„Наследство“ еп.411: Яман прави изненада за Сехер, а тя не спира да плаче...

В епизод 410 на турския сериал „Наследство“: Сехер получава лоша новина от Недим – г-н Зеки, който беше готов да стане донор на Яман, е паднал от балкона на хотелската си стая. В момента той е в болница и се бори за живота си. Сигурно се досещате кой стои зад това… Ще намери ли Сехер сили да съобщи лошата новина на Яман?

НАКРАТКО какво се случва в епизод 410 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 13 ноември 2024 по NOVA.

Джанан е убедена, че Сехер и Яман са в безизходно положение и с нетърпение ги очаква да дойдат при нея, за да я молят да даде на Яман парче от черния си дроб. Но побеснява, когато вижда, че Яман и Сехер щастливи напускат имението.

Яман подготвя изненада за Сехер, но вместо сълзи от радост, тя не спира да плаче... Яман скоро осъзнава, че причината не е вълнението. Ще намери ли Сехер сили да му разкрие истината?

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

Сехер е в спалнята, където ходи напред-назад съсипана, неспособна да намери начин да разкрие истината на Яман. Въздиша тежко, а погледът ѝ случайно попада на албума, който Яман мечтае да запълни със спомени. Мислите ѝ я връщат към снощната вечер, когато той беше толкова въодушевен и щастлив, докато двамата се снимаха.

Неочаквано вратата се отваря и Яман влиза с усмивка.

– А, ти си била тук? – казва той с изненада в гласа.

Сехер бързо избърсва сълзите си.

– Ти търсеше ли ме? – опитва се да отвърне тя със спокоен глас, но Яман веднага забелязва следите от сълзи в очите ѝ.

– Защо очите ти са пълни със сълзи? – пита той загрижено и поглежда към албума в ръката ѝ. – Видяла си снимката ни и затова си се разчувствала?

– Ще направим още много такива снимки – обещава той. – Ние двамата ще изживеем заедно един дълъг живот! Снимките са, за да ни носят щастие, а не тъга!

При тези думи от очите на Сехер отново потичат сълзи, неволни и неконтролируеми. Яман я погалва по лицето, опитвайки се да ѝ вдъхне кураж.

– Моля те, успокой се, защото искам да те заведа на едно специално място – казва той.

– Къде? – пита Сехер.

Яман отива до гардероба и се връща, носейки нейния шал и палто. Увива нежно шала около врата ѝ и ѝ помага да облече палтото, без да откъсва поглед от лицето ѝ.

– Няма ли да ми кажеш къде ще ходим? – пита тя с леко вълнение, което се прокрадва в гласа ѝ.

– Ще те заведа на едно много специално място – отвръща той, оставяйки мистерията да виси във въздуха

В същото време Джанан споделя на Зухал, че Сехер знае за тежкото състояние на Зеки в болницата, защото преди малко я е видяла да плаче. Тя добавя, че вероятно Сехер в този момент разказва на Яман за случилото се, и двамата се чудят какво ще последва оттук нататък.

Междувременно Яман и Сехер излизат от къщата, хванати за ръце, видимо спокойни и усмихнати. Но Сехер спира и го моли да не ходят никъде, като тихо добавя, че има да пие лекарства и се нуждае от почивка.

– Сега ли е времето да ходим където и да било? – пита го тя с тревога в гласа.

Яман се усмихва уверено и нежно я прегръща.

– Да, сега е най-подходящото време – отговаря той спокойно. – Всичко друго може да почака!

Докато разговарят, Зухал наднича през прозореца и с изненада вижда двамата, които се държат за ръце в двора и изглеждат щастливи.

– Ела да видиш! – обръща се тя към Джанан. – Виж какво направи!

Джанан, объркана, се приближава и ги поглежда.

– Къде са тръгнали? – прошепва тя, невярваща.

– Не знам накъде отиват, но очевидно не са без настроение! – отвръща Зухал със завист.

– Значи Сехер не е говорила с Яман! – казва Джанан, разочарована. – Боже, каква глупачка! Докога ще се преструва на щастлива?

Ядосана и обзета от ревност, Джанан стиска юмруци и си прошепва злобно:

– Но много скоро щастието ѝ ще приключи! Те ще бъдат съсипани!

Действието прескача. Яман води Сехер на прекрасно място, близо до езеро, обгърнато от зеленина и тишина, където природата сякаш диша с тях.

– Боже, колко е красиво тук, сякаш се намирам в рая! – възкликва Сехер, заслепена от пейзажа. – Но все още не разбирам защо сме тук…

– Харесва ли ти това място? – пита я Яма.

– Изумена съм! Но мисля, че твоята тайнственост е излишна – добавя тя с лека усмивка. – Защо дойдохме тук? Какво ще ми покажеш?

Яман се усмихва и ѝ посочва с ръка околността.

– Погледни наоколо! Това парче земя съм го купил, за да построим тук къщата на мечтите си и да остареем в нея заедно. Но не само това – ще построим повече от една къща, за да може и Юсуф, и децата ни да бъдат близо до нас.

Докато Яман говори с вълнение за техния бъдещ дом, за живота, който иска да изживеят заедно, за децата, които един ден ще играят в тази градина, сърцето на Сехер се свива. Тя започва да плаче, сълзите ѝ се стичат неудържимо, и Яман бързо разбира, че тези сълзи не са от щастие.

