В епизод 120 на турския сериал „Моето име е Мелек“ Йомер заминава в казармата, без да се сдобри с дядо си, а Алпай отново успява да развали всичко.
НА КРАТКО какво се случва в еп. 121 на „Моето име е Мелек“, който може да гледате от 21:00 часа на 11 март 2024 по Diema Family.
Алпай успява да провали празненството, организирано за малкия му син. Този път Мелек не го оставя да се измъкне от отговорност. Тя се обажда в полицията и малко след това Алпай е арестуван и отведен в полицейския участък.
Празникът, разбира се, се проваля и Мелек отново се сблъсква с жестокостта на баща си. От напрежението носът ѝ отново започва да кърви. Леля ѝ вече е сигурна, че е болна, но независимо кого пита, те не ѝ казват истината.
Всичко за "Моето име е Мелек"
Действието продължава от предния епизод. Всички, който празнуват в конака сюнета на малкия Али замръзват, когато виждат Алпай да разбива колата и да крещи:
-Ей, вие много ме обидихте! – крещи Алпай. -Празнувате без бащата на детето, на което правите сюнет, а?!
-Eй, ти какво правиш? Ей сега ще те пребия? Защо разби празничния автомобил за детето? – побеснява Махмуд и се насочва към Алпай. Кадрие моли мъжа си да се успокои като му припомня, че е бременна.
-Когато решавате за това дете, първо ще питате мен! – крещи Алпай. -Аз трябваше да седя на чело на този празник! - Фунда моли Алпай да си тръгват, но Алпай продължава да крещи. -Кои сте вие, че ще вземате решения за това дете!
Сеит Али не издържа и се изправя срещу Алпай и намира начин да го постави на мястото му.:
-Аз съм негов дядо! А, ти, кой си? Не си ли ти този, който се отказа от децата си заради договор за магазин?
-А това ли? Ти сам ми предложи – отвръща Алпай.
-Това истина ли е татко? – изненадана е Мелек.
-Какво става? – не може да повярва Керем и пита Дефне, дали е знаела за това. Дефне му отговаря, че не.
-А сега си дошъл тук и претендираш, че си баща? Нямаш какво да правиш тук! Махай се! - Сеит Али показва вратата на Алпай.
-Аз ще дойда! Ясно ли ти е? Защото той е мое дете! Вие не ме поканихте на празника, а и още ме гоните от него! – крещи Алпай.
-Момент, Алпай, нас не са ли ни поканили? – изненадана е Фунда.
-Добре, аз си тръгвам, а вие продължавайте да се веселите! Но, никъде няма да ходя без да съм взел сина си! - Алпай тръгва към сина си. Сеит Али и Джумали му препречват пътя.
-Ей, старец! Няма да обърна внимание на това, че си старец! – подскача Алпай пред Сеит Али.
-Внимавай какво говориш! – предупреждава го Халил.
-Върви си, не изпитвай търпението ни – казва Мирза.
-Аз никъде няма да ходя, докато не взема сина си! Вие не може да правите празник без мен! – отвръща Алпай.
Мелек го моли да си върви. Той ѝ отговаря, че никъде не смята да ходи. Халил се изправя пред него и му заявява, че не може да вземе детето.
-А ти кой си? Аз съм баща на това дете! Това е мое дете! Ти какво общо имаш с тази работа? Ако искам ще го взема и ти не можеш да ми попречиш! – ежи се Алпай пред Халил.
-Дядото е направил празник за внук си, а ти вместо да дойдеш и да го поздравиш, ти нападаш всички! – казва му Халил.
-Виждаш ли, какво ми говори? – казва Алпай на Фунда, която отново го моли да си ходят.
-Мелек, ти не можеш да ми вземеш детето! Ясно ли ти е? -казва Алпай.
-Алпай, моля те върви си! – моли го Мелек.
-Аз ти дадох детето, не за това, за да забрави баща си! Ясно ли ти е? За всичко ще отговаряш!
