„Наследство“ еп.341: Яман се отказва да изгони майка си от Истанбул!

В епизод 340 на турския сериал „Наследство“ Майката на Яман идва пред портите на имението и Зия иска да излезе при нея, но охраната не позволява. Джанан припадна и едва тогава Зия отиват при нея. Джанан идва на себе си, а Зия най-накрая прегръща майка си. В този момент Яман се връща в имението, когато вижда Зия до майка им, побеснява…

НА КРАТКО какво се случва в епизод 341 на турския сериал „Наследство“, който може да гледате от 12:30 часа на 6 август 2024 по NOVA

Сехер разкрива на Яман, че Джанан е болна от рак и ѝ остава малко живот. Как ще реагира Яман?

Яман нарежда на хората си да проучат лекаря, потвърдил болестта на Джанан.

Джанан е уверена, че много скоро ще влезе в имението и Яман ще бъде под неин контрол.

Дали Яман ще може да преодолее болката и гнева си и да прости на майка си?

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

След срещата на Зия с майка му и пристигането на Яман. Последният нарежда на Дженгер да отведе Зия в къщата, за да го откъсне от майка им. След като Зия влиза вътре, Яман търси сметка от охраната кой е отворил вратата, но Сехер си признава, че това е била тя. Разочарован от Сехер, Яман влиза в имението, без да каже и дума, а Сехер тръгва след него.

Яман е много разстроен и реагира много грубо, като пита Сехер как е решила да отвори вратата на майка му, не е ли помислила за Зия.

-Защото майка ти умира! - Сехер решава да признае на Яман, че майка му е болна от рак и не ѝ остава много живот.

Яман е шокиран, а Сехер продължава да обяснява, че е ходил чак до болницата, за да получи информация от лекаря, за да разбере дали е болна, или не, а лекарят също е потвърдил болестта ѝ и стадия на заболяването, в което се намира Джанан.

-Аз исках всичко да ти разкажа, но тя загуби съзнание пред портите, не можех да я оставя така! – обяснява Сехер. -А какво се случи след това вече знаеш. -Добре ли си? – пита Сехер, която си мисли, че Яман се е разстроил заради състоянието на майка си.

-Всичко е наред! Не ме интересува състоянието на тази жена и нищо няма да се промени, дори да е наистина болна! – отсича Яман и побеснял излаза. Сехер тръгва след него.

В същото време Зухал казва на Чечек, че доброто отношение на Сехер към майката на Яман, това че днес ѝ е отворила врата, ще доведе до разрив в отношенията им с Яман, а това е много добре за нея.

Сехер настига Яман и го пита, къде ще ходи.

-Защо се страхуваш? Мислиш си, че съм се разстроил, че тя умира, мислиш си, че аз ще омекна и ще започна да се притеснявам, затова, че тя умира? - пита Яман.-Нищо подобно, дори и ни най-малко не я съжалявам! Отивам в компанията, защото има съвещание! Имам много по-важни работи от това да мисля, какво се случва с нея! В живота ми нищо не се е променило! Нищо! – отвръща Яман и се качва в автомобила си.

„След като казваш, че нищо не се е променило, откъде този гняв у теб?“, мисли си Сехер.

Действието се пренася при Джанан, която отново е в къщата на съседката си, където не спира да кашля. Съседката е притеснена от състоянието на Джанан и отива да ѝ донесе вода.

„Боже, какви са тези лекарства? Някой ще си помисли, че наистина съм болна. Но, то това си струваше! Скоро вратите на имението ще се отворят за мен! Със Зия нещата се нареждат, той е като баща си, но с Яман ще бъде сложно. Сехер сигурно му е казала, че съм болна. Да видим какво ще направи като разбере, че умирам?“, мисли си Джанан.

Яман е в компанията и говори с Недим за служебни неща, но в същото време си спомня как е изгонил майка си, а след това Сехер му съобщи, че майка му умира.

Яман казва на Недим, че ще продължат по-късно. Недим му казва, че задачите са спешни, но независимо от това Яман ги отлага да ги разгледат по-късно.

Телефонът на Недим звъни. Недим вдига и разбира, че хората им са намерили майката на Яман. Той казва на Яман, че Джанан е при съседката ѝ и го пита, какво ще нареди да правят по-нататък, да нареди да я разкарат от града.

-Нека да остане! - казва Яман.

-Вие да не си оправихте…

-В никакъв случай! – прекъсва го гневен Яман. -Нищо няма да се оправи! Тя никога повече няма да се доближи до нас, но далече от нас, да прави каквото иска! -довършава Яман.

След малко казва на Недим да изпрати хора в болницата, за да проучат лекаря на Джанан, с когото Сехер се е срещнала, за болестта на майка му.

Действието се пренася при Джанан. Тя поглежда през оградата към къщата си и е много изненадана, че не вижда нито един от хората на Яман.

„Ето, разбрал е, че съм болна. Така постепенно, постепенно ще загубиш силата си и ще предадеш! Много скоро ти ще бъдеш под моя контрол!“, мисли си Джанан.

