„Наследство“ еп.410: Джанан унищожава надеждата на Сехер и Яман!

В епизод 409 на турския сериал „Наследство“: След като Недим съобщава на Сехер, че роднината на Яман е подходящ да стане негов донор, тя казва добрата новина на Яман. Как ще реагират Джанан и Зухал, когато разберат, че е намерен донор за Яман?

НАКРАТКО какво се случва в епизод 410 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 13 ноември 2024 по NOVA.

Сехер получава лоша новина от Недим – г-н Зеки, който беше готов да стане донор на Яман, е паднал от балкона на хотелската си стая. В момента той е в болница и се бори за живота си. Сигурно се досещате кой стои зад това…

Ще намери ли Сехер сили да съобщи лошата новина на Яман?

Ще замине ли Дуйгу с майка си в Анкара?

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

Сехер и Яман се наслаждават на любовта си. Всеки техен поглед и усмивка са пропити с нежност, а връзката им е като невидима нишка, която ги обвива и защитава от всички бури. Но щастието им не остава незабелязано.

В сянка дебнат хора, които искат да съсипят този свят на обич и хармония, създаден от двамата.

Сред тях е Зухал. Тя наблюдава как Яман и Сехер се смеят и разменят мили и нежни погледи, и не може да проумее как те са толкова безразлични към всичко останало и най-вече към състоянието, в което се намира Яман. Разстроена, Зухал решава да действа. Тогава Зухал се нахвърля върху Джанан и ѝ казва, че е по-добре да не си играе с нея. Джанан, която не познава добре Зухал, усеща ледената заплаха в думите ѝ и разбира, че трябва да е внимателна.

Същевременно Яман и Сехер получават важна новина – най-накрая е намерен подходящ донор.

Сега Яман и Сехер имат надежда, че операцията ще мине добре и те най-накрая ще могат да се справят с тези трудности.

Но…

Яман е на терасата, загледан в хоризонта, когато се появява Дженгер.

– След новината, която получих, сякаш дишам по съвсем различен начин! До вчера бях потънал в непрогледен мрак – споделя Яман, гласът му е изпълнен с надежда.

– Да гледаш в бъдещето с надежда… това е невероятно чувство – отвръща Дженгер.

В този момент на терасата излиза малкият Юсуф и с широка усмивка съобщава на чичо си, че закуската е готова. Яман го хваща за ръка и заедно влизат в къщата. Поглеждайки всички около масата, той усеща топлината на подкрепата им и не може да сдържи благодарността си.

– Благодаря ви, че бяхте до мен в този труден момент. Без вас нямаше да се справя.

Докато Яман и Сехер разменят влюбени погледи, Джанан ги наблюдава отстрани, лицето ѝ е застинало, но очите ѝ горят от прикрита злоба.

„Как им сияят очите… Но много скоро ще угася тези пламъци,“ мисли си тя.

Действието прескача. Бясна, Зухал нахлува в стаята на Джанан с твърдо изражение и злобен блясък в очите.

– Събирай си партакешите и се махай оттук, защото не мога да гледам мутрата ти и минута повече! – изсъсква тя.

– Ако не си тръгнеш доброволно, ще отида и ще разкажа всичко на Яман – заплашва я Зухал, като стиска ръцете си в юмруци.

Джанан се усмихва спокойно, с хладнокръвие, което още повече разпалва гнева на Зухал.

– Виж, Зухал, ние с теб работим заедно. Не забравяй, че аз имам доказателства срещу теб — подчертава Джанан с леко подигравателен тон. — Но, повярвай ми, няма да се откажа от това, което съм намислила. Ако трябва, ще премина към план Б!

– Какво си намислила този път? — пита Зухал с нервен глас.

– Леко ще навредим на здравето на донора на Яман — отговаря Джанан спокойно, сякаш споделя незначителна подробност.

С ехидна усмивка тя добавя:

– Недим се занимава със Зеки, донорът на Яман, ето и работа за теб. Ти трябва да разбереш, в кой хотел се е настанил.

Зухал веднага се обажда на Недим, под претекст че иска да му благодари. С мил тон му казва, че благодарение на него в имението всички празнуват.

– Нека и операцията да мине успешно, и тогава ще празнуваме всички заедно — отговаря Недим.

