В епизод 412 на турския сериал „Наследство“: Яман открива, че Джанан е идеалният донор за него, но с твърдост заявява, че по-скоро би умрял, отколкото да приеме нейната помощ. Ще успее ли Сехер да го убеди да приеме помощта, или омразата на Яман към Джанан ще се окаже по-силна от желанието му за живот?
НАКРАТКО какво се случва в епизод 413 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 18 ноември 2024 по NOVA.
Джанан разбира, че Сехер не може да убеди Яман да приеме тя да му стане донор и решава да използва Зия за тази цел.
Зия преживява тежко истината, че Яман скоро може да умре.
Сехер и Яман намират Зия на гробищата, където е изкопал два гроба.
Семра е измислила план как да раздели Али и Дуйгу.
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
Зухал и Джанан седят и закусват. Зухал, видимо напрегната и ядосана, не издържа и рязко се обръща към Джанан:
– Как можеш да си толкова спокойна в този момент?!
– Не съм спокойна – отвръща тихо Джанан, опитвайки се да запази самообладание. – Но се надявам, че Сехер ще успее да убеди Яман.
Зухал свива устни с недоверие.
– Много се надяваш! Не виждаш ли? Те дори не дойдоха на закуска! Ами ако тя не успее да го убеди? – пита тя, отчаянието в гласа ѝ все по-очевидно.
– Тихо! – прошепва Джанан, накланяйки глава към вратата. – Идват!
Зухал веднага замълчава и напрегнато се изправя в стола си. Вратата се отваря, и в стаята влиза Сехер, видимо уморена и натъжена. Тя ги поздравява с тих глас, а Джанан бързо я пита:
– Успя ли да говориш с Яман?
Сехер мълчи, сякаш думите ѝ са заседнали в гърлото. Погледът ѝ издава всичко – мъка, разочарование, отчаяние. В този момент в стаята влиза и самият Яман. Лицето му е непроницаемо, а тежестта в погледа му предизвиква напрежение. Той ги поздравява хладно и сяда на масата.

В този момент Адалет влиза с чая. Яман я поглежда и пита:
– Къде е Зия?
– Закуси по-рано – отговаря тя. – Сега е в градината, грижи се за цветята си.
Настава тежка тишина, която е прекъсната от телефона на Яман. Той го вдига, а отсреща е Недим. Гласът на Недим е настойчив и загрижен:
– Яман, трябва да знаеш нещо важно. Инцидентът с господин Зеки не е случайност. Било е капан! Намерихме бележка, в която ясно пише, че няма да ти позволят да живееш.
Лицето на Яман се свива от ярост, и той едва сдържа гнева си.
– По дяволите! – изсъсква той и приключва разговора, стиснал телефона в ръката си.
– Какво става? Проблеми ли има? – пита притеснена Сехер.
Яман я поглежда с присвити очи:
– Да! Оказва се, че Зеки не е паднал случайно.
– Какво? – шокирана е Сехер, не може да повярва на чутото. – Искаш да кажеш…
– Да. Някой е влязъл в стаята му и се е опитал да го убие! Очевидно е дело на някой от моите врагове – казва Яман с мрачен тон, стиснал юмруци.
– Но защо? – недоумява Сехер, търсейки смисъл в случилото се.
– За да ме убият!
– Не, това е невъзможно, не мога да го приема! – Сехер потреперва от страх и ужас.
Зухал, която до момента слуша внимателно, се обажда с леко притеснен глас:
– Има ли някакви доказателства за това кой го е направил?
– Единственото, което имаме, е бележката – отвръща Яман. – Но ще намеря виновника, и когато го направя, лично ще му дам урок, който никога няма да забрави!
При тези думи Джанан едва забележимо потръпва.
Яман става от масата и излиза с решителна стъпка.
Сехер се опитва да сдържи сълзите си. Очите ѝ са изпълнени с болка, но тя не иска да се предаде на отчаянието. Зухал поставя ръка на рамото ѝ и казва да не се сдържа, да си поплаче.
