В епизод 397 на турския сериал „Наследство“ Яман прави всичко, за да бъде Сехер щастлива! Той подготвя незабравима изненада за нея. Междувременно, Зухал се бори с ревността си, докато се опитва да каже на Яман за игрите на Джанан.
НА КРАТКО какво се случва в епизод 398 на турския сериал „Наследство“, който може да гледате от 12:30 часа на 28 октомври 2024 по NOVA
Романтичните моменти между Яман и Сехер ще продължат да ни и в този епизод. Яман, който обича Сехер с цялото си сърце, не пропуска възможност да я поглези и да я накара да се чувства като най-щастливата жена на света. Със своите нежни жестове и усилията да ѝ осигури мигове на радост, Яман създава някои от най-красивите и емоционални сцени в сериала. Сехер е изпълнена с щастие, наслаждавайки се на всеки миг до любимия си. Но зад тази идилична картина се крие тъжна истина. Докато Сехер преживява своето вълшебство, зрителите усещат нотка на тъга и горчивина – защото всяка дума и всеки жест на Яман приличат на сбогуване.
Какво означава всичко това? Ще се предаде ли смелият Яман Къръмлъ или ще се изправи срещу болестта си? И кога най-накрая Сехер ще открие истината за тежкото му състояние?
Следете ни, за да разберете каква съдба очаква Яман и Сехер – и дали любовта им ще успее да победи изпитанията на съдбата.
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
Действието продължава от предния епизод. Сехер, Яман, Юсуф и Дженгер са все още в конната база.
Сехер се обръща към Яман с благодарност в очите:
Благодаря ти, Яман. Толкова отдавна не съм се чувствала така... щастлива.
Яман се усмихва, но изведнъж остра болка прерязва тялото му. Опитва се да прикрие страданието, наблюдавайки Сехер, която с възхищение следи движенията на един красив кон, язден недалеч от тях. Очите ѝ замечтани се реят в далечината.
Един ден ще се науча да яздя – казва тя уверено, сякаш вече усеща как вятърът развява косите ѝ.
Яман стои зад нея, борейки се с болката, и неочаквано казва:
Ще отида да взема малко вода. Искаш ли и за теб да донеса?
Сехер се обръща и с усмивка поклаща глава.
Не, благодаря ти.
Яман се отдалечава, поема дълбоко въздух, след което се подпря на стената на близката конюшня. Болката става непоносима, затова бързо вади от джоба си шише с лекарства и поглъща няколко таблетки. Докато се опитва да възвърне контрола над дишането си, до него се приближава Дженгер, който го поглежда загрижен.
Г-н Яман, всичко наред ли е? Явно болките са станали по-силни – казва Дженгер, наблюдавайки напрегнатото лице на Яман.
Лекарят ми каза, че понякога болките ще се усилват – обяснява Яман със спокойствие, сякаш иска да убеди себе си. – Това е страничен ефект от лекарствата.
Дженгер поглежда шефа си с разбиране, но и с възхищение.
Готов сте на всичко, за да бъде семейството ви щастливо?
Яман се усмихва леко, като че ли в този момент болката няма никакво значение.
Не преувеличавай. Днес Сехер осъществи мечтата си. Няма да позволя някаква болка да развали настроението ѝ! И ти няма да ѝ кажеш нищо!
Както кажете, господине.
Яман се изправя, пренебрегвайки болката, и поглежда към Дженгер и му нарежда:
Ти се погрижи за Юсуф.
Сехер седи сама на дървена маса пред конната база, наслаждавайки се на чаша топъл чай, когато телефонът на Яман вибрира на масата. Съобщение. Камерата се фокусира върху текста: лекарят умолява Яман да не си играе с живота и да постъпи незабавно в болницата, за да започне лечението.
Сехер се протяга към телефона.... В този момент камерата ни показва Яман, който язди на черен кон съм нея.
Зрителят се пита, дали Сехер ще разбере сега истината или Яман ще пристигне на време?
Камерата показва напрежението, ръката на Сехер, която посяга към телефона и радостният вик на Юсуф, че чичо му пристига на кон.
Сехер отдръпва ръката си и поглежда към черния жребец, който е спрял точно пред нея, а на него – Яман, с игрива усмивка на лице.
Черен кон става ли? – пита Яма, гледайки Сехер с любопитство и очакване.
Сехер го поглежда с усмивка, а очите ѝ блестят от възхищение.
Ти си истинската приказка за мен – отвръща тя, а думите ѝ са изпълнени с нежност.
Яман се усмихва, а погледът му се изпълва с нежност и решителност.
Тогава няма да ми откажеш, нали? – пита той с дяволито пламъче в очите.
Сехер се поколебава за момент и после се усмихва леко смутена.
Но... къде ще седна?
