В миналото, русалката е в опасност и Дам-рюнг се втурва да я спасява. Пристигат още преследвачи, но Дам-рюнг ги скрива в полето. След като районът е чист, той я пита дали не е ранена, а после добавя: "Липсваше ми". Те пристигат в дома на Дам-рюнг привечер. В океана три русалки изплуват на повърхността, а Се-хва сякаш ги усеща и спира на място.
Лорд Янг получава доклад, че Дам-рюнг е довел русалката в къщата на кмета, а неговата куртизанка Хонг-ран (двойничка на мащехата на Джун-Дже) е доволна да чуе, че е отишла право в ръцете им.
На следващата сутрин рибари пристигат на брега и намират на плажа трупа на търговеца. На местопрестъплението длъжностните лица казват на кмета Дам-рюнг, че няма ясни показатели за това как е умрял човекът, и се носят слухове, че русалката, която е излязла на сушата, е причината за това проклятие. Дам-рюнг забелязва, че лорд Ян му се усмихва от тълпата, и заявява, че няма да има погребение, докато не се проведе разследване и не се разбере дали този човек наистина е бил прокълнат или убит. В същото време Хонг-ран нахлува в къщата на кмета с един шаман, който уж бил видял, че русалката е тук. Един от служителите на тича да предупреди Дам-рюнг, а Дам-рюнг бърза да се върне.
Междувременно Се-хва седи в стаята и се взира във ваза. На вазата има изображение на русалка, която целува мъж, който е облечен в съвременни дрехи. Дам-рюнг е обяснил на Се-хва, че има страни сънища и в тези сънища той живее в странен свят, а тя също е там. Някой нахлува в стаята, където се крие Се-хва...
В настоящето наемният убиец Дае-йонг се приближава до вратата, облечен като полицай, а русалката Шим Чонг отваря вратата, за да го пусне да влезе. В миналото Дам-рюнг се втурва по брега на кон, за да се върне при Се-хва, а в настоящето Джун-Дже приближава напред с колата си, за да премине с висока скорост през полицейския контролен пункт и да стигне до Шим Чонг.
Сеул, днешен ден. Джун-Дже пита Дае-йонг дали наистина е полицай и Дае-йонг се усмихва зловещо, преди да избяга, точно когато пристига истинската полиция. Джун-Дже им казва да преследват подозрителния полицай, но те са по-загрижени от това, че е преминал незаконо през техния контролен пункт, и искат да знаят защо го е направил. Джун-Дже казва, че е чул за убийството в квартала и е дотичал вкъщи при приятелката си, която е била съвсем сама вкъщи. Джун-Дже спокойно подава фалшива лична карта. Проверката на фалшивата лична карта на Джун-Дже излиза чиста, но полицаят му дава фиш за нарушение на правилата за движение.
В къщата Шим Чонг поглежда щастливо към ръката на Джун-Дже, която все още държи нейната, но вижда кръв по нея и пита дали го боли. Той изглежда изненадан от загрижеността ѝ, но после се сеща да ѝ се скара, че е отворила вратата на всеки. Тя не вижда каква е голямата работа, казвайки, че той е просто човек, дори не е акула. Той възразява, че хората са много по-страшни от акулите.
Междувременно мащехата на Джун-Дже се обажда на наемния убиец Дае-йонг и му крещи да се придържа към заповедите си. Той настоява, че последното убийство не е негово дело, но тя не му вярва и само пита дали вече е намерил Джун-Дже. Доведеният брат на Джун-Дже Чи-хюн подслушва разговора на майка си и нарочно я прекъсва. Той взима телефона ѝ точно когато получава съобщение от Дае-йонг, което ѝ дава адреса на Джун-Дже. Чи-хюн запомня адреса и занася телефона на майка си, като го изпуска в купа с вода, докато ѝ го подава. Тя се опитва да сдържи огорчението си, докато той се прави на глупак и ѝ предлага да ѝ купи нов телефон.
