В епизод 400 на турския сериал „Наследство“ Яман получава резултатите от последните си изследвания и разбира, че не му остава много, ако не се намери донор. Той решава да прекара времето, което му остава със Сехер и да я запомни щастлива.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 401 на турския сериал „Наследство“, който може да гледате от 12:30 часа на 31 октомври 2024 по NOVA
Яман отново изпитва силни болки, но скрива състоянието си от Сехер, като ѝ казва, че е в компанията, а всъщност заминава за болницата с Дженгер. Независимо, че знае, че това може да му струва живота, Яман е твърдо решен да бъде със семейството си на рождения си ден.
Междувременно Сехер и Юсуф подготвят изненада за рождения му ден.
Осъзнавайки, че може да няма повече възможност, Яман купува подаръци за спомен за всички в имението.
Джанан е ядосана от сила и упоритост на сина си, когато вижда Яман отново да се връща у дома.
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
Новият епизод започва вечерта в имението на Къръмлъ. Яман лежи в леглото, замислено преглеждайки документи, когато в стаята влиза Сехер. С усмивка му подава лекарствата и чаша вода.
-Знам, че не ти харесва да пиеш лекарства, но остана още малко и много скоро ще престанеш да ги пиеш и всичко ще бъде наред – успокоява го Сехер.
Яман без да каже нищо, но знаейки какво е състоянието му изпива лекарството без да поглежда към нея.
-Това е всичко! – казва тя, след което оставя чашата и ляга до него.
Яман оставя документите настрани, обръща се към нея и потъва в очите ѝ.
-Лека нощ! – пожелава му срамежливо, но с усмивка Сехер.
-Спокойна нощ! – отвръща Яман, като продължава да я наблюдава, любувайки ѝ се.
Сехер затваря очи, но усеща погледа му и след миг ги отваря, за да го попита дали няма да спи. Леко притеснена добавя, че той изглежда изморен и наистина трябва да си почине.
- Няма да спя! Искам до сутринта да те гледам!– отговаря нежно Яман.
- Ако толкова много ме гледаш, бързо ще ти омръзна – отвръща му игриво Сехер,- а нали си обещахме, че ще остареем заедно? С времето ще имам бръчки, косите ми ще побелеят… и някой ден ще си кажеш: „Ех, ако можех да те видя такава, каквато те видях за първи път!“
С усмивка, Яман отвръща, че никога не би казал такова нещо. Единственото му желание е да види как ще остареят заедно. Той я прегръща спонтанно, а тя се сгушва щастливо в него. Докато Сехер заспива спокойна и усмихната, Яман остава буден, неспокоен за бъдещето, и не може да затвори очи.
Действието прескача на сутринта. Яман и Сехер спят един до друг, нежно хванати за ръце.
Яман отваря очи, поглежда към нея с нежност и тръгва да я погали по косата, но внезапно е прерязан от силна болка. Яман внимателно измъква ръката си от ръката на Сехер и сбръчкал чело от непоносимата болка става от леглото.
Превит от болка, се облича и бавно, подпирайки се на стената, излиза от спалнята.
В салона го забелязва Джанан, която тайно го наблюдава, а на лицето ѝ се изписва доволна усмивка.
„Точно така искам да те виждам!“, мисли си тя, изпълнена с удовлетворение.
Дженгер вижда Яман и притеснен го пита, какво става. Яман го моли веднага да го откара в болницата.
Връщаме се в спалнята, където Сехер отваря очи и вижда, че Яман го няма до нея.
-Яман?! – провиква се тя с леко безпокойство и се заслушва, опитвайки се да разбере дали той не е в банята. Но тъй като не получава отговор, става, хвърля бегъл поглед вътре и предполага, че вероятно е слязъл долу.
Сехер слиза в кухнята и пита Аделет и Неслихан, дали са виждали Яман. Аделет казва, че сутринта е излязъл с Дженгер, но това е добре, защото така Сехер спокойно може да подготви изненадата за рождения ден на Яман.
Междувременно, Яман е в болницата с Дженгер до него.
Дженгер му съобщава, че сестрата е казала, че лекарството ще го държи на крака само няколко часа.
- Това и искам, Дженгер! Днес трябва да бъда добре! - отговаря решително Яман.
-Г-н Яман, така рискувате здравето си! Не мога да го позволя, моля ви, разрешете ми да се обадя на г-жа Сехер?!
- Не, не и днес! -категоричен е Яман. -Аз 30 години съм се борил за този ден и днес искам да съм до семейството си!
В същото време, Сехер и Юсуф приготвят торта за рождения ден на Яман. Аделет предлага на Сехер да му се обади, за да се увери кога ще се прибере, за да могат да бъдат готови с изненадата.
Сехер взема телефона си и набира Яман, който все още е в болницата.
-Знам, че се притесняваш, но възникнаха спешни задачи в компанията - казва Яман като се опитва да говори уверено и спокойно, за да я успокои.
-Ти си добре, нали? Нищо не те боли? Не се преуморявай! – отвръща притеснена Сехер.