Зухал го прекъсва, подготвила внимателно своята молба.

— Недим, ще можеш ли да предадеш нашите благодарности на г-н Зеки? Всъщност искам да му изпратя цветя в знак на признателност. Къде точно е отседнал?

— Не се тревожи, Зухал, аз ще му предам благодарностите — отвръща Недим.

– Не, наистина, искам да му изпратя и картичка — настоява тя.

След кратка пауза, Недим се съгласява и ѝ продиктува адреса на хотела и номера на стаята на Зеки. Зухал предава информацията на Джанан

– Свърших моята част, сега е твой ред — казва тя.

Действието прескача. Неджми се свързва с Джанан, притеснен, и съобщава, че е трудно да се добере до стаята на Зеки, защото Недим е поставил охрана из целия хотел.

– Дегизирай се като разносвач на цветя — предлага Джанан спокойно. — Така ще влезеш незабелязано.

Малко по-късно Неджми отново се обажда, за да съобщи резултата:

– Работата е свършена. Г-н Зеки загуби равновесие и… падна от балкона.

Джанан съобщава новината на Зухал, която изпада в паника.

– Какво искаш да кажеш? Че сега човекът се бори за живота си?! Аз поисках адреса от Недим, ще разберат, че съм замесена, и това ще е краят ми! — изпада в истерия Зухал.

Джанан я прекъсва с леден глас.

– Не бъди страхлива. Помислила съм за всичко. Първо пристигнаха твоите цветя с картичка, а след тях Неджми занесе „моите“ — но без подпис. Когато Яман я види, ще си помисли, че е дело на някой от враговете му. Всичко е под контрол, няма защо да се притесняваш.

Зухал въздъхва облекчено, но продължава да бъде напрегната.

– А какво ще стане с твоето донорство? Кога ще кажеш, че не си болна?

Джанан се усмихва самодоволно.

– До няколко дни документът, че съм здрава, ще е в ръцете ми. Съвсем скоро ще бъда господарката на имението, а Сехер ще бъде изхвърлена. Ще постигна всичко, което съм намислила.

В същото време Сехер е готова да тръгне с Яман, за да посетят г-н Зеки. Специално за него тя е приготвила сладкиш в знак на благодарност. Сехер стои пред къщата, усмихната и щастлива, когато телефонът ѝ звъни. Поглежда екрана и вижда, че я търси Недим.

— Недим, ние след малко ще тръгнем. Чакам Яман — казва тя.

Настъпва напрегната пауза, докато Недим събира сили и търси подходящите думи да съобщи новината.

— Сехер, аз дори не знам как да ти го кажа, но… случи се нещо ужасно. Зеки падна от балкона на хотелската стая и в момента е в болницата. Състоянието му е критично.

Сехер замръзва на място, сякаш времето спира. Тя едва успява да прошепне:

— Не, това не може да бъде! — думите ѝ са пропити с отчаяние. — Не, не може…

Тя е толкова шокирана, че не забелязва Яман, който излиза от къщата, готов за срещата с г-н Зеки.

— С кого говореше? С Недим ли? — пита Яман, забелязвайки промяната в настроението ѝ.

— Да — успява да отговори Сехер, но очите ѝ издават бурята в душата ѝ.

— Защо си така разстроена? — пита Яман с леко притеснение в гласа.

Сехер бързо търси начин да скрие истината.

— Г-н Зеки… е в болницата, защото са поискали допълнителни изследвания. Днес няма да можем да го видим.

Яман се усмихва успокоително и слага ръка на рамото ѝ.

— За това ли се разстрои? Не трябва! Хайде, да влезем вътре. Навън е студено — предлага той.

Действието прескача. Сехер седи сама на дивана в спалнята, погълната от мъка и мисли. Гледа в празното пространство, сякаш търси отговор, който не може да намери.

— Как да му кажа, че надеждата, за която се държахме, е съсипана? — прошепва тя на себе си, отчаяна и съкрушена. — Но… не, аз трябва да му кажа. През всичко минахме заедно, и през това ще преминем!

Сълзите бавно се стичат по лицето ѝ, но тя знае, че няма право да се отчайва. Сехер решава, че трябва да бъде силна заради Яман, заради любовта им, и заради всичко, което са преживели заедно.

