
В епизод 398 на турския сериал „Наследство“ Яман прави всичко по силите си, за да накара Сехер да се чувства като най-щастливата жена на света, дори и всяка негова дума да звучи като сбогуване. Ще успее ли Сехер най-накрая да разкрие голямата тайна, която Яман крие от нея?
НА КРАТКО какво се случва в епизод 399 на турския сериал „Наследство“, който може да гледате от 12:30 часа на 29 октомври 2024 по NOVA
Сехер и Яман се намират на прага на съдбоносни решения и емоционални откровения. Сехер е решена да отвори сърцето си и да направи голямата крачка в отношенията си с Яман. След всичко, през което са преминали заедно, тя най-сетне събира смелост да разкрие чувствата си напълно.
Как ще реагира Яман на това откровение на любимата си жена? Ще позволи ли на сърцето си да се отвори за любовта, или страхът от несигурното бъдеще ще го спре? Не пропускайте да разберете какво ще се случи!
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

Новият епизод започва в имението на Къръмлъ, където нощта е обвила всичко в тайнствена тишина, а лунната светлина се процежда през спуснатите завесите на прозорците.
Сехер стои пред огледалото в спалнята, облечена в бяла копринена нощница и халат, която пада ефирно по тялото ѝ. Сърцето ѝ бие като луд, докато се подготвя да направи голяма крачка в отношенията си с Яман. Тя пръска няколко капки от любимия си парфюм зад ушите и на китките, ароматът изпълва стаята с нежност и загадъчност. Усмихва се стеснително на отражението си, опитвайки се да събере смелост, и се поглежда още веднъж, за да се увери, че всичко е както трябва.
В този момент вратата се отваря и замислен Яман влиза в спалнята, без да подозира какво го очаква. Той спира внезапно, когато погледът му се среща с този на Сехер. Очите му се разширяват от изненада, а в тях проблясва искра на възхищение. Той се взира в нея, сякаш вижда ангел.
Сехер, чупи нервно ръце и прави няколко несигурни крачки и застава срещу него.
За теб... - прошепва тя тихичко. -Ти и аз минахме през толкова много изпитания… Колко пъти си мислех, че те губя… Но осъзнах, че добротата и милостта на времето не са за тези, които не го ценят. Бяхме на крачка да загубим всичко, което имаме… Не искам да оставяме нито един момент за после! Но… спомняш ли си какво ми каза? — пита тя, като го гледа с очи, пълни с любов и очакване.
Какво съм ти казал? — пита Яман, опитвайки се да прочете мислите ѝ.
Че ще ме чакаш, докато настъпи подходящият момент за мен… — отвръща Сехер, а бузите ѝ се зачервяват леко. Погледът ѝ е изпълнен с решителност и нежност. -Моментът настъпи.

Яман се усмихва и я обгръща с ръце, притискайки я към себе си.
Ти ме направи най-щастливият човек на света - казва той, а гласът му е изпълнен с искреност и обич.
До края на живота си съм твоя! — прошепва Сехер, затваряйки очи и отдавайки се на момента.
Внезапно лицето на Яман се изкривява от болка. Той се отдръпва леко, поставяйки ръка на корема си.
Яман! Добре ли си? Отново ли те заболя? -пита притеснено Сехер, като тревогата ѝ нараства. -Прости ми, не помислих за това! Ти все още се възстановяваш… По-добре да ти дам лекарствата — казва тя бързо, като се отдръпва . -Боже мой, и водата е свършила! Ще ти донеса веднага! -с тези думи Сехер бързо излиза от стаята.

Близостта на Сехер изпълва сърцето на Яман с топлина и радост, но думите на лекаря не му дава покой, че много скоро може да умре. Мисълта за несигурното бъдеще го измъчва и го кара да се замисли дали е правилно да допусне Сехер толкова близо до себе си.
„До края на живота си съм твоя!“ – ехти в съзнанието му обещанието на Сехер, а думите ѝ го разкъсват между желанието да я задържи и страха да не ѝ причини болка.
„Може би и не ни остава много време…“, мисли си Яман. „Не, аз не знам какво ще се случи за в бъдеще с мен?! Аз не мога да те привържа към себе си! Не, не мога!“, въздиша тежко Яман.
Сехер се връща бързо с водата и пита притеснена Яман, дали все още го боли.
Не, добре съм, не бързай! – отвръща Яман, опитвайки се да я успокои.
Сехер подава и хапчетата, а Яман веднага вижда колко е разтревожена. Той се опитва да разсее напрежението, като ѝ се усмихва леко.
Не се притеснявай толкова, мина ми — казва нежно той.
Извинявай… моментът може би не беше подходящ… не помислих — прошепва тя притеснено.
Яман се усмихва и внимателно я погалва по лицето, пръстите му леко докосват кожата ѝ.
Имаме още хубави дни пред нас. Вярвай ми! — казва Яман, сякаш иска успокои и себе си.
Тогава ще ти донеса чай — отвръща тя и веднага се запътва към кухнята. - Ще ти подейства добре.

