„Наследство“ еп.390: В ръцете на Зухал е лекарството, с което Джанан трови Яман!

В епизод 389 на турския сериал „Наследство“ Забравил за болката, Яман не престава да показва на Сехер колко много я обича. А, в същото време Джанан играе опасната си игра и трови Яман. Ще бъде ли разкрита?

НА КРАТКО какво се случва в епизод 390 на турския сериал „Наследство“, който може да гледате от 12:30 часа на 16 октомври 2024 по NOVA

Яман крие болката си от Сехер, за да не я тревожи, докато тя се грижи за него?

Сехер сънува кошмар, в който Яман умира пред очите ѝ.

Джанан изсипва отрова в чая на Яман, а Неслихан нахълтва в стаята на Яман и Сехер и им казва, че Яман не трябва да пие този чай.

Чичек намира лекарството, с което Джанан трови Яман. Какво ще направи Зухал?

Какво ново при Али и Дуйгу?

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

В имението на Яман се усеща напрежение. Той се превива от болка, но щом вижда Сехер, която влиза с поднос в ръцете, бързо се преструва, че всичко е наред. Не иска да я тревожи.

-Приготвих нещо специално за теб. Надявам се да ти хареса! - Сехер му подава подноса с усмивка.

Яман се усмихва, въпреки че вътрешно страда. Той загребва една лъжица от супата и прави лека гримаса.

-Какво има? Не ти ли харесва? – пита го Сехер с притеснение в гласа.

-Не, не... вкусна е. Просто... малко си прекалила със солта – отвръща Яман с усмивка, опитвайки се да смекчи ситуацията.

Сехер веднага пробва супата и лицето ѝ леко се изкривява.

-О, права си! Прекалила съм със солта. Много съжалявам! – казва тя, като се чувства виновна.

-Хайде, недей да се притесняваш – отвръща Яман с топъл глас.

-Как да не се притеснявам?! Ти ме помоли да ти приготвя храна, а аз какво направих? Прекалих със солта! – обвинява се Сехер и посяга да вземе подноса.

-Не, не го вземай! Аз ще го изям! – отвръща Яман решително, като я хваща за ръката.

Но...

-Дори и отрова бих изял, ако е от твоите ръце – шеговито добавя той.

Тези думи докосват сърцето на Сехер. Тя се трогва и се сгушва в него, усещайки колко много значи за него. След миг тя се отдръпва и казва:

-Ще кажа на кака Адалет да приготви нещо друго. - Взема подноса и излиза от стаята.

Веднага щом Сехер затваря вратата, болката отново завладява Яман и той се превива, но успява да се държи, за да не я тревожи.

Джанан влиза в кухнята и предлага на Адалет и Неслихан помощта си. Адалет ѝ отговаря, че няма нужда и казва на Неслихан да извади чая на г-н Яман от хладилника.

-Браво на Сехер, прави всичко за г-н Яман, не забравя за нищо! – казва Аделет на Джанан.

Неслихан започва да дразни майката на Яман с коментари за отношенията между Яман и Сехер, намеквайки за голямата любовта между тях.

Междувременно, Сехер помага на малкия Юсуф с домашната работа.

-Ако и чичо беше тук с нас... – въздиша Юсуф, липсвайки му вниманието на Яман.

-Чичо ти има нужда да си почине малко, но после ще си поиграе с теб – успокоява го Сехер.

-Лельо, ти много се умори, да тичаш ту при чичо, ту при мен и аз се разстройвам! – казва Юсуф с невинна загриженост.

- Миличък, аз не се уморявам, аз съм щастлива, че вие сте до мен! – отвръща Сехер с нежност, усмихвайки се на племенника си.

Сехер сгушена в прегръдката на Яман се е унесла и сънува:

„Сехер вижда как Яман се превива така от болка, че не може да каже нищо. Притеснена Сехер веднага посяга към телефона си, за да се обади на бърза помощ. Само че преди Сехер да успее да го направи, Яман падна на пода и изгуби съзнание. Сехер се втурнал към него и се опитва да приведе Яман в съзнание…

-Моля те, отвори очи, ти не можеш да ме оставиш сама! Моля те, отвори очи!“

В този момент сърцето на Сехер се свива от ужас, страхът я обхваща, а паниката я кара да се събуди рязко, дишайки учестено.

-Това беше ужасяващо, аз видях как ти умираше пред очите ми – плаче Сехер. -Мислех, че съм те загубила!

-Ето, виж, аз съм до теб! Добре съм! Докато ти се грижиш за мен, не си мисли, че нещо може да ми се случи! А, и ако така ме гледаш, нима си мислиш, че мога да отида някъде?! – Яман се опитва да разсее тревогите ѝ и да върне спокойствието ѝ.

Звукът на алармата прекъсва момента.

-Отново ли е време за лекарства? – пита Яман.

-Не, този път е за чай, който съм ти приготвила за черния дроб – отговаря Сехер, която трие сълзите от лицето си. -Ще ходя да се измия, а след това ще ти донеса чай.

В същото време Чичек вижда, че Джанан е в гостната и без да губи време влиза в стаята ѝ и започва внимателно да претърсва всяко кътче. След известно време намира това, което търси – кутията, в която Джанан държи отровата, с която трови Яман. Чичек изсипва от съдържанието от шишето в една салфетка, връща кутията на място и излиза от стаята.