На сутринта Шим Чонг с неохота отваря вратата на Ши-ха и казва, че Джун-Дже я е инструктирал да не пуска непознати в къщата. Шим Чонг физически държи вратата затворена, като накрая я пуска така, че Ши-ха да падне на земята. Ши-ха се изнервя още повече, когато научава, че Шим Чонг и Джун-Дже са били сами в къщата цяла нощ. Ши-ха заявява, че тя и Джун-Дже ще се оженят. Шим Чонг пита какво е брак, а Ши-ях казва, че това е да живеят заедно, да се обичат и да се грижат един за друг. Ши-ах поправя русалката, че това, което тя прави с Джун-Дже, не е брак, и казва, че Шим Чонг се присламчва към Джун-Дже. Ши-ах преминава към същината и ѝ казва да се махне. Шим Чонг ухапва Ши-ах. Идва Джун-Дже. Шим Чонг е с наведена глава, докато Джун-Дже я порицава, че е ухапала някого като куче. Джун-Дже казва на Шим Чонг да се приготви да говори или да се махне и извежда Ши-ха на улицата, за да хване такси. Той пренебрегва въпросите на Ши-ха за Шим Чонг и разговорите ѝ за работа и дори не спира да се сбогува.
Шим Чонг гледа телевизия и научава, че ако признаеш любовта си в деня на първия сняг, любовта ти ще бъде споделена. Тя се качва на тавана, за да не бъде изхвърлена. Джун-Дже накрая я примамва с миризмата на храна и ѝ казва да се нахрани. Но след като се нахранва, той ѝ подава мобилен телефон и транзитна карта и ѝ казва да се изнесе.
Тя се съгласява да си тръгне, ако и той ѝ обещае нещо. Тя посочва кулата Намсан и моли да се срещнат там в деня на първия сняг, защото има да му каже нещо важно. Той иска да го чуе сега, но тя казва, че трябва да е в този ден. Той се съгласява и се отдръпва от пътя ѝ. Тя неохотно тръгва. От терасата Джун-Дже я следи с телефона си. Той е решен да следи всяка нейна стъпка, за да разбере сам каква е тайната ѝ.
В къщата Нам-ду нарича Джун-Дже безчуствен, че е изритал Шим Чонг в този студ, и недоумява защо един ден е тичал след нея като луд, а на следващия я е изритал навън. Тае О просто мълчаливо държи статии за това как ще бъде най-студената, най-снежната зима и как престъпленията, свързани с насилие, са се увеличили през този празничен сезон.
Джун-Дже излиза по средата на представянето на Нам-ду на новата им цел, която се оказва богатата снаха на Ши-ха Джин-джу. Нам-ду казва, че в момента тя иска да инвестира парите от фонда на съпруга си, което означава, че дори да я измамят с цялата сума, тя не може да съобщи за кражбата.
Джин-джу да пристига при ветеринаря с кучето си и прислужницата си (майката на Джун-Дже). На два пъти обслужващият персонал поздравява прислужницата като госпожата, вместо като Джин-джу, което я кара да се сърди. Джин-джу е толкова ядосана от това, че прави хапливи коментари за дрехите на прислужницата и начина, по който я гледа, и накрая й крещи да се махне в пристъп на гняв.
Мащехата на Джун-Дже идва за да благодари на Джин-джу за храната, която е изпратила онзи ден и която председателят особено е харесал. Мащехата казва, че напоследък председателят не се е хранил много добре. Джин-джу обещава да изпрати още всеки път. Но тъй като именно домакинята е приготвила цялата тази храна, Джин-джу се прави на добра момента, в който прислужницата се връща, за да каже унило, че ще си събере нещата. Джин-джу настоява, че когато е казала да се маха, е имала предвид мама да излезе навън, за да изхвърли боклука, а не да си тръгне завинаги.
Шим Чонг гледа как хората се прибират у дома след работа. Бездомната ѝ приятелка ѝ казва, че банката притежава всички тези домове и технически тя е по-богата от всички тези хора, защото няма дългове. Шим Чонг мисли, че затова Джун-Дже винаги се стреми към парите. Шим Чонг пита как се печелят пари. Приятелката ѝ я води да раздава листовки на улицата. Тя показва на Шим Чонг как се прави това и я предупреждава, че управителят я наблюдава, а Шим Чонг с радост започва работа, развълнувана, че ще изкара пари и ще ги даде всичките на Джун-Дже.
Междувременно Джун-Дже я следи и с изненада пристига и вижда Шим Чонг да раздава листовки на улицата. Той въздъхва и я нарича глупава, но след това, когато чува как управителят ѝ крещи, че върши лоша работа, и я заплашва, че няма да ѝ плати, се вбесява и докладва за незаконно паркираната кола на управителя, за да я изтегли. Изведнъж работата на Шим Чонг потръгва, когато група ученици се приближават и я молят за няколко от нейните листовки. Зад ъгъла момчетата предават листовките на Джун-Дже, който им плаща по 1000 вона на лист.
