава в болница след тежка душевна криза, предизвикана от действията на Джанан.

Сехер и Яман чакат в коридора, потопени в напрежение и тревога. Атмосферата е тежка, мълчанието между тях е изпълнено с неизказани страхове. Яман е неспокоен, разхожда се напред-назад, мъчейки се да намери утеха. Сехер, забелязвайки нервността му, нежно го хваща за ръка.

– Яман, моля те, успокой се – прошепва тя, опитвайки се да влее спокойствие в гласа си. – Батко Зия има нужда от нас!

Вратата на стаята се отваря, и лекуващият лекар на Зия излиза. Изражението му е сериозно.

– Дадохме му успокоителни. Сега спи – обяснява лекарят. – Но състоянието му е тревожно. Господин Зия очевидно е преживял сериозна психическа травма. Може ли да ми кажете какво я е предизвикало?

Яман се шокира за миг, а след това поглежда към Сехер. В очите му проблясват гняв и безсилие.

– Аз... трябва да изляза за малко – казва той рязко и се насочва към изхода, оставяйки Сехер сама с лекаря.

Лекарят поглежда жената, сякаш опитвайки се да разбере каква тайна се крие зад мълчанието ѝ.

– Вие знаете ли какво може да е предизвикало такъв срив? Подобни пристъпи не се случват без сериозна причина.

Сехер навежда погледа си към земята. Не знае как да отговори. Сложната ситуацията я кара да замълчи.

Действието прескача пред болницата, където Яман седи на пейка. Вятърът леко разрошва косата му, но не може да разсее бурята в душата му. Сехер излиза и го намира там. Тя го гледа внимателно, знаейки, че въпреки студената му външност, вътрешно е разтърсен.

– Семейството ми е всичко за мен – започва Яман, без да я поглежда. Гласът му е тих, но изпълнен с болка. – Отказах се от толкова много, за да ги защитя. А сега… сега не мога да попреча на това, което се случва.

Сехер взема ръката на Яман в своята и го моли да не потъва в песимизъм, а да преосмисли отново предложението на Джанан, което е единственото решение, с което разполагат в момента.

Яман отново не ѝ позволява изобщо да говори за този вариант.

– Няма да приема нейната помощ – заявява той на жена си – Дори да има и малка вероятност Зеки да се възстанови или да се намери друг донор. Тази жена първо ми даде живот, а после направи всичко, за да го унищожи. Няма да ѝ позволя да го направи отново! – категоричен е Яман.

Действието се пренася в имението. Джанан и Зухал са в хола на имението. Джанан неспокойна ходи напред-назад и се чуди.

– Дали Зия е направил това, което мисля, че трябва да направи? – прошепва тя, сякаш повече на себе си, отколкото на Зухал. – Но, след като все още не са се прибрали Зия със сигурност е убедил Яман, че трябва да приеме помощта ѝ. Ще видиш!

Зухал седи на дивана, вперила поглед в Джанан с израз на съмнение.

– И ние се надяваме на някакъв шанс, така ли? – пита тя саркастично.

В този момент звънецът на външната врата прекъсва напрежението. Джанан спира рязко и в очите ѝ проблясва увереност.

– Дойдоха! – казва тя твърдо, с уверен глас.

Наистина, Яман и Сехер се връщат. Те влизат в имението, но мълчат. Лицата им издават умора и напрежение. Джанан веднага пристъпва към тях, очакваща новини.

– Къде е моят Зия? – пита тя бързо, преструвайки се на притеснена.

Яман я поглежда за миг със студен поглед и отговаря с равен тон:

– Той е в клиниката.

– Как? Какво се е случило със сина ми? Нещо лошо ли? Или е разбрал за трагедията, която ни сполетя? – пита тя като се опитва да покаже колко много се притеснява за Зия.

Яман продължава да мълчи. Той изглежда решен да не ѝ даде повече информация. Но Джанан не се отказва.

