„Наследство“ еп.402: Яман губи съзнание на рождения си ден! Джана ликува!

В епизод 401 на турския сериал „Наследство“ Яман отново изпитва силни болки, но скрива състоянието си от Сехер, като ѝ казва, че е в компанията, а всъщност заминава за болницата с Дженгер. Независимо, че знае, че това може да му струва живота, Яман е твърдо решен да бъде със семейството си на рождения си ден.

НА КРАТКО какво се случва в епизод 402 на турския сериал „Наследство“, който може да гледате от 12:30 часа на 1 ноември 2024 по NOVA

Яман оставя подаръци за всички в имението. Всеки получава своя знак на внимание, освен един човек, който тайно кипи от гняв, че не е бил удостоен с такъв жест.

Междувременно Сехер подготвя тортата, и заедно с останалите обитатели на имението, се насочва към терасата, за да изненадат Яман с празнична песен за рождения му ден. Въздухът е изпълнен с очакване и радост, но точно в момента, когато всички се приближават към него, Яман внезапно се свлича в безсъзнание върху масата.

Яман е откаран по спешност в болницата, където истината за тежкото му здравословно състояние е разкрита пред Сехер. Шокът за нея е толкова голям, че Сехер губи съзнание.

Докато всички са изпълнени с тревога и състрадание, единственият човек, който тайно ликува от развоя на събитията, е Джанан. Сега тя вижда възможността, която дълго е чакала, да вземе контрол над съдбата на Яман.

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

Яман записва послание на диктофона – последните си думи за Сехер, в случай че нещо се случи с него. Мислите му са тежки, но той се прекъсва, когато Сехер внезапно влиза с чаша кафе.

– За какво си говореше сам? – пита го тя любопитно.

– А, само си мислех... „Ех, ако тя се сети да донесе кафе, за да го изпием заедно“ – отговаря той с усмивка. – Когато пия кафе сам, не ми доставя удоволствие. Най-вкусно е, когато го пия с теб. Но виждам, че не си взела и за себе си?

– Имам малко работа долу, а и ти изглеждаше зает – отвръща тя с леко съжаление. – Но следващия път непременно ще пием заедно.

Яман я гледа замислено, сякаш нещо го гложди, сякаш мисли за момент, в който може да няма следващ път. Но въпреки това, кимва и се усмихва на любимата си жена, прикривайки мрака в очите си.

Когато Сехер излиза, Яман въздъхва тежко.

В същото време Зухал с усмивка споделя с Чичек какъв подарък е подготвила за рождения ден на Яман – карта за новия фитнес център, който наскоро отворил близо до имението.

– Сигурна ли си, че г-н Яман ще иска да ходи на фитнес, след като всичко това го има в дома си? – пита я с нотка на скептицизъм Чичек.

– О, ти не знаеш – усмихва се загадъчно Зухал. – Но всъщност купих карта и за себе си! Щом веднъж успея да изгоня натрапницата Сехер оттук, Яман и аз ще ходим заедно, за да се отървем от стреса. Той ще бъде във възторг – казва тя убедено, с блясък в очите, сякаш е сигурна, че плановете ѝ скоро ще се осъществят.

Даммм...С вяра в думите си и решителност, Зухал е готова да направи всичко възможно, за да превърне фантазиите си в реалност, без да подозира, че съдбата може би има други планове.

Докато всички трескаво се подготвят за рождения ден на Яман, той тайно оставя подаръци за всички обитатели на имението в стаите им, след което излиза на терасата. Но само след секунди, е разкъсан от остра болка.

„Дръж се! Само още няколко часа!“, казва си той наум, докато се държи за черния дроб и се опитва да превъзмогне болката. Но веднага се стяга, когато вижда Сехер да идва към него.

– Времето е прекрасно. Може ли да останеш малко с мен? – казва той и нежно хваща ръцете ѝ.

– Разбира се, само ще отида да се преоблека и веднага ще дойда при теб – отвръща Сехер с усмивка, но когато се обръща да тръгне, Яман я задържа и я придърпва към себе си в силна прегръдка. Сехер, щастлива и изненадана, също го прегръща. След миг тя му обещава, че бързо ще се върне, и се отправя към стаята си.

В този момент на вратата на терасата се появява Юсух и весело се провиква:

– Чичо, след малко всички ще дойдем при теб, защото искаме да ти кажем нещо!

– Добре, юначе, аз съм тук! И помни, никога не забравяй, че те обичам! – отвръща Яман.

– И ти, чичо, никога не забравяй, че те обичам, скъпи мой чичо! – отвръща Юсуф развълнувано, изпращайки въздушни целувки към Яман.