Сехер едва сдържа сълзите, но въпреки това се обръща към Джанан и ѝ благодари за това, че макар, че е болна е намерила сили и е отишла да си направи изследвания.
– Няма защо да ми благодариш, дъще. Важно е Яман да бъде добре! Всичко съм обмислила – дори това да ме отведе до края, не се страхувам. Аз така или иначе съм болна! Ако Яман иска, нека ме изгони от имението, нека ме презира, но трябва да се съгласи на трансплантацията. Нищо друго не искам! – отвръща Джанан.
– Наистина не разбирам какво прави Яман! – намесва се Зухал. – Ако не мисли за себе си, поне да помисли за Юсуф! Сехер, ти си единствената, която може да го убеди! Никой друг освен теб не може да го направи!
Сехер усеща все по-голяма тежест върху раменете си. Джанан, забелязала това, тихо добавя:
– Зухал е права, Сехер. Животът на Яман е в твоите ръце. Моля те, иди при него и го убеди. Ти можеш да го спасиш!
Действието прескача. Сехер излиза на терасата и чува как Яман разговаря със Зия. Яман го гледа уверено и го уверява:
– Всичко ще бъде наред, батко, не се тревожи.
Зия го поглежда с леко притеснение и пита:
– А как е Зеки?
– Добре е, не се тревожи – отговаря спокойно Яман, като внимателно избягва подробности, знаейки, че Зия не знае какво се е случило със Зеки.
Зия се прибира, а Сехер се приближава към Яман и с решителност в погледа си и му казва рязко:
– Не те ли е срам да даваш празни надежди на хората, които те обичат?
Яман я поглежда, изненадан от тона ѝ, но тя продължава, като в гласа ѝ се прокрадва и болка, и гняв.
– Когато батко Зия разбере за твоята смърт, какво ще стане тогава, Яман? Какво да му кажа? Че си си отишъл, защото гордостта ти е била по-важна от нас? Така ли да му кажа?
– Недей… недей така, не говори така, моля те… – казва Яман, опитвайки се да успокои напрежението.
– Не, Яман, ще говоря! Защото ако не ти го кажа сега, може би по-късно няма да имам тази възможност! – изрича Сехер с отчаяна решителност. – Не мога да ти позволя да умреш! Чуваш ли ме? Времето ти изтича, но ти сякаш не го разбираш!
Яман без да каже нищо оставя Сехер сама на терасата.
Докато Сехер стои сама разбира и отчайва, в другия край на терасата, скрита в сянката, стои Джанан, която през цялото време наблюдава и подслушва разговора им. Лицето ѝ се изкривява от гняв и разочарование, като прошепва през зъби:
– Ах, ти глупачка такава! Не успя да го убедиш… Явно трябва да действам аз. Щом с нея не се получава, ще направя така, че с него да стане. – Устните ѝ се разтягат в тънка усмивка, разбираме, че Джанан е замислила нещо опасно.
Джанан забелязва Зия в градината и решава, че моментът е настъпил. Приближава се до него и със студена решителност му разкрива цялата истина за Зеки, че той не може да стане донор на Яман и брат му може да умре.
Очите на Зия се разширяват от ужас:
– Но… тогава Яман ще умре! – повтаря той, поразен осъзнавайки какво му е казала майка му, а после повтаряйки си, че Яман ще умре влиза в къщата.
Джанан го гледа със задоволство, видимо доволна от постигнатото – семето на страха вече е посято.
Зия, не можейки да понесе мисълта за предстоящата загуба, решава да избяга от имението.
Дженгер спешно съобщава на Яман и Сехер за изчезването му.
– Къде ли може да е отишъл? – пита тревожно Сехер. – Дали е разбрал всичко?
– Мисля, че знам къде е – отговаря Яман с мрачно изражение, осъзнавайки къде най-вероятно ще намерят брат му.
