В епизод 238 на турския сериал „Моето име е Мелек“ Йомер прочита писмото на Кенан до Вилдан и си мисли, че майка му също изпитва чувства към Кенан и не може да приеме тази любов. Побеснял Йомер тръгва да потърси сметка на Кенан. Халил се опитва да го настигне, но дали ще успее…
НА КРАТКО какво се случва в еп.239 на „Моето име е Мелек“, който може да гледате от 21:00 часа на 5 август 2024 по Diema Family.
Йомер все още е объркан и не знае, на кой да вярва, а Зюмрют продължава да обвинява Вилдан.
Кенан предупреждава управителя на хотела, че Фунда е измамница и няма да плати за престоя си.
Докато Кенан вечеря с Алпай, разкрива всички неприятности, които Алпай е причинил на двете семейства и записва признанията на Алпай, без той да знае.
Дали Кенан ще убие Алпай?
Всичко за "Моето име е Мелек"
Вилдан плачейки казва на Пинар, че каквото ѝ да казва, всичко е напразно. Никой няма да ѝ повярва…, а гневът в очите на Йомер все още са пред очите ѝ.
Пинар се обвинява, че заради нея е станало всичко това.
Действието се пренася в конака на Карадаа. Зюмрют притеснена ходи напред-назад. Нефисе я моли да се успокои. Мелек се опитва да се свържи с Халил, но той не ѝ отговаря.
В този момент Халил се обажда на Мелек и ѝ казва, че е намерил Йомер и няма защо да се притеснява, те скоро ще дойдат. Мелек съобщава на всички, че Халил е намерил Йомер и след малко ще дойдат.
-Само Йомер не се беше хвърлял в огъня, за да се убие! – казва Зюмрют. -Добре, че Халил се е намесил!
Нефисе ги кани да започнат вечерята.
-Не, не… Все едно камък ми е заседнал в гърлото – отговаря Зюмрют.
В този момент Пинар звъни на Зюмрют. Пинар казва на Зюмрют, че г-жа Вилдан не е добре и ще бъда добре ако се прибере.
-Джумали, Вилдан не е добре, да тръгваме! – казва Зюмрют.
-Дъще, ти остани тук и вечеряйте, а след това ще се прибереш с Йомер – казва Джумали на Дефне.
Кенан е пред хотела, в който се настани Фунда. Той е притеснен за Вилдан, че са съсипали спокойствието на жената за нищо.
Кенан се обажда на Вилдан, но телефонът ѝ е в стаята, а Вилдан е на двора. Кенан ѝ изпраща съобщение, че много съжалява за случилото си, че повече няма да чуе и дума за него.
Кенан влиза в хотела и оставя писмо, в което предупреждава управителя на хотела, че Фунда е измамница и няма да плати за престоя си в хотела.
Зюмрют и Джумали се прибират. Джумали успокоява снаха си, че Халил е намерил Йомер и пътуват насам и влиза в стаята си.
-Радвай се, че Халил спря Йомер! – казва ядосана Зюмрют. – Ами ако не го беше спрял? Помисли ли, какво можеше да стане? Щеше да съсипеш младежа! – не спира да обвинява Зюмрют Вилдан.
Вилдан казва, че няма нищо общо с Кенан и писмото, но я много боли, че я подозират и пита свекърва си:
-Ако сега ти каза, че по никакъв начин не съм свързана с това, което е написано в писмото, ще ми повярваш ли?
Зюмрют горда седнала на трона си мълчи.
Дефне обяснява на майка си, че не е искала да стане така и се обвинява, че Вилдан сега страда, заради нея. Тя казва на Мелек, че писмото е изпаднало от чантата на Фунда, къде е имало още много, а на нея ѝ станало интересно какво пише и взела писмото, но Вилдан и Йомер нищо не е казала.
-Има и още писма ли? – шокирана е Мелек. -Дефне, не казвай на никой за това и без това ситуацията е напрегната. Всички обвиняват Вилдан! Сигурно е много разстроена!
В този момент пристигат Халил и Йомер.
-Нали, нищо лошо не направи синко в гнева си? – пита Сеит Али.
-Направих това, което бях длъжен да направя, чичо! – отговаря Йомер.-Той не отрече, той е написал писмото! Ако чичо не беше дошъл, аз знаех какво да направя с него.
-Стига, синко, не прави глупости – отвръща Сеит Али.
-Йомер, може Кенан всичко да си е измислил, затова недей да разбиваш сърцето на майка си – казва Мелек.
-Няма повече да говорим за това, како Мелек! - отвръща Йомер и отива при Керем и го моли да му прости, че е съсипал настроението му.
-Няма проблеми! – отговаря Керем.- Аз вече свикнах с лошите новини от страната на баща ми!
- Чичо Сеит Али, лельо Нефисе извините ме, че съсипах всичко. – извинява се Йомер. -Ако Дефне иска да остане, нека да остане при Керем. А, аз ще си тръгвам!
-Къде ще ходиш, Йомер? – пита Халил. -Няма смисъл да ходиш и да се караш с майка си, Йомер!
-Не няма да се карам с нея! Хубава вечер на всички!
Дефне иска да му каже нещо, но Йомер я спира и ѝ казва, че не иска нищо да чува, защото след като не му е казала навреме, сега няма смисъл и добавя, че е дошъл тук, заради Керем.
Керем предлага на Йомер да се разходят и двамата излизат. Мелек казва на дъщеря си да не притиска сега Йомер, а да го остави да се успокои.
-Последна вечер със семейството… - казва Йомер.