-Алпай проблемът ти не е в детето! Ти дойде тук, за да лишиш всички от спокойствие! Ти съсипа най-хубавия ден на сина ми!
-Твой син ли? Той е син и на двама ни! Ти въобще ли не се съобразяваш с мен?
-Алпай върви си от тук!
-Няма!
-Добре! - Мелек взема телефона си и се обажда в полицията.
В същото време Алпай напада с думи Сеит Али. -Ти ли ще ме учиш на чест и съвест? Защо не им разкажеш г-н Джумали за приключението на Мелек и Халил в Халфети?
-Джумали, за какво говори той? – крещи Сеит Али.
След малко идва полицията и арестува Алпай. Дори Фунда вече не иска да има нищо общо с него
Празникът, разбира се, се проваля и Мелек отново се сблъсква с жестокостта на баща си. -Твоето име, твоето лице се превърнаха в камъни и ме затрупаха! – казва Сеит Али на Мелек, която го молеше за прошка за това което стана. - Всяка твоя глътка въздух под този покрив разпали още повече огъня в душата ми. Сега ще ти кажа нещо! Повече не ми се извинявай и не ме моли да ти простя!
-Татко! – Мелек тръгва след баща си, но от напрежението носа ѝ отново започва да кърви. Мелек се подпира на столовете, за да не се свлече на земята.
Халил се втурва притеснен към нея и я хваща преди да падне. Мелек казва на леля си, че това е, заради топлината.
Башак казва, че ще се опита да спре кървенето, но ако не успее ще я откарат в болница. Сеит Али със свито сърце наблюдава дъщеря си от далече. Нефизе се доближава до брат си и му прави знак с глава, че не е трябвало да казва това.
Леля ѝ Нефизе вече е сигурна, че Мелек е болна, но независимо когото и да пита, никой не ѝ казва истината.
Отвънка Керем казва на сестра си: -Дефне, ти видя мама в какво състояние е, хайде да ѝ кажем.
-Не може, Керем! Не може на никой да кажем! Ако кажем да дядо, мама ще се разстрои още повече!
Нефизе чува разговора им и ги пита какво искат да кажат на дядо си.
-Ние мислим, че и мама трябва да остане за малко да живее тук! – казва Керем.
-Разбира се, че ще остане, къде на друго място да остане? – отвръща Нефизе.
Керем отива при Халил и го моли да отведат майка му в болницата като го пита, така ли ще чакат, докато тя умре.
-Башак е с нея и сигурно ѝ е дала лекарства – казва Халил.
-Независимо от това, хайде да я заведем, ами ако кръвотечението не спре! – настоява Керем.
-Добре, Керем нека Башак да излезе, ще поговорим.
Джумали се приближава до Сеит Али и му казва, че когато е Мелек е дошла в дома му, тя също така е припаднала. Джумали пита Сеит Али, дали Мелек е болна.
-Нашите проблеми се знаят и болестите също! – отговаря Сеит Али.
-Ти така ми се ядоса, че съм заминал, избягал… И какво от това? Аз не мога да се отърва, те са отново под носа ми! - казва Джумали.
-По-добре ли ти стана, когато престана да им обръщаш внимание? Но, поне да беше ми казал, а не да го разбирам от този чужд човек, който дойде в дома ми! – отвръща Сеит Али.
-А какво да ти кажа? Халил и Мелек са тук! Идвай! За да се скараме? Не, не Сеит Али, аз вече нямам сили! Не мога повече на никой нищо да кажа!
-Не, аз не те попитах за това, за да стане това причина за кавга, но в крайна сметка нямаха да сплетничат!
-Аз не помислих от гняв! И двамата сме като две задънени улици! Ако някой от нас намери изход ще бъде добре. Добре, чака ме дълъг път, ще си тръгвам.
Мираза предлага да откара Джумали, а той се съгласява.
Башак излиза от стаята.
