„Наследство“ еп.318: Яман напуска имението! - какво ще се случи…

В епизод 317 на турския сериал „Наследство“ Ще разберете как ще премине първия учебен ден на Юсуф за Сехер и Яман. Как ще се държат един с друг Яман и Сехер? Техните притеснения…

НА КРАТКО какво се случва в епизод 318 на турския сериал „Наследство“, който може да гледате от 12:30 часа на 4 юли 2024 по NOVA

Сехер и Яман помагат на Юсуф да подготви домашната си работа. Яман разказва на Сехер, че преди много години е помагал на брат си за същото домашно. Трудностите от детството на Яман трогват Сехер дотолкова, че тя поставя ръката си върху ръката на Яман, като мило поглежда Яман, а той я гледа в очите и се чуди дали тя му е простила и дали всичко е приключило?

Сехер започва да събира нещата си и иска да напусне имението. Яман вижда това и спира Сехер. Той казва, че ако някой трябва да напусне тази къща, това е той.

Али с Дуйгу, придружени от целия екип търсят в гората, къде Сакъз е заровил предполагаемото тяло на Ясемин. Дуйгу изпада в истерия, когато стигната до мястото, където задържаният казва, че е заровено тялото на сестра ѝ.

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

Новият епизод започва в имението, където Яман и Сехер помагат на Юсуф да подготви домашната си работа. Сехер не може да избере от снимките на Юсуф, коя да залепят на проекта. Тя моли Юсуф да ѝ помогне. Двамата се спират на три снимки, а Юсуф пита чичо си, коя най-много му харесва. Яман посочва една и казва, че на тази Юсуф прилича на вея и като нея е много красив. Яман притеснен от казаното, че може да предизвика бурната реакция на Сехер поглежда към нея, но противно на очакванията, Сехер смутена казва, че ако Юсуф също я харесва нея ще залепят. Юсуф веднага се съгласява.

Юсуф се прозява и казва, че е уморен и му се спи. Сехер отвръща, че това е защото снощи не е спал и го подканя да ходят да го сложи да си ляга.

-Но, не сме приключили с домашното – възразява Юсуф.

-По-добре си почини, а ние с леля ти ще довършим домашното ти – отвръща Яман.

-Хайде, да отиваме в стаята ти! – подканя го Сехер.

-Аз сам ще отида, не се притеснявай, лельо! А вие довършете домашното, защото учителката утре ще го провери – казва Юсуф и тръгва към стаята си.

Останали насаме Сехер предлага на Яман да добавят и Дженгер и Аделет защото те също са част от семейството им. Яман се съгласява със Сехер.

Докато подготвят домашното Яман си спомня за трудното си детство, заедно с братята си. Той разказва на Сехер за времето, в което е правил същото домашно за бащата на Юсуф, Ялчин.

-Тогава не можехме да си позволим да купим картон, затова Ялчин донесе амбалажна хартия от магазина… Може би бяха минали 6 месеца откак мама ни заряза и смъртта на баща ни. Ние не знаехме дори как да нарисуваме това дърво. Ние имахме само едно снимка, ва която бяхме заедно. Ние разрязахме тези фотография и залепихме поотделно и освен нас тримата, там нямаше никой друг. Ние тримата братя сами изобразявахме това дърво! Но с Юсуф това няма да се случи! Той в никакъв случай няма да преживее, това което аз преживях!

Яман намазва снимката на Сехер с лепило и я лепи на върха на дървото, а Сехер маже снимката на Яман и я лепи срещу неговата.

Трудностите от детството на Яман трогват Сехер дотолкова, че тя поставя ръката си върху ръката на Яман, като мило поглежда Яман, а той я гледа в очите и се чуди дали тя му е простила и дали всичко е приключило?

Но… това трае само миг, защото Сехер дърпа ръката си като опарена и веднага съжалява за жеста си и със сълзи на очи се изправя, търсейки отговорност от Яман за това, че я е довел до това състояние.

-Неее, как можа така да постъпиш с нас? – плаче Сехер. -Не виждаш ли, какво направи с нас? Не виждаш ли, как ни раздели? Аз искам да държа ръката ти, но не мога… Ти прости ни унищожи! Чуй, ти ме принуди да стрелям в теб! Разбираш ли? Ами ако беше умрял? Ами ако се беше оказало, че със собствените си ръце съм те убила? Как всички тези прекрасни чувства затвори в една лъжа? Защо?

