„Наследство“ еп.403: Сълзи, обвинения… и прощално съобщение - какво ще се случи

В епизод 402 на турския сериал „Наследство“ Сехер взема тортата и, заедно с всички обитатели на имението, се отправя към терасата, за да изненадат Яман с празнична песен за рождения му ден. Но точно когато се приближават до него, той внезапно се свлича в безсъзнание на масата. Яман е веднага откаран в болницата, където Сехер припада разбирайки ужасната истина, която Яман е крил от нея.

НА КРАТКО какво се случва в епизод 403 на турския сериал „Наследство“, който може да гледате от 12:30 часа на 4 ноември 2024 по NOVA

Разтърсена от болка и разочарование, Сехер се изправя пред Яман. Какво ще ѝ обясни Яман?

Сехер е разочарована, когато разбира, че почти всички са знаели за състоянието на Яман, но никой не ѝ е казал.

Какво се случва с Дуйгу и Али, след като Семра се върна?

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

Действието продължава от предния епизод. В болницата Сехер с очи, пълни със сълзи, тихо отваря вратата на стаята на Яман. Сърцето ѝ бие силно, докато го наблюдава - слаб, но все още борбен. Тя не казва нищо, само погледът ѝ говори за болката и разочарованието, които изпитва. Яман среща очите ѝ и с виновен глас признава:

- Не исках да разбереш по този начин.

Сехер поема дълбоко дъх, опитвайки се да сдържи емоциите си.

- Няма да те питам защо скри от мен. Защо не влезе в болница... В главата ми бушуват толкова въпроси, но няма да ти задам нито един от тях! Защото нито един отговор не може да оправдае това... Няма причина, която мога да приема. Докато беше до мен, ти си се борил с такъв голям проблем…, а си бил сам... Аз бях до теб, но сякаш не съм била ! Ти ми попречи да бъда до теб! - сълзите ѝ текат по бузите.

Яман преглъща тежко, усещайки болката ѝ като нож в сърцето си. Той протяга ръка към нея. Сехер, след миг колебание, поставя своята в неговата. Яман я притегля нежно към себе си, а тя сяда на стола до леглото му.

Той гали лицето ѝ, избърсвайки сълзите ѝ с палец.

- Ти винаги си била до мен, Сехер. Твоята сила ме поддържаше. Не исках да те виждам да страдаш, както сега... - очите му са пълни с вина. - Не, ти няма да плачеш! Ако заради мен пророниш дори една сълза, това ще ме убие... Разбираш ли ме?

Сехер не може да сдържи сълзите си, които продължават да текат.

- Докторът каза, че ще е нужна трансплантация. Трябва да го обсъдим - казва тя, гласът ѝ трепери.

- Ще го обсъдим - отговаря Яман, гледайки я право в очите.

- Добре, но първо трябва да отида до имението, за да ти донеса дрехи и да видя как е Юсуф - прошепва тя. Болката в гласа ѝ е очевидна.

Наранена и объркана, Сехер става и напуска стаята. Краката ѝ едва я държат, а сълзите замъгляват погледа ѝ. Пред стаята я посреща Дженгер, който я подпомага да седне на близката пейка.

- Госпожо Сехер, добре ли сте? - пита той с тревога.

Тя кимва едва забележимо, опитвайки се да се съвземе.

- Просто ми трябва малко време... - шепне тя, опитвайки се да събере сили за това, което предстои.

Пред стаята на Яман освен Дженгер са Зухал, Чичек и Джанан.

- Защо всичко това се случва с теб... - гласът на Сехер е изпълнен с болка и отчаяние.

Джанан се приближава до нея с привидно загрижено изражение, но в очите ѝ проблясва неискреност.

- Наистина не мога да повярвам, че Яман е могъл да скрие нещо такова от нас - казва тя с престорена изненада. - Но не се притеснявай, Сехер. Ние сме семейство и заедно ще преодолеем и това изпитание.

В този момент идва Недим. Сехер го забелязва, изправя се бързо и застава пред него.