Яман веднага се обажда на Недим и го пита, дали е говорил и с другите двама специалисти. Недим му отговаря, че е говорил, но те искат Яман да си направи допълнителни изследвания, за да бъдат по-точни в заключението си. Яман му казва, че при първа възможност, когато може да излезе ще му се обади, за да отидат и направи исканите изследвания.
След като приключва разговора, Яман взема портрета, който стои близо до него. На него са той, Сехер и малкият Юсуф – усмихнати и щастливи.
„Аз ще живея! Няма да ви оставя!“, прошепва той на себе си, но със силата на клетва, която няма намерение да наруши.
Оставя портрета настрани и поглежда часовника на ръката си. За миг сърцето му пропуска удар – часовникът е спрял. Това е часовникът, който е принадлежал на баща му и който Яман не е свалял от деня на смъртта му. Този часовник е неговият талисман, неговият неизменен спътник. Сега обаче, когато внезапно спира, нещо в него се пречупва. Студена вълна на тревога го облива.
„Какво ли означава това?“ – мисли си Яман, усещайки как мислите му се преплитат между миналото и настоящето.

В същото време Сехер, връщайки се от кухнята с чая за Яман, среща Зухал на стълбите. Тя се опира на патериците си, опитвайки се да ходи.
Зухал, хубаво е, че се опитваш да ходиш, но не се преуморявай! – казва Сехер загрижено, виждайки усилията ѝ.
Зухал я поглежда, стисвайки патериците по-силно и отговаря с решителен глас:
Благодаря ти, но не мога да стоя така. За да се приближа до целите и мечтите си, трябва да мога уверено да стоя на краката си!
Да ти си права! – отвръща Сехер с насърчаваща усмивка. – Пожелавам ти успех!
Останала сама, Зухал свива устни в крива усмивка, наблюдавайки как Сехер се отдалечава.
„Аз трябва да започна да хода, за да може до Яман да не си ти, а аз!“ , мисли си тя злобно. „Един ден ще те изхвърля от това имение! Аз ще бъда Зухал Къръмлъ!“

Сехер влиза в спалнята и, виждайки Яман притеснен, го пита дали отново го боли.
Яман вдига глава и с тревожен глас отговаря:
Часовникът на татко спря!
Сехер се приближава и го успокоява, поставяйки ръка на рамото му:
Ще го оправим, не се ядосвай! -казва тя със състрадателен тон. - А и това е хубаво, че часовникът е спрял! Ще имаме повече време един за друг и времето няма да ни притиска!
Яман взема чая от Сехер и ѝ казва, че ще го изпие на терасата, а също така ще даде часовника на Дженгер, за да го оправи.

На терасата Яман се съсредоточава върху стария часовник на баща си. След минути на търпение и внимание успява да оправи механизма. Часовникът тръгва да тиктака отново. В този момент се появява Дженгер.
Притеснен съм Дженгер. – казва Яман.-Часовникът може да спре точно в момента, когато не съм готов да напусна този свят.
Дженгер се приближава, поставя ръка на рамото му.
Не мисли така за времето…
Яман го прекъсва, защото иска да сподели с някой вътрешните си терзания.
Аз искам да прекарам повече време с нея, Дженгер! Не искам само един миг, а целият си живот да изживея с нея. Ако лекарите говорят истина, кой знае колко време ми остава да бъда до нея!
Яман се връща в спалнята и сяда на дивана. Поглежда към Сехер, която спи спокойно, нейното дишане е ритмично и спокойно.

