В епизод 408 на турския сериал „Наследство“: Недим се обажда на Сехер с добри новини: най-накрая е успял да се свърже с далечен братовчед на Яман, който е изразил готовност да стане донор.
НАКРАТКО какво се случва в епизод 409 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 12 ноември 2024 по NOVA.
След като Недим съобщава на Сехер, че роднината на Яман е подходящ да стане негов донор, тя казва добрата новина на Яман.
Как ще реагират Джанан и Зухал, когато разберат, че е намерен донор за Яман?
Семра поставя условие на Дуйгу, за да ѝ прости.
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
Действието продължава от предния епизод Яман казва на Сехер, че сега е наред желанието му да научи чужд език.
– Това няма да е толкова лесно, колкото предишните ти желания – отвръща Сехер с лека усмивка.
– Няма значение! Най-важното е ти да си до мен – отговаря Яман, поглеждайки я с увереност. – Виж, в шкафа трябва да има речници. Донеси ги, моля те.
Сехер излиза и се връща след малко с няколко речника в ръце. С усмивка го пита:
– Кога си успял да купиш толкова много речници?
– Отдавна искам да уча, но работата все ме задържаше, а времето никога не стигаше. Сега вече не трябва да отлагам!
– С кой език ще започнем? – пита Сехер с интерес.
– Винаги съм искал да науча френски – отговаря Яман.
– Защото е най-романтичният език ли? – закача го Сехер с лека усмивка
– Може би. Но кой знае! Нека опитаме – отвръща той и започва да чете няколко френски думи, които превежда с внимание.
След миг предлага да погледнат испанския. Прехвърля страниците и произнася „Te quiero“ – „Обичам те“. Сехер не устоява и спонтанно го целува.
След това взима речника и чете на испански „Tú eres mi vida“ – „Ти си моят живот“. Яман повтаря думите ѝ, без да сваля поглед от нея. Те се доближават и са на път да се целунат отново, когато телефонът на Сехер прекъсва мига.
– Ало, Недим? – отговаря тя с надежда в гласа.
– Имам прекрасна новина – казва Недим. – Здравето на господин Зеки позволява той да стане донор за Яман.
Сехер слуша със затаен дъх, после с вълнение поглежда Яман и отвръща развълнувано:
– Не мога да повярвам! Това истина ли е? Най-накрая намерихме донор! Толкова съм щастлива!
– И аз съм, Сехер – отговаря Недим. – Но всичко това е благодарение на теб, защото ти никога не престана да вярваш, че Яман ще бъде спасен.
Сълзи на радост се появяват в очите на Сехер, докато приключва разговора. Тя веднага прегръща Яман, разтърсена от емоции.
– Най-накрая намерихме донор! – казва му Сехер развълнувана и щастлива.
Яман я поглежда изненадан за миг, а след това я прегръща силно.
– Ти си моят боец! – прошепва той и я погалва нежно по лицето. – Всичко това стана възможно благодарение на теб.
– Бях сигурна, че ще намерим донор, и го намерихме – отвръща му уверено Сехер.
Те остават прегърнати, потънали в тихо щастие, обединени от надежда и силата на любовта си.
След малко при тях идва Зия, а Сехер, сияеща от щастие, му съобщава новината:
– Батко Зия, намерихме донор за Яман! Той ще се оправи!
Зия, щастлив и развълнуван от чутото, се усмихва широко и излиза от стаята, като непрестанно си повтаря:
– С Яман всичко ще бъде наред! Всичко ще бъде наред!
Докато върви по коридора, среща Неслихан в салона. С широка усмивка я прегръща, неспособен да сдържи радостта си, и споделя:
– Неслихан, Яман ще се оправи! Най-накрая намерихме донор!
Сияеща, Неслихан споделя радостта му. В този момент Зия вижда Джанан, която стои на терасата със Зухал. Отива при нея и, развълнуван, ѝ съобщава:
– Мамо, Яман ще се оправи! Всичко свърши! Яман ще бъде спасен!
Джанан се преструва на изключително радостна, макар че в погледа ѝ прозира лека напрегнатост. Тя възкликва с престорено вълнение, но Зухал наблюдава всичко внимателно и наум си мисли:
„Браво, Джанан! Да видим сега какво ще правиш, когато планът ти се проваля!“
Междувременно, Сехер се обажда на г-н Зеки, за да му благодари:
– Г-н Зеки, нямам думи да изразя благодарността си. Благодарим ви, че се съгласихте да станете донор за Яман!
След което Яман взема телефона от ръката на Сехер и добавя:
– Г-н Зеки, ще изпратя кола да ви посрещне и да ви докара в имението. Ще бъде удобно за вас, надявам се?
– Благодаря, Яман – отговаря мъжът с уважение, – но за мен ще е по-удобно, ако отседна в хотел.
– Добре, няма да настоявам – отговаря Яман. – Веднага ще уредя хотел. И все пак, ако има нещо, което мога да направя за вас, кажете.
– Най-важното е ти да си добре, Яман. Това е всичко, което искам – казва Зеки. – Ние с теб не се познаваме, но от баща ти знам за теб само хубави неща. Той направи толкова много добрини за нас. Сега е наш ред да ви се отблагодарим. Утре, с Божията помощ, ще се видим.
– До утре – отвръща Яман с благодарност и приключва разговора.
След като затваря телефона, Сехер, разтреперена от вълнение, тихо прошепва:
– Не знам дали ще успея да заспя тази нощ... Толкова съм развълнувана.
