В епизод 118 на турския сериал „Моето име е Мелек“ Митхат решава да последва сърцето си и се жени за Сейран, като до него са само Мелек, децата ѝ, Йомер, Халил, Мираза и Джейлян. Мелек моли Митхат да се погрижи за децата ѝ, ако нещо се случи с нея. Алпай устройва скандал разбирайки, че Сеит Али ще прави празник за сюнета на малкия му син.
НА КРАТКО какво се случва в еп. 119 на „Моето име е Мелек“, който може да гледате от 21:00 часа на 7 март 2024 по Diema Family.
Аслъ, момичето, което Керем защити идва, за да му благодари. Какво Аслъ ще признае на Керем?
Юнзиле е съсипана, когато разбира, че Митхат се е оженил за Сейран.
Йомер отива при дядо си, за да му се извини, но за съжаление Джумали не е склонен да отстъпи.
Йомер подарява пръстен на Дефне.
Всичко за "Моето име е Мелек"
Любовта играе доста важна роля в турския сериал "Моето име е Мелек ". Махмуд е с Кадрие. Сейран е с Митхат. Халил е с Мелек. Йомер е с Дефне, а Алпай с Фунда. Но, май забравихме някого. Има един герой, за когото изглежда, че любовта все още не е проговорила. Разбрахте ли кого имаме предвид? Ако не, ще ви кажем: Керем. Синът на Мелек изглежда е един от малкото, които нямат интерес към любовта. До 119-и епизод на " Моето име е Мелек ", разбира се. Ето, в този епизод той се сблъсква с момиче, което е обвинено, че е откраднала доста скъпа гривна. По стечение на обстоятелствата тя се натъква на Керем. Когато вижда колко е уплашена, Керем си казва, че сигурно има някакво недоразумение. Така той застава на нейна страна и момичето започва да го възприема като свой защитник.
Аслъ е момичето, за което става дума. Тя идва на игрището, за да благодари на Керем, защото вчера не е успяла да го направи и го кани на кафе.
Керем я пита, как го е намерила. Аслъ посочва един от съотборниците му.
Аслъ и Керем отиват в кафето.
-Моля те да ме извиниш, за това, което стана вчера – казва Аслъ.
-Защо, ти нищо не направи вчера? – отвръща Керем.
-Всъщност… направих! Дай си раницата! - казва Аслъ и от нея вади въпросната гривна.
-Как, ти си я откраднала? – шокирана е Керем.
-Да не наричаме това кражба!
-А, как да го наречем? При това и в моята раница си я подхвърлила!
-Не ме нападай, чакай да ти обясня!
-Момиче, аз така те защитавай! Какъв идиот съм само!
-Ако аз бях крадец и твоята раница щях да открадна! Виж, аз вчера разглеждах разни неща в магазина му, а той взе да ми прави забележка за моите дрехи и прическата му, тогава много се ядосах и нарочно взех гривната. Не знаех, че всичко ще стигне до там, а когато ме хванаха, я сложих в раницата ти.
-Боже, ти луда ли си?! Хайде ставай, отиваме да я върнем обратно! – казва Керем.
-Не, аз не съм толкова смела! - казва Аслъ и си тръгва.
-Какво ще стане сега?
-Нека да ти остане за спомен от мен!
В същото време Дефне се връща в конака на дядо си. Кадрие, която седи на двора я пита, къде са покупките, за който е отишла. Дефне ѝ отговаря, че се при майка ѝ и тя ще ги донесе.
- Все едно не знаем с кой си била! – отвръща Кадрие.
-Ти, какво, не си ли извади поука от това, което стана вчера? -пита Дефне.
- Боже, боже като ви кажа истината и вие веднага показвате ноктите си! – отвръща Кадрие и се прибира в стаята си.
-Защо ѝ обръщаш внимание? Естествено, че ще се види с Йомер, момчето влиза в казармата – отбелязва Юнзиле.
-Всъщност не съм се виждала с Йомер, а вуйчо Митхат се ожени, но не иска никой да знае за това, затова и ти не казвай – обяснява Дефне.
Почвата под краката на Юнзиле започва да пропада, след като чу, че Митхат се е оженил. Тя влиза в стаята си и нарязва на парчета целият чеиз, който Нефизе ѝ беше дала.
Рейхан влиза при дъщеря си и я пита какво прави, и какво ще каже г-жа Нефизе ако види какво е направила. Юнзиле, която не е на себе си, тъпо се хили, а след това започва да плаче и признава на майка си, че Митхат се е оженил за онази жена.
-Дъще, на никой не казвай! – казва Рейхан като се опитва да успокои дъщеря си.
Йомер отива при дядо си, за да му се извини, но за съжаление Джумали не е склонен да отстъпи. Затова той си тръгва тъжен, тъй като не успява да се сдобри с дядо си.
След това Йомер се среща с Дефне и тъжен ѝ казва, че дядо му не му е простил.
-Не говори глупости, ти си негов внук и той те обича. Аз съм уверена, че с времето те ще свикнат с това.
-Ти, си моят ангел на надеждата!
Дефне се натъжава и му казва, че иска да спре времето, за да може той да остане до нея и никъде да не заминава. Тя му казва, че утре няма да може да го изпрати, защото баба му ще бъде там. Дефне се разплаква.
-Не, ще дойдеш! Ако не дойдеш, аз няма да мога да замина! – признава Йомер.
-Добре! Тогава аз няма да дойда, а ти няма да заминеш!
-Не говори така! Нека всичко свърши! Защото аз след това ще дойда да поискам ръката ти от семейството ти! Разбрахме ли се?
Йомер вади от джоба си кутийка с пръстен, като ѝ казва, че това не е годежен пръстен, а обещание, което са дали един на друг. Той обещава да се върне жива и здрав, а тя трябва да му обещае да не тъгува по него. Йомер слага пръстена на пръста на Дефне.
-Не мога да ти обещая, че няма да плача, но мога да ти обещая, че ще те чакам! Аз ще те чакам, Йомер!
Действието прескача във вечерта. В конака на Карадаа се готвят за утрешния празник за сюнета на Али.
В този момент идва Йомер, който иска да се извини на Сеит Али, ако нещо го е обидил, преди да замине за казармата. Също така носи подарък на Сейит Али, защото утре не може да дойде на неговия празник. Али е много радостен, че батко му Йомер му е подарил часовник и се провиква на кака си, да дойде, за да му го сложи на ръката, защото той не може сам.
Дефне плахо като поглежда към дядо си се приближава до брат си, който седи в скута на Йомер и му слага часовника.
