След като не можа да раздели Мерием от Саваш, след като и показа истината, че бащата на Саваш е замесен в убийството на баща ѝ и Саваш скри от нея истината, Октай се хваща за друга тайна, която майка му разкри, че Гюлюмсер е майка на Гюлчлю и Саваш и решава да действа. Казва на Ертан да следи къщата на Гюлюмсер и когато всички се съберат да му се обади...
Октай казва на Мерием, че иска да и покаже, коя е всъщност е една от близките хора и, и я оставя пред нейния дом!
Мерием вижда Гюлюмсер и Саваш....Този път планът на Октай проработи - Мерием научи, че Саваш и Гючлю са синове на Гюлюмсер. Мерием е съкрушена от тази новина.
След като ги вижда заедно, Мерием пита Гюлюмсер и Саваш откъде се познават толкова добре. Саваш и отговаря, че Гюл го е отгледала и е майката на Гючлю. Мерием пита Гюл, дали това е синът, за който заедно са се радвали, защото той се е върнал от казармата. Невярваща и разочарована Мерием, пита Гюл, дали това е истинското ѝ име, коя е тя, защото тя не я познава...
- Аз знаех, че така ще стане, плаче и обвинява Гюлюмсер, двамата си сина.
- В своя живот, никога не съм била щастлива, но след като срещнах вас, си помислих, че този път, животът и на мен се усмихна... споделя Мерием.
След като вижда как Гюл страда, се намесва Саваш, който ѝ казва че майка му не е виновна и тя я обича като собствена дъщеря. Мерием му отговаря, че тя може и да я обича, но дали обича така своите деца, дали така ги лъже, като разказва на другите, тайните им...
Саваш иска да обясни, че всичко се е случило, заради него, но тя му казва, че тя е повярвала на майка му, не на него и си тръгва...
Гюлюмсер не може да повярва, че всичко това се случва и губи съзнание. Саваш и Гючлю са много притеснени за нея.
Прибирайки се, Мерием среща Октай, който и казва, че сега, когато тя е видяла, и всичко е свършило, иска да бъде с нея и я прегръща и утеши, но тя му казва, че тя свикнала, той да не се „измъчва“. Той казва и казва, че иска да я върне, защото тя по негова вина била на това място... В автомобила Мерием задрямва и когато отваря очи, разбира, че се намира на онова място, където в миналото, в продължение на много години се срещаше с Октай... Виждайки я, Октай я пита дали си спомня..., а тя му отговаря, че тогава баща ѝ е бил жив, имала е мечти, докато не станала катастрофата и всичко хубаво изчезнало от живота й....
Октай и казва, че ако поиска, може всичко да бъде като преди, но Мерием му отговоря, че тя не е онова момиче, което го чакало тук... и той не е онова момче, което тя е чакала!
- Живота ми отне всичко – надеждите, мечтите, баща ми... А ти си пожела да си друг и стана такъв! А сега с тази чаша боза, не може да върнеш миналото!
И си тръгва..., но Октай настоява да се качи в колата, защото той я е взел, той ще я прибере вкъщи.
- Ти си на едната страна, аз на другата! Тогава в тази нощ... аз повече няма да се кача в тази кола, никога повече!
Тръгвайки си Мерием вижда, че Саваш и звъни, но тя не му вдига!
Саваш се вини за случилото, за болката, която е причинил и на Мерием и на майка си. Той казва на Гюлчлю, че не е трябвало така да става, трябвало е те да кажат истината на Мерием, как така са се объркали нещата и се чуди откъде може да е разбрала...
Дерин чака Октай в апартамента му и го пита какво е станало, а Октай и разказва, че Мерием е разбрала истината и сега не иска да види нито Саваш, нито майка му! Но Дерин го ударя по болното му място, че Мерием не е потърсила и неговите обятия...
Саваш отива при Мерием да иска нейната прошка. В къщата на Селма обаче го очаква голяма изненада.
Махмут, бившият съпруг на Селма, я отвлича. Поради възникналата ситуация, въпреки всички разногласия, Мерием, Саваш, Гючлю и Бурджу решават да действат едновременно.