Яман се усмихва топло, но... дълбоко в себе си усеща тежестта... на тайните, които крие от най-близките си. Той знае, че тези моменти са ценни, сякаш съдбата му напомня, че трябва да се наслади на всеки миг, който му остава....

Сехер влиза в стаята си, за да се преоблече, и на леглото забелязва красиво опакована подаръчна кутия.

– Той ми е купил подарък?! – прошепва тя изненадано.

Развълнувана, отваря кутията и вътре намира изящно сребърно огледалце и картичка, на която пише:

„Сехер, безкрайността, в която се загубих, са очите ти… Всеки път, когато искаш да ме видиш, погледни в огледалото… Там ще откриеш доброта, честност и любов! Нямам друго желание, освен да остана в очите, които гледат към мен до края на живота ми.“

Докато чете, Сехер неусетно се разчувства, сълзи се стичат по лицето ѝ. На гърба на огледалото е гравиран символът на безкрайността – символ на тяхната неразрушима и вечна любов.

– Защо винаги ме караш да плача? – прошепва тя с усмивка. – Ето, изненада ме отново, преди аз да го направя!

Сцената се пренася в стаята на Зия. Когато влиза, той вижда плик върху скрина си и го отваря с любопитство.

Вътре открива сертификат – Яман е посадил цяла гора в негова чест.

Развълнуван и благодарен, Зия уе много щастлив от този специален жест.

Неслихан и Аделет също намират своите подаръци.

Неслихан получава нов компютър, за да може да учи по-лесно за курса си, а Аделет е изненадана с нова шевна машина, подарък, който идеално допълва нейната страст.

Зухал отваря със сълзи на очи подаръка, който Яман е оставил за нея – чифт нови спортни обувки.

На картичката е написано: „Пожелавам ти, когато се оправиш, да тичаш с тези обувки на дълги разстояния!“

– Надявам се да мога да тичам с теб, Яман. Аз съм добре! Нека и ти да бъдеш добре! – прошепва тя през сълзи.

В този момент щастливата Чичек влиза при нея.

-Г-н Яман е подарил подаръци на всички. На Неслихан – компютър, на г-жа Аделет – шевна машина, но моят подарък е най-хубав! – казва Чичек, сияеща от радост. – Виж, подари ми четец за електронни книги, и дори е оставил бележка: „Виждам, че обичаш да четеш книги, надявам се това да ти е полезно!“

Докато Чичек с радост разглежда подаръка си, усмивката на Зухал леко посърва. Тя разбира, че Яман не е вложил в нейния подарък онзи романтичен смисъл, които си е въобразила.

Изведнъж при тях влиза Джанан, която е заинтригувана от всички тези подаръци.

– Какво е това? – пита тя с любопитство.

– Яман е купил подаръци за всички – отговаря Зухал с усмивка, – много е мил, нали? А на теб какво подари?

Джанан замълчава.

– Леле, забравил ли е за теб? – подмята с доволство Зухал, леко усмихната.

– Какво говориш? Може ли да ме забрави? Аз съм му майка! – отвръща Джанан с нотка на раздразнение. – Сигурна съм, че просто не съм го видяла.

Джанан излиза замислена и веднага отива в стаята си и я оглежда.

– Няма никакъв подарък! – бясна е Джанан. – На всички е купил, но на мен – не! Е, г-н Яман, ще видиш ти! – Както съм ти дала живот, така мога и да ти го отнема! Зависим си от мен, но съвсем малко остана… – говори си тя с зла усмивка. – Когато те спася от студените лапи на смъртта, тогава майка ти ще стане главната в живота ти!

Ех... !!!! Джанан е готова на всичко, за да поеме контрола над живота на сина си, изпълнена с опасна амбиция и вяра, че може да завоюва любовта Яман. Тя се връща към плановете си, убедена, че скоро ще бъде призната от Яман за единствения важен човек в живота му.

Всички са се събрали в кухнята и се хвалят с подаръците, които Яман им е подарил. Зухал пита Джанан какво на нея е подарил Яман, а тя лъже, че шал.

След малко идва Сехер и ги пита, дали са готови за празненството и разбира, че Яман е купил за всички подаръци.

Идва и Юсуф, който нетърпеливо се приближава към леля си и споделя, че чичо му му е подарил часовника на дядо му и подава картичката на леля си, като я моли да му я прочете.

Сехер, чете на глас:

„Времето тече бързо, но когато поглеждаш този часовник, ти знай, че аз съм до теб, юначе!“

Сехер взема тортата и с всички обитатели на имението излизат на терасата при Яман.

След като се приближават до него, за да му изпеят песен за рождения ден, Яман не реагира. Сехер притеснена го докосва и Яман пада в безсъзнание на масата.

Яман изобщо не реагира, затова те викат линейка, без да губят време.

