„Наследство“ еп.345: Джанан спасява живота на Зия! - какво ще се случи…

В епизод 344 на турския сериал „Наследство“ въпреки че Джанан връща Зия в имението Яман е непреклонен и отново я гони! Зия се срива и е настанен в болница, където братът на Джамгьоз преоблечен като санитар влиза в при него и тръгва да го задуши с възглавницата. Ще успее ли, братът на Джамгьоз да си отмъсти на Яман като убие брат му?

НА КРАТКО какво се случва в епизод 345 на турския сериал „Наследство“, който може да гледате от 12:30 часа на 12 август 2024 по NOVA

Джанан влиза в стаята на Зия и попречва на брата на Джамгьоз да убие Зия.

Яман не може да понесе мисълта, че дължи живота на Зия на човека, с когото не иска да има нищо общо.

Какво ще направи Яман ще разреши ли на Джанан да остане в имението?

Али и Дуйгу отиват на обещаната вечеря..., но какво ще се случи там?

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

Братът на Джамгьоз, маскиран като санитар, влиза в стаята на Зия. Приближава се към леглото, но в стаята влиза лекуващият лекар на Зия и го гони. Но, той не се отказва и когато лекарят излиза, той влиза отново. Той слага възглавницата на лицето на спящия Зия и се опитва да го удуши!

За щастие в стаята влиза Джанан и ударя брата на Дамгьоз по главата с вазата, която е на шкафчето до леглото на Зия. Мъжът пада, но става държейки се за главата, той хваща Джанан и я ударя с всички сили в стената, тя пада на земята и започва да крещи за помощ, защото не може да се пребори с него. Мъжът слъга отново възглавницата върху лицето на Зия.

В същото време Яман не вижда майка си никъде и притеснен, че тя може да отишла при Зия, веднага тръгва за стаята му.

От коридора той чува гласа на майка си, която вика за помощ, Яман бързо влиза в стаята на Зия и избутва брата на Джамгьоз, като го удря, докато той не пада в безсъзнание на земята.

След това се обръща към брат си и го пита дали е добре.

-Яман, Яман, мама ме спаси. Тя ме спаси, Яман! - повтаря разтрепераният Зия. - Щях да умра, ако не беше тя. Мама ме спаси!

Яман е хем щастлив, че животът на Зия е спасен, хем ядосан на себе си, че е допуснал ситуация, в която животът на брат му да бъде в опасност. Но, най-вече Яман не може да понесе мисълта, че дължи живота на Зия на човекът, с когото не иска да има нищо общо.

Яман напуска болницата, за да потърси спокойствие и да събере мислите си, а до Зия оставя Сехер, но Зия не спира да пита за майка си.

Яман отива на брега, за да събере мислите си там. Когато слънцето вече се спуска над хоризонта, той получава телефонно обаждане от Недим, който му съобщава, че Зия е изписан от болницата и той ще го закара в имението. Яман му отговаря, че скоро и той ще се прибере.

Яман се връща в имението, преди да влезе в къщата той си мисли, че Зия много ще се разстрои, но той никога няма да позволи на майка му да бъде до тях.

Но, когато Яман влиза в къщата, го очаква изненада… Той вижда Зия да седи на дивана в хола заедно с майка си и да ѝ говори:

-Няма да ти позволя да си тръгнеш, мамо! - заявява Зия. -Винаги ще бъда с теб, никога няма да останеш сама. Да, ще съм до теб! - Радостен Зия оправя възглавницата на Джанан, за да ѝ е по-комфортно.

В този момент тримата изненадани забелязват Яман. Сехер, виждайки колко ядосан и гневен е Яман, веднага се приближава към него.

-Тя си е ударила силно главата! Казва Сехер. -Когато ти излезе, лекарят каза, че трябва да остане под наблюдение няколко дни и да не бъде сама. Аз дори ѝ намерих медицинска сестра, която да се грижи за нея, но ти знаеш батко Зия. Той категорично се противопостави на това. Аз... не намерих друго решение… Само… за няколко дни!

Яман поглежда ядосан Зия.

