„Наследство“ еп.316: „Аз никога няма да се откажа от теб!“ - какво ще се случи..

В епизод 315 на турския сериал „Наследство“ Сехер шокира Яман, като му заявява, че е невъзможно да бъдат заедно. Тя го обвинява, че е отнел шанса им за щастие, дори и да е невинен. Сехер му връща брачната си халка и е категорична, че отсега нататък ще бъдат само леля и чичо на Юсуф.

НА КРАТКО какво се случва в епизод 316 на турския сериал „Наследство“, който може да гледате от 12:30 часа на 1 юли 2024 по NOVA

Сехер и Яман търсят парченцето пъзел, което Юсуф е изгубил. Какво ще си кажат двамата?

Зухал е бясна от факта, че Сехер и Яман са се събрали благодарение на записа на Икбал, който самата Зухал даде на Яман.

Дуйгу подава молба за напускане, а Али се опитва да промени решението ѝ.

Юсуф разкрива тайната на Сехер и Яман пред жената от социалните служби

Яман заявява пред Сехер, че не може да живее без нея, че никога и при никакви обстоятелства няма да се откаже от нея и тя трябва да знае това.

Всичко, което трябва да знаете за турския сериал „Наследство“

Яман и Сехер заедно с Юсуф се опитват да намерят част от пъзела, която се е загубила.

-Ще купим нова, не се ядосвай! Доверието е най-важното във взаимоотношенията! - казва Сехер.

Яман веднага си спомня разговора си със Сехер, която му казва: „Доверието е най-важното в една връзка, без него връзката е обречена на провал!“

-Затова, че не можеш да я откриеш, не трябва веднага да се предаваш! – отбелязва Яман. -Не трябва да ходим и веднага да купим нова, юначе! Където и да е тази изгубена част, ние ще я намерим! – гледайки Сехер в очите Яман добавя. -Ако я търсим, непременно ще я намерим!

-Ти, трябваше да внимаваш за играчките си, миличък! Виждаш, какво стана сега, някой неща се губят! Няма да можем да завършим пъзела! – казва Сехер на Юсуф, но забележката ѝ е отправена към Яман.

-Ако не се предадеш, всичко ще завършиш! – отвръща Яман. -Тази част не се е загубила, просто ти в момента не можеш да я видиш! Най-важно е търпеливо да търсиш, да не се отказваш! – казва Яман като не сваля погледа си от Сехер. -Не, трябва да говориш, че я няма!

-Ако не пазиш и цениш тези парченца, те ще се загубят! – отвръща Сехер на забележката на Яман. -И след това напразно ще ги търсиш, защото няма да ги откриеш!

-Може би не можем да ги открием, защото не търсим там, където трябва?! Може би не ги виждаме, защото още от самото начало се отказваме и казваме, че ги няма! – казва Яман и като прехвърля книжките на Юсуф на бюрото, намира липсващото парче пъзел.

-Ето го! – подава го Яман на Юсуф.

-Ура, чичо го намери! - казва Юсуф и слага липсващото парче.

-Понякога, когато си мислим, че нещо сме загубили, то никога не си е тръгвало, винаги си е стояло на мястото, на което сме го оставили! – казва Яман на Сехер. - Ако погледнем на правилното място ще видим, че все още е там, юначе!

-Ако внимателно го бях потърсил, аз щях да го намеря, нали лельо?

-Да, миличък!

Дженгер идва и им съобщава, че е дошла жената от социалните служби, а той я е поканил в хола. Юсуф радостен казва, че ще отиде да съобщи на леличката, че утре тръгва на училище!

Сехер и Яман остават сами.

- Това не е като играчките, които внезапно намираш. Винаги ще има нещо, което липсва. Например доверието. Всеки път, когато погледнеш, ще искаш то да бъде там. Ако не го видиш, означава, че го няма… - казва Сехер.

Яман мълчаливо вади от джоб си брачната ѝ халка и я подава.

-За да не се усъмни жената от социалните служби! – пояснява Яман. Сехер взема пръстена и го слага на пръста си.

Двамата излизат от стаята на Юсуф. На стълбите Яман иска да хване Сехер за ръка, но тя отказва да го хване.

В същото време Зухал се ядосва и казва на Чичек, че е голяма глупачка, че е дала на Яман диктофона, който ги е събрал със Сехер, и сега трябва да започне всичко от нулата. Плачейки Зухал признава на Чичек, че за да бъде с Яман се е хвърлила пред колата, станала е инвалид, но се оказва, че нищо не е спечелила.

-Затова няма да се предаваш! – казва Чичек. Ще им отмъстиш, че не можеш да станеш от това легло! Не трябва да се предаваш, какво стана с жената, която заповядваше на всички в затвора! Не трябва да забравяш за клетвата, която даде на гроба на сестра си!

Действието се пренася в хола на имението. Сехер и Яман наблюдават как жената от социалните служби разпитва Юсуф.

-Ти доволен ли си от живота си, Юсуф? – пита жената.

-Да, доволен съм, но преди дни чичо и леля се скараха, а след това се сдобриха и аз отново съм щастлив! – отговаря Юсуф. – Животът е като буря… казва Юсуф и се обръща към чичо си. -Чичо, спомняш ли си когато ми разказа това, можеш ли още един път да го разкажеш?