Действието се връща в имението. Зия е в стаята си и страда за майка си. Сехер влиза при него, а той ѝ казва, че когато е прегърнал майка си е забравил за всичко за болката, за обидите, за това, че ги е изоставила и ѝ е простил. Той си мисли, че ако Яман я прегърне и той ще забрави всичко и ще ѝ прости.

Зия казва на Сехер, че животът е кратък и не се знае още колко дълго ще са на земята, затова трябва да се научат да прощават.

Действието прескача във вечерта. Сехер чете книга на терасата. Яман се прибира и отива при не.

-Защо не си си легнала? – пита Яман.

-Чаках те! Аз знам, че си ми ядосан…

-Не, не съм ти ядосан! Аз знам, че ти не си имала лоши намерения! Аз не се ядосвам на теб, а на това, което стана! Тя не заслужава твоята доброта!

След малко се обажда Недим и казва на Яман, че всичко са проверили, майка му наистина е болна от рак.

По-късно Сехер признава на Яман, че не се притеснява за г-жа Джанан, а се притеснява за него. Тя не иска, когато майка му си отиде след месец, той да остане да живее с болката, която носи с години. Сехер знае, че да прости ще му е много трудно, но след като знае, че ще умре, няма ли да ѝ прости. Защото след това раните, които има, гнева, който носи, никога няма да се излекуват и успокой и добавя:

-Ние не прощаваме, заради човека отсреща, а за да излекуваме раните си! Нали не съм преминала чертата? А и тя е в такова състояние, че на никой няма да може да причини болка, бъди уверен! Ако ти изпълниш последното ѝ желание, това ще бъде полезно за теб, отколкото за нея! Не се ли умори да носиш този товар? Не заслужаваш ли да се отпуснеш?

-Аз не мога… Тя за мен е олицетворение на много стари и изгнили спомени, но дори както ти казваш, дори да мога да ѝ простя, аз това няма да направя! Върху нея е не само кръвта на баща ми, но и кръвта на моето детство! Но, аз вече не съм това дете! Това дете остана в онова тъмно място, в което се надява да намери светлина. Там, това дете умря в този мрак! Аз нямам сили да прощавам на хора, които не съществуват за мен! Знаеш всъщност какво може да ми помогне на мен?

-Кажи, аз веднага ще го направя?

-Ти! Това е всичко! Само ти! – отговаря Яман.

В същото време в къщата на Али. Семра все още си мисли, че Али и Дуйгу са нейните сестра и зет. Тя им казва, че винаги иска да ги вижда така щастливи заедно. Султан е потресена, но не може да направи нищо. Султан и Семра отиват да направят чай.

Останали сами Дуйгу се извинява на Али, че го подлага на това, но няма какво да направи, защото майка ѝ е болна. Али ѝ казва, че няма защо да се извинява и ядосва, важно е майка ѝ да бъде добре, другото няма значение.

-Аз толкова много се разстройвам за нейното състояние, но нищо не мога да направя! – обяснява Дуйгу.-Постоянно съм изненадана от нейните състояния, още не съм мигнала с очи, а тя се е върнала с 10 години назад във времето, а след това с 3…

-Някой неща не можем да контролираме, но не се притеснявай, ти не си сама! – отвръща Али. -Когато имаш нужда от помощ аз винаги ще бъда до теб.

В този момент в стаята влиза Семра носейки чай, а леля Султан я следва. Изведнъж Семра променя изражението си.

-Защо така застина г-жо Семра? – пита леля Султан.

-Дуйгу, защо си е облякла така? – пита Семра.-Тези цветя… Нещо празнуваме ли?

-Мамо, аз исках малко да променя обстановката не ти ли харесва? – пита Дуйгу.

-Но, тези цветя какво правят тук? - пита Семра.

Дуйгу ѝ отговаря, че тя е купила цветята. Семра ѝ се кара никога повече да не прави това…

След малко на Али му се обажда Фърат и му съобщава, че са открили къде се крие Джафер. Али му казва да се подготвят за операция, за да заловят Джафер, но комисар Дуйгу не трябва да знае нищо за това. Само че Али не знае, че Дуйгу е чула телефонния му разговор.

Али тръгва да излиза, а Дуйгу го пита, дали отива в управлението, и дали има новини за Джафер. Али ѝ казва, че отива в управлението и лъже, че няма новини за Джафер. Дуйгу не му дава да разбере, че е чула разговора му.

Али отива в полицейския участък и раздава задачи на екипа, кой какво трябва да прави по операцията за залавянето на Джафер.

-А, аз какво трябва да правя, комисар Али? – пита Дуйгу, която в момента влиза в стаята.

Али я моли да излязат отвън и да поговорят. Али казва на Дуйгу, че е скрил от нея за операцията, защото тя все още не се е възстановила, а и целта на Джафер е тя. Дуйгу му отвръща, че не се страхува от никого и че ще участва в операцията също като него.

Али носи на Дуйгу бронежилетка, която да облече за операцията