В епизод 319 на турския сериал „Наследство“ Сигурни сме, че постоянно променящото се настроение на Сехер вече е омръзнало на всички. Но, за щастие, нещата най-накрая започват да се движат в обратна посока! Ще даде ли Сехер още един шанс на Яман?
НА КРАТКО какво се случва в епизод 320 на турския сериал „Наследство“, който може да гледате от 12:30 часа на 8 юли 2024 по NOVA
Сехер моли Яман да остане, признавайки, че не може да живее без него, въпреки болката, която ѝ е причинил.
Яман също признава на Сехер, че тя много му е липсвала, че не си е представял живота без нея.
Най-накрая те са честни един с друг и са готови да се изправят пред проблемите си заедно.
Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“
Действието продължава от предния епизод. Яман се връща в имението, за да си вземе портфейла и казва на Сехер, че ще си тръгне без Юсуф да го види. За изненада на Яман, Сехер го моли да остане и блокира пътя му като застава пред него и затваря вратата на спалнята.
-Не си тръгвай! – моли го Сехер. -Аз ти казах, че не мога да ти имам доверие отново…, че не мога да живя тук с теб, но разбрах, че и без теб не мога! – Яман мълчи.
-Ти нас… ни унищожи, не ми се довери, затова аз съм все още разстроена… Но, аз знам, че всичко, което си направил е, за да защитиш брат си. Разбрах защо се държеше така, защо рискува и унищожи всичко, което имаше между нас…
Батко Зия всичко ми разказа, за детството си, как ти си го спасил и обещал, че винаги ще го защитаваш… И когато отново беше застрашен живота на батко Зия, ти си спазил обещанието си, като отново си го спасил…. Аз се поставих на твоето място и си помислих, как аз щях да се държа и какво щях да направя, ако бях в същата тази ситуация… Да, това е много трудно…
Но, това което аз преживях, също беше много трудно! Ти ме захвърли… На едната страна аз, на друга ти, ние се отдалечихме един от друг. Загубихме се! Аз не мога да контролирам това, не мога да се примиря… Но, едно нещо със сигурност знам! Аз не искам да изляза от този лабиринт като изгубя теб! Искам двамата заедно да намерим изхода! Затова не си тръгвай! Остани!
Яман продължава да мълчи.
-Това е всичко! - казва Сехер като избърсва сълзите си. -Аз ще изляза! – Сехер тръгва да излиза, а Яман я спира и затваря вратата.
Сехер се обръща към него.
Яман я хваща нежно за рамото и обръща към себе си и казва:
-Ти също не си тръгвай! Много ми липсваше! -казва Яман.-Когато се опитах да те отделя от себе си, това беше равносилно на смърт! – признава Яман. -Аз не мога и миг без теб! Аз знаех, че ти ще се отдалечиш от мен, ще се превърнеш в мой враг, но въпреки това аз продължавах да ти причинявам болка. Да станеш причина за смъртта на този, който обичаш, това е като кошмарен сън.
-За мен също беше много трудно! – отвръща Сехер. -Ти може и да си си мислил, че се борех само с теб, но през цялото време, аз се борех със себе си! Всеки път, когато ти казвах да си вървиш, че не искам, аз всеки път се опитвах да затворя сърцето си, но то не ме слушаше!
-Да, ние се загубихме! -признава Яман. -Вие заминахте, а аз не можех да живея без да знам къде сте! В най-страшният момент, когато нямах никаква надежда, аз намерих писмото, което ти ми беше написала… и то ми даде големи надежди за нас. Ако не бях го намерил, може би никога нямаше да тръгна да ви търся – признава Яман.
Той разкрива една по една всяка стъпка, която е предприел, за да намери нея и Юсуф, както подчертава, че би продължил търсенето с години, ако е трябвало.
Яман ѝ разказва, че когато ги е търсил той е стигнал до един кръстопът и е разбрал в кой посока да тръгне благодарение на едно ябълково дърво. Спомнил си за момента, в който тя и той са си разделили и изяли ябълка. Но, независимо, че е тръгнал в правилната посока, той е нямало да ги намери, ако не е купил от нейните лимонови сладки. След като отхапал от тях, той веднага разбрал, че тя е там, че сладките са били направени от нея.
-Ако твоята светлина не беше осветила пътя ми, то аз никога нямаше да те намеря! – признава Яман и сяда до нея на дивана.