– Синко, недей така! Не упорствай! – почти умолява тя, виждайки, че планът ѝ отново не работи. – Всички сме отчаяни! Заради твоята омраза към мен ти съсипваш всичко! Моля те, позволи ми да ти помогна! Ако не мислиш за себе си, то помисли за Сехер, за Юсуф, за Зия… Добре, нека бъде така – повече няма да видиш лицето ми, но ми разреши да те спася!

Яман свива юмруци, лицето му се изпълва с гняв. Сякаш събира цялата си сила, за да удържи емоциите си. Със студен и решителен глас той отговаря:

– Не хаби напразно силите си. По-добре ще страдам, отколкото да получа каквото и да е от теб. Ясно ли ти е?! – заявява той и, без да погледне назад, тръгва нагоре по стълбите.

Джанан остава на място, гледайки го с пламък на ярост в очите.

– Върви по дяволите с гордостта си и с този инат! – извиква тя след него, гласът ѝ разтреперан от гняв. – Но аз няма да се предам! Ти ще разбереш, че съм твоето единствено решение!

Докато думите ѝ отекват в стаята, Зухал, която наблюдава цялата сцена отстрани, само клати глава невярващо.

Зухал вижда Сехер, седнала сама в хола. Очите на Сехер са зачервени от плач, а погледът ѝ е забит в празното пространство пред нея. Зухал спира за миг, сякаш се колебае, но след това прави неочаквано действие. Приближава се към Сехер и сяда до нея. В мълчанието, което се настанява между тях, двете жени споделят тъга, каквато досега никога не са изразявали открито една пред друга.

– Трудно ми е да го кажа, но този път съм напълно съгласна с теб – промълвява Зухал тихо, с искреност в гласа си. – Упорството на Яман... То може да го унищожи.

Сехер поглежда към нея, изненадана от неочакваното съчувствие.

– Не разбирам защо не иска да се спре, да помисли – казва Сехер. – Това, което прави, може да му струва живота. Всички сме толкова уплашени…

Действието прескача Яман разговаря с Недим в кабинета си. Атмосферата е напрегната, а лицето на Яман е изопнато от гняв.

– Проследихме онези, които се опитаха да убият господин Зеки – започва Недим. – Камерите в хотела не са записали нищо, но записите от градското наблюдение показаха ясно регистрационния номер на доставчика на цветя, който е избутал Зеки от балкона. Въпрос на време е да го заловим.

– Разбрахте ли на кого е бил мотоциклетът? – пита Яман, а гласът му е ледено спокоен.

– Установихме името на продавача. Но трябва ли да предадем случая на полицията? – пита Недим, колебливо.

– Не, сам ще се погрижа за това – отговаря твърдо Яман. – Това вече е моя лична работа. Който и да е опитал да навреди на господин Зеки, ще си плати. С лихвите.

Докато Яман произнася тези думи, камерата се придвижва и разкрива Зухал, скрита зад полуотворената врата на кабинета. Тя напрегнато слуша разговора, очите ѝ широко отворени.

– По дяволите! Те ще хванат Неджми! – прошепва тя на себе си, а лицето ѝ издава паника.

Зухал бързо се отдалечава от кабинета и се отправя към стаята на Джанан, отчаяно търсейки я. Но когато стига до стаята, открива, че тя е празна. Паниката в нея се засилва.

– Къде е тя?! – изсъсква Зухал на глас.

Тя среща Чичек в коридора и спира рязко.

– Чичек, виждала ли си Джанан? – пита тя, опитвайки се да прикрие треперенето в гласа си.

Чичек отговаря с равнодушен тон:

– Излезе преди малко. Каза, че има спешна работа.

Зухал бързо изважда телефона си и набира Джанан. Но линията е заета.

Докато пътува към болницата, телефонът на Джанан звъни. На екрана ѝ се изписва името на приятеля ѝ – мъжът, с когото е крои планове да забогатеят за сметка на Яман. Джанан вдига.

– Къде си, Джанан? – гласът му звучи раздразнено. – Пренебрегваш ме напоследък. А нали обеща, че ще пътуваме по света с парите на сина ти?

Джанан стиска устни.