- Ти също си знаел, нали, Недим?! - пита тя, разочарованието и гневът ѝ се преплитат в гласа ѝ.

Недим свежда поглед, неспособен да срещне нейния.

- Как можахте да постъпите така с мен? - обръща се тя и към Дженгер, който стои до Недим. - Как можахте да скриете такова нещо от мен? Нима аз не трябваше да знам за това?

- Ние обещахме... Не трябва да се разстройвате така! - моли я Дженгер, опитвайки се да я успокои.

- Аз за него и живота си ще дам, батко Дженгер! - възкликва Сехер с мъка на душата. - Вие ми отнехте три дни, в които, ако знаех, Яман можеше да има по-голям шанс да се излекува. А сега на кого да се ядосвам - на него или на вас?!

Недим и Дженгер стоят пред нея с наведени глави, мълчаливи и изпълнени с вина.

Сехер грабва чантата си и става да си тръгва.

- Къде отиваш? - пита я Дженгер, протягайки ръка към нея.

- До имението. Трябва да взема дрехи за Яман - отговаря тя студено.

- Моля те, позволи ни да те откараме - предлага Недим.

- Не, благодаря. Предпочитам да бъда сама - казва тя твърдо и излиза.

Камерата се фокусира върху лицето на Джанан. В очите ѝ проблясва злобна усмивка, докато си мисли:

„Нека всичко за теб да става още по-лошо! Ти ще си платиш за неуважението към мен! Много скоро ще паднеш в краката ми!“

Сехер върви към имението, но мислите за състоянието на Яман не ѝ дават покой. Сърцето ѝ е натежало от болка, а очите ѝ са замъглени от сълзи. Психическото ѝ изтощение я принуждава да спре по средата на пътя. Тя се хваща за една ограда, опитвайки се да поеме дълбоко дъх.

- Защо всичко това се случва…? - шепне тя, а сълзите ѝ не спират.

Мислите ѝ са объркани, а тревогата я поглъща. Но въпреки болката, тя намира сили да продължи.

- Трябва да бъда силна за него - каза си Сехер.

Спирайки пред къщата тя се моли в най-скоро време да се върне заедно с Яман. Неслихан и Адалет я посрещат притеснени и я питат за състоянието на Яман, но тя е толкова съсипана, че не може да им отговори и се качва в стаята, където веднага се зае да приготви чантата на Яман за болницата. Всяка дреха, която сгъваше, беше пропита със спомени. Ръцете ѝ трепереха, а сълзите ѝ не спираха....

- Ако теб те няма, какъв смисъл ще има аз да живея? - плаче тя, притискайки една от блузите му към гърдите си. - Ако не виждам лицето ти, не държа ръцете ти... - гласът ѝ се губи в тишината на стаята.

Продължава да се обвинява, че не е забелязала колко зле се е чувствал той. Как е могла да бъде толкова сляпа за болката му? Сълзите ѝ не спират, но трябва да продължи, заради него….

Преди да тръгне за болницата, Сехер чувства нужда да поседне за момент. Тя сяда на бюрото на Яман, където очите ѝ попадата на малък диктофон. С любопитство и леко безпокойство тя го взема в ръка и натисна бутона за възпроизвеждане.

Гласът на Яман изпълни стаята, топъл и мелодичен, но с нотка на тъга:

- Сехер, ако слушаш това, значи вече знаеш истината. Не исках да ти казвам за болестта си, защото не исках да губим нито един миг от щастието си. Ти беше моето най-добро лекарство. Всеки момент с теб е безценен.

Сехер притиска диктофона към сърцето си, а сълзите ѝ не спират да текат.

Тя си спомни как Яман често ѝ казваше, че я обича повече от всичко друго на света. Той ѝ е разказал всичко чрез погледите, усмивките и жестовете си, но тя не евидяла истинската причина зад тях.

- Как можах да не разбера? - прошепва тя, обзета от вина и болка. - Прости ми, Яман.

