„Наследство“ еп.400: Яман иска да запомни Сехер щастлива! - какво ще се случи…

В епизод 399 на турския сериал „Наследство“ Сехер и Яман се намират на прага на съдбоносни решения и емоционални откровения. Сехер е решена да отвори сърцето си и да направи голямата крачка в отношенията си с Яман. Как ще реагира Яман?

НА КРАТКО какво се случва в епизод 400 на турския сериал „Наследство“, който може да гледате от 12:30 часа на 30 октомври 2024 по NOVA

Зухал е бясна, че нищо не се случва, че Яман и Сехер си прекарват времето като влюбена двойка.

Яман получава резултатите от последните си изследвания и разбира, че не му остава много, ако не се намери донор. Той решава да прекара времето, което му остава със Сехер и да я запомни щастлива.

Сехер разбира, че утре Яман има рожден ден и решава да му направи изненада.

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

Джанан научава от Неджми, че Сехер и Яман са организирали пикник в къщата, където Яман е прекарал детските си години.

Зухал, подпирайки се на патерици, бързо се приближава към Джанан с любопитен израз на лицето.

- Какво правят? Къде са? - пита тя.

- Отишли са в старата къща, там, където Яман е израснал, и са направили пикник в градината, - отвръща Джанан спокойно.

- Виж ги ти тях?! Все още прекарват времето си като влюбена двойка! - Зухал се ядосва, гневът в гласа ѝ нараства. - Уж нещо правиш, но нищо не се случва! Кога ще свърши това?! Направи веднага нещо! – крещи тя.

Джанан остава невъзмутима и казва спокойно:

- На Яман не му остава много! Позволи им да се сбогуват един с друг! Бъди търпелива, за да победиш, Зухал! Това са техните последни мигове заедно! Ще видиш, много скоро Яман и тя няма да искат да се виждат! Яман ще изтрие всички спомени от миналото! Трябва да останеш само спокойна и търпелива! Хайде, скъпа, аз отивам в стаята си!

Зухал остава замислена, борейки се със собствените си емоции, докато Джанан се отдалечава уверена в плана си

Действието се пренася при Яман и Сехер. Яман се опитва да се извини на Сехер, за всичко лошо, което ѝ е причинил в миналото.

- Сехер, искам да ти се извиня за всичко лошо, което съм ти причинил. За грешките, които направих…

Сехер го поглежда объркано, леко напрегната.

- Защо говорим за миналото? — пита тя, с нотка на тревога в гласа. - Ние, какво ще се разделим ли? Ти сбогуваш ли се с мен? Проблеми ли има?

Изненадан от реакцията ѝ, Яман се опитва да скрие паниката в очите си.

- Аз.. просто… - замисля се за момент какво да отговори Яман. -В последно време разбрах, че някои неща трябва да бъдат казани, а не държани в себе си.

- Да, разбирам те, ти си прав. Но нека да говорим за бъдещето, а не за миналото! - предлага тя с искрено желание. - Например за нашите мечти…

Яман я гледа с нежност и обмисля отговора си, но в погледа му се появява лека тъга.

-Бъдещето… - започва той, но млъква, замислен.

Сехер използва момента и продължава с ентусиазъм:

-Например аз! Напоследък си мисля за чифлика, за който с теб мечтаехме. Помниш ли? Щяхме да имаме агънца и патета, свободно пасящи в двора. Дори ще купим коне, а ти ще ме научиш да яздя, нали? - тя се усмихва стеснително и за миг поглежда встрани. - Ще се занимаваме и със земеделие. Аз не разбирам много, но ще попитам батко Зия. Знаеш ли, нашите деца трябва да растат със здравословна храна, прясно мляко, плодове и зеленчуци, отгледани от нас.

Сехер се изчервява и навежда глава, несигурна дали не е казала твърде много.

Яман отмята косата на любимата си и я целува по челото.

-Разбира се, че ще направим така! Мечтата ти е прекрасна и един ден ще се сбъдне!