Джун Дже плаща на една жена да даде на Шим Чонг шал и храна. Докато й плащат, жената пита дали Джун Дже планира да се ожени за момичето с листовките. Джун Дже отрича. Жената се смее, тя казва, че познава любовта, когато я види. Когато един мъж пита Шим Чонг за телефонния ѝ номер, тя е объркана. Когато той иска да види мобилния ѝ телефон, тя го изважда от джоба си. Точно тогава ѝ се обажда Джун Дже. Той ѝ казва никога да не дава телефонния си номер на никого. Тя пита невинно защо, а той казва, че всеки, който иска номера ѝ, е лош човек.
Тя забелязва Джун Дже, когато количката, зад която се е криел, се премества. Пита го дали я следи. Той я обръща и я пита дали тя го следи. Тя отрича. Той се преструва, че е зает, и започва да си тръгва. Тя го спира и му прошепва, че печели пари и ще му ги даде всичките.
Бащата на Джун Дже се разговарят с Чи Хьон за бизнеса. Когато си тръгва, Чи Хьон пита дали трябва да потърси Джун Дже. Баща му признава, че вече търси Джун Дже. Чи Хьон му препоръчва да запази този факт в тайна. Той не подозира за омразата на съпругата си към Джун Дже. Чи Хьон му казва да си мълчи и се усмихва.
Дае Йонг се приближава до Сим Шим Чонг, докато тя раздава листовки. Въпреки че той не я гледа право в лицето, тя го разпознава. Започва да вали и тя побягва, за да се подслони. Дае Йонг осъзнава, че тя познава лицето му.
Междувременно Чи-хюн е паркиран пред къщата на Джун-Дже и обмисля какво да прави, докато вали дъжд. Вътре Джун-Дже поглежда през прозореца си към дъжда и вижда как той се превръща в сняг. Радиото съобщава за първия за годината снеговалеж, а на улицата Шим Чонг протяга ръка, докато вали сняг.
Ю-на, малкото момиче, което онзи ден ѝ е купило храна, вижда Шим Чонг. Тя гордо съобщава, че сега печели пари. Шим Чонг пита дали това е първият сняг и казва, че трябва да стигне до Намсан. Ю-На някак си чете мислите ѝ и я пита дали отива там, за да се срещне с Джун-Дже.
Джун-Дже се оплаква от снега и от това как се е променил животът му, откакто е пристигнал Шим Чонг. Той проверява приложението на телефона и вижда, че Шим Чонг се е отправила към кулата Намсан. Той се взира в кулата Намсан. Облича се и тръгва към кулата с колата си. Шим Чонг отива с автобус. Чи-хюн следва Джун-Дже в колата си. Когато Шим Чонг слиза от автобуса, тя започва да пресича улицата точно след като Джун-Дже минава покрай нея. Двамата не се виждат. Шим Чонг стои на пешеходната пътека и се взира в кулата. Тя е блъсната от кола. Отпред Джун-Дже пропуска изцяло произшествието. Шим Чонг лежи на пътя в купчина, а шофьорът слиза от колата си - това е Чи Хьон и той изглежда разтреперан.
Джун-Дже чака на върха на кулата Намсан и отново проверява телефона си, чудейки се къде е Шим Чонг. Той се усмихва в очакване и протяга ръка, за да хване снега. Долу, на улицата, Шим Чонг вижда кулата, но погледът ѝ започва да се замъглява и когато очите ѝ се затварят, по лицето ѝ се стича сълза.
В миналото, докато е държана в плен от лорд Янг, русалката Се-хва става мишена на кварталните деца, които хвърлят камъни по нея. Се-хва отчаяно вика в мислите си: "Помогнете ми", а едно малко момиченце - двойничка на Ю-На - спира при звука на гласа на русалката.
Сеул в наши дни. Малката Ю-на гледа през прозореца си към кулата Намсан, която се вижда далеч в далечината. Тя казва на майка си: “Кака помоли за помощ" и посочва кулата, но майка ѝ смята, че си измисля, за да не учи, и я дърпа вътре.
Гледайте корейския сериал „Легенда за синьото море“ всеки делничен ден от 20.00 ч. по bTV Lady.