Без да чака отговор, Яман внимателно хваща ръката ѝ и ѝ помага да се качи зад него. Тя се настанява плътно до него, прегръщайки го здраво с двете си ръце. Сърцето ѝ препуска като лудо, усещайки топлината му.
Готова ли си? – пита Яман, усещайки нежното ѝ докосване.
Ъхъ – прошепва развълнувана Сехер.
Тогава да тръгваме! – казва той с увереност, хващайки здраво юздите, и препуска напред. Вятърът развява косите им, а Сехер, потопена в магията на мига, нежно отпуска главата си на гърба му, затваряйки очи.
Конят лети напред, докато природата наоколо се размива в безкрайността.
Не отидохме ли твърде далече от базата? – пита Сехер.
Това проблем ли е за теб? – пита Яман, спирайки за миг, за да чуе отговора ѝ.
Не! След като ти си до мен, за мен няма никакъв проблем – отвръща тя уверено, а погледът ѝ е изпълнен с вяра и любов.
Яман я поглежда през рамо и изрича с нежен тон:
Аз съм до теб. Докато сме заедно, няма минало, няма бъдеще. Твоето присъствие дори кара времето да спре!
Яман не иска Сехер никога да забрави този красив момент. Те не разполагат с никакво време и всеки миг за него е неповторим.
Сехер се усмихва и затваря очи, потънала в този прекрасен момент.
Защо затвори очи? – пита Яман.
Искам да запомня всичко. Вятърът... думите ти... и аромата ти. Казват, че има моменти, които не могат да се забравят, и знаеш ли, този миг никога няма да го забравя! – прошепва тя, гласът ѝ трепти от емоции.
И аз никога няма да го забравя. Завинаги ще остане в сърцето ми – отвръща Яман, сякаш изрича обет.
След миг на тишина, той казва със сериозен тон:
Не искам да има нещо, което сме пропуснали да изживеем заедно.
Сехер, го прегръща още по-силно и прошепва:
Когато съм до теб, се чувствам истински щастлива.
Яман се усмихва, а в очите му проблясва неизказаната истина – за него всеки миг с нея е единствен и неповторим.
В имението Зухал се прибира с патерици (както се зарече в един от предишните епизоди - тук може да си припомните, защо Зухал иска да стъпи по-бързо на краката си) придружена от Недим, който видимо е хлътнал по нея. Зухал хвърля бърз поглед към него и му казва:
Благодаря ти, Недим. Докато не можех да се движа, ти винаги беше до мен. Не знам как щях да се справя без теб.
Недим леко се изчервява и отвръща:
Радвам се, че съм ти бил полезен. Ако имаш нужда от нещо друго, само кажи.
Той се сбогува и си тръгва.
Сехер и Яман върнаха ли се? – пита Зухал Чичек, а в гласа ѝ се усеща напрежение.
Чичек поклаща глава отрицателно, което предизвиква видимо раздразнение у Зухал.
Каква езда?! Или тази селянка го е поискала? Яман я завел, за да я направи щастлива, докато самият той все още не се е оправил! – избухва тя, а после замлъква и се замисля:
„Яман, ти умираш... Моля те, отиди в болницата, преди да е станало твърде късно...“
Мислите ѝ са прекъснати, когато към тях се приближава Джанан, с усмивка, изпълнена с нескрита ирония.
О, поздравявам те, Зухал! Вече стоиш на краката си! – казва тя, като оглежда патериците на Зухал.
Чичек съобщава, че отива да донесе напитка на Зухал от кухнята.
Точно така, браво! Сега когато Сехер започне лека-полека да се отделя от Яман, ти постепенно докато се поправяш, здраво ще застанеш до него! – отбелязва Джанан като се усмихва доволна.
Действието прескача и показва Яман и Сехер, вече в имението. Сехер забелязва, че Яман е на път да се захване с работа, и го моли да си почине.
Имам да прегледам един-два документа – отговаря Яман.
Добре, тогава ще ти направя кафе – усмихва се тя и се отправя към кухнята, но след миг се връща и застава до него. Поглежда го с благодарност.– Това, което ме накара да преживея днес, никога няма да забравя.
Сехер напуска стаята, а Яман се замисля за миг, но после решително набира номера на Недим, за да разбере дали има някакъв напредък по въпроса със заболяването. Недим отговаря веднага.
Говорих с доста известни лекари. Всички са на едно мнение – колкото по-скоро постъпиш в болница, толкова по-добре за лечението ти.
Яман ядосан му отговаря, че каквото и да говорят лекарите, той няма да влезе в болница.
Камерата ни показва Сехер, която наближава кабинета на Яман носейки на табла кафето, което слезе да ми приготви.
Връщаме се при Яман, който продължава разговора си ядосан с Недим. Недим се опитва да го успокои, като добавя:
Моля те, не се ядосвай. Очакваме още мнение от двама специалисти.
