„Наследство“ еп.404: Сехер разбира, че на Яман му остават не повече от 3 месеца

В епизод 403 на турския сериал „Наследство“ Сълзи, обвинения… и прощално съобщение – Сехер и Яман се изправят пред най-голямото си предизвикателство досега. Ще могат ли да се справят заедно?

НА КРАТКО какво се случва в епизод 404 на турския сериал „Наследство“, който може да гледате от 12:30 часа на 5 ноември 2024 по NOVA

Докторът предупреждава Сехер, че на Яман му остават около 3 месеца живот, ако не се намери донор. Сехер е много притеснена, но решена да се бори за живота на Яман докрай!

Джанан е сигурна, че Сехер ще ѝ падне на колене да се моли, за да стане донор на Яман, но какво се случва всъщност?

Зухал е много ядосана от развоя на събитията и заплашва Джанан.

Продължавал ли Семра да тормози Дуйгу? Как ще реагира Али?

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

Сехер, след като изслуша прощалното съобщение на диктофона, оставено ѝ от Яман, усеща как сърцето ѝ се свива от болка. Тя взема чантата, в която внимателно е опаковала вещите му и със свито сърце и тежки стъпки, слиза по стълбите, усещайки как всяка стъпка я приближава към неизбежното, но тя е решена да се бори.

В хола я посреща тишина, нарушавана единствено от тихите ридания на Адалет и Неслихан, който почистват и оплакват съдбата на Яман.

– Какво става? – пита Сехер с твърд глас, опитвайки се да задържи сълзите си. – С Яман нищо няма да се случи! Моля ви, не губете надежда. Той е силен и ще преодолее тази болест. Скоро ще се върне жив и здрав сред нас!

Думите ѝ звучат като обещание, което тя е решена да изпълни на всяка цена. Очите ѝ блестят от решителност, а в гласа ѝ се усеща непоколебима вяра.

–Нашата любов ще му даде сила! – продължава Сехер. – Не искам никога повече да чувам думата "смърт"! Аз и за секунда няма да му позволя да остане сред хладните стени на болничната стая! Неговото място е тук, в неговия дом, до нас! Всичко, което му трябва, ще бъде тук! Ще организираме всичко за него в имението. Той ще се оправи тук, с нас, заедно!

Адалет и Неслихан кимат одобрително с глави, усещайки силата и увереността в думите на Сехер.

Сехер пристига в болницата решена да се бори заедно с Яман, защото те са „едно цяло“.

Действието се пренася пред стаята на Яман. Лекуващият му лекар се приближава по дългия коридор на болницата, а Дженгер го спира с тревожен поглед. До него стоят Джанан и Зухал.

– Докторе, имаме няколко въпроса относно състоянието на господин Яман – казва Дженгер с настоятелен тон. – Кога ще изпишете господин Яман? добавя той, опитвайки се да запази спокойствие.

Лекарят ги поглежда сериозно.

–Къде е госпожа Сехер? – пита той. –Тя е негова съпруга и е правилно да обсъдя състоянието му с нея.

–Тя ще дойде скоро – отговаря бързо Дженгер.

–Моля, предайте на госпожа Сехер, че ще я чакам в кабинета си – казва лекарят и се обръща да си тръгне.

Но Дженгер го спира отново. – Моля ви, докторе, не ни лишавайте от информаци – казва той настойчиво и посочва с поглед Джанан. – Майката на господин Яман също е тук.

В този момент камерата ни показва как Сехер се приближава към тях, лицето ѝ изразява смесица от надежда и страх.

Лекарят въздъхва дълбоко.

–Ще ви го кажа направо, започва той. –Времето работи против г-н Яман. Той има много малко време. Ако не се намери бързо донор и не се направи трансплантацията, в най-добрия случай му остават не повече от три месеца.

Сехер, която е чула всяка дума, се вцепенява на място. Очите ѝ се разширяват от шока, а сълзи започват да напират в тях.

–Това е истината – продължава лекарят с тежък глас. – Само толкова може да издържи. Ако не се направи трансплантация, ще го загубим.

–Не, не мога да повярвам, докторе! – възкликва Джанан, преструвайки се на дълбоко разстроена. –Какво означава това? Ако не намерим донор, на сина ми му остават само няколко месеца? Уверен ли сте, докторе? Няма ли друго решение? – иска да е сигурна Джанан, че единственото решение за Яман е тя.