Яман я прегръща и тихо ѝ казва:
– Всичко ще бъде наред, Сехер. Заедно ще посрещнем утрешния ден.
По същото време Зухал, разгневена, нахлува в стаята на Джанан и се нахвърля върху нея.
– Ти си пълна глупачка! – извиква тя. – Ти разболя Яман, само за да може тази селянка, Сехер, да стане герой в неговите очи! Сега те се обичат повече от всякога!
Джанан вдига ръце, опитвайки се да я успокои, но Зухал е като буря, която не може да бъде спряна. Ядът ѝ кипи, и тя хваща Джанан за шала на врата, дърпайки го, сякаш иска да я задуши.
– Какво правиш? Побърка ли се? – пита я, задъхана, Джанан, и се опитва да се освободи. – Ела на себе си!
– Аз няма да идвам на себе си! – отвръща Зухал, злобата ѝ се усеща в гласа. – Твоите планове не донесоха нищо добро, освен да издигнат онази нещастница в очите на Яман! Край! Всичко свърши!
Джанан, кипнала от ярост, сграбчва Зухал и я избутва към вратата, изхвърля я от стаята си и бързо заключва. Остава сама в стаята си, разтърсена и ядосана, и започва да говори на себе си.
– Не... това не може да се случи… Аз съм толкова близо до целта си – прошепва тя. После се изправя, очите ѝ блестят от решителност. – Няма да се откажа! Каквото и да ми струва, няма да се предам! – Джанан говори на себе си с такава увереност, сякаш предчувства, че планът ѝ ще проработи, независимо от всичко.
Междувременно действието се пренася в спалнята на Яман и Сехер. Сехер лежи до него, но не може да заспи. Мислите за предстоящото я държат будна. Яман забелязва, че Сехер не спира да се върти в леглото и я пита:
– Какво става, Сехер? Не можеш да заспиш ли?
– Да... не мога. От вълнение е – признава тя с усмивка.
– Добре тогава – отвръща той, – ако не можем да спим, ще правим нещо друго! Какво ще кажеш? Донеси ми фотоалбума и фотоапарата, моля те.
Сехер се изправя и веднага донася албума и фотоапарата. Яман я прегръща, взема фотоапарата и им прави обща снимка.
– Този албум и фотоапарат ще бъдат свидетели на нашия щастлив живот заедно – казва той с топла усмивка, която стопля сърцето ѝ.
Сехер му се усмихва и притиска главата си към рамото му.
На сутринта Джанан заговаря Сехер, като подмолно разпитва:
– Сехер, как се казва роднината, който се съгласи да стане донор за Яман? Ще дойде ли в имението?
Сехер я поглежда с леко подозрение, но решава, че въпросът е чисто информативен и отговаря. Джанан слуша внимателно, като прикрива мислите си, но в погледа ѝ проблясва злокобното ѝ намерение.
- Какво ли е намислила Джанан?
Дуйгу, със сълзи в очите, споделя с Али:
– Днес видя каква добра беше мама… макар и завладяна от болестта си, преди всичко, преди да изчезне Ясемин, тя беше точно такава. Днес ми показа обич, която не съм усещала от седем години – прошепва Дуйгу, разплакана. – Ех, ако винаги беше до мен и така ме обичаше… толкова ме боли, когато ме гледа като враг. Вече не мога да понасям това…
Али забелязва как Дуйгу трепери. Без да се замисли, сваля якето си и нежно я наметва, опитвайки се да ѝ вдъхне топлина и утеха.
Междувременно, Семра не може да намери място при мисълта, че Дуйгу и Али са любовници. Тя е изпълнена с гняв, защото е уверена, че двамата я лъжат, като твърдят, че са само колеги.
Семра решава да се обади на Султан, споделяйки подозренията си.
– Докато мен ме нямаше, Али и Дуйгу са се сближили, г-жо Султан! – оплаква се тя. – Намерих риза на Али в стаята на Дуйгу!
Султан, изненадана, отрича твърденията:
– Г-жо Семра, сигурна съм, че няма нищо такова. Те са само колеги, добри приятели, нищо повече.
– Добре, добре… – казва Семра със студен глас и затваря. – Ще видите какво ще направя с вас! – заканва се тя и затваря телефона, решена да предприеме действия.
Без да се колебае, Семра веднага набира номера на Дуйгу и заявява:
– Ако искаш да се върна при теб и да ти простя, веднага подай молба за преместване обратно на предишната си работа в Анкара.
– Мамо… – прошепва Дуйгу, опитвайки се да възрази.
– Ако искаш прошка, ще се върнем в Анкара, и точка! – отсича Семра и затваря телефона.
Сълзите на Дуйгу бликват, но тя не казва нищо на Али, решена да задържи болката в себе си.
На следващия ден в полицейския участък, Дуйгу седи на бюрото си и се опитва да напише молбата за преместване. Но мисълта за раздялата я измъчва, а изтощението ѝ нараства с всяка изминала минута. Ръката ѝ се плъзва по клавишите, но се отказва и става… Внезапно светът започва да се върти около нея. Али се втурва към нея и я улавя точно навреме, държейки я в ръцете си с тревожен поглед.
– Дуйгу! – шепне той, ужасен от състоянието ѝ.
Той я гледа, изпълнен с притеснение, а сърцето му се свива от страх за нея.
от Галя • 12.11.2024