-Няма да пусна мама да си отиде, Яман! - заявява Зия и хваща ръката на майка си. - Тя спаси живота ми. Няма да я оставя!

-Сине! - Джанан се обръща към Яман. -Днес за пореден път разбрах, че животът е твърде кратък, за да живеем поотделно. Щях да умра, ако нещо се беше случило със Зия. Аз съм майка! Моля те, сине, нека не спорим повече!

-Никога! Аз за не съм ти никакъв! - крещи Яман. -Казах ти да не използваш тази дума, защото ти не си никакво майка! - Яман се обръща рязко и напуска имението.

-Защо направихте това? - Сехер се обръща ядосана към Джанан. -Нали се разбрахме, преди да дойдем тук.

-Дъще, аз...- казва тя.

-Помолих ви да направите само едно нещо. Не бива да оказвате натиск върху Яман и дори да говорите с него! – казва ядосана Сехер.

-Мислех, че ако говорим... – започва да се оправдава Джанан.

-Аз ви моля, госпожо Джанан. Никога повече не правете това! Не изпитвайте търпението на Яман, моля ви! – прекъсва я Сехер.

-Яман си тръгна… Яман си тръгна, Сехер…! – Зия пуска майка си и притеснен се приближава до Сехер. - Яман няма ли да се върне? Сехер, ако Яман не се върне, тогава какво ще правя без него? Аз не мога без Яман! Ами ако не се върне? – паникьосва се Зия.

-Не се притеснявай, батко Зия, разбира се, че Яман ще се върне! Ние сме семейство, ние не можем да живеем без него, а той без нас! - опитва се да го успокой Сехер.

-Всичко е заради мен! – преструва се Джанан, избухвайки в ридания, се отправя към банята.

„Сякаш нямам достатъчно проблеми с Яман, сега и тя ще му говори така!. Вижте я ти нея!“ – мисли си ядосана Джанан. –„Това малко невъзпитано момченце (говори за Яман) е пълно с ярост. Ако можеше, щеше да ме убие. Трябва да намеря начин да остана тук. Но как? Как да заглуша гнева на Яман?"

Яман излиза от имението и отива на мястото, където беше заведението на Ариф.

В същото време Али извежда Дуйгу на вечеря в ресторант, за да отпразнуват щастливия край на операцията срещу Джафер, защото докато бяха затворени от Джафер, Али ѝ обеща, че ако се спасят ще я заведе на ресторант.

-Тук храната е много хубава! – заявява Дуйгу. -Трябва да идваме тук поне веднъж седмично.

-Добре, ще идваме! – съгласява се Али.

-Когато дойдох в този град, ние постоянно се карахме помежду си. Не бих си помислила, че ще станем добри приятели. Ти си добър човек! – казва Дуйгу.

-Аз също не мислех, че си такава. Ти също си добра! – отвръща на свой ред Дуйгу. -Не мога да повярвам, че сме тук! – добавя тя. -Бях сигурен, че това са последните минути от живота ми. Нямах никаква надежда. Оцелях само благодарение на теб! -Как може да си толкова силен? - пита Дуйгу. -Ти показа свръхчовешка сила.

-Е, направих го, защото... - започва комисарят, но не довършва изречението си. В този момент една от жените в ресторанта се обръща към дъщеря си и я нарича Ясемин.

Дуйгу моментално си спомня за изчезналата си сестра и магията на красивите, безгрижни мигове, прекарани с комисаря, се разваля за секунда. Лицето ѝ се покрива с дълбока тъга.

Дуйгу става от масата и отива до момичето, което жената нарече Ясемин.

-Ясемин! – докосва Дуйгу момичето с надежда, че това е сестра ѝ. -Извинете ме! – казва Дуйгу разбирайки, че това не е стера ѝ.

-Май с някой сте ме сбъркали! – отвръща момичето.

-Да, така е, извинете! – казва Али.

Дуйгу моли Али да я извини, обяснявайки, че е такава, че мисли за сестра си нонстоп и докато не я намери, няма да се успокои.

Али ѝ обещава, че ще направи всичко, което е по-силите му, за да намерят Ясемин.

-Благодаря ти, че си до мен! – отвръща му Дуйгу.