Яма прегръща Сехер и я моли да му прости, като казва, че с времето всичко това ще поправят, всичките си рани ще излекуват заедно.

Сехер отблъсква Яман и казва, че не може така…, че не може да направи нещо подобно и че никога повече не може да му се довери и през сълзи добавя:

-Утре, утре ще си тръгна от имението! - Яман е шокиран от чутото. -Да живея с теб под един покрив е много сложно за мен!

-Не може!-възразява Яман

-След всичко, което се случи не мога да остана тук с теб! Не мога да живея така близо до теб! Не се притеснявай, Юсуф ще остане да живее тук, особено когато започна училище и е толкова развълнуван, аз не смятам да нарушавам живота му сега! Всеки ден ще идвам, за да го виждам!

Яман иска да възрази, но Сехер тичешком напуска стаята.

Сехер вади куфара си и започва да събира нещата си. В един момент се спира и си спомня какво каза преди малко на Яман.

„Ти си идиотка, Сехер, ти все още го… Не, аз ще си тръгна! Аз съм длъжна да си тръгна!“, мисли си Сехер и продължава да слага вещите си в куфара.

В този момент Яман влиза при нея и виждайки, че любимата му жена си събира нещата заявява, че ако някой трябва да си тръгне, това е той. Защото това е неин и на Юсуф дом, а на Юсуф ще кажат, че е заминал по работа и добавя:

-Аз ще чакам да дойде денят, когато всичко ще бъде като преди, ако трябва години ще чакам! А, вие с Юсуф ще останете да живеете в имението!

Яман си събира вещите в една чанта. Взема сватбената им снимка със Сехер и я слага в чантата. Дженгер идва при него и му казва, че е разбрал от Адалет, че заминава в командировка. Той го пита за колко дни ще отсъства.

-И аз не знам, Дженгер! Ти беше прав, не всичко се случва така както на нас ни се иска! Заради нейното спокойствие и това на Юсуф, аз трябва да почакам, докато всичко не да се оправи!

-Надявам се, че много скоро вие ще се върнете!

-Тя сега знае, че аз не съм виновен! Поне не ме гледа с омраза! Оставям ти имението, грижи се за него и при най-малкият проблем веднага ми се обади!

Яман излиза от стаята си и среща Юсуф, който го пита къде заминава. Сехер чувайки гласовете в коридора също излиза.

-Юсуф, ти събуди ли се? – пита Сехер.

-Лельо, къде отива чичо? Вие отново ли се скарахте? – пита тъжен Юсуф.

Яман обяснява на Юсуф, че за известно време няма да бъде с тях, защото трябва да замине в командировка. Юсуф се надява, че чичо му много скоро ще се върне, защото много ще му липсва.

-Чао, чичо, надявам се бързо да свършиш работа си и да се върнеш – казва Юсуф.

Яман поглежда Сехер и си тръгва. Сехер се бори със себе си, за да не се разплаче.

Юсуф го забелязва и казва на леля си, да не се разстройва, защо чичо му ще се върне и моли леля си да отидат и приключат домашната му работа.

Юсуф довършва домашната си работа и пита леля си, дали знае защо са им дали това домашно, защото семейството е най-важно.

Излизайки от къщата Яман среща Зия, изненадан той го пита, къде е тръгнал. Яман му казва, че ако не си тръгне той, ще си тръгне Сехер, затова за неопределено време ще остане на хотел, докато Сехер се по успокой и ще се върне, когато тя бъде готова за това. Зия е много разстроен като се обвинява отново, че той е виновен.

Междувременно Зухал прави опит с помощта на Чичек да се изправи, но опитът им е прекъснат от Неслихан и Чичек връща Зухал обратно в леглото.

В същото това време Али с Дуйгу, придружен от целия екип търсят в гората, къде Сакъз е заровил предполагаемото тяло на Ясемин. Дуйгу вижда дървото със сърцето под което Сакъз твърди, че е заровил тялото и се опитва да изрие дупката с голи ръце, а Али идва да ѝ помогне с лопата.

Трупът в ямата е обезобразен и не е ясно на кого принадлежи, но Дуйгу продължава да е убеден, че това е трупът на Ясемин. За да разкрие истината, Али нарежда трупът да бъде подложен на съответните изследвания, за да се разбере кой е бил този човек.

През това време майката на Дуйгу се обажда непрестанно на дъщеря си, но Дуйгу предпочита да не отговаря, защото не знае какво да ѝ каже.