В болницата Сехер е опустошена от новината, която лекарят й съобщава: Яман е знаел колко критично е състоянието му, но въпреки това е отказал лечение. Сега черният му дроб е напълно увреден, и единственият му шанс за спасение е спешна трансплантация. При тези думи Сехер не издържа – тя губи съзнание насред болничния коридор.

Единственият човек, който е щастлив от цялата ситуация, е Джанан.

Действието прескача.

Зухал седи с Джанан на една от пейките в болницата. Зухал не спира да плаче.

– Боже, колко сълзи още ще пролееш? Престани да плачеш! – с изнервен тон я прекъсва Джанан, напълно лишена от състрадание.

– Защо не кажеш, че ти можеш да станеш донор за Яман? – казва през сълзи отчаяно Зухал. – Животът на Яман е в опасност, не виждаш ли?! Времето е срещу него!

– Скъпа, Зухал, аз за никъде не бързам – отговаря спокойно Джанан.

– Какво говориш? – възкликва Зухал, невярваща на ушите си. – Какъв човек си ти? Не разбираш ли, че Яман може всеки момент да си отиде от този свят? Направи каквото трябва, не си играй с живота му!

– Почакай малко! – отвръща Джанан с ледена усмивка. – Нека Яман да разбере, че няма друг изход, че единственото му спасение съм аз. Ще видиш – ще ме моли на колене! Така че сега ще чакаме.

Думите на Джанан са студени като камък и Зухал остава безмълвна, разкъсана между ужаса и гнева. За Джанан това е моментът, в който вярва, че ще вземе съдбата на сина си в ръцете си, без да подозира колко неочаквано могат да се обърнат нещата, когато залогът е нечий живот.

Сехер, все още в безсъзнание, се потапя в ужасяващ кошмар…

Тя и Яман яздят заедно, сияещи от щастие, докато времето сякаш спира. Но внезапно Яман я поглежда сериозно и казва, че е време да се разделят. Той я сваля от коня, оставя я на земята и се обръща да си тръгне, махайки за сбогом.

– Яман, не ме оставяй сама! Къде отиваш? – вика отчаяно Сехер, тичайки след него, опитвайки се да го догони.

Но Яман се отдалечава все повече и повече.

Изведнъж Сехер идва в съзнание…

– Какво се случи с мен? – пита тя объркано. – Защо съм тук?

Дженгер е до нея, мълчалив и съчувстващ. Медицинската сестра обяснява, че е загубила съзнание, тъй като кръвното й налягане е спаднало рязко от напрежението.

– А къде е Яман? – пита тревожно Сехер, едва успявайки да потисне страха си.

– Г-н Яман беше преместен в друга стая. За вас би било най-добре да си починете още малко – добавя тихо Дженгер, опитвайки се да я успокои.

– Не, трябва да го видя, батко Дженгер! – казва тя твърдо, сякаш цялата ѝ сила се е върнала. – Как е могъл да скрие това от мен?!

Сехер, залитайки, се изправя и с решителност тръгва към стаята на Яман, отказвайки да позволи на Дженгер да ѝ помогне. Решена е да получи отговори и да разбере защо Яман е крил тази жестока истина от нея.

Как ще протече срещата между Яман и Сехер?

Ще намери ли той сили да ѝ обясни?

И как ще понесе Сехер изпитанията, които я чакат?

Скоро предстои да разберем…

Семра се връща от гостуването си при сестра си в Анкара. Още с влизането си в къщата, тя намира любовните писма, които Дуйгу е написала за Али, уж за да му се подиграе.

Обзета от ярост, Семра веднага се отправя към полицейския участък, където без задръжки започва да обижда и проклина както Дуйгу, така и Али, вярвайки, че те са предали доверието ѝ.

Дуйгу се опитва да я успокои и да обясни, че писмата са просто шега. Но Семра дори не иска да слуша.

– Как не те е срам? Съвсем си забравила за сестра си и единствено мислиш как да се забавляваш! – не спира да я упреква тя с горчивина. – Срам и позор!

Преди да си тръгне, Семра хвърля гневен поглед към Али и добавя:

– И двамата трябва да се срамувате!

Семра излиза, оставяйки Дуйгу сломена, а Али с чувството, че трябва да направи нещо. Той се приближава до Дуйгу, за да я успокои, но тя го отблъсква.

– Стой настрана! Това е между мен и мама! – отвръща му тя студено, като се обръща и тръгва.

Али обаче не се отказва. Той изважда от джоба си едно от разкъсаните писма, които Семра захвърли, и замислено го разглежда. В очите му проблясва увереност, докато прошепва на себе си:

– Това не беше игра… Тези писма са написани от сърце.

За Али вече няма съмнение – чувствата, изразени в писмата на Дуйгу, са истински, дори тя да не е е готова да го признае.