-Защо мислиш за мен? – пита Керем.
-А, ти не си ли от семейството ми? – пита Йомер.
Керем казва на Йомер, че е прав да се гневи и ядосва, но става дума за Кенан, който е приятел на баща му и всичко може да се очаква от него. Затова не трябва да си го изкарва на близките си хора. Също така не трябва да обвинява Дефне, защото тя не е можела да му каже, за да го предпази, за да не си навлече някой проблем, а също така Дефне и майка му се е опитала да предпази, защото е сигурен, че леля му Вилдан няма вина в това, затова не трябва да я обвинява.
Йомер отговаря, че не обвинява майка си, но не знае на кой да вярва. Дали на майка си, която казва, че нищо не знае за писмото или на Кенан, който си е признал, че го е написал.
-След като във всичко това е замесена Фунда, трябва да си помислиш още един път! – казва Керем. -Спомни си случай с Аднан. Те бяха представили така нещата, че Аднан си мислеше, че Дефне иска да е с него и да се омъжи за него, заради това младежът сложи край на живота си. Затова той иска да му каже да бъде спокоен и разумно да разсъждава. Керем моли Йомер заради него да оставят тази тема и да се върнат при останалите. Той утре заминава, затова го моли да прекарат времето, което му остава заедно. Йомер и Кенан се връщат в конака на Карадаа.
Действието се пренася в къщата на Кенан. Кенан се е прибрал и кани Алпай на масата, за да вечерят. Алпай е много гладен, защото не е яла като хората няколко дена и се нахвърля на храната.
Кенан му казва да яде по-бавно, защото във фурната го чака още цял гювеч.
Кенан предлага да спрат музиката, за да си поговорят, защото от много време не се го правили. Алпай се съгласява, а Кенан спира музиката и пуска камера, която да запише разговора им.
Кенан казва на Алпай, че е време за специалитета му и носи гювеча подправен с отровата за мишки. Той слага в две чинии на себе си и на Алпай.
-Когато замина, много често ще си спомням за тази вечеря – казва Алпай и с пълна уста продължава.-Ти си много учен човек, Кенан! Ти винаги за всяка ситуация имаш план! От тук нататък нищо не може да ми попречи, благодарение на теб!
-Наистина, било ни е писано да се срещнем след токова време… - казва Кенан. - Ти беше като обсебен от Карадаа и Ширхан… и мен повлече след себе си!
-Така е! – признава си Алпай. -И все още съм обсебен! Но, не ми обръщай внимание, много далече отидох… Направих много излишни неща! Никога не можех и да си помисля, че нещата ще стигнат до тук! Да не можеш да се контролираш е много лошо, Кенан! В началото ти също ми повярва, а след това се оказа човек…
-Ти си прав! След смъртта на Аднан исках да си отмъстя! А, след това, за да спечеля нещо, исках да изкупя всички магазини в Хана и да направя хотел, и да ги изгоня от там. Не съм имал за цел на никой да навредя! Алпай, аз мога да покажа на тези, който не искат да ме видят, че ме има! Но, ти позволи на гнева ти да те води! Колкото повече исках да те успокоя, ти толкова повече неща правеше зад гърба ми! Създаде пожар в Хана и преписа вината на Махмуд, ако полицията беше намерила тези записи сега щеше да си в затвора!
-По-добре да беше се случило тогава това, за да не съм сега в тази ситуация! Колко време щях за прекарам в затвора? Щях да си понеса наказанието и нямаше да стана убиец!
-Ти, не ме слушаше, когато ти говорех да не правиш нищо зад гърба ми, но ти постоянно създаваше проблеми! Направи капан в школата, спречка се с Халил за нищо!
-Аз бях много ядосан, Кенан!
-Браво, браво толкова неща направи зад гърба ми! Ако беше някой друг аз и в лицето му нямаше да погледна!
-Искаш ли да ти каже нещо! Ад не съжалявам, че запалих Хана! Аз исках Джумали и Сеит Али да изгорят и да се превърнат в пепел – казва със злоба Алпай. -Разбираш ли, това е омраза от миналото… Аз не от любов отвлякох Мелек, а просто бях гневен на Халил и Мелек, исках да ги накажа, да ги разделя, затова направих това! Но, виж, те напук на мен, отново се ожениха!
-Ето в това е нашата разлика! Навремето се опитах да бъда с теб, но след това разбрах, че това не е правилно! Опитах се да те измъкна от тази яма, но ти заседна в нея! Аз престанах да си отмъщавам и враждувам, но ти не се спря! А, това, че се възползва от болестта на Мелек и хвърли око на имуществото на хората, направо ме изкара извън кожата ми, затова те изпратих в Адана.
-Да! Ти си прав! Аз допуснах грешка! Не получих конака, не успях да разделя Халил и Мелек и стигнах до тук и станах убиец! Но, Халил е виновен, той не трябваш да ми изпраща тази покана!
-Почакай, тази покана не ти я изпратил Халил, а Идрис!
-Идрис?! – изненадан е Алпай.
-Изпратиха ми сметката за пощенските услуги! – отвръща Кенан.
На Алпай започва да му става зле. Кенан му подава вода и му казва, че ще му мине.
В същото време Фунда получава пратка, в която намира кутия отрова за мишки. Тя е много уплашена и опива да се свърже с Кенан, но той не ѝ вдига. Тя му изпраща съобщение, че някой ѝ е изпратил отрова за мишки и си мисли, че е Алпай, защото е разбрал, че е поискала развод.
