„Наследство“ еп.405: Джанан е шокирана, когато разбира, че не може да бъде донор

В епизод 404 на турския сериал „Наследство“ Докторът предупреждава Сехер, че на Яман му остават около 3 месеца живот, ако не се намери донор. Сехер е много притеснена, но и решена да се бори за живота на Яман докрай!

НА КРАТКО какво се случва в епизод 405 на турския сериал „Наследство“, който може да гледате от 12:30 часа на 6 ноември 2024 по NOVA

Сехер и Недим търсят роднини на Яман с надеждата да открият подходящ донор за трансплантация.

Джанан е шокирана, когато лекарят ѝ съобщава, че не може да бъде донор на Яман. Сълзи се стичат по лицето ѝ, докато осъзнава, че богатството на Яман ѝ се изплъзва от ръцете.

Зухал побеснява, когато разбира, че планът на Джанан е на път да се провали.

Юсуф дочува, че само чудо може да спаси чичо му и, уплашен, изчезва безследно.

Семра отново напуска Дуйгу.

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

Яман е сам в стаята си, загледан в празния албум за снимки. Разлиства го бавно, сякаш се опитва да види в него бъдещето. "Дали ще имам време да запълня тези страници? Ще имам ли шанс да оставя след себе си спомени, които да разкажат моята история?" мисли си той, докато съмненията и надеждата се борят в сърцето му.

В този момент Сехер влиза в стаята, носейки лист и химикалка. Яман я поглежда учудено и пита:

- Защо ми носиш тези неща?

- Днес говорих с доктора - казва му тя с мек, но решителен глас. - Тъй като с теб сме от различни кръвни групи, не мога да ти бъда донор. Батко Зия също не може заради заболяването си…

- Това го знам - прекъсва я Яман с тежък поглед. - Докторът ми каза всичко. Каза ми и колко време ми остава... - Гласът му заглъхва, но в него се усеща примирение, примесено с болка.

С треперещи ръце Сехер подава листа и химикалката на Яман, а в очите ѝ се отразява решителна надежда, която сякаш иска да му вдъхне сила.

- Затова ще направим списък! - казва тя твърдо, опитвайки се да запази спокойствие. - Ще запишеш на листа всички имена на роднини, които можеш да си спомниш!

- Не мога да си спомня никого, Сехер. От страната на майка ми не познавам никой, а от страната на баща ми си спомням само няколко души... И това е всичко.

Сехер се приближава и с нотка на решителност в гласа си продължава:

- Трябва да имаш роднини! Може сега да не си ги спомняш, но аз знам, чувствам… Добре, ако не сега, ти ще си спомниш! Ако ли не аз ще се обадя в градския архив, Недим също се помогне! Уверена съм, че ще намерим донор. Просто нямаме друг избор! Разбираш ли ме?

В този момент Яман вижда цялата сила и любов в очите на жената, която стои пред него, готова на всичко, за да спаси живота му. Нейната решителност го трогва до дъното на душата му. Тя е готова да преобърне целия свят, само за да му даде надежда и шанс за живот.

Яман нежно я прегръща, усещайки сърцето ѝ да тупти силно. В този момент той разбира, че борбата не е само негова. Заедно с нея е способен да се изправи срещу всичко.

- Колко е хубаво да се боря, когато ти си до мен, Сехер Къръмлъ!

Сехер започва да се обажда на всички роднини, за които Яман успява да си спомни. Докато говори по телефона с един от тях, тя обяснява подробно ситуацията:

- Търсим спешно донор за Яман. Чернодробна трансплантация може да се направи само от близък роднина. Моля ви, направете си изследване, за да видим дали сте подходящ - моли го тя с надежда в гласа. - За операцията е нужно само малко парченце от черния дроб. Тя не е опасна за вас, а за него може да означава нов живот!

Роднината се съгласява да помогне, но след като съобщава кръвната си група, Сехер разбира, че няма съвпадение. Тя благодари и продължава нататък.

Обажданията продължават едно след друго, но никой от роднините не се оказва с подходящата кръвна група. Сехер не се обезкуражава, но напрежението в нея расте. Тя си напомня, че няма право да се откаже.

Най-сетне, след много обаждания, Сехер попада на роднина със същата кръвна група като Яман. Тя чувства прилив на облекчение и надежда.