Яман отива да си измие ръцете и влиза в къщата. В мига, в който прекрачва прага, спомените от детството нахлуват в съзнанието му като неканени гости, завладявайки го изцяло. Миг по-късно го прорязва внезапна, силна болка го връща в реалността, която го кара да падне на колене. Яман извива лицето си в гримаса, но бързо се съвзема и вади хапчетата от джоба си, поглъщайки няколко наведнъж. След това поглежда към часовника си, който отново е спрял. Ядосан, го удря леко с ръка, но нищо.

-Господи, дай ми сили, за да се погрижа за семейството си! Не ме разделяй с тях!, моли се Яман и се изправя.

Точно в този момент Сехер влиза в къщата, поглежда го със загриженост и веднага усеща, че нещо не е наред.

-Притесних се за теб... – обяснява Сехер.

Яман ѝ обяснява, че е разглеждал стаите.

Погледът на Сехер се спира върху една дата, издълбана в стената. Тя я посочва и пита Яман:

-Какво означава това?

-Това е датата, на която почина баща ми. Беше на същата възраст, на която съм аз сега - обяснява Яман със замислен поглед, в който се чете тъга.

-Нека вашите съдби не си приличат. Нека Господ ти даде годините, които той не е могъл да изживее! Нека ти винаги да бъдеш до нас!

Яман не казва нищо, а хваща Сехер за ръка и ѝ предлага да вървят.

Сехер и Яман се прибират в имението. Сехер, видимо напрегната и притеснена, седи в хола на дивана. Тя вижда Дженгер и му споделя притесненията си.

-Днес Яман ме заведе в стария си дом. Беше тъжен и замислен през цялото време. Не ми казва нищо, но усещам, че нещо не е наред. Може би има нещо, което не знам? - споделя тя със загрижена нотка в гласа си.

Дженгер леко свива рамене, стараейки се да скрие притеснението си. Обещал е на Яман да пази тайната му и не смее да разкрие състоянието му.

-Вероятно е свързано с работата, знаеш колко много отговорности има - отвръща той уклончиво.

В този момент на вратата се чува звънец. Сехер поглежда към входа и предполага:

-Сигурно е Юсуф. Ще отида да отворя.

Сехер отваря, а пред нея е куриер, който ѝ казва, че е донесъл документи, които г-н Недим е изпратил. Тя казва, че може да ги предаде на нея, а тя ще ги занесе на г-н Яман. Сехер се подписва, а след това любопитно оглежда пликовете.

- От болницата ли са? Интересно какво ли изпращат? - казва тя на Дженгер и тръгва да ги отвори.

-Дайте, аз ще ги занеса на г-н Яман! - предлага Дженгер, леко напрегнат.

- Секунда! - спира го Сехер, отваряйки плика и вади листа с изследванията вътре. Очите ѝ се разширяват... Сехер изглежда шокирана…

-Батко Дженгер…. -Дженгер виновно мълчи, като си мисли, че Сехер е разбрала какво е състоянието на Яман.,…. Утре Яман има рожден ден! - казва Сехер. - Напълно съм забравила! Ако не беше датата в документа… -вайка се Сехер.

Дженгер си отдъхва и отвръща, че е нормално да забрави, след всичко, което преживя в последно време и добавя:

-Това са стари изследвания на г-н Яман от болницата, той ги поиска за архива – обяснява Дженгер.

- Добре, значи няма нужда да ги преглеждам. Ще отида да говоря с Адалет и Неслихан, за да организираме нещо за рождения ден на Яман!– отвръща Сехер и дава пликовете на Дженгер.

Дженгер влиза в кабинета на Яман, който седи замислен зад бюрото си. Тежка атмосфера изпълва стаята.

- Последните изследвания... - Дженгер протяга ръката си и му подава пликовете.

Яман ги поема и започва да ги преглежда, изражението му се променя, очите му потъмняват. Дженгер, виждайки реакцията му, преценява, че новините не са добри.

