„Наследство“ еп.407: Джанан в действие - какво ще се случи...

В епизод 406 на турския сериал „Наследство“: Юсуф е намерен! Той признава на Сехер и Яман, че е отишъл да говори с доктора за чудото, което Юсуф притежава и може да излекува чичо му.

НАКРАТКО какво се случва в епизод 407 на турския сериал „Наследство“, който можете да гледате от 12:30 часа на 8 ноември 2024 по NOVA.

Зухал хваща Джанан натясно и я пита дали има план Б.

Джанан се ядосва, че Яман е в добро настроение, все едно не е на прага на смъртта. Тя решава да натика Сехер и Яман в ъгъла, за да ги накара да я молят за помощ.

Недим започва да губи надежда, че ще намерят донор за Яман. Как ще подейства това на Сехер?

Яман моли Сехер да не крие сълзите си от него.

Сехер се опитва да разбере от Джанан дали тя има други роднини.

Дуйгу е притеснена, защото Семра изчезва.

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

Джанан най-накрая излиза от стаята си с тежка стъпка и притворено спокойствие, но мигом е пресрещната от Зухал, която се е изправила като сянка пред нея, със студен блясък в очите.

— Г-жо Джанан, искате да се измъкнете тихичко ли? — гласът на Зухал звучи като ледено предупреждение. — Наистина ли си мислите, че можете да се избавите от мен, като се скриете в стаята си? Не, няма да се отвърнеш от мен! Казвай какво смяташ да правиш. Имаш ли план Б, или аз да уредя тази работа?!

Джанан за миг губи самообладание, но бързо го връща, като вдига брадичка и отвръща твърдо:

— Имам, разбира се! Ще оправя всичко. — Усмихва се леко и добавя: — Ще взема документ, че съм здрава.

Зухал я гледа критично, очите ѝ са като две пронизващи искри.

— И кога ще направиш това? Разполагаме с много малко време!

Думите ѝ остават във въздуха, когато Сехер се появява в салона с тиха, но увереност крачка.

Джанан и Зухал мигновено се обръщат към нея, преструвайки се, че разговорът им е бил нищо особено.

—Сехер, дъще, днес си много красива! – казва Джанан като се усмихва лицемерно.

—Исках да го подкрепя – отвръща Сехер.

— Правилно си направила! — Джанан прикрива напрежението в погледа си, и добавя с престорена загриженост. — А успя ли да говориш с Недим? Има ли новини?

— Не, нищо ново. Продължава да търси! — отговаря Сехер.

Джанан въздъхва театрално, сякаш истински обезпокоена.

— Виж, дъще, докторът казва, че черният ми дроб не става, но аз знам, че не е така! — очите ѝ се насълзяват леко, докато добавя театрално: — Ако трябва, готова съм да дам живота си за сина си. Той е толкова млад!

Сехер поглежда Джанан с искрено съчувствие, но в ума ѝ се заражда въпрос. Изразява го, въпреки колебанието си:

— Нямате ли други роднини, за които Яман може би не знае? — пита тя настоятелно.

Джанан отвръща поглед, устните ѝ се стягат.

— Не, дъще. Яман знае, че нямаме много роднини. — Гласът ѝ е твърд, но в очите ѝ проблясва нещо недоизказано, нещо, което тя ревниво пази дълбоко в себе си.

Недим излиза на терасата с угрижен поглед, а Сехер бързо се приближава към него, обзета от напрежение и очакване.

— Недим, има ли новини? — пита тя с надежда, а гласът ѝ едва доловимо трепери.

Недим въздъхва тежко.

— Обадихме се на почти всички роднини на Яман, които успяхме да намерим — казва Недим. — Но нови имена не успяхме да открием. — Недим я поглежда сериозно и добавя: — Сехер, за пръв път започвам да губя надежда.

Очите на Сехер проблясват с решителност. Тя стисва устни и пристъпва напред.

— Не! Няма да губим надежда, няма да ти позволя! — отвръща тя твърдо, със сила, която не позволява съмнение. — Ще намерим донор, каквото и да ни струва! Ако ние бяхме на негово място, Яман никога нямаше да се предаде. Затова и ние няма да се предадем!

Недим усеща нейната решителност и внезапно възвръща увереността си. Кимва с твърдост, а в погледа му проблясва същата искра.

— Права си, Сехер! Ще направим и невъзможното, и дори повече. Ти, не се притеснявай!

Действието прескача. Юсуф се обажда на леля си от училище, и ѝ разказва развълнуван, че учителката му е разрешила да се свърже с нея. С гордост споделя, че имат домашна работа с название „Капсулата на времето“. Леля му чичо му трябва да запишат видео послание, което Юсуф ще отвори, когато навърши осемнадесет години. Сехер обещава да подготви всичко.

Решена да не притеснява Яман, който си почива, тя се опитва да направи видеото сама. Но мисълта за бъдещето и състоянието на Яман я затрудняват, думите сякаш засядат в гърлото ѝ. Точно тогава Яман влиза при нея. Чул е за задачата на Юсуф и предлага да запишат посланието заедно.