– Сехер, какво се случва? – пита той с тревога, държейки лицето ѝ в ръцете си. – Моля те, кажи ми истината.

Под тежестта на притеснението и страха си, Сехер най-сетне се пречупва и разказва през сълзи какво се е случило с г-н Зеки тази сутрин. През хлиповете си тя описва трагичната ситуация, неспособна да сдържа тъгата и болката, която я измъчва.

Яман е много ядосан, но виждайки как Сехер плаче безутешно, нежно я прегръща, опитвайки се да ѝ вдъхне спокойствие и увереност. Той тихо ѝ прошепва утешителни думи, а двамата се отправят обратно към имението, където ги очаква Недим. Виждайки ги, Недим веднага разбира, че Яман вече знае истината.

– Как е г-н Зеки? – пита притеснена Сехер.

– Няма промяна – отвръща Недим с тъга.

Юсуф прекъсва напрегнатия разговор, като моли леля си да дойде при него, за да му помогне с домашното и я моли да му донесе лимонада. Сехер оставя Яман и Недим и отива в кухнята за лимонада.

– Как е станало това, Недим? Как е възможно да се случи? Паднал ли е, или някой го е блъснал? – пита Яман с тревога.

– Все още разследваме, Яман – отговаря Недим

Яман го поглежда гневно и с болка в гласа продължава:

– Този човек дойде тук, без дори да се замисли, само за да помогне, а какво направихме ние? Не успяхме да защитим човека, който беше готов да даде част от черния си дроб! Не трябваше това да му се случва! Поверих го на теб, Недим!

Камерата ни показва Зухал и Джанан, които подслушват напрегнатия разговор между Недим и Яман. В този момент Сехер отива към стаята на Юсуф, но Джанан и Зухал я пресрещат и уж загрижени я питат какво е станало и защо Яман изглежда толкова ядосан.

– С г-н Зеки, който пристигна, за да бъде донор, се случи нещо ужасно! Паднал е от балкона – обяснява Сехер, докато Джанан и Зухал се преструват на изненадани и потресени .

– А сега какво ще стане с лечението на Яман? – пита притеснено Зухал.

Сехер отвръща, че приоритетът им в момента е г-н Зеки да се възстанови, а те ще търсят и други решения. Нищо не е приключило.

Джанан иска да спомене за документа от болницата, който очаква да получи, но Сехер я прекъсва и казва, че ще говорят за това друг път. Видимо раздразнена, Джанан стиска зъби и се заканва в най-скоро време да отмъсти на Сехер.

Междувременно Яман нарежда на Недим да направи всичко възможно, за да може г-н Зеки да се възстанови възможно най-бързо. Недим го информира, че състоянието на черния дроб на Зеки все още е неизвестно.

– Какво, мислиш, че сега ме интересува неговият черен дроб? Не ме интересува дали ще бъде мой донор или не! Единственото, което искам, е той да се оправи! Това ми е достатъчно! – заявява Яман.

По-късно вечерта, Яман споделя с Дженгер своята тревога, че усеща как врагът му е много близо. Но той не иска само да го усеща – иска да се изправи срещу него, да го види очи в очи и да му обяви война. Несигурността обаче го разяжда отвътре, защото не знае срещу кого трябва да се бори.

Дженгер, опитвайки се да го успокои, му казва, че за всяко нещо в този живот има отредено време и че един ден истината ще се разкрие.

Пред полицейския участък Дуйгу споделя с Волкан какво се е случило между Али и майка ѝ. Али успял да убеди майка ѝ да останат в Истанбул, но очевидно Семра му поставила условие.

– Какво условие може да му постави? – изненадан е Волкан.

– Да се държи далеч от мен!

– Как така? – пита Волкан, все още невярващ. – Вие да не сте деца?

– Волкан, има доста неща, които не знаеш. Накратко, ситуацията е такава. Виж докъде стигнахме само заради едно недоразумение!

– Дуйгу, сигурна ли си, че майка ти наистина не е разбрала правилно? Между теб и Али наистина ли има само приятелство?

– А какво друго може да бъде, Волкан? Комисар Али ми е добър приятел! Откакто дойдох в Истанбул, винаги ме е подкрепял…

В този момент Волкан усеща как главата му се замайва, всичко за миг се завърта пред очите му. Дуйгу забелязва и го пита дали е добре, но Волкан я уверява, че нищо му няма. В този момент телефонът му звъни – обажда се сестра му. Волкан става и се отдалечава, за да поговори.

Сестра му го моли да не пренебрегва здравето си, но той отговаря с леко подсмихване, че „лекарството“ е точно до него, а погледът му е отправен към Дуйгу.

По същото време Али случайно научава, че днес е рожденият ден на Дуйгу. Той моли Кара да подготви изненада за нея, но уточнява, че самият той няма да присъства, защото е дал обещание на майка ѝ.

Кара и останалите от екипа изненадват Дуйгу с торта и поздравления за рождения ден, поднасят ѝ подаръци и я обгръщат с топлина. Но въпреки празничната атмосфера, тя стои тъжна и замислена. Кара я поглежда с притеснение. Кара я пита, какво става, а Дуйгу ѝ казва, че от 7 години не празнува рождения си ден.

За разлика от останалите, Волкани е купил бижу за Дуйгу. Първоначално той се колебае дали да ѝ го даде, но след това намира смелост да го остави на бюрото и заявява, че той ѝ е направил този подарък.