-Лоши ли са?

В този момент телефонът на Яман звъни. На екрана се изписва името на Недим. Яман поема дълбоко дъх и приема обаждането.

-Видя ли изследванията? - пита Недим направо.

-Да, видях. Ясно е, че единственият шанс е трансплантация на черен дроб! – отвръща Яман

- И двама от лекарите потвърдиха същото! Няма друго решение, Яман. Трябва час по-скоро да влезеш в болница и да чакаш подходящ донор – казва Недим.

- След утре, - отсича Яман твърдо.

- Не прави това, Яман! Нямаш никакво време! - разтревожен настоява Недим.

Утре е рожденият ми ден, Недим. Може би последният, който ще имам възможност да прекарам със семейството си. Искам те да бъдат щастливи, поне за един ден, - казва Яман с непоколебимост в гласа си и затваря телефона, преди Недим да успее да протестира отново.

Дженгер го гледа с отчаяние и страх.

- Г-н Яман, моля ви, не го правете! Това е много опасно решение! – моли го той.

- Дженгер, ти няма да казваш нищо на Сехер, - Яман го поглежда решително. - Не знам колко ми остава, но искам да прекарам това време с нея. Искам да я видя щастлива, да я запомня усмихната. Ако ми е писано да напусна този свят, не искам последният ми спомен да е как тя плаче за мен.

В този момент Сехер идва при тях Тя усмихнато се обръща към тях, без да подозира какво става. Дженгер се извинява и ги оставя сами.

Сехер го гледа с любов и му задава прост въпрос:

-Имаш ли нещо планирано за утре? Ще ходиш ли до офиса?

-Утре цял ден ще съм вкъщи и ще прекарам времето с теб! – отговаря Яман.

- Добре, тогава аз ще ида в кухнята, имам малко работа, - казва тя и излиза, оставяйки го отново сам с мислите му.

„Аз няма да ти позволя да плачеш на рождения ми ден! Аз искам ти да бъдеш щастлива!“, мисли си Яман.

Дуйгу изпраща още един имейл на Али. В това електронно съобщение тя му пише, че е готова да го опознае и го кани да се срещнат. Цялата игра на Дуйгу да хване Али, че си определя среща с друга, за да го убеди, че чувствата му към нея не са истински.

След като Али получава анонимното съобщение и го прочита, той веднага подозира, че това е работа на някой, който добре го познава. Али поглежда към колегите си, а след това погледа му се спира на Дуйгу. Той си спомня за странното ѝ поведение вчера. Али отново отваря писмото, което му написа същото момиче, което ми изпрати и електронното писмо.

-Комисар Дуйгу, този отчет на бюрото ми твой ли е? – провиква се Али.

-Да! Сутринта го оставих – отговаря Дуйгу.

Али отваря отчета и сравнява почерците и вижда, че те си приличат. Али е уверен, че анонимното момиче е Дуйгу, но се чуди защо си играе на криеница с него.

Али казва на колегите си, че му е изникнала работа и ще излезе.

Дуйгу си поглежда часовника и се замисля: „Какво на срещата ли е тръгнал?“ Тя, обидена и ядосана от ентусиазма на Али към „непознатата“, тръгва да го проследи.

Дуйгу тръгва за мястото на срещата, а Али виждайки я е 100% уверен, че писмата са работа на Дуйгу и застава пред нея.

-Дуйгу, какво правиш тук? – пита Али.

-Излязох на чист въздух – отвръща Дуйгу.

-Хайде да пием чай – предлага Али.

-А, ти защо излезе? – пита Дуйгу.

-Имах среща, но приятелят ми явно няма да дойде – отговаря Али.

След като Али и Дуйгу се връщат в участъка. Али изпраща съобщение на „анонимката“, за да я пита, защо не е дошла на срещата.

Дуйгу е бясна, че Али продължава да се интересува от „анонимката“.