-Не, не добре съм, ти не се притеснявай! – успокоява я Яман.
- Само искам да те попитам кога ще се прибереш, за да подготвя масата?
- След около два часа ще сме вкъщи с Дженгер - уверява я той, а тя затваря с облекчение.
Сехер съобщава на Аделет, че Яман ще се прибере скоро, затова е време да побързат с последните приготовления.
В същото време Яман се досеща, че Сехер се подготвя за рождения му ден.
-Знаеш ли, Дженгер, трябва да им купя подаръци за спомен, защото може повече да нямам такава възможност - казва той с нотка тъга.
Яман поглежда часовника си и забелязва, че отново е спрял.
-Трябва да го оправиш, за да остане за Юсуф – казва Яман на Дженгер. -Аз няма да мога да видя как той ще порасне, но благодарение на този спомен от баща ми, искам той да знае, че винаги ще бъда до него!
- Това не означава, че това трябва да е краят – казва тъжен Дженгер.
-Аз трябва да съм готов за всичко! – отвръща му Яман, изпълнен с решителност.
Яман и Дженгер се връща в имението. Дженгер му казва, че ще внесе подаръците, които са купили без да го видят останалите.
Яман казва на Сехер, че ще се качи в кабинета си, защото има да свърши още малко работа.
На втория етаж в коридора Джанан виждайки Яман се затичва към него, но той не ѝ обръща никакво внимание.
„Боже мой, той девет живота ли има, отново е излязъл от болницата!“, мисли си ядосана Джанан, раздразнена от неговата сила и решителност.
Джанан слиза в хола и чува как Юсуф и Сехер обсъждат рождения ден на Яман.
-Как съм могла да забравя?! Но, това е всичко, заради тежките лекарства, които пия – оправдава се Джанан.
„Всъщност никога не съм искала той да се ражда... Но откъде можех да знам, че ще се окаже моят билет за богат и разкошен живот? Добре, че те родих, синко!“, мисли си Джанан.
Джанан веднага се връща бясна в стаята си.
- По дяволите, как можах да забравя за рождения му ден! Трябва да направя нещо бързо...
Поглеждайки телефона си, тя осъзнава какво трябва да направи, за да излезе от ситуацията.
-Разбира се, мога да поръчам нещо по интернет и да спася ситуацията!
Джанан взема телефона си и мисли какво да избере на Яман.
-Разбира се! Часовник! – изрича със студено задоволство. - Подарък с послание за човек, който се намира на ръба между живота и смъртта.
Вечерта Дуйгу е у дома си и седи пред компютъра, като продължава да е ядосана на Али, който е проявил интерес към една „анонимка“ и дори чака отговор от нея.
-Боже, как ми се иска да отида при него и да му кажа, че аз съм написала двете писма, а той веднага е клъвнал… Но, не… не става така, играта тепърва започва! Ще ти напиша нормален отговор, да видя тогава как ще реагираш?! – говори си сама изнервена Дуйгу.
„Скъпи комисар Али, много исках да дойда на срещата, но се изплаших и не успях. Повярвайте ми, не е лесно да се доверя на някого, а още повече да споделя чувствата си! Надявам се скоро да събера смелост да се видим на живо. С нетърпение очаквам отговора Ви!“
Преди да се разколебае, Дуйгу натиска „Изпрати“. Сърцето ѝ за миг затуптява по-бързо - ето го, писмото е изпратено на Али.
Само след няколко секунди телефонът ѝ звъни. Поглеждайки дисплея, вижда, че Али я търси, и стомахът ѝ се свива от напрежение. „О, не, да не би да се е усетил?“ – мисли си панически Дуйгу. Тя поема дълбоко въздух и отговаря.
-Знам точно какво правиш - казва загадъчно Али, като оставя напрежението да увисне във въздуха. Дуйгу преглъща тежко, но миг по-късно Али добавя спокойно: - Между другото, обаждам се за отвертката. Не забравяй да ми я върнеш.
Дуйгу издиша с облекчение.
На следващата сутрин, в полицейския участък, Дуйгу хвърля скрити погледи към Али, чудейки се дали той е видял отговора ѝ като „анонимката“. След няколко напрегнати минути Али внезапно отговаря на съобщението ѝ – и то с ентусиазъм.
„Съобщенията ви ме карат да се чувствам така, сякаш се познаваме отдавна,“ пише той. „Не мога да скрия колко се вълнувам да ви видя на живо и да поговорим!“
Нервирана от факта, че Али е така запленен от „другото момиче“, Дуйгу веднага връща отговор обратно, твърдейки, че още се чувства твърде срамежлива за среща и ще оставят това за друг път.
Малко по-късно тя неволно подслушва разговор между Али и Кара. Гласът на Али е изпълнен с увереност, докато споделя предположението си:
-Убеден съм, че Дуйгу е човекът зад тези анонимни писма - казва той на Кара, но добавя озадачен: - Не разбирам обаче защо го прави.
Дуйгу изглежда шокирана и притеснена.