Когато пристигат, виждат Зия, коленичил пред земята с мрачен и решителен израз. До него има изкопани два гроба. Сехер се спира за миг, докато Яман се приближава към брат си, поглеждайки с болка към него.
Зия вдига поглед към него, очите му са изпълнени със сълзи и неизмерима скръб.
– Изкопах два гроба… – повтаря Зия. – Един за мен и един за теб. Ако ти си тръгнеш… и аз ще те последвам. Не мога да живея без теб!
Яман се приближава, прегръща Зия с цялата си сила и твърдо заявява:
– Няма да ходим никъде, чуваш ли ме? Няма да умираме. Всичко ще бъде наред, обещавам ти!
Какво мисиите, дали Яман ще приеме, заради Зия Джанан да му стан донор?
Сутринта Дуйгу и Али пристигат на работа в добро настроение. Те се смеят и разговарят, заредени с енергия за предстоящия ден. По-късно Дуйгу излиза на специална операция с Волкан, а Али получава неочаквано обаждане от Семра. Тя го моли да дойде при нея, но настоява Дуйгу да не научи за срещата им.
Междувременно действието се прехвърля при Дуйгу и Волкан. Докато се подготвят за операцията, на Волкан изведнъж му прилошава. Погледът му се замъглява, всичко около него започва да се движи. Дуйгу веднага забелязва, че нещо не е наред.
– Волкан, добре ли си? – пита тя, загрижена. – Изглеждаш много зле. Хайде, трябва да отидем в болницата!
– Не можем – отвръща той, упорит, макар и видимо страдащ. – Имаме задача, не мога да се откажа сега.
Дуйгу не се примирява лесно и заявява:
– Добре, тогава ще извикам такси, за да те откара в болницата. Не мога да те оставя така!
Докато тя излиза да потърси помощ, действието се пренася при Али, който пристига при Семра. Тя го посреща с искрена молба:
– Али, трябва да ми помогнеш. Търся лекар и клиника, защото реших да се лекувам.
Али я поглежда изненадано и леко притеснено:
– Ще ви помогна, разбира се, но не е ли по-добре да обсъдите това с Дуйгу?
Семра поклаща глава и със заговорнически тон продължава:
– Али, ти познаваш Дуйгу. Мислиш ли, че тя ще се съгласи да ме прати в болница? Никога няма да ми позволи! Но аз съм твърдо решена да се излекувам. Хайде, намери ми доктор и клиника, но не ѝ казвай нищо, докато не сме сигурни. После заедно ще я убедим. Нека това бъде нашата тайна. Нали си ѝ най-добрият приятел?
Али стои замислен за миг, а Семра добавя, като го гледа с настойчив поглед:
– Е, Али, синко, какво ще кажеш? Ще ми помогнеш ли?
След кратко колебание Али въздъхва и казва:
– Добре, ще ви помогна.
Семра доволно го изпраща и се връща при Айтен – момичето, което ѝ помага, докато Дуйгу е на работа. Усмихната и видимо удовлетворена, Семра заявява на Айтен:
– Нали ти казах, че Али веднага ще се съгласи.
Айтен обаче се намръщва и отвръща тихо:
– Това, което правите, не е правилно, госпожо Семра…
– Дори не си и помисляй да казваш на някого! – прекъсва я рязко Семра, заплашително свивайки очи. – Ако го направиш, ще те изгоня и ще останеш без работа!
Айтен свива рамене, примирена, но с леко напрегнато изражение.
Действието прескача в болницата.
Вулкан има тумор в мозъка и ако не му се направи спешно операция може и да умре. Вулкан отказва, а лекарят, който както разбираме му е и чичо му казва, че туморът се намира на такова място, че той може да започне да забравя, да не може да контролира гнева си, може да има и халюцинации… Волкан го уверява, че нищо му няма и засега ще се лекува само с лекарства.
от Катя Господинова • 16.11.2024