-Морето не винаги е слънчево и тихо, юначе! Понякога има бури, а в някои случаи... лодката ти може да попадне в нея. Важното е да запазиш спокойствие и да продължиш пътя си. И когато морето се успокой, трябва да застанеш до хората, с които си тръгнал по този път.

Служителката казва, че чичо му е много прав и добавя: -Когато между членовете на семейството има любов, уважение и доверие всичко проблеми се решават!

-Да, вие сте много прави, ако между хората има доверие всичко ще се оправи! – казва Сехер.

Действието се пренася в полицейския участък, където Дуйгу си събира нещата, защото е решила да напусне работата си, смятайки себе си за неспособна да заема тази позиция, докато не намери сестра си.

-Какво правиш, комисар Дуйгу? – пита Али.

-Подадох си молбата за напускане! – съобщава Дуйгу. -Аз не мога на себе си да помогна, как ще помагам на другите?

Али ѝ напомня колко хора е спасила по време на работата си. Дуйгу настоява, че няма значение колко хора е спасила, след като не е могла да намери сестра си. Тя е избрала тази професия, за да намери Ясемин, но не е успяла докато е била жива. Тя се срамува да погледне майка си в очите си…, защото толкова хора е успяла да спаси, но не ѝ сестра си.

-Ти, какво на половината път ли ще оставиш тази рабата, ами ако Ясемин е жива…

-Престани, стига си ми давал надежда! Ясемин е мъртва, затова вече нищо няма значение!

Вземайки кутията в ръце Дуйгу си тръгва, а Али тръгва след нея.

Али я настига и ѝ предлага да си взема отпуск за няколко дни, и след това да реши. Дуйгу благодари на Али за всичко, което е направил за нея и му се извинява, че е била понякога груба с него, но тя взела решение и това е всичко.

Действието се връща в имението. Служителката от социалните им казва, че се вижда, че Юсуф е много привързан към тях и се чувства щастлив, и в безопасност до тях. Затова тя им дава най-високата оценка. Сехер благодари на жената и добавя:

-Ние сме тук заради него!

-Ние сме готови заради него да направим всичко, което трябва! – пояснява Яман. Жената си тръгва, а Сехер въздиша тежко, а Яман ѝ казва, че отива в кабинета си.

-Момент! – спира го Сехер и като сваля халката от пръста си отново я връща на Яман. -Играта свърши! Аз отново съм лелята на Юсуф, а ти чичо му! – казва Сехер и оставя Яман сам с мислите си:

„Никога не е имало игра!“ – мисли си той и ядосан стиска пръстена, който Сехер му върна преди малко.

Сехер слага Юсуф да спи, когато при тях влиза Яман.

-Чичо, може ли тази вечер, преди първия учебен ден да спя при вас?

-Миличък, аз сутринта ти обясних, че с чичо ти се сдобрихме, но аз съм му все още обидена и ще спя в стаята си.

-Ти и преди говореше, че няма да простиш на чичо, но му прости! Аз мисля, че отново ще му простиш. Защото в морето дори да има буря, след нея има слънце, нали?

-Така е миличък, но понякога…

-Тогава чичо трябва да направи така, че по-бързо да му простиш! – прекъсва Юсуф леля си. -За да можем да спим заедно като преди!

-Добре, юначе, не се притеснявай! - казва Яман като гледа Сехер. Сехер набързо пожелава лека нощ на Юсуф и излиза.

Тъкмо да затвори вратата на стаята си Яман с гръм и трясък влиза в стаята след нея и затваря вратата. С повишен тон Яман иска да знае колко дълго жената, която обича, ще стои далеч от него. Когато тя е винаги с него?

-Да, сега ще е така!

-Аз не мога така… Ти каза, че пътищата ни са се разделили… Ти вярваш ли в това?

-Не трябва да вярвам в това! Аз вече ти казах, че дори да вярваш или не, нашите пътища се разделиха!

-Дори не един път, а хиляди пъти да застанеш пред мен и повтаряш едно и също нещо отново и отново, аз пак няма да се откажа. Дори да не искаш да носиш пръстена, няма да има никакво значение, защото това нищо няма да промени. Когато ти дадох този пръстен, аз те попитах, дали ще тръгнеш с мен на един път. Но ние не сме двама пътници, които вървят по един и същи път, ние сме пътят… Ако ти причиня болка, мен също ме боли… Ако те оставя, то това означава да се откажа от самия себе си… Ако поискаме да се разделим, да запазим дистанция, това няма да ни раздели… Затова не мога… Аз никога няма да се откажа от теб!

Сехер не очакваше да види Яман в такова състояние. Тя е объркана и дори не знае какво да му каже.

Какво да му каже, след тези думи...

Сехер плачейки си мисли, че каквото и да прави Яман, вече е много късно за тях.

Действието прескача на сутринта. Рано сутринта Юсуф буди леля си и чичо си, за да му помогнат да се приготви за първия учебен ден.

-Юсуф, какво си направи?! – шокирана е Сехер виждайки всички дрехи на племенника си разхвърляни им цялата стая.

-Аз не мога да реша какво да облека?

-Значи трудно ти е да решиш, юначе? – пита Юсуф.

-Интересно на кой се е метнал? – казва на глас Сехер, която смутена добавя. -Ами и ти трудно избираш!

Сехер и Яман избират какво да облече Юсуф, а когато той е готов ги пита, дали те така ще ходят.

Сехер и Яман се поглеждат един друг, а Юсуф им се смее.