– Всичко върви по план – уверява го тя, опитвайки се да звучи убедително. – Просто имай търпение. Скоро всичко ще стане, както го планирахме.

– Търпението ми се изчерпва, Джанан. Започвам да губя вяра в теб.

– Повярвай ми – прекъсва го тя. – Всичко ще бъде наред. Ще се обадя по-късно.

Тя прекъсва разговора и затваря очи за миг. Изражението ѝ е смесица от напрежение и решителност.

В същото време Яман и Недим разбират, че собственикът на мотоциклета, с който е пристигнал доставчикът на цветя принадлежи на Неджми.

Когато Джанан пристига в болницата, влиза в стаята на Зия с изражение на показна загриженост. Тя се приближава към леглото му, а Зия я поглежда с уморени очи.

– Ах, милият ми син! – въздъхва тя, сякаш е много засегната. – Защо направи всичко това и отново ни натъжи? Сега отново ще те затворят.

Зия се намръщва, а очите му се насълзяват.

– Направих го заради Яман. Ако той умре, ще умра и аз. Исках да разбере, че не мога да живея без него.

Джанан леко сяда до леглото му и взема ръката му в своята.

– Не казвай това, синко. Аз съм майка ти. Готова съм да му дам черния си дроб, да направя всичко, за да го спася. Но Яман не иска да приеме помощта ми. Той отказва последната ми надежда. Поговори с него, моля те, сине!

Зия поклаща глава.

– Не мога да говоря с него, мамо. Той ти е ядосан и няма да приеме.

Джанан се навежда по-близо, поглеждайки го с театрална сериозност.

– Той ще приеме, ако ти поговориш с него! Животът на брат ти е в твоите ръце. Ти ще го убедиш!

Зия преглъща трудно, лицето му е измъчено.

– Не мога, мамо. Яман не е като мен. Той няма да те приеме. Но аз... аз ще му дам моя черен дроб. Аз съм неговият брат, аз ще го спася!

Джанан изтръпва за миг, но бързо се възстановява.

– Ти си болен, синко. Лекарите могат да вземат черния ти дроб едва след... смъртта ти. – Мили Боже, какви думи ме принуждаваш да кажа! Аз съм единствената надежда на брат ти!

След като Джанан си тръгва, на Зия му хрумва безумна идея: тъй като само след смъртта му лекарите ще могат да трансплантират черния му дроб, той решава да умре, за да спаси брат си.

Той взема телефона си и набира Сехер.

– Сехер... искам да знаеш нещо. Никога няма да позволя на Яман да умре. Никога. Ще направя всичко необходимо за него. Всичко!

Сехер се опитва да го успокои, но Зия приключва разговора.

Зия се оглежда из стаята. Очите му се спират на чаршафа върху леглото. Той го взема и започва да го навива, сякаш е в някакъв транс.

– Ако смъртта ми може да спаси Яман, тогава ще го направя – промълвява той с тих, но решителен глас.

Дуйгу и Али се състезават с велосипеди. Дуйгу печели двубоя, въпреки че наскоро се е научила да кара колело. Когато след състезанието сядат на една пейка, за да похапнат, някой им открадва велосипедите.

Връщайки се в участъка Дуйгу вижда Сехер. Двете отиват да пият кафе и си разказват за проблемите. Сехер разказва на Дуйгу, че търсят донор за Яман, защото има проблем с черния дроб. Дуйгу се ядосва, че Сехер не ѝ се е обадила, за да бъде до нея в тези трудни моменти. Дуйгу казва, че с радост би станала донор за Яман, ако им съвпадаха кръвните групи.

Дали Дуйгу няма да сподели проблемът на Яман с г-жа Султан, която знае истината, че Али и Яман са братя?

След като се връщат на работа, Дуйгу получава обаждане от Айтен, момичето, което се грижи за Семра. Семра принуждава Айтен да се обади на Дуйгу, уж без знанието на Семра, за да ѝ каже, че са дошли да заведат майка ѝ в клиниката. Дуйгу се втурва към къщи.