- Моля, дайте ми адреса си - казва развълнувана Сехер. - Веднага ще ви изпратя кола, която да ви закара до болницата за изследвания.

Но мъжът отсича рязко:

- Вижте, аз няма да дам парче от черния си дроб на човек, когото не съм виждал от години! - Тонът му е категоричен и студен.

- Моля ви, разберете - продължава Сехер, опитвайки се да го убеди. - Операцията не е рискована за вас, ще наемем най-добрите лекари и ще се погрижим всичко да протече безопасно за вас.

- Не! Казах, че няма да стане! - отвръща мъжът, след което затваря телефона без капка състрадание.

Сехер въздиша дълбоко, задрасква го от списъка и стисва химикалката по-силно, решена да не се предаде. Тя се обажда на останалите роднини на Яман, но всеки разговор завършва с ново разочарование.

Малко по-късно пристига Недим, носейки списък с допълнителни роднини, който е намерил в градския архив. Сехер отново подхваща обажданията, продължавайки битката за живота на Яман, въпреки всички откази и неуспехи.

В същото време Джанан тайно подслушва разговорите и си мисли:

„Яман не иска помощта ми, но докога ще се противи? Сехер може да търси роднини, но дори и да намери някого, дали ще има кой да се съгласи на такава жертва? Само истински родител като мен би направил това без колебание!“

Сехер се обажда на Недим, за да го уведоми, че лекарят вече е пристигнал и взема кръв от Яман за изследвания. Тя го пита дали е открил нови роднини, които биха могли да помогнат.

- Засега нямам нищо ново - отговаря Недим.

- Аз вярвам, че ще намерим! - казва Сехер твърдо.

- Продължавам да търся - обещава Недим.

- Чакам новини от теб - завършва Сехер и затваря телефона. Веднага след това в мислите ѝ изплуват съмнения. „Ами ако не намерим? Не, не трябва да губя вяра! Непременно ще намерим донор!“ - убеждава се тя сама, опитвайки се да запази спокойствие и решителност.

Лекарят на Яман слиза по стълбите и се приближава към Сехер, виждайки напрежението на лицето ѝ.

- Взех кръв за нужните изследвания - казва той спокойно. - Намерихте ли подходящ донор?

- За съжаление, не. Но ще намерим! - отговаря Сехер уверена.

В този момент към тях се приближават Адалет, Неслихан, шофьорът на Яман и Дженгер, всички изглеждащи загрижени и готови да помогнат.

- Г-жо Сехер, ние също искаме да проверим дали можем да станем донори за г-н Яман - казва Дженгер с решителен глас.

Яман, стоящ на площадката на втория етаж, наблюдава всичко отгоре и усеща прилив на благодарност към тези хора, готови да се жертват за него. Сехер, трогната, благодари на всички.

- Благодаря ви! Вие ми дадохте сила, но за съжаление, не можете да помогнете. Донорът трябва да бъде кръвен роднина - обяснява тя.

Сехер се обръща към лекаря:

- Благодаря ви още веднъж, докторе. Ще чакаме резултатите от изследванията.

Изведнъж се чуват тежки стъпки по стълбите и Джанан, запъхтяна слиза надолу.

- Аз мога да бъда донор за Яман! - крещи тя с увереност. - Аз съм негова майка! Няма по-близък роднина от мен! Моля ви, проверете дали съм подходяща. Готова съм да направя всичко, за да може синът ми да живее!

Лекарят я поглежда със съжаление и казва:

- Г-жо Джанан, за съжаление, не можете да бъдете донор.

- Но защо, докторе? - пита тя объркано. - Яман ли е против?

- Не става въпрос за това - обяснява лекарят. - Не можете да бъдете донор, защото сте болна от рак. Тази операция може да бъде опасна за вас.

Джанан замръзва шокирана, не е е очаквала или по-точно не е предвидила тази пречка. Сълзи се стичат по лицето ѝ, но вътре в нея бушува не мъка за сина ѝ, а яд, че богатството на Яман се превръща в мираж за нея.

- Това не ме интересува! Единствено искам синът ми да е добре! Аз съм готова да му дам живота си! - продължава да настоява тя.

- За съжаление, това е невъзможно - отвръща лекарят категорично. - Не можем да рискуваме нито вашия живот, нито този на Яман.

Лекарят си тръгва.