–За съжаление, за господин Яман няма друго решение освен трансплантация – казва лекарят твърдо. –Непременно трябва да намерите донор, иначе ще го загубим!

Сехер усеща как краката ѝ се подкосяват, но събира сили и се приближава към лекаря. Сехер не може да приеме мрачната прогноза. Тя застава пред лекаря, очите ѝ блестят с непоколебима твърдост.

–Не мога да повярвам, че това е единственото решение. Трябва да има начин, каквото и да е – трябва да се направи. Ако този начин не проработи, ще намерим друг! – казва тя с дрезгав глас.

Лекарят кимва леко и ѝ предлага да поговорят насаме.

Камерата се насочва към Джанан, чието лице е застинало в лека усмивка, докато мисли: „Сехер, нямаш други решения. Аз съм единственото! Скоро ще бъдеш принудена да паднеш на колене пред мен!“

В кабинета лекарят обяснява ситуацията.

–Има две възможности за Яман – започва той. –Първата е списъкът с чакащи за чернодробна трансплантация. Но списъкът е дълъг, и когато дойде редът на Яман, може вече да е твърде късно.

–Вие казахте за две решения, какво е другото? – пита Сехер с надежда в гласа.

– Ако се намери жив донор, можем да трансплантираме част от неговия черен дроб на г-н Яман – обяснява лекаря.

– Добре, аз съм готова! Можете веднага да вземете от мен каквото е нужно! –заявява тя без колебание.

Лекарят въздъхва.

–Но първо трябва да проверим дали сте подходяща. Кръвната ви група трябва да съвпада, а има и други изследвания, които трябва да преминете. –Не, кръвните ни групи не съвпадат – казва Сехер, поглеждайки го отчаяно, но веднага се хваща и за най-малката надежда. – но има още толкова много подходящи хора с кръвната група на Яман.

Лекарят кимва.

–Да, но донор може да бъде само роднина до четвърто коляно. Освен това трябва да застане пред комисия и да докаже, че не го прави за пари.

–Тогава защо обсъждаме това? Братът на Яман, Зия, е жив и те имат една и съща кръвна група! – възкликва Сехер с надежда.

Лекарят поклаща глава.

–Обсъждахме това с г-н Недим. Но за съжаление психичното състояние на господин Зия не му позволява да премине теста. Донорът трябва да е адекватен и здрав.

Отвън Джанан се обръща към Зухал, като прошепва:

–Когато Сехер приключи с разговора си с лекаря, ще разбере, че аз съм единственият изход за тях!

В същото време Сехер казва на лекаря, че освен г-н Зия и г-жа Джанан, която е болна и не можа да стане донор на Яман, тя не познава други негови роднини, но тя обезателно ще намери някой.

Сехер излиза от кабинета с решителен поглед. Джанан се изправя, готова да посрещне молбата ѝ, да стане донор на Яман.

–Ще говорим по-късно, госпожо Джанан! –казва Сехер с ледено спокойствие и влиза в стаята на Яман.

Сехер се приближи до Яман, очите ѝ блестят примесени от сълзи и решителност. Тя нежно постави ръка върху неговата и му заявява:

–Аз съм готова и не се страхувам. Заедно ще се борим! Както ти каза: „Ние сме силни, когато сме заедно!“. До този момент нищо не можа да ни сломи, нито едно от изпитанията, през които преминахме! – каза уверено Сехер.

Яман я гледа с възхищение, усещайки топлината на думите ѝ, а сърцето му се изпълва с надежда.

–Ще се справим и с това заедно! Ще се борим до края, заедно! – продължава Сехер. –Сега ние с теб си тръгваме от тук! – заявява Сехер.

–Къде ще ходим? – пита изненадан Яман.

–Там, където ни е мястото! В дома ни! – отговори тя решително и уверено. – Получих разрешение от лекаря и докато не се намери донор, ти ще се лекуваш вкъщи! –Сехер взема ръката на Яман и добавя: –Ти да не си помисли, че аз ще те оставя между тези студени стени!