Но в този миг в нея се заражда нова решимост. Тя избърсва сълзите си и се изправя.

- Няма да те оставя да се бориш сам. Ще направя всичко по силите си, за да съм до тебе и заедно да извървим не лекият път, но ти ще се оправиш - каза тя твърдо.

Сехер взема чантата и се отправя към вратата. В сърцето ѝ гори надежда, примесена с любов и решителност. Знае, че пътят напред няма да е лесен, но е готова да се изправи пред всяко предизвикателство заради мъжа, който обича.

Дуйгу се прибира вкъщи, влизайки в хола, вижда майка си Семра, седнала пред компютъра, съсредоточено разглеждаща снимки. Приближава се и със сърце, което започва да бие по-бързо, осъзнава, че това са нейни снимки с Али.

- Мамо, какво правиш? - пита Дуйгу, опитвайки се да прикрие тревогата в гласа си.

Семра се обръща бавно към нея, погледът ѝ е студен и обвинителен.

- Значи това си правела, докато мен ме е нямало? Забавляваш се, играеш си! Въобще не ти пука за сестра ти! - изригва тя с гняв.

- Мамо, не е това, което си мислиш. Всичко беше просто игра, шега между мен и Али - опитва се да обясни Дуйгу, усещайки как думите ѝ потъват в бездната на недоверието.

- Игра? - прекъсва я Семра с подигравателен тон. - Докато сестра ти я няма, ти мислиш за игри? Как можеш да бъдеш толкова безотговорна?

Думите на майка ѝ се забиват като остриета в сърцето на Дуйгу. Тя иска да ѝ обясни, да ѝ покаже истината, но вижда, че думите ѝ не стигат до съзнанието на майка ѝ.

Ядосана и побесняла, Семра се изправя рязко.

- Нищо не правиш, за да намериш сестра си! - крещи тя и излиза навън.

Дуйгу я следва, опитвайки се да я спре.

- Мамо, моля те, успокой се!

Но Семра вече е на двора, където е велосипедът, който Али е купил за Дуйгу. С пламък в очите, Семра го събаря и започва да го тъпче с крак, желаейки да унищожи всичко, което ѝ напомня за забавленията на дъщеря ѝ.

- Мамо, спри! - вика Дуйгу, сълзите ѝ започват да текат.

След бурята навън, двете се връщат в къщата. Атмосферата е напрегната, тишината е оглушителна.

Али също се връща и притеснен поглежда към двора на къщата на Дуйгу. Той вижда преобърнатия велосипед и влиза вътре. Той вижда Семра и Дуйгу, че го наблюдават. Камерата се пренася при тях. Семра казва на дъщеря си да отиде и да се оплаче на Али. Дуйгу само слага пердето, за да покаже на Али, че не трябва да се меси. Така Али си тръгва.

След малко телефонът на Дуйгу звъни. Тя поглежда екрана и вижда, че е леля ѝ.

- Здравей, лельо - отговаря тя тихо.

- Дуйгу, не издържах повече. Скарах се с майка ти много жестоко. Изгоних я. С тази жена не може да се живее, такива неща говори! – възмутена е лялата на Дуйгу. -Пожелавам ти късмет, мила - казва лелята с тъга в гласа.

Семра, която минава покрай стаята, чува гласа на дъщеря си. Мислейки си, че тя говори с Али, спира и подслушва разговора. Но след няколко секунди разбира, че Дуйгу говори с леля си.

- Мамо никога не е била в тежест за мен. Тя е всичко, което имам - казва Дуйгу искрено.

Сърцето на Семра се свива. Сълзи напълват очите ѝ. За миг вижда дъщеря си в друга светлина, усеща любовта ѝ.

Но, това е само за секунда и бързо се съвзема и твърдостта отново се връща на лицето ѝ.

- Не, тя просто се опитва да ме манипулира. Няма да повярвам на думите ѝ - прошепва Семра на себе си, опитвайки се да заглуши добрината в сърцето си.