Сехер излиза от стаята с натежало сърце. Чува смеха на Яман и Юсуф, които си говорят и играят на дартс в стаята на Юсуф. Детският смях на Юсуф и спокойният глас на Яман, изпълнени с радост, само засилват болката в душата ѝ. Сълзите започват да се стичат по лицето ѝ, и тя бързо ги избърсва.

Докато се опитва да овладее емоциите си, пред нея се появява Джанан, с престорена загриженост в погледа.

— Сехер, какво е станало? Защо си плакала? — пита преструвайки се на притеснена Джанан.

— Имам алергия — казва тя тихо, избягвайки директния поглед на Джанан. След това се обръща и тръгва надолу по стълбите.

„Значи си научила новината?“ — мисли си Джанан, а върху лицето ѝ се разлива едва забележима, злорада усмивка.

На сутринта Кара забелязва, че Дуйгу е подготвила молба за прехвърляне в Анкара. В очите ѝ проблясва смес от решителност и тъга. Кара се опитва да разбере мотивите ѝ, но Дуйгу ѝ отговаря с хладен тон:

— Ти си ми длъжник, Кара! Помниш ли, каза неща, които не трябваше. Сега те моля да запазиш тайната ми и да не казваш на никого, особено на комисар Али.

Малко по-късно, когато Али пристига в участъка, Кара без да иска му споменава, че Дуйгу е решила да си тръгне и е подала молба за прехвърляне. Али моментално се напряга и отива да намери Дуйгу.

Открива я в салона, а в погледа му се чете смесица от объркване и болка. Пита я направо дали има нещо, което иска да му каже.

(!Разплакана, Дуйгу му благодари за приятелството и с тежко сърце признава, че не иска да напуска, но трябва – заради майка си.

— Трябваше да направя избор и избрах нея — прошепва тя, а очите ѝ се изпълват със сълзи. — Моля те да ми простиш! Благодаря ти за всичко, което направи за мен, за подкрепата ти… Никога няма да те забравя. А ти… няма да ме забравиш, нали?

Думите ѝ идват от сърцето, а болката в тях е осезаема. Дуйгу прегръща Али с отчаяна нежност, а той я притиска, като усеща как част от него се разпада. Мълчанието помежду им е тежко, сякаш никой от двамата не се осмелява да каже онова, което наистина чувства. !)

!Разбираме, че всичко това Дуйгу е искала да каже на Али, но не се осмели.

— Нямам какво да ти кажа — казва Дуйгу, сякаш се опитва да се защити от собствените си емоции. — А ти? Имаш ли нещо да ми кажеш?

— Не — отговаря Али с приглушен глас.

Али решава да отиде при Семра, за да я разубеди. Гледайки я в очите, той ѝ заявява, че е несправедливо да принуждава Дуйгу да замине, когато тя е щастлива тук и не е направила нищо, за което да се срамува.

— Дуйгу е щастлива тук, и аз няма да позволя да замине. Ще говоря с шефа да не одобрява молбата ѝ. Това, което правите, е несправедливо спрямо дъщеря ви — казва твърдо той.

Семра го обвинява за ризата, която е намерила в стаята на Дуйгу, като му намеква за непозволена близост. Али настоява, че между тях има само приятелство, но тя остава недоверчива и заявява решението си – с Дуйгу ще напуснат града. В отчаянието си Али прави последния ход, който му остава, и споменава Ясемин.

— Ясемин е в Истанбул, и ако заминете, трябва да забравите, че някога ще я откриете.

След тези думи Семра се поколебава и накрая се съгласява да останат, но поставя условие – Али да стои колкото се може по-далеч от Дуйгу. Али приема.

Връщайки се в полицейския участък, той съобщава на Дуйгу, че е убедил майка ѝ да не се връщат в Анкара. Дуйгу обаче усеща, че нещо се е променило. Али вече се държи студено и дистанцирано с нея, сякаш ги разделя невидима стена. Дуйгу не може да разбере защо се е отдръпнал толкова рязко, и не подозира за обещанието, което е дал на майка ѝ.

Семра се връща вкъщи, придружена от Айтен, момичето, което се грижи за нея. Когато виждат Султан, Семра предупреждава Айтен да не ѝ казва нищо за разговора, който е провела с Али, защото не иска да си разваля приятелството с нея.