„Наследство“ еп.408: Недим и Сехер намират донор за Яман - какво ще се случи…

В епизод 407 на турския сериал „Наследство“: Джанан се ядосва, че Яман е в добро настроение, все едно не е на прага на смъртта. Тя решава да натика Сехер и Яман в ъгъла, за да ги накара да я молят за помощ.

НАКРАТКО какво се случва в епизод 408 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 11 ноември 2024 по NOVA.

Сехер и Яман се притесняват, когато разбират, че Юсуф има сериозен проблем.

Джанан е бясна, защото поредният ѝ план да притесни и паникьоса Сехер и Яман отново се е провалил.

Недим се обажда на Сехер с добри новини: най-накрая е успял да се свърже с далечен братовчед на Яман, който е изразил готовност да стане донор.

Зухал тайно наблюдава как Сехер и Яман се забавляват, сякаш са забравили за болестта на Яман. От ревност Зухал полудява и заплашва Джанан, че ще ѝ отмъсти жестоко, ако планът ѝ не успее.

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

Яман и Сехер, които бяха на терасата, влизат вътре и виждат Юсуф да седи замислен на стълбите, след като се е върнал от училище.

– Юначе, какво става с теб? – пита притеснено Яман, приближавайки се.

– Миличък, какво е станало? – добавя Сехер, клякайки до него и нежно хващайки го за ръката.

Юсуф замълчава за момент, сякаш се колебае. Накрая въздъхва и казва:

– Чувствам се много тъжен!

– Кажи ни защо, миличък, ние сме тук, за да ти помогнем – подканя го Сехер, загрижено поглеждайки към Яман.

– От много време го държа в себе си, но мисля, че вече трябва да го споделя – отговаря Юсуф, а Сехер и Яман се споглеждат с нарастващо безпокойство.

– Имам голям проблем и постоянно мисля за него – признава Юсуф.

Яман се приближава и го погалва по главата, опитвайки се да го успокои.

– Погледни ме, юначе, и ми кажи какво те тревожи – казва той.

Юсуф въздъхва и казва:

– Има нещо, което много искам да направя, но досега не съм го направил. Всички мои съученици вече са го правили, а аз още не съм…

– Какво са направили, миличък? – пита Сехер. – Ние също ще го направим!

-В ето такава голяма тенджера – показва Юсуф с ръце – правят сладолед, като слагат вътре лед и ягоди, и го бъркат, докато стане готов!

Сехер и Яман се засмиват, облекчени от невинната му молба.

– Ах, миличък, това ли те е тревожело! Ще направим сладолед, обещавам ти! Защо не ни каза по-рано? – усмихва се Сехер, изпълнена с обич.

– Много исках да ви кажа, но все не намирах начин… Днес майката на един от съучениците ми даде да опитам, беше толкова вкусно! Искам и аз! – добавя Юсуф с искрено вълнение.

– Добре, юначе! Хайде, отивай да се преоблечеш, а аз ще приготвя продуктите. Ще те чакаме в кухнята! – подканя го Сехер.

Юсуф радостен отива да се преоблече.

Малко по-късно действието се пренася в кухнята. Сехер и Яман подготвят продуктите, а Юсуф нетърпеливо наблюдава всяка стъпка. Ледът и ягодите вече са в тенджерата, а тримата започват да бъркат заедно, смеейки се и обсъждайки сладоледеното си приключение.

След известно време техният сладоледен сладкиш е готов. Сехер го поднася с внимание, а Юсуф сияе от радост, опитвайки първата хапка.

Тримата се наслаждават на момента, обединени от обичта и споделеното щастие.

В същото време Джанан разговаря с любовника си и го уверява, че трябва да потърпи още съвсем малко, защото скоро ще могат да бъдат заедно.

Завършвайки разговора, тя минава покрай Зия, който щастливо се занимава с цветята си.

– Зия, какво правиш, синко? – пита Джанан.

– Занимавам се с цветята си – отвръща той с усмивка. – Искаш ли и ти да поговориш с тях?

– Не, не! – отговаря Джанан, леко раздразнена. – Просто преди малко забелязах, че беше в лошо настроение, а сега…

– Всичко е наред, мамо! Говорих с Яман и вече се чувствам много по-добре – уверява я Зия с мек и успокояващ тон.

Джанан се прибира в къщата, наднича в кухнята, където вижда как Яман, Сехер и Юсуф се смеят и забавляват на масата. Ярост проблясва в очите ѝ – за пореден път планът ѝ да ги обезпокои и разедини се е провалил.

Малко по-късно Яман усеща болка и съобщава, че ще се качи в стаята си под предлог, че има нещо да свърши. Юсуф също обявява, че ще се качи в стаята си, оставяйки Сехер сама. Изпълнена с безпокойство, Сехер решава да се обади на Недим, за да разбере дали има някакви новини.

– Недим, има ли нещо ново за донора? – пита тя с надежда в гласа.

– За съжаление, Сехер, все още не сме намерили подходящ донор за Яман, но продължаваме да търсим – отговаря Недим.