След като съм толкова болен, няма да губя оставащото си време по болници! – продължава да се гневи Яман. -Ще го прекарам близо до семейството си. Разбра ли ме? И никой няма да знае за това!
Точно в този момент се чува трясък. Камерата показва преобърнат поднос и счупена чаша от кафе на пода.
Зрителят си мисли, че Сехер е чула разговора на Яман и Недим и от уплаха е изпуснала подноса.
Камерата ни насочва вниманието към Яман, който е с гръб към вратата и обръщайки се с ужас вижда Дженгер стоящ на прага, чието лице е пребледняло от шока от това, което е чул.
Разбираме, че преди Сехер да влезе в кабинета, Юсуф я е повикал, а Дженгер е взел подноса с кафето, за да го отнесе на Яман.
Дженгер се приближава към Яман с тревожен поглед и притеснен казва:
Господин Яман, вие не можете да го направите…
Яман го гледа мълчаливо, но Дженгер продължава, очите му блестят от загриженост.
Вие за мен сте не просто живот… Вие ме намерихте в момента, в който аз почти си бях отишъл от този свят… Но, благодарение на вас аз отново се върнах към живота!. Ще се престоря, че не съм чул това, което казахте. Защото Яман Къръмлъ, когото познавам, не би оставил семейството си и не би се отказал от живота. Това, което обмисляте, е равносилно на самоубийство!
Яман се обръща към Дженгер с дълбока болка в гласа си:
Не искам да умирам, Дженгер. Но… нямам друг избор! Аз съм Яман Къръмлъ – всички си мислят, че никога няма да падна, че съм непобедим… но виж, паднах. Няма да позволя семейството ми да ме вижда как угасвам в болнично легло. Ще посрещна края така, както живях – гордо и на крака!
Дженгер усеща сълзите си, напиращи в очите му, но успява да запази самообладание.
Никога не съм ви молил за нищо, г-н Яман. Но сега ви умолявам – постъпете в болница, започнете лечение. Ако ви изгубя… не бих го понесъл, да загубя още един член на семейството си!
Не, не мога! – отвръща Ямна. -Аз също искам да ви оставя… Но, аз нямам време, Дженгер! Дженгер, погледни ме в очите, аз имам нужда от брат, който да пази моята тайна заедно с мен! Ти хубаво, че разбра, братко! Ти сега си мой брат, скъп си ми като Зия и покойния ми брат Ялчин! – Дженгер прегръща Яман като го потупва братски по гърба и в същото време крие сълзите си.
Сигурно се питате какво се случва с Али и Дуйгу?
И така, Али е развеселен, докато преглежда писмата от фенките си в социалните мрежи. Закачливите послания го забавляват, но за Дуйгу ситуацията е различна – тя го наблюдава отстрани, скрита зад дежурната си маска на безразличие, макар че е видимо раздразнена. Ревността ѝ се засилва, но тя упорито отказва да си я признае дори пред себе си.
Когато Али излиза от стаята, Дуйгу забелязва купчината писма, оставена на бюрото му. Без да губи време, тя взема няколко от тях и бързо напуска участъка. Намира спокойна пейка в близкия парк, сяда и се заема да пише. Решава да напише писмо, от името на една от фенките, за да провери дали то ще впечатли Али. Старае се да вмъкне в думите си точно тези детайли, които знае, че могат да го докоснат.
След като довършва писмото, Дуйгу се връща в участъка и оставя „фенското“ послание на бюрото на Али, без да бъде забелязана. В този момент Али и Фърат влизат, а Али се обръща към него:
Фърат, помогни ми да приключа тези писма..
Двамата започват да четат, но точно когато Али стигнат до писмото на Дуйгу и го изважда от плика, но Али и Фърат е повикан от шефа си. Али казва на Фърат да ги в пликовете, за да не се загубят. Дуйгу не вижда, че Фърат сменя пликовете на писмата. Писмото на Дуйгу, което беше в червен плик го слага в зеления, на мястото на писмото, което той четеше, а съответно писмото, което Фърат четеше в червения плик.
Когато Али се връща, продължава да чете писмата, а Дуйгу го наблюдава с нескрит интерес.
Е, как върви? Има ли поне едно смислено писмо? – подпитва го тя, с едва прикрито любопитство.
Али я поглежда, като отговаря:
Всъщност последното писмо е наистина много интересно.
Той излиза от стаята, оставяйки Дуйгу сама, а любопитството ѝ не може да бъде удържано повече. Тя става от бюрото си, взема зеления плик, вади писмото от него и започва да го чете, като казва на глас:
Но... това е писмото, което аз написах!
В този миг Дуйгу усеща нечие присъствие зад гърба си. Али стои там с леко повдигнати вежди!
от Катя Господинова • 27.10.2024