-А, аз като те видях, не бях на себе си! Новият свят, който си бях изградила, рухна! Но, сега съм ти благодарна, че ни намери! – признава Сехер. -Но, най-страшното е, че аз също можех да те изгубя! Ти можеше да умреш! Когато стрелях в теб, аз все едно стрелях в себе си! Аз така се изплаших, че може да съм те загубила, че не знаех какво да правя! – плаче Сехер.
Яман избърсва сълзите ѝ и казва:
-Аз и тогава ти казах, не трябва да съжаляваш! Ти беше принудена да го направиш, защото аз те заставих да го направиш! Аз натиснах спусъка, а не ти! Ти ме спаси, защото ако не се обади в бърза помощ, аз сега нямаше да седя до теб…
Яман и Сехер се съгласяват, че за да се излекуват раните, които са си причини, ще им трябва време. Яман гали Сехер по косата и ѝ казва, че ако може с нещо да ѝ помогне трябва веднага да му каже.
Смутена Сехер се измъква и отива в банята. Там тя се опитва да се успокой. Вижда парфюма на Яман и посяга към него. Отваря го, за да го помирише, но изпуска на земята и флакона се разбива.
Яман притеснен пита Сехер, дали е добре. Сехер му казва, че с нея всичко е наред и му позволява да влезе в банята, като му обяснява, че случайно е блъснала с ръката парфюма, като се опитва да скрие в дланта си капачката от него, която държи в ръката си.
Притеснена Сехер тръгва да събере стъклата, Яман я спира и ѝ признава:
-На мен също ми липсваше аромата ти!
-Лельо, чичо?! – нахлува Юсуф в банята.
-Юсуф?! – казват в един глас Яман и Сехер.
-Вие какво правите тук? Чистите ли? – пита Юсуф.-А, тук мирише на чичо! Лельо, ти да не се местиш тук?
-Засега не, всичко ще стане постепенно – отвръща Сехер.
-Да, юначе, всичко лека-полека!
-Лельо, може ли да ми направиш лимонада?
Сехер веднага тръгва към кухнята, а Яман казва, че отива да види чичо му Зия.
„Те ще бъдат като преди“, мисли си щастлив Юсуф.
Сехер замислена приготвя лимонада в кухнята. Адалет пита Сехер да не е станало нещо, защото е много замислена. Щастлива Сехер отговаря, че не.
Сехер сипва лимонада в две чаша, а Неслихан с усмивка пита Сехер за кой е втората чаша. Сехер само се усмихва и излаза с подноса, като казва, че Юсуф не обича топла лимонада.
Зия заедно с Дженгер засаждат дърво в градината и са много изненадани, когато вижда Яман. Яман им казва, че никъде няма да ходи. Зия пита, дали са говорили със Сехер, и дали са оправили отношенията си. Яман с усмивка му отговаря, че Сехер иска той да остане.
В този момент излиза Сехер и казва на Яман, че е направила лимонада и за него, а като вижда Зия и Дженгер добавя, че сега ще каже на Неслихан и на тях да донесе лимонада, защото е направила много.
Сехер не разбира какво се случва с нея и не може да намери вещите си. Спомня си, че ги е сложила на едно място, но по някаква причина те не са там.
В същото време, Семра не вярва на Али, че Яасмин не е мъртва. Тя дори го обвинява, че замисля нещо заедно с Дугу. Али все пак успява да я убеди, че казва истината, дъщеря ѝ не е мъртва. Ядосана Семра веднага търси сметка на Дуйгу как така не ѝ е казала нищо.
Ядосана от всичко, което се е случило, Семра влиза в къщата при Султана, пред която продължава да обвинява Дуйгу.
Султана ѝ се противопоставя и посочва, че Дуйгу не е виновен за това, но Семра настоява, като казва, че Дуйгу първо е загубила дъщеря ѝ Ясемин, за която не се е грижил както трябва, а след това ѝ е отнел и надеждата, че може да я намери отново, защото я е обявила за мъртва, докато Али не е дошъл и не е разказал всичко.
Междувременно Дуйгу продължава да е близо до Али, който я подкрепя през цялото време. За щастие, Дуйгу скромно признава пред Али, че е щяла да се откаже, ако не е бил той.
Семра отрича да има такава безотговорна дъщеря като Дуйгу и не иска да я пусне в къщата си.
Леля Султан моли Дуйгу да дойде и да пренощува при тях с Али, а утре когато майка ѝ се успокой ще поговорят. Дуйгу иска да отиде на хотел, но Али не ѝ разрешава.
от Галя • 13.07.2024