Двамата застават пред камерата на телефона, а Сехер, докато говори едва сдържа сълзите си. Очите ѝ блестят, но тя се опитва да не позволи на емоцията да я завладее. Щом приключват, Сехер бърза да се отдалечи, за да прикрие сълзите си, но Яман я спира с тих, успокояващ глас:

– Не крий сълзите си от мен, Сехер. Ако ти се плаче, направи го тук, до мен. Аз съм до теб.

Сехер, вече не способна да се сдържа, се разплаква и намира утеха в неговата силна, нежна прегръдка. Яман я притиска към себе си и прошепва:

– Не се страхувам от никаква смърт, когато си с мен. Ако дойде краят, ще си тръгна като щастлив човек, защото ти си до мен.

Сехер го гледа с неподправен ужас и гняв, а очите ѝ пламтят от сълзи и решителност. Стиска ръцете му и почти извиква:

– Не! Ти нямаш право да говориш така! Аз няма да го приема, разбра ли ме? Не мога да си представя света без теб. Обещахме си, че ще остареем заедно, помниш ли? Знам, че когато даваш дума, ти винаги я спазваш! Ти си Яман Къръмлъ!

Сълзите се стичат по лицето ѝ, а тя отново се притиска към него, сякаш иска да спре времето, за да бъдат завинаги заедно.

В двора Зухал чака Джанан да се върне от болницата. Когато я вижда да се задава, я пресреща и нетърпеливо пита:

– Оправи ли нещата?

– Направих си изследванията, спокойно. По-нататък моят доктор ще се погрижи. – отговаря Джанан уверено. – Ще направи всичко, за да получа документ, че съм напълно здрава!

– Това е добре! – казва Зухал с облекчение. – Но сигурна ли си, че няма да стане някоя грешка?

– Не, няма! Не се тревожи! – уверява я Джанан, след което се оглежда наоколо. – Къде е Зия?

– Вероятно е в задния двор. Защо питаш, какво си намислила?

– Ще създам малко драма. Колкото повече сълзи се пролеят, толкова повече ще ги притисна в ъгъла.

На терасата, Джанан намира Зия и започва да се преструва, че говори разтревожено по телефона. Говори почти на висок глас, за да привлече вниманието му:

– Големият ми син е много болен! Черният му дроб почти не функционира! Лекарят каза, че може и да не се излекува!

Зия, който подслушва разговора, е шокиран и започва да трепери от страх и изпада в паника.

Сцената се пренася в стаята на Яман и Сехер. Медицинската сестра сменя системата на Яман, когато Дженгер внезапно нахлува в стаята, с разтревожено изражение:

– Г-н Яман, трябва веднага да дойдете с мен!

Без да се бави, Яман излиза на терасата, където вижда Зия в състояние на паника. Той върви напред-назад и повтаря, че Яман ще си отиде, също като баща им.

Яман се приближава до брат си, хваща го здраво за ръката и с мек, но твърд глас му казва:

– Батко, аз няма да ходя никъде! Обещавам ти, ще се оправя заради вас, заради семейството ни!

– Яман, ти болен ли си? – ридае Зия, обзет от страх. – Ако ти си отидеш… аз няма да го преживея! Аз ще умра!

Яман силно прегръща брат си и уверено му обещава:

– Няма да те оставя, батко. Обещавам! Няма да се предам!

Зия, със сълзи в очите, напомня на Яман:

– Баща ни също ни обещаваше същото… и накрая ни остави. И ти ще ни оставиш, знам го, като татко ще ни оставиш! – крещи той, обзет от гняв и болка.

В този момент, Зухал чува разярените викове на Зия и се обръща към Джанан с въпрос:

– Защо направи това?

Джанан, с хладна усмивка, отговаря:

– Колкото по-бързо загубят надежда, толкова по-лесно ще ми се подчинят.

На терасата, Яман, все така силно прегърнал брат си, му казва с решителност:

– Нито веднъж не съм се предавал досега, и сега няма да го направя. Имам нужда от теб, батко. Моля те, стегни се! Ще се справим, но трябва да ми вярваш и да си до мен.

Зия прегръща силно Яман, усещайки неговата сила и увереност. Постепенно започва да се успокоява, а Яман му казва, че не иска никога повече да го вижда така.

Дуйгу стои пред къщата на жената, която бе наела, за да се грижи за майка ѝ – докато тя е на работа и при която Семра се премести, защото вече не можеше да понася собствената си дъщеря.

Семра се връща с едно такси. Дуйгу я пресреща и моли да се върне у дома с нея. Семра ѝ заявява, че си е наела къща като ѝ показва ключа, но казва, че няма да ѝ каже адреса. Тя добавя, че Дуйгу за нея е просто един човек от улицата и се прибира в къщата.

Семра я гледа през прозореца и си мърмори под нос:

– Плачи, Дуйгу, плачи. Още дълго ще плачеш! Тези дни са най-леките ти.

Действието прескача. Дуйгу е в колата си и сънува прекрасен сън с майка си, когато момичето, което се грижи за майка ѝ я буди и казва, че г-жа Семра е изчезнала.

Дуйгу притеснена тръгва да търси майка си. Тя се обажда на Кара за помощ.