Сутринта Сехер се събужда и с изненада забелязва Яман, заспал на дивана. Притеснена се чуди дали нещо го тревожи или отново го боли. Тихо става от леглото, приближава се до него и леко го погалва по лицето. Яман отваря очи и я поглежда, леко объркан.
Добро утро! – поздравява го тя с усмивка.
Добро утро! – отвръща той.
Защо си заспал на дивана? Случило ли се е нещо? – пита тя тихо, опитвайки се да разбере причината за необичайното му поведение.
Яман се замисля за момент и поглежда часовника си.
Колко е часът? – измърморва той, опитвайки се да се ориентира.
Сехер хваща ръката му и го поглежда успокоително.
Още е рано, не се притеснявай, можеш да си починеш още.
Заспал си тук заради болките ли? – пита тя, изпълнена със загриженост.
Да, но съм добре, сънят ми се отрази добре – казва той, за да я успокои.
Сехер се усмихва облекчено, но в погледа ѝ остава леко притеснение. Знае, че Яман винаги се опитва да скрие болката си, за да я предпази.

Действието прескача. Яман и Сехер са пред старата къща на Яман, там където е живял като дете.
Когато каза, че искаш да си направим пикник, мислех, че ще отидем някъде сред природата – казва тя, леко озадачена. – Защо сме тук?
Яман спира за момент, поглеждайки към къщата, сякаш се връща назад във времето.
Това е мястото, което искам да забравя... но не мога – признава той тихо. – Тук преживях най-ужасните си моменти. Погребах баща си… Бях още дете, но трябваше да порасна и да бъда силен.
Сехер го слуша внимателно, усещайки болката и същевременно силата, които прозвучават в думите му.
Сега искам тук да създам нови спомени, хубави спомени… с теб. Разбира се, ако искаш това – казва той.
Сехер се усмихва топло, взема кошницата от ръцете му и я поставя на малката маса пред къщата.
(Много странно откъде се появи хубава маса и четири стола пред порутената къща. Странно хрумване на сценаристите.)

Докато хапват сандвичи Яман казва на Сехер, че има много въпроси които иска да ѝ зададе.
Сехер се усмихва, заинтригувана.
Добре! Например?
Никога не съм те питал... кой е любимият ти цвят?
Зелен! А твоят? – отговаря и пита на свой ред Сехер.
Аз също харесвам зеления! Да, по-рано обичах черния, но откакто се влюбих в зелените ти очи, зеленото ми стана любим цвят.
Сехер се изчервява леко и се усмихва.
Нещо друго искаш ли да ме попиташ? – окуражава го тя.
Да… Имаш ли щастливо число? – пита Яман, с лека нотка на любопитство.
Имам! Числото четири – отвръща Сехер, а Яман се усмихва с одобрение.
Моето е седем – казва той, с леко замечтан тон. -Рожденият ти ден е през седмия месец, и това число винаги ми напомня за теб.
Знаеш ли, коя е любимата ми напитка? Спомняш ли си, когато бях болен, ти ми направи чай с билки, ето той ми е любимият. По-рано не пиех такива чайове, но този чай... той ми показа, че любовта е повече от думи. Това беше не просто чай.
А сега е мой ред да те попитам. -казва Сехер.- Защо ми задаваш тези въпроси сега, след като пред нас е цял живот?
Животът лети толкова бързо. Понякога сме толкова заети с проблемите си, че забравяме да попитаме.
Камерата насочва ни вниманието към човека на Джанан, който ги следи през оградата.

Какво се случва с Дуйгу и Али?
Всъщност Дуйгу усещайки Али зад гърба си му казва, че е решила да му помогне с писмата и е прочела няколко от тях и не може да разбере, с какво го е впечатлило последното писмо. Али или не е чул, че Дуйгу каза, че това е писмото, което тя е написала или се преструва, за да не постави Дуйгу в неловка ситуация. Дуйгу сяда доволна на бюрото си, че Али е впечатлен от писмото ѝ.
Вечерта, когато Дуйгу се прибира вкъщи, тя вече не е сигурна, дали и някое друго писмо не е впечатлило Али. Затова решава да напише още едно писмо анонимно писмо от същото момиче, но по електронната поща в него тя предлага на Али да се срещнат.
На следващият ден Дуйгу отива в полицията, но не вижда някаква реакция от страна на Али.
Самият Али е уморен напоследък от толкова много фенки и писма, които пристигат. Той трябва да вземе мерки, за да спре подобно внимание към него. Малко по-късно Али разбира, че Ибо е качил видеото и му заповяда веднага да го изтрие от интернет.
от Катя Господинова • 31.10.2024