Зухал виждайки праха веднага ѝ казва да го занесе за анализ, за да разберат какво точно планира Джанан.

Малко по-късно Джанан забелязва, че Неслихан носи чая на Яман и веднага я спира и ѝ казва, че тя ще го занесе, тъй като е тръгвала да пожелае на Яман лека нощ.

„Когато пораснаха, тогава се сети, че си им майка?! Въобще не ми харесва тази жена!“, мисли си Неслихан.

- Ще бъде по-добре, ако аз го занеса, а вие си почивайте – настоява Неслихан.

-Не, не, дъще, няма да се уморя – отговаря Джанан и взема чашата от ръцете на Неслихан.

Неслихан си спомня, думите на Сехер, че Яман не иска да вижда Джанан и тръгва след нея.

Джанан се спира, за да изсипе отровата в чашата и разбърква с пръст, като доволна се усмихва, когато усеща, че Неслихан е зад нея. Джанан запазва хладнокръвие и Неслихан не подозира нищо. Неслихан се връща, но се Сехер излиза от стаята и взема от ръцете на Джанан чашата с чай и учтиво ѝ благодари.

Преди Яман да отпие от чашата в стаята нахлува Неслихан крещейки:

- Не, не пийте от този чай!

Джанан, която стои близо до вратата и подслушва, замръзва на място, слухът ѝ изострен като никога. Сърцето ѝ пропуска удар – Неслихан може би е видяла всичко! Мислите ѝ препускат лудо, докато напрегнато се опитва да разбере какво ще се случи.

-Съжалявам, че така нахълтах, – казва Неслихан, опитвайки се да овладее гласа си, – но има нещо, което трябва да ви кажа. Чашата е пукната... не е много, но може да ви навреди. Леля ми каза да я изхвърля, но без да искам налях чая в нея. Току-що го забелязах.

-Неслихан, ти много ме изплаши! Помислих, че нещо е станало – казва Сехер.

Позволете ми да сменя чашата – предлага Неслихан и тръгва да я вземе, но Сехер я спира и казва, че няма нужда. Неслихан си тръгва, а междувременно Яман изпива целия чай, който е беше в чашата.

Когато Неслихан излиза от стаята, Джанан я пресреща в коридора, изпълнена с напрежение. Вътрешно е на ръба на нервен срив – мислите ѝ препускат, че може би е разкрита.

-Какво се случи? – пита тя с привидно небрежен тон, но погледът ѝ издава нещо по-дълбоко.

-Чашата беше пукната, затова се притесних и ги предупредих. Но всичко е наред – отговаря Неслихан.

Джанан я пита, дали Яман е изпил чая. Неслихан отговаря, че Сехер е казал, че ще го прелее в друга чаша и сигурно вече го е изпил, казва Неслихан и си тръгва.

Джанан възвръща самообладанието си. Усмивката ѝ отново се появява на лицето, но този път с по-голяма увереност. Вътрешно тя триумфира.

„Браво синко! Още малко остана и ти напълно ще зависиш от мен!“, мисли си доволна Джанан.

Планът ѝ се развива по начин, който я кара да се чувства непобедима.

Какво се случва между Али и Дуйгу?

В полицейското управление Али се чуди, къде може да е отишла Дуйгу. Той среща един от колегите си и го пита, дали е виждал Дуйгу. Той му отговаря, че я видял да влиза в архива. В същото време Дуйгу се заключва в архива. Идва Али и чука по вратата, като пита, дали Дуйгу е там. Тя му отговаря, че е вътре, но не може да излезе защото без да иска се е заключила.

Али ѝ казва, че ще отиде да вземе резервните ключове и ще се върне. Докато Али търси ключовете Дуйгу излиза от архива и напуска полицейското управление, просто бяга.

Дуйгу се прибра вкъщи с главата пълна с емоции и притеснения. Мисли си, че бягството вече не ѝ помага, защото сама тя е уморена от това безкрайно бягство - не само физическо, но и емоционално. Дуйгу ходи из стаята и мисли какво да прави. „Трябва да си събера мислите и да реша какво да правя. Но първо, трябва да държа Али на разстояние. Няма да го допусна до себе си, докато не разбера какво наистина искам."

Дуйгу е категорична, че каквото и да се случи, няма да отвори вратата на никого. Тази нощ щеше да бъде само за нея и нейните мисли, за да подреди хаоса в главата си.

Дуйгу застава пред огледалото и се опитва да репетира как ще каже на Али, че няма чувства към него. Но всеки път думите сякаш я предаваха. Гласът ѝ ставаше слаб и неубедителен. Сърцето ѝ не можеше да се съгласи с това, което умът ѝ се опитваше да каже.

Междувременно Али беше изключително неспокоен. От своя колега Ибо научи, че хората на опасния Джафер са били забелязани в града. Тази новина съсипа спокойствието му. Мислите му веднага се насочиха към Дуйгу. "Тя е в опасност", мисли си той и веднага прави опит да се свърже с нея. Но телефонът ѝ е изключен и без да губи и минута, той тръгва към дома ѝ.

Али отива в дома ѝ и започва да блъска по вратата. Дуйгу, която е вътре не иска да му отвори. Али чува шум, притеснен за Дуйгу разбива вратата и пада на земята поваляйки шокираната Дуйгу.