Нефизе пита как е Мелек и какви лекарства ѝ е дала. Башак поглежда към Халил, а той ѝ прави знак, че не трябва да каже истината.
Башак обяснява, че кръвното на Мелек се е вдигнало, затова ѝ е дала лекарства.
-Башак, ти не криеш нищо от нас, нали така? – пита Нефисе.
Башак отново поглежда към Халил, той отново ѝ показва, че не трябва да разкрива истината. Керем пита, дали не е по-добре да откарат майка му в болницата. Башак ги успокоява, че за всичко се е погрижила и ако я заведат в болницата ще ѝ дадат същите лекарства.
Ихсан се връща от полицията и съобщава, че Алпай няколко дни ще остане в ареста.
Башак казва, че те с Ихсан ще си тръгват, за да ги оставят да си починат, но ако стане нещо веднага да ѝ се обадят. Халил казва, че и той ще си тръгне с тях и казва на Махмуд, ако имат от нещо нужда да му се обадят.
Сеит Али и Нефизе седят и чуват, че някой плаче зад тях. Двамата се обръщат и виждат Гедже.
-Боже, ние забравихме, че си тук – вайка се Нефизе. -Искаш ли да ти донеса нещо да хапнеш?
-Не искам, нека мама да дойде? – плаче Гедже.
-Сега ще ѝ се обадим и тя ще дойде!
-Няма да дойде, защото вие им се ядосахте! Батко Митхат ни доведе на празник и всичко беше хубаво…. – казва момиченцето. Камерата ни показва Сеит Али, който е трогнат от думите на детето.
-Възрастните понякога се карат…
-Вие не искате майка ми и се ядосвате на батко Митхат. Аз много обичам батко Митхат!
Нефисе през сълзи казва, че те също много го обичат.
-Ако го обичахте, нямаше да му се ядосвате!
Нефисе поглежда към брат си, който също се просълзява от думите на момиченцето.
-Ако бяхме забелязали, докато Халил беше тук, щеше да заведе детето при майка му. Нека Махмуд да го заведе. – предлага Нефизе.
Махмуд води Гедже в дома на Сейран. Тя излиза и е учудена защо дъщеря ѝ плаче.
-Мамо, те се скараха, а след това дойде полиция – обяснява детето.
-Какво е станало? – пита Сейран Махмуд.
-Семейна караница, не се притеснявайте за вас никой нищо не казал! – отговаря Махмуд. Сейран казва на дъщеря си да влиза, а тя ще дойде за малко.
-Що за думи са това? – пита Сейран. -Аз мислех, че вие ще се погрижите за дъщеря ми като зеницата на окото си!
-Не знам, може нещо да сте си помислили.
-Дори в мислите ми няма такова нещо.
-Вижте, каквото и да са ви мислите и отношението ви към мен, аз на никой не съм враг.
-Благодаря! – казва Махмуд и си тръгва.
-Но, и Митхат не ви е враг! – добавя Сейран. Махмуд се спира и обръща към Сейран, която добавя: -Той просто искаше да присъства на празника на племенника си, като негов вуйчо и това е всичко. В това няма нищо лошо, но вие така го нападнахте, той така се разстрои, мисля, че много несправедливо постъпихте с Митхат.
-Какво означава това? Никой не може да си мисли, че може да си прави каквото си иска! – отвръща Махмуд.
В конака Керем признава на Дефне, че лечението на майка им не е дало резултати и тя се влошава. Но, има ново експериментално лекарство, което ще пробват.
-Керем, аз повече няма да издържа! Керем, ще полудея! – казва палейки Дефне.
-Аз също много се разстройвам, Дефне! Но, може да стане чудо и мама да се оправи! Помисли си, какво ли не преживяхме като дойдохме тук и това ще преживеем!
-Керем, хайде да ги сдобрим, тогава ще се случи истинско чудо!
-Те двамата много се обичат, но дядо…
-Керем, ние нямаме време! Хайде да го направим!
-Ще го направим, сестричке! – Керем прегръща сестра си.
