Гост – Борис Велчев
В страната на далаверите, арестите и обвиненията...
Това ще се случи дни след дългоочакваната среща между министъра вътрешните работи Цветан Цветанов и Висшия съдебен съвет. Ще бъде интересно да чуем мнението му за последните промени в НПК и най-вече за тези, на които президентът наложи вето. Трябва ли да остане фигурата на вечния обвиняем, кога и как т.нар. резервен защитник трябва да се включва в процеса, редно ли е да има присъди, основани на анонимни свидетелства?
За корупцията в системата и преживя ли тя своя катарзис след Красьо Черния? Превръща ли се в мода засекретяването на дела, докога най-слабите звена в работата на органите на системата ще са събирането на доказателства и безкрайното протакане на делата? Защитени ли са защитените свидетели в България?
Има ли сблъсък между обществения интерес за справедливост, презумпцията за невинност и усилията на кабинета да изпълни обещанията си за възмездие. Само осъдителна присъда ли обезсилва презумпцията за невинност в България или мнението на един прокурор има същата сила?
Докъде стигна разследването на убийството на Боби Цанков, има ли данни за безследно изчезналия Маргин, колко сериозни са уликите срещу Николай Цонев?
Защо разследват кметовете на Сливен и Ямбол, докъде стигна обвинението в работата си по случая „Емилия Масларова”, как ще продължат сюжетите „Цанков камък”, далаверите на енергийната мафия, водното огледало в Кърджали, заменките, злоупотребите с европейски средства?
Ще влязат ли в затвора октоподи, медузи, лапачи, факири, нагли...?
Какво се случва по възобновеното разследване на смъртта на Ахмед Емин? Трябва ли да се отворят икономическите досиета на прехода?
Защо години след оттеглянето на Никола Филчев мнозина твърдят, че духът му още витае в прокуратурата? И защо сегашният главен обвинител говори за себе си като за „особен” прокурор?