След като приключва разговора, в кухнята влиза Дженгер и я вижда да седи видимо притеснена. Той се приближава до нея.

– Батко Дженгер, ами ако не намерим донор? – прошепва Сехер, споделяйки своя най-дълбок страх.

– Вие не трябва да губите надежда, за да бъде опора за г-н Яман! Аз знам, че това не е никак лесно, но обезателно ще се намери решение! – отговаря Дженгер с твърдост и увереност.

– Благодаря, батко Дженгер. Ти винаги ми даваш сила! Не трябва да се предавам!

Сълзи от облекчение проблясват в очите на Сехер, но бързо ги преглъща. Убедена, че трябва да остане силна за Яман, тя вдига глава, готова да посрещне всяко изпитание, което съдбата ще постави пред тях.

Сехер отива при Яман и го пита дали и той, като Юсуф, има нещо, което много иска да направи, но все още не е успял. Яман ѝ се усмихва, сякаш има нещо наум, и я моли за лист и химикалка, за да напише желанията си. Сехер му подава листа с любопитство и изненада забелязва, че всяко желание, което той записва, включва и нея.

– Нека започнем с най-простото – предлага Сехер, като отбелязва първото желание: Яман да опита захарен памук, нещо, което никога досега не е опитвал.

Сехер веднага поръчва захарен памук, който пристига бързо. Двамата се смеят и се наслаждават на сладостта му, забавлявайки се като деца.

След като се смеят на лепкавите си пръсти и сладките си усмивки, преминават към следващото желание в списъка – игра с виртуални очила.

Сехер посреща куриера с доставката на виртуалните очила и, изпълнена с радост, бърза по стълбите, за да изпълнят следващото желание на Яман.

Точно тогава Сехер получава обаждане от Недим, който я информира, че най-накрая е успял да се свърже с далечен братовчед на Яман.

Братовчедът е информиран за състоянието на Яман и е изразил готовност да стане донор, стига тестовете да потвърдят съвместимостта.

Въпреки че новината я изпълва с надежда, Сехер решава да запази информацията в тайна от Яман, за да не го разочарова, ако нещата не се развият по желания начин.

Действието прескача към момента, в който Яман и Сехер, с очила за виртуална реалност, играят увлекателна игра. Те се смеят, увлечени в забавлението, напълно забравили за болестта на Яман.

През леко открехнатата врата, Зухал ги наблюдава с ревност и гняв, виждайки как се наслаждават на момента заедно.

След малко при тях идва Юсуф и закачливо заявява, че им се сърди, защото играят без него.

– Тренирахме с чичо ти, за да можем да те победим! – шеговито го успокоява Сехер. – Но сега е твой ред.

Сехер му подава очилата си и с усмивка добавя, че вече се е уморила и иска да ги гледа как играят.

Докато ги наблюдава с нежност и любов, Сехер тихо се моли никога да не се разделят и винаги да бъдат щастливи.

В същото това време Зухал не успява да се сдържи гнева си и веднага отива при Джанан. Тя я хваща за жилетката и блъска в стената.

– Какво правиш? - изненадана е Джанан.

– Погледни ме в очите! – крещи Зухал. -Омръзна ми ти със своите неуспешни планове! Яман отново е с тази жена! Отиди и виж колко са щастливи! Те са уверени, че ще се справят с болестта! Погледни ме – казва Зухал с очи пълни с гняв, се заканва на Джанан, че ще я унищожи, ако планът ѝ не успее да изгони Сехер от имението.

– Виж, чуй ме! Ние сме на финала! Скоро Яман ще бъде твой – казва Джанан.

– Не ме карай да загубя разсъдъка си! Не можеш и да си представиш до къде мога да стигна, когато някой ме вбеси! – заявява Зухал. -Разбра ли ме? – пита Зухал като стиска злобно Джанан за челюстта.

Дуйгу намира майка си в парка, седнала на една пейка заедно с Али. С приближаването си тя внимателно наблюдава, но веднага забелязва, че майка ѝ отново е завладяна от болестта, която понякога я отвежда в миналото.

Семра, объркана от спомените и илюзиите си, започва да говори за Дуйгу като за ученичка, а Али възприема като стар приятел. С усмивка на лицето, тя започва да споделя свои планове, като гордо заявява, че иска дъщеря ѝ да се омъжи за достоен човек и да има щастливо бъдеще. Дуйгу усеща нежното и топло отношение на майка си, чувства вълна от обич и надежда, но осъзнава, че моментът е мимолетен.

Изведнъж, сякаш събудена от сън, Семра се връща в реалността. Тя осъзнава присъствието на Али до Дуйгу, объркването се заменя с ярост, а съзнанието ѝ се изпълва с подозрения. С поглед, изпълнен с укор, Семра обвинява дъщеря си и Али в неморалност.

– Какво правите двамата тук? Как смеете да ме унижавате така? – гневно заявява тя и бързо напуска мястото, оставяйки Дуйгу, разтърсена от тежестта на неразбраните си чувства и болезненото неразбиране на майка си.