Яман не може да откъсне поглед от нея. Възхищава се на смелостта и любовта ѝ. Усеща как сърцето му се изпълва с благодарност и обич.

Всички заедно се връщат в имението. Яман се настанява в стаята си, заобиколен от топлината и любовта на близки си.

Зия обяснява на брат си, че не трябва да се притеснява, защото Сехер му е обяснила всичко.

В този момент влиза малкият Юсуф, който изважда от джоба си часовникът, който Яман му подари по-рано.

– Чичо, часовникът е твърде голям за мен и ми пада от ръката. – казва Юсуф. – Искам да ми го подариш отново, когато порасна. Тогава ще го нося и няма да го свалям. Но дотогава нека остане при теб. Не ми трябва сега, защото знам, че винаги ще бъдеш до мен.

Яман взема часовника обратно, поглеждайки с благодарност и любов към племенника си. Точно тогава в стаята влиза Сехер, носейки торта със запалени свещички. Очите ѝ блестят от сълзи, но на устните ѝ разцъфтява усмивка.

–Честит рожден ден, чичо! – възкликва радостно Юсуф..

–Все още имаш рожден ден! – добавя Сехер, гласът ѝ трепери от емоция. –Бях забравила, но батко Зия и Юсуф ми напомниха.

Зия се приближава и с разтреперан глас казва: –Яман, никога не ни оставяй. Винаги бъди с нас!

– Чичо, няма ли да духнеш свещичките? – пита нетърпеливо Юсуф.

– Хайде да го направим заедно!– предлага Яман с усмивка. Двамата духат свещичките, а стаята се изпълва с аплодисменти и искрена радост.

Сехер не може да скрие сълзите си и като подава тортата на Зия казва, че ще отиде да донесе чинийки и прибори.

„С теб всичко ще бъде наред! Аз съм готова да дам живота си за теб!“ –мисли си Сехер плачейки в салона. „Ние ще празнуваме още много рождени дни заедно! Не трябва да се предаваме! Ще се борим до последно!“

Действието се пренася в стаята на Джана, където тя ходи напред-назад и се чуди, защо Сехер не е дошла да ѝ се моли да стане донор на Яман. Тя се чуди, дали не са намерили друг донор, но веднага я отхвърля.

Мислите ѝ са прекъснати от Зухал, която бясна влиза при нея, за да ѝ потърси сметка.

–Защо Сехер не падна в краката ти и не те моли да станеш донор? – пита Зухал със злоба в гласа.

–Тя ще го направи – отвръща Джанан спокойно, но с лукава усмивка. –Зия не може да е донор – той е психически нестабилен! Яман сигурно е против. Видя ли как ме гледаше Сехер, когато излезе от стаята на лекаря? Само аз мога да спася Яман. Ще видиш, рано или късно ще дойдат да ме молят. Почакай и ще видиш!

–Не, аз няма да чакам! – отсича Зухал. –Скоро ще дойде лекарят на Яман и ти ще му кажеш, че си подходяща за донор, разбра ли?

Семра продължава да се кара с Дуйгу.

Семра решава да си тръгне под претекст, че не може да остане в една къща с дъщеря си, която смята за егоистка, тъй като мисли за любов, докато сестра ѝ не се знае къде е. Когато Дуйгу се опитва да я спре, Семра изкълча крака и Дуйгу веднага я отвежда в болницата.

Междувременно леля Султан, която е тръгнала да поздрави Семра за завръщането ѝ, научава за инцидента. Без да губи време, тя информира Али за случилото се. Али веднага се насочва към болницата, неспособен да стои безучастно.

Когато пристига, погледът му среща този на Дуйгу, изпълнен с притеснение и тревога. Тя приближава към него и, с треперещ глас, казва:

– Моля те, стой далеч от нас... Случилото се с майка ми е и по твоя вина!

Обвинението удря Али в сърцето като остър нож. Без да отговаря, той кимва леко и се обръща, за да си тръгне. В погледа му се чете разбиране.

Дуйгу осъзнава, че е наранила човека, който за нищо не е виновен и тича след Али и му се извинява. Али отново проявява разбиране и я моли да се грижи по-добре за себе си. Али решава да се отдръпне временно от Дуйгу, но за да е спокоен за Дуйгу, изпраща Кара при Семра и Дуйгу.