Зухал, която наблюдаваше отстрани случващото гледа към Джанан с омраза, която пламти в очите ѝ. На нея ѝ идва да се отърве от тази жена със собствените си ръце!

Джанан бързо се качва в стаята си и се заключва.

„Бягай, бягай да видим до кога ще бягаш?!“ - мисли си Зухал, която не успява с патериците да я догони.

Джанан се качва бързо в стаята си и се заключва, отчаяно опитвайки се да измисли какво да направи.

„Мисли, Джанан! Ако не измислиш нещо, всичко ще рухне!“

В същото време Зухал се прибира в стаята си, разкъсвана от ярост и гняв към Джанан, която не е предвидила този развой на събитията.

- Как можа да се забъркаш в това, Зухал? Как? - обвинява се тя и сълзи на безсилие се стичат по лицето ѝ.

Междувременно, в кухнята, Неслихан и Адалет обсъждат състоянието на Яман. Неслихан споделя, че с всеки изминал ден състоянието му се влошава и единствено чудо може да го спаси.

Юсуф, който стои скрит зад вратата и слуша всичко, е обзет от тревога.

„Чичо може да го спаси само чудо?“ - мисли си той, разтревожен, след което изведнъж побягва

След малко Сехер слиза в кухнята със забързани стъпки и пита Адалет и Неслихан дали са виждали Юсуф, тъй като не може да го намери никъде. Те ѝ отговарят, че не. Сехер отива на терасата и пита батко си Зия, дали го е виждал. Той ѝ казва да провери да не е при Яман.

Междувременно, Дженгер се отправя към градината, за да продължи търсенето.

Сехер, с нарастващо безпокойство, влиза в стаята на Яман. Яман веднага забелязва разтревожения ѝ поглед.

- Какво се е случило? - пита той, усещайки напрежението ѝ.

- Юсуф... не мога да го намеря никъде! - казва тя задъхано, опитвайки се да скрие страха в гласа си.

В този момент Дженгер се връща, видимо обезпокоен.

- Проверих в градината и в склада, но Юсуф го няма. Говорих и с охраната - никой не е видял някой да напуска имението.

Това е достатъчно, за да накара Яман да вземе решение. Той се изправя рязко, въпреки слабостта си.

- Аз ще го намеря! - казва той с решителност.

- Какво правиш? - Сехер се хвърля към него, уплашена от това, че ще се нарани.

Яман маха иглата на системата от ръката си с бързо движение, без да обръща внимание на болката.

- Ами ако Юсуф има нужда от мен? Ако ме чака? - отвръща той твърдо, без да губи и секунда.

Яман излиза от стаята леко превит от болка, а Сехер и Дженгер тръгват след него. Сехер усеща прилив на тревога и едновременно с това надежда - Яман няма да се спре пред нищо, за да намери Юсуф.

Али стои пред болницата и наблюдава как Дуйгу и Кара извеждат Семра от сградата, като внимателно я придържат и я насочват към колата на Дуйгу. С леко намръщено изражение Семра се качва в колата, явно недоволна от случилото се, заради Кара не смее да каже нищо.

Действието се пренася в къщата. Семра е видимо ядосана, но все още не изказва недоволството си, докато Кара е наоколо. След като Кара си тръгва, убеден, че Семра се е успокоила и няма да тормози Дуйгу, ситуацията бързо се променя.

Малко по-късно Семра случайно открива в стаята на Дуйгу риза, която принадлежи на Али. Обхваната от ярост, тя веднага вдига скандал на дъщеря си, без да й дава възможност да обясни. Дуйгу опитва да обясни, че Али си е изцапал ризата, докато е готвил в кухнята, но Семра я прекъсва грубо, без да я изслуша. В пристъп на гняв тя ѝ удря шамар и заявява с презрение:

- Направила си ни за срам!...

Дуйгу е наранена от обидите на майка си и със сълзи на очи избухва:

- Омръзна ми от твоята омраза към мен! По-добре да беше ти изчезнала вместо Ясемин! По-добре аз да бях умряла! Чуваш ли ме?!

Семра, наранена от тези думи, отвръща със същия гняв:

- И аз съм уморена от теб! Чуваш ли ме? Писна ми! Затова си тръгвам оттук! - заявява тя и решително посяга към куфара си.

Дуйгу се опитва да я спре, отчаяно дърпайки я за ръката, но Семра решително тръшва вратата под носа ѝ, оставяйки я сама.